Фреди Меркюри не написа автобиография, но завеща дневници! През 2021 г. Лесли Ан-Джоунс, биографът на музикални икони като Дейвид Боуи, Джон Ленън, Ролинг Стоунс и Пол Макартни, получава имейл от мистериозен подател. Първоначално тя не подозира, че тази кореспонденция ще разкрие над трийсет години пазена тайна - Фреди има дъщеря и си е водил дневници! От 1976 г. до смъртта си през 1991 г., седемнайсет изписани на ръка бележника - изумително четиво, описващо живота на легендарния фронтмен на Queen. Най-интимните признания на Фреди - от младежките му години в пансион в Индия до върха на шоубизнеса. Разказ, който ще ... |
|
|
"Книга за края на любовта. И на света. Краища, които сами сме написали преди реално да се състоят. Крехки като паяжина и сурови като скални отломки, едновременно отрезвяващи и апокалиптични, стихотворенията на Димитър Кенаров обръщат очите ни към последните неща. И към идещото след тях." Надежда Радулова "Тази книга е толкова пряма, че не се чете лесно. Тя отваря очите ни - за всичко, което сме загубили, докато паметта ни увещава, че то все още е наше. За крушението на сънищата пред погледа, който отказва да бъде излъган. За дивната градина на любовта, засадена с прагматика. И отново, за любовта." ... |
|
|
Познавах човек, който по време на пандемията се бе приютил и живял сам в изгорялата катедрала Нотр Дам дьо Пари. Но не измислен герой като Квазимодо, а реален - от плът и кръв. Преди да почине, той ми довери, че е оставил таен знак някъде в недрата на храма и сега ще трябва да го търся по примера на Виктор Юго. Из прерията на Северна Дакота, където освен кукуруз, бизони и тук-там някоя ядрена установка друго не се намира, разнасях с пикап гюмове със семе от бик в течен азот и едно безжизнено каубойско тяло. В Люксембург се наложи да пия шампанско от ранни зори, макар да помня онази крилата фраза, че сутрин шампанско ... |
|
|
Родиния е книга пътуване и книга завръщане. Пространство едновременно илюзионно и действително. Родиния - огромният суперконтинент, съществувал преди седемстотин милиона години, обърнал се отвътре навън и разпаднал се на части, само за да се свържат отломъците му отново, милиони години по-късно. Точно така и историите в тази книга са части от едно голямо цяло - те се разделят и свързват, оглеждат се една в друга, за да ни отведат към същността, към смисъла, да преобърнат времето и запълнят липсата."С Родиния, Николай Терзийски докосва нови пространства в литературния изказ чрез свободата на художественото послание, ... |
|
|
Наричат ме България е сборник с разкази, в които героите се борят за любовта си или за рожбите си, стават жертва на злото или на безмилостната съдба, израстват и отстояват себе си. Творби, които съпреживяваме и ни карат да се гордеем, че сме българи."Не съм художник. Не ми е дадена дарбата да свещенодействам с четка и бои. Мога само с перо и мастило да нарисувам страната на розите. Поискам ли да опиша България, затварям очи. И я виждам мислено как приема няколко образа. Първо - ръце, които приспиват дете. После - планини великани и езера с чистотата на сълзи, орлово гнездо и Орфеева песен, черна забрадка, грижливо ... |
|
|
"Поезията тук се изправя като гранитна статуя. Ронеща се, твърда. Фигурата на жена с воля за оцеляване. Мислиш ли и ти понякога, че може би сме едно от последните поколения хора на Земята? Книга, която изрича милост за тялото." Петя Хайнрих На Мартин Съботното пране обявява примирие на делника. Деца с раници бързат от тренировка за обяд. Съседки бавно се изнизват покрай входовете, окичени с некролози, за да се върнат с торби, пълни с топли клюки. Старият квартал, където царува тишината на долапа, а улиците правят по няколко завоя, за да отпъдят нахалниците отвън, и се протягат на припек. Тук трябва ... |
|
|
Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии). За последните 145 години това е първата и единствена книга, посветена на историята, структурата и биографиите на българския владетелски двор. Днес читателят държи в ръце своеобразна енциклопедия на Третото българско царство, а родната историческа наука е обогатена с ново изследване, заемащо ключово място в съвременната историография. Царската тема у нас все по-отчетливо надживява тенденцията да бъде разглеждана като нещо табуизирано, елитарно и екстравагантно. Въпреки липсата на социални предпоставки в периода до 1944 г. тя запазва особения си характер както ... |
|
|
Коя е тя? Тя е онази, която чака в мрака на мрамора си, която спи в тъмнината на килията си и над която винаги трябва да се бди. Мимо не изтегля печелившите карти във великата игра на съдбата. Роден в началото на XX век във Франция, в огромна бедност, той е изпратен в Италия да чиракува при груб и бездарен скулптор. Малкият Мимо започва да учи занаята и открива своето призвание, когато един ден при необичайни обстоятелства се запознава с Виола. Тя е дъщеря и наследница на богатата фамилия Орсини и детството ѝ преминава зад стените на великолепната семейна вила. Виола обаче отказва да приеме социалната роля, която &# ... |
|
|
Красотата на най-големите шедьоври е разкрита за вас. От древните произведения до съвременните, Великите картини предоставя отлично визуално въведение в историята на изкуството. Успоредно с великолепна галерия от емблематични картини, разгледани в разкошни детайли, историята и техниката зад всяка една от тях са напълно обяснени. Биографиите на художниците и характеристиките на историческия и социалния контекст изследват как забележителните шедьоври са били повлияни от това, което е било преди тях и са продължили да вдъхновяват бъдещите художници. ... |
|
|
"Аз, който пях за райската градина изгубена с човешко непокорство, възпявам днес възвърнатия Рай с покорството на едного за всички, сред всичките съблазни надделял над Съблазнителя и сам надмогнал безчетните лукавства, и въздигнал Едем наново насред пустошта. Един е син на Зевс, а друг - на Марс, дорде завоевателката Смърт не потвърди, че те са просто хора до гуша в грях, чудовища, достойни да свършат в страшни мъки и позор. Но ако има в славата добро, то се постига с по-различни средства, не с хъс, насилие или война, а с мирен труд и мъдрост извисена, с умереност и кротост." Джон Милтън Английският поет и ... |
|
|
Нови 20 истории."Софияписецът... Вместителят на спомените... Архиварят на изгубения град... Фланиращият софиянец... или сладкодумният повелител на отломките, който не спира да върви из нашия град, да витае около кооперации и входове, да се заговаря с излизащи от тях хора, да се изкачва по непознати стълбища, с рентгеновите си очи и с камерата на телефона си да съзира местата, на които са живели големите ни и значими личности, повечето от които днес са забравени. Техните имена не само са забравени. Те са потулени. Те са насилствено изтрити от нашата памет. Забравата за тях беше наложена, натрапена, а паметта за тях - ... |
|
|
Джак Ричър не знае къде се намира. Няма представа как се е озовал на това място. Но все някой трябва да го е довел тук. И да е закопчал ръцете и краката му с белезници. Който и да го е направил, ще съжалява горчиво. В това не може да има никакво съмнение. Ричър се събужда сам в мрака. Дясната му ръка е счупена при катастрофа. От малкото вещи, които притежава, няма и следа. Паметта му изневерява. Той не помни какво се е случило. Последният му спомен е как се качва на автостоп в автомобил, който да го отведе до магистралата. И че този автомобил катастрофира, а шофьорът загива. Похитителите смятат Ричър за съучастник на ... |
