Сред икономистите има широк консенсус за това, че предприемачеството е силен двигател на икономическото развитие и икономическия растеж. То е мощен икономически фактор ("Kuratko", 2017), а въздействието му върху развитието и растежа е значително ("Holcombe", 1998; "OECD", 1998, 2008; "Dejardin", 2000; "Acs & Storey", 2004; "Acs", 2006). Предприемачеството оказва влияние върху икономическото развитие по различни начини. Като агенти на икономическата промяна предприемачите внасят динамика в стопанството, като преодоляват предизвикателствата пред обществата и ... |
|
|
Книжовност и литература в България IX - XXI век е поредица от пет тома, в която са описани пет "сцени" от литературната и културната история на България - Средновековие, Възраждане, Модерност, Социализъм, Съвременност. Изданията очертават една синтетична картина на книжовния живот в рамките на хилядолетната българска култура. В раздел Библиотека са представени 154 литературни произведения, характерни за съответните периоди. ... |
|
|
Книгата разглежда по-общи и по-конкретни въпроси, включително и спорни, в историята на българския език въз основа на анализ на особеностите на примерни текстове на различните езикови равнища и в историческия и стилистичния им контекст. Тя е тематично свързана с вече излязлата през 2018 г. Следистория на българския език: български език на Балканите, спомени за българско минало, противоречиво и динамично настояще. Валентин Гешев е професор в Катедрата по славянско езикознание на Факултета по славянски филологии на Софийския университет Св. Климент Охридски. Работил е и за Шуменския университет Епископ Константин ... |
|
|
Съставител: Александър Кьосев. ... Читатели в текста е екипно изследване, посветено на начина, по който съвременната българска литература изгражда образ на своя читател и прави опит да контролира и насочва читателското поведение на публиките. Не става дума непременно за конкретни адресати, за които авторът си е мислел съзнателно и целенасочено, нито за маркетингово определена целева група от читатели - купувачи на книги, а за казаното по-горе - онова, което литературната теория нарича имплицитен читател. ... |
|
|
Съставител: Анна-Мария Тотоманова, Мария Тотоманова-Панева, Явор Милтенов. ... Проф. д.ф.н. Татяна Славова преподава старобългарски език в СУ Св. Климент Охридски вече четири десетилетия. Професионалните интереси са в областта на средновековната славянска текстология и библеистика, българската историческа лексикология и лексикография, славянската епиграфика, палеография и хронология, прабългаристиката, дигитализацията на ръкописното наследство. Автор е на монографията Преславска редакция на Кирило-Методиевия старобългарски евангелски превод и на книгите Тълковната палея в контекста на старобългарската книжнина; ... |
|
|
След Християнската литература - между вписването и отграничаването (2013) Калин Михайлов отново насочва нашето внимание към отношението между християнството и художествената литература, този път в светлината на проблема за благородното и неблагородното във времепространствата на романа и разказа. За да достигне до сърцевината на проблема, изследователят ни превежда през различни географски ширини и ни конфронтира с герои от многообразни художествени светове, а понякога очертава пред нас и фигурите на техните създатели. В крайна сметка пред очите на въвлечения в литературоведското пътешествие читател се срещат лице в ... |
|
|
Как въздейства литературата и каква е нейната роля в живота на човека и неговите общности? Въпрос с привидно лесен отговор. Та нима още древните хора не са знаели, че Словото им помага да направят света, в който живеят, малко по-хубав, по-приветлив, по-човечен. Неясно обаче остава как точно се случва това. Дали Словото е само вдъхновение, а реалните действия по усъвършенстване на света идват по-късно? Или самото Слово може да се разглежда като реално социално действие? Преди време този въпрос преобърна науката за езика, а сега е на път да го направи и с литературознанието. Вече започнахме да осъзнаваме, че четенето не е ... |
|
|
Фразеологизмите са езикови единици традиционно, и с основание, определяни като колоквиални. Търсейки отклонения от този стереотип, монографията Фразеологизмите в съвременната българска поезия се насочва към употребата им в текстове, намиращи се на другия стилистичен полюс, а именно - поетичния език. На базата на обилен емпиричен материал, ексцерпиран от стихотворения на Блага Димитрова, Николай Кънчев, Борис Христов, Биньо Иванов и други български поети, се стига до извода, че въпреки етикета колоквиалност, фразеологизмите намират място в поезията и запяват в строен, хармоничен хор с поетизмите, влизат в равната ... |
|
|
След пет години работа и стотици изчетени книги мога да кажа със сигурност само едно: през последния четвърт век българската литература стана по-разнообразна от всякога досега. Доколко това е резултат на нейното вътрешно развитие и доколко е отражение на някакви глобални тенденции, не може да се претегли с точност. Важна е тъкмо невъзможността да се тегли черта между вътре и вън, между свое и чуждо. Броят на новите книги от български автори главоломно порасна и всяка книга иска да бъде различна от другите, да бъде себе си. Това разрояване на литературните почерци ми напомня за Вавилонското стълпотворение и за ... |
|
|
Българинът в своя езиков свят. Лингвокултурологично и етнопсихолингвистично изследване от Мария Илиева на издателство УИ Св. св. Кирил и Методий. ... |
|
|
Под научното ръководство на проф. Александър Кьосев. ... Книгата Читателски практики в България 2006 - 2022 е обобщение на 16-годишен изследователски труд на интердисциплинарен екип от социолози, културолози, литературоведи, антрополози, педагози и психолози. Изследването се различава от PISA по това, че е насочено към всички възрасти и социални групи на българското население и се фокусира не върху функционалната грамотност, а върху четенето в свободното време, конкуриращо се с други типове културна консумация. Понятието за читателски практики е широко и включва употреби на всички видове четива, на всички възможни ... |
|
|
Д-р Пенка Радева е преподавател по съвременен български език във Великотърновския университет Св. св. Кирил и Методий. Научните ѝ интереси са в областта на българската граматика (морфология и синтаксис), на разговорната реч, антропонимията, езика на художествената литература и други. Автор е на одобрени от МОН, многократно преиздавани речници: Учебен правописен речник на българския език (в съавт.), Малък правописно-правоговорен речник на българския език, Малък речник на непознати думи (в съавт.). Издала е книгите: Личното име - между традицията и съвременността, Имената на българите, Езиковедски етюди върху ... |
