Предлаганото изследване е посветено на мястото и ролята на слуховете в живота на средновековния българин и е първото по рода си в българската медиевистика. На основата на многобройни конкретни факти са анализирани причините за появата на слуховете, тяхната типология и механизмите на разпространението им. Оценена е и специфичната им роля в редица събития от военната, политическата и религиозната история на средновековна България. Особено място е отделено на различните слухове и легендарни истории, възникнали в резултат на драматични събития, свързани с възцаряването или с неочакваната смърт на даден владетел. Изводите, ... |
|
|
Трето издание. ... "Предложеният сборник с описания на баяния и магии е резултат от многогодишно теренно проучване по българските земи и подбор на материали от сравнително редките архивни източници. Преди да дам някои по-обстойни обяснения за тези магични практики, бих искала да изложа мотивацията си да ги предложа в този именно вид на читателското внимание. От една страна, тази мотивация постепенно се оформи в поредица от разговори с различни хора (не специалисти в областта на хуманитарните науки) на тази тема и изразяваните от тях най-често крайни, еднозначни, но затова пък категорични оценки за баянията и магиите ... |
|
|
"Хвърковатият Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджата не може да се каже, че не са известни на своите съотечественици, за свободата и благоденствието на които юнашки проляха кръвта си. Не. Техните имена се произнасят без разлика и на партии, и на съсловия, и на възрасти, и на полове, с една реч, те са идеал за всеки българин. Но никой не може да откаже и в това обстоятелство, че на малцина са известни действията на тия народни герои, що за хора са били те, кой ги е накарал да минат Дунава, как са се осмелили да излязат с двайсет или стотина момчета срещу колосалната Турска империя, каква участ ги е постигнала ... |
|
|
Историко-филологическо изследване на историята на трако-илирийци, скити, готи, хуми, келти и други. ... "Беше преди 23 години, когато за първи път с сблъсках с източници, от които се виждаше, че българите са се били населили в Тракия и Илирия преди славяните. Тъй като от това следва, че българите трябва да са трако-илирийци и че от това следва, че не е можело да е имало нашествие на източни варварски народи, то аз предприех изследване, за да узная какво е станало със старите трако-илирийци, гети, даки, скити и други. След дълги години работа стигнах до окончателния резултат, че днешните българи са преки наследници на ... |
|
|
От римското завоюване на Балканския полуостров до края на деветото столетие. Превод от немски - Николай Иванов Колев. Издателство "Walter de Gruyter & CO., Берлин И Лайпциг, 1935 г. Забранена в България от 1944 до 1990. ... "Дакия със столица Сердика (София) и Прибрежна Дакия със столица Рациариа (днес Арчар) са управлявани до Константин от езически управители, които са действали като жестоки противници на християнството. Тъй като те са преследвали християните, то последните са били принудени да строят църквите си под земята. Площадът в София, на който през 1910 година беше построена голямата църква " ... |
|
|
Исторически издирвания въз основа на първоизточници. ... Докато я има България, ще има място и за трудовете на д-р Ганчо Ценов, и тези трудове ще вдъхновяват и учат българските историци и граждани в трудната битка за установяване и налагане на величавата българска история. Книгите на д-р Ганчо Ценов трябва да бъдат във всеки български дом, за да вдъхват сили и упование в утрешния ден. Убеден съм, че няма да бъде далеч денят, когато нашите деца ще учат от историята оставена ни от д-р Генчо Ценов и неговите продължители на делото. ... |
|
|
Досега се мислеше, че българите са късно дошли турци, които в 679 г. били покорили славяни в Мизия и основали българската държава. Аз установих, че късните пришълци, които основаха българската държава, не са се казвали българи, а са се казвали хуни, които след това се нарекли българи, защото са се смесили в Мизия с българи. Онези, които досега учеха, че българи били основали българската държава, напуснаха тая си теза и приеха моята теза, че основателите на българската държава са били хуни или хуногундури, а българи. Понеже някои мислят, че тия хуни били някакъв азиатски монголски народ, от което искат да извадят ... |
|
|
Берлин, 1917. Забранена в България от 1944 до 1990."Преди няколко месеца бях помолен от господа офицерите от щаба на Немската етапна инспекция 11 да изнеса един доклад за взаимоотношенията на народите в Македония и тяхното възникване. Само с един доклад обаче, без познаването на българската история, този объркан предмет не може нито да се разбере, нито коректно да се разясни. Затова господата ме окуражиха след това да напиша една кратка история, от която може същевременно да се види систематичното развитие на българския народ. След като обаче започнах с разработването на историята, разбрах, че един гладък разказ не ... |
|
|
Познат ли е Раковски в България днес? Когато се чете за наследството на Раковски и Ботев като за нещо, което е било напъхано от официалната ни историческа наука в така наречените "удобни чекмеджета", първият въпрос е, дали това е вярно и не е ли малко пресилено! Когато се проверят фактите, уви, оказва се, че това е така. Неминуемо въпросът, който възниква впоследствие е: Кой го върши това форматиране? Нима официалната наука е анонимна, кои са хората, които я дирижират? На кого не са удобни тези българи книжовници и революционери! И защо Раковски е толкова непознат в наши дни? Може би заради това, че има ... |
|
|
В книгата са изследвани многообразните и често пъти непредсказуеми прояви на страха и причините за тяхната поява в средновековна България. Оказва се, че през разглежданата епоха човек е можел да изпита тревога и страх от всичко, което го е заобикаляло от небесния и земния свят - като се започне от езическите богове, от Исус Христос и Страшния съд, от дявола, демоните и вещиците, премине се през ужаса от природните катаклизми, климатичните бедствия, епидемиите, глада и чуждите нашествия и се стигне до страха от непознатата земя, от дивите зверове и от човека до теб - бил той сънародник или чужденец, господар или роб, ... |
|
|
"Една малка част от настоящия труд сме печатали като отделни монографии в списанието на Българското икономическо дружество и в Известията на етнографския музей. На тия монографии, поправени и допълнени, даваме място в настоящата книга. В текста се споменават много имена на габровци, някои дори често се повтарят. Поменаваме и лица от други български градове, както и от чужбина. Това направихме нарочно, понеже пишем за даден град, а не общо за България, защото тези имена може би ще послужат на други да открият търговски връзки на свои съграждани с Габрово и габровци. Със същата цел поменаваме доста често и имената на ... |
|
|
Когато се чете за наследството на Раковски и Ботев като за нещо, което е било напъхано от официалната ни историческа наука в така наречените "удобни чекмеджета", първият въпрос е, дали това е вярно и не е ли малко пресилено! Когато се проверят фактите, уви, оказва се, че това е така. Неминуемо въпросите, които възникват впоследствие са: Кой го върши това форматиране? Нима официалната наука е анонимна, кои са хората, които я дирижират? На кого не са удобни тези българи книжовници и революционери? И защо Раковски е толкова непознат в наши дни? Може би заради това, че има старинен език! Едва ли само заради това! ... |
