"Като единствено справедливо средство на творчество върху сцената Гьоте открива и прокламира само: способността на актьора да преобразява себе си; (а не да играе себе си). Това значи: актьорът, който иска да твори изкуство, трябва: не да влее себе си в ролята, а обратно - да влее ролята в себе си. Тогава той няма да играе себе си на сцената, а - ролята. Само тогава актьорът ще може, наистина, да обработи, да изработи художествено ролята си. Само тогава актьорът ще може да се откъсне от онази рутинарна натуралистическа примитивност на творчество, свойствена на стария театър, и да напъти своето творчество към един ... |
|
|
Избрани пиеси ... „Ако се казва за писателите, че чрез своето слово създават нова действителност, нови светове и нови хора, то това най-много важи за драматурзите. Защото светът на драмописеца е зрим, движещ се, говорещ и дишащ – възкръсва всеки път, когато драмата оживява върху сцената. Със смъртта на Иван Радоев българската драматургия осиротя, но поетът ще оживява всеки път, когато някоя от драмите му задиша върху сцената, ще чуваме гласа му – тревожен и непокорен, присмехулен и плачещ...” Стефан Цанев ... |
|
|
"С рисунката правя човеци" е албумно издание с размери 230 x 310 mm. Съставители: Красимир Илиев, Савка Чолакова. ... "След военния преврат от 19 май 1934 г., когато цензурата спира левите вестници, в които Илия Бешков (1901 - 1958) публикува безпощадните си политически карикатури, той е обзет от творчески бяс да нарисува всичко, което човеците вършат, въобразявайки си, че не могат да бъдат разкрити. Надзърта в домашните и обществени бани, в бардаците, шантаните, кабаретата и спалните. Това е пътуване на прозрелия същността на царя и политическата клика художник към породилата ги благодатна среда - битието ... |
|
|
"Бертолт Брехт беше изключително надарен писател, който пръскаше във всичко създадено зародишите на мисли и духовни движения, предопределени да поникнат и да дадат плод след време. Желанието му беше да подбужда, да разговаря и спори, да помага на хората да мислят. Това "сократовско начало" изпълва цялото му творчество. Затова произведенията му не пускат читателя, карат го да се задълбочава в тях, привличат го с нова сила. И ако съвременниците само предполагат какво е значението му, едва бъдещите поколения ще проникнат в цялото богатство на творчеството му." Лион Фойхтвангер ... |
|
|
В библиотеката на Сергей Айзенщайн на лавицата една до друга са две книги: "Библията" и "Системата на Станиславски". С този символичен жест големият режисьор искал да подскаже несъмнения факт: системата е истинска библия за всеки, който се занимава със сценичното изкуство. "Работата на актьора - том 2" представя последния, заключителен етап на системата. След като е създал техника за подготовка на актьора, чиято същност е "подсъзнателно творчество с помощта на създателна артистична психотехника", Станиславски разработва и следващия етап: конкретната работа на актьора с ролята. ... |
|
|
За пръв път драматургът Константин Илиев дава за печат своя творба, преди да я е предложил за реализация на театрална сцена. Пиесата "Наблюдателите" е своеобразна реплика на известното съждение на един от героите на Ф. М. Достоевски, че щом няма Бог, значи всичко е позволено. Трактовката на проблема от страна на К. Илиев - колкото иронична, толкова и сериозна - отрича презумпцията за безнаказаност, но според нея механизмът на възмездието е далеч от представите както на вярващи, така и на атеисти. В хода на остро драматичното действие самият Фьодор Михайлович е сред действащите лица, заедно с повече или по- ... |
|
|
"Играещият човек е живият човек. По същество актьорът пресъздава една измислица, един сън." Лий Страсбърг ... "Обявявайки първоначалната си цел, Лий Страсбърг твърди, че тази книга за играта на актьора е предназначена за широка публика. "Това не е учебник; това е първият опит някой да обясни какво представлява актьорската игра, каква е системата на Станиславски, какво е Методът." Докато работи над книгата, Страсбърг е категоричен, че пише не само за публиката, която се интересува от театър, а по-важното - за онази, която се интересува какво е творчеството. Докато изследва природата на ... |
|
|
"Книгата, която предлагам, е надникване в творческия процес. То започна преди много години, още в Русия, а след това продължи в Латвия, Литва, Полша, Чехословакия, Австрия, Германия, Франция, Англия и в Америка. Пред очите ми преминаха актьори и режисьори от всички типове, школи, направления и калибър. Подреждането, систематизирането и опростяването на натрупания материал продължи години. През 1936 г. Беатрис Стрейт откри в Англия (Девъншър, Дарлингтън Хол) театрална школа - нейният замисъл беше тя да се превърне в театър. Там като ръководител на школата имах възможност да направя поредица ценни експерименти. Преди ... |
|
|
"Тази книжка, драги читателю, беше написана през годините 1967 - 1972, т.е. много отдавна. Имаше един млад писател Георги Мишев (сега вече възрастен писател). Той работеше в едно младежко издателство и един ден ми каза: "Ти защо не напишеш една книжка за по-малките зрители, за тия, които сега се учат да гледат "възрастни" пиеси?". Аз само се изсмях, защото вече бях написал една книжка за възрастни зрители, с надеждата, че те ще се научат да гледат един "по-млад" театър с по доверчиви очи и нямах чувството, че съм извършил много полезна работа. Реших, че трябва да напиша една театрална ... |
|
|
"Всеки режисьор има в бюрото си едно "тайно" чекмедже. То се отваря рядко. Затова в него цари пълно безредие. Афиши, програми, снимки са смесени така, че с труд може да се отдели продукцията на 1952 г. от 1960 г. Бележници - колко много бележници! Вие нищо не бихте разбрали от тях. А всъщност в тия бележници, чрез тия бележници са зреели успехите и провалите на моето поколение. А най-интересното са разхвърляните недописани листове. Тезиси за изказвания, планове за доклади, гневно начало на статия, която не е имало смисъл да се довършва, черновки на писма, които като правило са смачкани в изблик на безсилие, ... |
|
|
"Когато се вглеждам в своя живот възможно най-съсредоточено, виждам, че той е низ от любовни раздели със спектакли. Може би професията ми е виновна - такава една тъжна професия на непрекъснато изоставяни любовници, които са длъжни да се влюбват пак. Искам да разкажа за спектаклите, в които съм участвал и които съм правил. За мене те са един низ от живо хора, които са ме направили такъв, какъвто съм. Много от тях не са се представяли в театрално здание, те са се разигравали в живота. Но това никак не им е попречило да се забият здраво в спомените ми. Нещо повече: тия именно нетеатрални спомени са изглежда арсеналът на ... |
|
|
"Когато бях студент, ужасно страдах, че няма курс Актьорско майсторство за кино. Щеше ми се да вляза в аудиторията и някой да ми обясни какво трябва да правя, когато се снимам в игрален филм, а след това да застана пред камерата и да изпробвам наученото. Тогава нямаше подобен курс; по-лошото е, че няма и днес! След като сме Академия за театрално и филмово изкуство, би трябвало в програмата за обучение на студентите по актьорско майсторство за драматичен театър да се предвидят часове и по актьорско майсторство за кино. Убеден съм, че подобна дисциплина би била интересна и полезна не само за студентите, но и за ... |
