Романът представлява едновременно моментна снимка на предвоенна Европа, и трактат върху естеството на времето в трансцендентален смисъл. Героят Ханс Касторп преминава дълъг път на самообразование и самообучение, осеян с разговори, разходки и приключения, но всъщност се движи не толкова във времето и пространството, които са сякаш са застинали в едно положение, а странства из вътрешните си светове. Външният свят не се променя и тази му статичност е превърната в метафора на вечната повторяемост на битието. Истинското вълшебство на пътуването се разгръща, когато краткото триседмично гостуване на героя, отишъл да види ... |
|
Една от най-смразяващите снимки на XX век - две малки момчета, двама принцове, вървящи зад ковчега на майка си, а светът ги гледа с тъга... и ужас. По време на погребението на принцеса Даяна милиарди хора се чудят какво ли мислят и чувстват принц Хари и принц Уилям - и как ще се развие животът им от този момент нататък. Историята на Хари най-сетне е тук. Преди да загуби майка си, дванайсетгодишният принц е смятан за безгрижен - веселата Резерва на сериозния Наследник. Скръбта променя всичко. Трудно му е в училище, измъчват го гняв и самота. И понеже вини медиите за смъртта на майка си, му е непосилно да приеме живота ... |
|
Аделайн се настанява в някога внушителното, но сега западнало имение Парсънс, което е наследила от баба си. Успешна писателка, надарена с богато въображение, тя се чувства съвсем на място сред готическата атмосфера на къщата и тайните, скътани във всяка паяжина. А когато случайно се натъква на дневника на прабаба си Джиджи, намерена мъртва в къщата преди повече от шейсет години, разбира, че може би е открила и ключа към мистерията кой я е убил. Но по-голямата загадка сякаш е кой е тайнственият непознат, който наблюдава къщата ѝ, преследва мъжете, осмелили се да я погледнат, и оставя червени рози в спалнята ѝ. ... |
|
Колекционерско издание с 3 картички и репетиционни аудиозаписи. Може да чуете аудиозаписите като сканирате QR кода на картичката с вашето Smart устройство."Песента беше написана, изсвирена, почти изпята. Бях решил как ще се казва - "По-полека". Но нещо все още ме притесняваше. Още чаках моя емоционален барометър да се задейства и да ми каже, че съм си свършил работата правилно. С годините успях да изградя в себе си един вид душевен тест за силата на дадена песен. Понеже не пиша по готови формули, а следвам инстинктите си, се впускам в някакъв мисловен поток, вътре съм в тунела, в някакво полутрансово ... |