От забележителния автор на Когато тялото казва НЕ и Разпилян ум. С над 40-годишния си клиничен опит Мате стига до извода, че преобладаващото разбиране за нормално е фалшиво и пренебрегва ефектите на травмата, стреса и ежедневното напрежение върху тялото, ума и здравето. Въпреки високата си експертност и технологичен напредък западната медицина често не съумява да лекува човека като цяло, като пренебрегва натоварването върху тялото, имунната система и емоционалния баланс от страна на днешната култура. Мате се залавя с нелеката задача да развенчае общоприетите митове за причините за заболяванията, разкривайки ... |
|
Карл Раймунд Попър (1902 - 1994) е австрийско-британски философ и общественик. Смятан за един от най-влиятелните философи на науката и виден представител на либерализма на XX век. Писал е също много за обществената и политическата философия. Еднакво известен с отричането на емпирично-индуктивисткото обяснение на научния метод чрез издигане на емпиричната фалсифицируемост до критерий за разграничаване на научната теория от не-науката и с енергичната си защита на либералната демокрация и принципите на социалната критика. Според него Отворените общества не поддържат един-единствен възглед за истина, а по-скоро се опитват ... |
|
Още виждам дъха ти Крачиш разсеяно по пътеката. Иглолистните дървета са си зелени, широколистните вече са оранжеви и червени, облечен съм неподходящо. Понякога те настигам, разменяме незначителни думи по текущата работа, с теб съм по-умен от обичайното. Бузите ти са все по-хлътнали, крачолите ти почват да се ветреят, понечвам да посоча с ръка къде е изчезнал коремът ти - и я връщам. Усещам те все по-близък от всякога, все по-малко имам какво да ти кажа, а ти се оттегляш. Марин Бодаков ... |
|
Как да извлечем истината от купищата фалшификации, които хронистите, писателите и властниците на Московия, Руската Империя, СССР, Руската федерация произвеждат от четири века насам? Може би с един нетрадиционен аналитичен подход, който бих нарекъл Полет над историчето гнездо (благодаря на Кен Киси за заемката). Държавата Россия, нейните управници и сместа от племена и етноси, дължаща названието си российски народ на Петър I, образуват порочен кръг, в който всяка от съставките извлича най-лошото от другите две. Приключва втората ми обиколка около московската черква Василий Блажени, но разностилните кубета не ми ... |
|
"Държите в ръцете си оригиналната, пълна и нередактирана версия на романа Девети. Авторът посвещава тази книга на социализма в знак на благодарност за неповторимото детство, което това време осигури на всички българчета. След 30 години пропаганда и охулване, дойде моментът да си спомним за Истината, и да я назовем, такава каквато е. Социализмът бе изключително позитивно време за нашата страна. Той е 99% добро, и 1% лошо, въпреки че в последните години се набляга само на този 1% и се прави опит да се приравни той на него. Грешките и злините не могат да бъдат отричани, и не трябва да бъдат забравяни. Но още по-малко ... |
|
Знаменитата студия на Валтер Бенямин (1892 - 1940) "Произведението на изкуството в епохата на неговата техническа възпроизводимост" не е единственият негов текст за еволюцията на медиите и значението им за съвременния човек. В настоящия том са събрани най-представителните му съчинения, разкриващи медийната природа на човешката цивилизация. За разлика от много свои съвременници Бенямин не се интересува от спецификата на различните художествени езици, а от общите принципи, по които човешката психология, технологиите, социалните отношения определят актуалните форми на общуване чрез произведенията на изкуството и ... |
|
Хагабула е роман в стила на магическия реализъм, който следва пътешествието на Ернан Кортес и неговата експедиция към планината на ацтеките. Разположен в междината на приключенското, философското и фантастичното, романът пита за краищата на света и историята, за разрива на човека с първичните сили на живота, за вечността на желанията и ролята на жените в един обречен свят, създаден от мъже. Героите прекосяват феерична, съноподобна реалност, която ще ги отведе до непредвидими разкрития и развръзка с космогоничен мащаб."Тодор П. Тодоров, когото познаваме с философския му, неоромантичен език, в този свой епически разказ ... |
|
В Хроника на болката Иво Иванов ни потапя в дива амалгама, съставена от напълно различни, действителни истории, разхвърляни във всички точки на времето и пространството. Да, между тях съществува съединителна тъкан - болката. Но дали тя е повод за отчаяние и разруха, или суровина за онази необяснима сила, върху която се крепи чудото, наречено човек? Отговорът зависи от теб и от това какво се крие между твоите корици. В последните години нашият свят бе разтърсен из основи. Всяка точка на нашето малко синьо кълбо бе подложена на пандемии, поляризация, войни, популизъм, катаклизми и инфлация. Да, много бяха поводите за ... |
|
Добре дошли в зората на новите мрачни векове! Книгата е посветена на последните издихания на едно болно и объркано общество. За убийството на морала. За налагането на новото нормално. За цивилизацията на упадъка и въздигането на корпоративно налаганите клишета като ценност. Не подценявайте способността на цивилизацията да се саморазрушава. Първите симптоми са срив в морала и семейството. Следва ги разпадът на нравите и подмяната на ценностите. Процесът завършва с подмяна на справедливостта. Всичко това вече го наблюдаваме. Новият световен ред идва и няма да чука на вратата ни. Той ще нахлуе неканен и нагъл и ще остане ... |
|
"На Коледа, седми януари 1924 г., рано сутринта на Софийската централна гара пристига влакът от Белград, а с него и учителката по музика Мари Айхорн. Пътуването ѝ е започнало преди пет дни в Мюнхен. Утрото е мразовито, пропуснато е уговореното празнуване на Бъдни вечер в семейство Вазови. Заради закъснението никой не я посреща. Тя взема файтон и се отправя към дома на Борис Вазов и Елисавета Консулова-Вазова. В семейство Вазови Мари Айхорн ще прекара година и половина. През цялото време тя води дневник, в който подробно описва преживяното. Бинка Вазова си спомня: "Ние си пишем уроците, тя си седне и една ... |
|
"Всеки век си има своето средновековие" беше казал Станислав Йежи Лец. Нашето - в двадесетия - продължи близо половин век. А самият му край ни се привидя като възраждане. Само не зная дали разбрахме какво точно се възражда... Основната причина да завърша политическите си спомени в края на века, е настъпването на качествено различен период: политическото някак изчезна и се привидя като месианизъм. Появиха се цар, генерал и множество дребни "спасителчета", всеки от които се кълнеше, че "не е като другите". И си ги избирахме. В новия век продължих политическия си живот вече не като участник, ... |
|
Пето издание. ... Прекрасният нов свят е жестока, остроумна и разтърсваща творба, гениална в прозрението за ужасите на възможното антиутопия, сравнима единствено с Оруеловия роман 1984, който предшества във времето и на който не отстъпва по мощ. Олдъс Хъксли (1894 - 1963) е британски писател, поет, есеист и драматург, автор на повече от 50 книги. Прекрасният нов свят е най-прочутата му творба и според всички авторитетни класации на читатели, критици и издатели се нарежда сред десетте най-добри англоезични романа."Прекрасният нов свят е една от най-възхитителните и стряскащи книги, писани някога. Тя ни показва ... |