Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
|
Творбата е роман, издаден през 1886 г. в който Зола е изобразил себе си и своите другари, роман, който предизвиква остра реакция от страна на най-добрия му приятел - художникът Сезан."Той отпусна глава, с неопределен жест и угаснал глас пророни: – Боже мой! Какво страдание! Тогава Кристина го привлече с ръце до устните си. Целуна го нежно, докосна с топлия си дъх сърцето му. – Мълчи, мълчи, обичам те! Възхищаваха се един от друг след случката с картината, която постепенно ги беше свързала, приятелството им завърши с тази нежност. Мракът ги обви, те останаха прегърнати, изгубени, облени в сълзи при тази първа радост ... |
|
|
Съставител: Марек Томс. ... От древни времена екзекуциите са особено явление в обществения живот. Тази книга разказва за едни от най-известните екзекуции в историята: тези на апостол Петър, Монтесума, капитан Кид, английският шпионин Пенковски, генерал Власов, Мусолини, Берия, Чаушеску, Саддам Хюсеин. Изучавайки биографиите на онези, които са били публично екзекутирани, се налага извода, че във всички исторически епохи екзекуциите са най-жестокото средство за наказание. Има различни видове екзекуции: те могат да са относително лесни, когато жертвата умира незабавно, но и твърде мъчителни, когато смъртта настъпва след ... |
|
|
Тезей (1946) е сред късните творби на Андре Жид. Плод на дълъг размисъл - повече от две десетилетия, тази притча е своеобразното литературно-философско завещание на писателя. Зад ретроспективния разказ за живота на митологичния герой се провижда друг разказ - този за етапите в човешкия живот и себепознанието. Думите, произнесени от Тезей след основаването на Атина: "Аз създадох своя полис, завърших делото си, живях", са и равносметката на самия автор. Така Тезей се явява митът, който Жид избира, за да изрази заключителната мисъл, до която е достигнал: човешкият Аз добива завършеност именно в сътвореното, което ... |
|
|
Съдбата на Франсоа Вийон (1432 - 1463?) е бурна, престъпна и кратка. Той неведнъж попада в затвора, неведнъж се докосва до смъртта. Поет гениален и модерен, изпреварил времето си, той пише за земните удоволствия, за парижките кръчми, за леките момичета, за приятелите и съучастниците, за враговете и силните на деня, за целия тръпчив, сладостен и опасен живот. Стиховете му, шеговити или драматични, остроумни или покъртителни, са образец за виртуозна игра със словото. Франсоа Вийон остава почти непознат за своето време и е преоткрит през XVI век, когато произведенията му са публикувани от Клеман Маро. Роден през 1431 г. в ... |
|
|
Петър Първи е епохален исторически роман, посветен на най-великия от руските монарси. Безупречно написан епос, уникален като стил и мащабност на събитията, който рисува един от най-ярките и трудни периоди в историята на Русия - времето, когато е управлявана от Петър Първи - император, военачалник и реформатор. Създаването на романа, който ще се превърне в едно от най-известните произведения на Толстой, е плод на шестнадесетгодишен труд и множество проучвания, които включват изследвания на историци, записки на съвременници на императора, дневници, писма, укази, дипломатически доклади, съдебни документи и литературни ... |
|
|
Пътят може да води навсякъде. Пътят може да води до всеки момент. Почти! Ред Доракийн отдавна кръстосва Пътя, построен от драконите на Бел'куинит. Път, който се простира безкрай от миналото към далечното бъдеще, с изходи, които водят навсякъде и до всякога. Но Ред все не може да намери мястото, където иска да бъде. И не е единственият, който пътува по Пътя, а хората, които идват и си отиват, могат да променят миналото или бъдещето както им хрумне. Изходите се затварят, обрастват и да измислиш какво да промениш, за да се върнеш в някой предишен момент, отнема, ами... цяла вечност. За щастие, Ред разполага с цялото ... |
|
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
|
През XIX век в норвежката столица млад писател броди по улиците на озъбения град в търсене на вдъхновение, докато стомахът му се бунтува и гладът обзема тялото му. Изправен пред множество предизвикателства, принуден да спи под небето, писателят се опитва да изкара няколко монети за насъщния. Отслабналият му организъм води до психологически изменения, които изкривяват представата за реалния свят, който става все по-заплашителен и хаотичен. Глад е първият роман на норвежкия писател Кнут Хамсун. За него той получава Нобеловата награда през 1920 година. Книгата задълбава в проблемите на отчуждението и самоунищожението, ... |
|
|
През 2001 година неизправност в пространствено-времевия континуум хвърля Вселената в криза и причинява свиване, което връща всички с една декада назад. Така целият свят се впуска в десетгодишно дежавю, в което нищо не се променя. Свободната воля, която и бездруго е в основата на всички проблеми, е отменена, всяко живо и неживо нещо се движи на автопилот. В тази метафора на неизменното повторение виждаме как историята се превърта до абсолютна безкрайност... Вечен критик на съвременното общество и безграничен хуманист, във Времетръс Кърт Вонегът лелее изгубеното въображение, отнето ни от машините, които потъпкват ... |
|
|
Той е истинска легенда - вечно жива и плашеща. С времето името му се превръща в символ на ужас и страх. Кой всъщност е Лаврентий Берия? Революционер, политик, куратор на атомния проект, любящ съпруг, грижовен баща или жесток садист, домогнал се до безгранична власт? След смъртта на Сталин Берия реабилитира много хора, защитава суверенитета на съюзните републики, обявява се за обединението на Германия. Какво от това, в което го обвиняват, е истина и какво измислица, и знае ли някой къде свършват легендите и къде започва истинската история?"Жал ми е за хората. Ако не знаеш как да мислиш, ще живееш като глупак. Но ... |
|
|
Ема прекарва детството си в манастир, където чете сантиментални романи, събуждащи у нея желанието за един по-вълнуващ и изискан живот. Когато Шарл Бовари иска ръката ѝ, младата жена храни големи надежди, че той ще ѝ предложи страстта и охолството, за които копнее. Но Шарл е скучен провинциален лекар, а животът на село е много различен от романтичните ѝ въжделения. Скоро разочарованието и рутината я тласкат в обятията на обигран съблазнител. Ема създава свой собствен фантазен свят, така далечен от реалния, и бавно потъва в него до лудост. Междувременно съпругът ѝ остава сляп за неминуемата ... |
