"Небесна гледна точка съдържа стихотворения, които съм писал през XXI век, и няколко по-стари, но, надявам се, че все още са живи. Няма нищо по-тъжно от това да надживееш изкуството си. За поета е все едно дали е жив, или е умрял. Ако те помнят, ако те четат - жив си. Не те ли четат, не те ли помнят - и да са жив, мъртъв си. Жестоко е, но е истина. Изкуството е съпротива срещу смъртта. А какъв е смисълът на живота? Какво представляваме ний, с нашите жалки боричкания за власт, за слава и за богатства, с нашите войни и убийства върху тази третокласна планетка, кръжаща около звезда-джудже в покрайнините на провинциална ... |
|
|
"Тук, в райската градина на детството, ние отново чуваме родилния вик на майка ни, облизваме засъхналата по устата ни лютеница, събираме орехи и опитомяваме змии. В тази градина едно момиче става жена, непрестанно потъва и изплува като кораб. Кораб, помнещ, че който играе на Господ, е невъзможно да потъне. Аз пък знам, че който пише със сърцето си, не може да не отведе читателите си горе. Тихомира прави именно това: помага ни да докоснем небето." Рене Карабаш "Стиховете на Тихомира Панайотова притичват от една близост към друга и така напипват живота. Думите в тях се постигат хищно, създават ферментиращи ... |
|
|
"Портокал на Нинко Кирилов е невъзможността да познаваш някого и желанието да го познаваш. Книга, която може би. Не е. Но е. Неудържим експеримент с граматиката и синтаксиса на съществуването, които се разпадат до един делириумен поток на мисълта. А езикът е рана, в която влизаме. И докато мисълта дриблира, напредвайки с топката на съюзите, свързващи неизказаното, тази игра на смисли с ефекта на домино, това налудничаво инвентаризиране на чувствата, това квантово трептене между състоянието ела и действието или, между първото аз и последното ние, се разкрива като това, което всъщност вселюбовна поема. Това е нещо ... |
|
|
Стихотворение с хриле Но ако пише стихове, той непременно ще остави една сълза в очите или драскотина в паметта ви… Борис Христов През тази нощ една звезда не спи и сякаш, че е фар на небосвода. Как ме привличат звездните лъчи! И шепотът ѝ звезден как ме води! Ще бъда много смела да доплувам до пристан сред сърцето, храм в душите. До белега, че всъщност съществувам за драскотина в паметта, сълза в очите. Въпрос на гледка Не чакам вече. Просто си живея. Ала кога Животът бил е простичък?! Подмамва те привидно откровено, поваля те небрежно вместо поздрав. Такъв си е. Такъв си го приемам. И връзката е здрава ... |
|
|
"Много радост и много тъга. Любов и смърт. Приливът на Ерос и отливът на Танатос. Между тези брегове се люшка животът и добре че са думите на Мария Донева, за да ни напомнят, че всичко в него си струва да премине през сърцата ни." Веселина Седларска "В лятото на Мария Донева бялото е онова, което светлината вече не може да бъде. Бялото е претворената светлина. В тези стихове сред чистата радост от дните се надвесват сенките на тъгата. Но силата на бялото е в това да смеси тъгата с всички останали цветове. За да бъде отново животът!" Здравко Дечев "Поезията в книгата на Мария Донева е такава, ... |
|
|
"Поезия, която знае, че сме направени от рани и светлина. Ренета Бакалова черпи от дълбинното, от неизповедимото, от утаеното в болката. Там, където и майката, и влюбеният, и войникът са разпнати между силите на съзиданието и жестокостта. Точно там светът оцелява с всеки от нас отново и отново. И търси помирение. Чуйте сложния, самотен звук, уловен в тези стихотворения. Звукът между свободата и оковите." Ина Иванова Ренета Бакалова е родена през 1991 г. в град Пловдив. Завършва ЕГ Иван Вазов (с профил немски и руски език) в родния си град. След това следва в СУ Свети Климент Охридски (специалност Философия). ... |
