Защо един музикален виртуоз е потърсил поетичното слово? Защо е заменил ефирната лекота на небесните консонанси със загрубялата плът на лишените от рими и ритъм строфи? Едно постоянно усилие за проумяване на дълбоката и може би неразгадаема тайна на живота и смъртта, на пътя и целта, на блаженството и скръбта, на миналото и това, което идва - всичко това подтиква Венцеслав Николов да остави за кратко настрани старинното виолончело и да посегне към перото. ... |
|
О, радостта - да бъдеш победен! Да носиш на Голгота кръстно бреме и в мрака на разрушени едеми да чакаш обещаний вечен Ден. Да бъдеш Дон Кихот непощаден в най-скъпата любов, в мечти големи - да бъдеш брат на слепите и неми и като тях - безсилен и презрен! О, гордостта - да бъдеш роб и парий! - отвъргнат от щастливите другари и пак в сърце да носиш вечний плам на красота и радости миражи, които никой друг не ще разкаже под черний свод на никой земен храм! Сергей Румянцев ... |
|
Роден в Ню Йорк през 1843 година, но прекарал почти целия си живот отвъд океана, и преди всичко в Англия, където и умира през 1916, Хенри Джеймс е оставил огромно творческо наследство - двадесет и един романа (включително такива шедьоври като Портрет на една дама, Крилете на гълъбицата, Посланиците, Позлатената купа), голям брой новели и разкази, пътеписи, автобиография, критика, писма, бележки и коментари. Българският читател е запознат с някои от неговите белетристични произведения, но тук, в този сборник, е представено за първи път на български език критическото майсторство на този забележителен творец. Наред с ... |
|
Балада за мрака И що за няма нощ лежи край мен в земята на поетите, избити все в гръб и нощем - за да бъдел ден? И що за ден - креслив, нечистоплътен - в прокисналия български живот? Народ да вземе някой да измъти, че тук това е вече ненарод! Иван Есенски Иван Есенски е роден на 21 ноември 1949г. в с. Мухово, Софийска област. Завършил е философия и българска филология в СУ Климент Охридски. Работил е като строител на обекти в България и четери години в гр. Железногорск - Русия. Бил е редактор в РТЦ - Пловдив, отговорен редактор на Радиоцентър - Пазарджик, главен редактор на военна редакция в БНР, директор на ... |
|
Знаменитият писател се завръща с продължение на обичаната си Чекмо! Още и още невероятни събития от живота на вероятно най-шеметния българин..."Застаналият на ръба на България не може да живее без нея, защото тя е измамната сигурност, която познатото - колкото и да е непоносимо на моменти - дава. Застаналият от другата страна може да живее без България, защото я носи в сърцето си. Но не тая България, която вижда с очите си - с погледа на човек, видял и другия свят - а онази, която въображението му може да нарисува. И докато тая България, хубавата, въображаемата, е в него, той може да е на всяко място по земното ... |
|
Самотник по избор, поет по душа, съзерцател по призвание, големият португалски автор Фернандо Песоа ни потапя в своята мечтателна откъснатост от света и изящна и мъчителна саможивост. Думи, обгърнати в меланхолия, се леят от изкусните страници на неговата най-популярна творба - красива в езика си и жестока в смисъла си. Песоа цял живот пише Книга на безпокойството с намерението да я подреди нехронологично, но така и не съумява приживе. С тематичната си подредба на избрани текстове настоящото издание сбъдва на български неосъщественото му желание. Съставен от стотици бележници и хвърчащи листчета, този своеобразен ... |
|
Франсис Скот Фицджералд написва Странният случай с Бенджамин Бътън през 1922 г. Той отбелязва, че е провокиран от ироничната забележка на Марк Твен за това колко жалко е, че най-хубавата част от живота е в началото му, а краят е толкова отчайващ. През 1860 г. Бенджамин Бътън се ражда старец и мистериозно започва да младее. В началото на живота си той е съсухрен и изнемощял, но докато се подмладява прегръща изцяло живота - отива на война, управлява бизнес, влюбва се, раждат му се деца, отива в колеж и подготвително училище, умът му започва да отслабва и бива записан в детска градина, а в крайна сметка се връща под ... |
|
За да се справят с този случай, ще са нужни много повече от детективски умения... Армията съобщава на Тайлър Уинго, че баща му е загинал в Афганистан. Ден по-късно се случва нещо невероятно - младежът получава имейл от него, в който се казва: Съжалявам, моля те да ми простиш. Тайлър решава да наеме Шон и Мишел да разгадаят мистерията около баща му. Тяхното разследване обаче поражда нови въпроси. Може ли ветеранът Сам Уинго да е жив? Каква е била истинската му мисия? Дали синът му няма да е следващата мишена? Шон и Мишел скоро осъзнават, че са попаднали на зловещ план, целящ да предизвика хаос в света. Всеки, който се ... |
|
Луксозна яхта, осеяна с трупове, дрейфува в плитчините край малък остров. Открива я Изриъл Пайк, местен жител с малка лодка, драматично минало и спомени, които предпочита да забрави. Пайк е убиец, но и честен мъж. Двете не се изключват взаимно. Сред седмината застреляни в упор мъже на яхтата са двама кандидати за яростно оспорвано сенаторско място. От извършителя и оръжието на убийството няма и следа, но подозренията някак от само себе си се насочват към Пайк - все пак той е убил собствения си баща преди десетина години и, наскоро освободен от затвора, е парий на родния си остров - без приятели, без бъдеще, пазещ тайна, ... |
|
Завладяващ трилър с главен герой Джак Ричър. 1992 година. Осемте смъртни случая на уважавани, почтени хора в САЩ изглеждат като инциденти, които нямат връзка помежду си. Докато едно жертва на фатално падане от прозорец не привлича вниманието на министъра на отбраната. Той незабавно сформира междуведомствен екип за разследване. И назначава Джак Ричър като представител на армията. Ричър може да е изключителен войник, но замитането под килима на тайните на другите не е сред уменията му. Докато търси връзката между осемте жертви, той трябва да се справя със скритите мотиви на новите си партньори. И то докато се движи в ... |
|
"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |
|
Диамант, голям колкото Риц е разкривеният хвалебствен химн на Фицджералд към американския Запад и всичко, което той обещава. Въпреки че тази новела донякъде се отличава от творчеството на Франсис Скот Фицджералд с това, че е забавна и същевременно зловеща приказка, тя брилянтно съчетава продължаващите му буйни фантазии за крайностите на богатството с много по-мрачното му разбиране за това, което стои в основата му. Донякъде вдъхновен от едно лято, което прекарва като тийнейджър, работейки в ранчо в Монтана, авторът ни пренася в един идеализиран свят, в който всичко е позволено. Несметното богатство обаче не носи ... |