|
|
Животните нямат бащи Прашните лъчи на вялото слънце пробиват тънкото надраскано стъкло и се приземяват върху празния ъгъл на кухненската маса, където майка ми не слага вече прибори, макар че до миналата седмица го правеше. Побутвам последното парче пица, останало от снощи. Котката, която прибрах от улицата онзи ден, мърка на пода. Дали зъбите ѝ са достатъчно остри, за да пробият твърдата коричка, която запазих. Дали, ако ѝ я подам, ще се покатери на стола, за да заеме свободното място. Евгения Динева "Поезията на Евгения Динева не е обичайната разходка назад, тя не е носталгия по детството и ... |
|
|
"Има и щастливи редактори! Историята ми с Красимира Макавеева е любов от пръв прочит. А за историята с Бивши смърти и рождения сама си завиждам, защото работата с талантлив човек е... богоизбрана работа. Да живееш в поетичния свят на Краси е привилегия. Висока, честна, горда, а не горделива, поезия! Щастлива съм, че бях съучастник. Сега съучастник си ти, читателю! Вече завиждам и на теб!" Камелия Кондова, редактор Втора кожа Ева гузно мълчи и опипва с очи пустотата - гъста, лепкава, топла, като сок от онази смокиня. Ева още обича Адам, вярва в Господ и помни змията, но е късно да тръгне. Пред нея е само ... |
|
|
Анастасия Стоева - критик, поет, илюстратор и аниматор, изучавала анимационно кино в Нов български университет. Публикува разкази, статии, сценарии и стихове в различни периодични издания, сред които шотландското списание за литература и превод Interpret, Cineuropa, Zippy Frames, Литературен вестник L'Europeo, Портал Култура и други. Пише редовно за културното издание Програмата, където работи като отговорен редактор до 2023 година, и списания Go Guide. Работи по редица късометражни анимационни филми, като през 2020 сърежисира и анимира българския сегмент от проекта на ASIFA Spiritus Mundi: Animating the World." ... |
|
|
"Едно знаменито стихотворение на Владимир Левчев със стиха над него като заглавие Кой сънува моя живот стана емблема на неговото поколение от 80-те години на миналия век. Образите от този стих пораждат цяла семантична полоса не само в по-сетнешната поезия на Владимир Левчев, но и в творчеството на литературните му приятели. [...] И новата стихосбирка има в заглавието си тази преголяма - и литературна, и философска тема, ето: География на съня. Не трябва да мислим обаче поезията на Владимир Левчев като подвластна единствено на тази вечна, красива, но и тук често плашещо-тревожна проблематика. [...] В призрачния ... |
|
|
Предговор от Роджър Уотърс. ... Официалната и пълна книга за "Стената", включително нови коментари на Роджър Уотърс, Дейвид Гилмор, Ник Мейсън и режисьора на филма - сър Алън Паркър. Джералд Скарф е британски карикатурист, който е отговорен за множество от анимациите за легендарния филм "The Wall" по едноименния албум на Pink Floyd и неговото представяне на живо от Roger Waters. "Стената" на "Пинк Флойд" е един от най-емблематичните и оригинални албуми в историята на рока. Образите, сценичните представления и филмът по албума са създадени в тясно сътрудничество с Джералд Скарф, а ... |
|
|
Книгата на издателство "Омофор" е посветена на живота на съвременната подвижничка и православна мисионерка Майка Гавриила (1897 - 1992). Един живот в нестяжание, отдаден в служение на ближния в дара на любовта, който всичко лекува. Един вдъхновяващ пример, който ни лишава от най-удобното алиби: "Че такива неща не стават в наши дни? Че не сме знаели? Че не сме видели?", "защото живеем във време, оскъдно откъм светост". Майка Гавриила е именно човек от нашата епоха, който живее благовестието, диша благовестието, върши благовестието с всяка своя мисъл и постъпка. "Всичко видяхме... Всичко ... |
