В един зимен ден животът на Антон, журналист на свободна практика и любящ баща, е разбит с писъка на автомобилни гуми върху заледен асфалт. Три години по-късно той все още се лута из преизподнята на миналото, опитвайки се да намери изход към бъдещето. Докато една вечер не вижда онзи, който е виновен за всичко. Онзи, чието унищожение ще му даде причина да живее. И може би ще донесе изкуплението, от което има нужда. Черна светлина пленява и плаши с грубата си изящност, докато ни води из дебрите на човешката душа. Това е роман за бащинството, за провала и за загубата. За отмъщението и надеждата, че животът може да продължи ... |
|
|
"Страстите са ветровете, надуващи платната на кораба: понякога причиняват гибелта му, но без тях той не би могъл да плава." Волтер "Невъзможно е едновременно да обичаш и да бъдеш мъдър." Ф. Бейкън "Има много лекарства против любовта, но сигурно средство няма нито едно." Ларошфрюко Важно! Моля имайте предвид, че изданието е с недобра полиграфическа изработка и не изглежда в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
Завладяващ роман, който съживява автентичния фолклор на едно опазило традициите си българско село. Млада българка, отраснала в чужбина, попада в един непознат и непонятен за нея свят, след като по мистичен начин се озовава в живота на прапрапрабаба си. Там тя трябва да научи повече за собствената си родова история, да опознае красивите традиции и обичаи в българското село и да усвои уроци, които ще освободят душата ѝ от болката вътре в нея. По трудния ѝ път ще я водят Велика Нямата, прозорлива билкарка, събрала в себе си цялата вековна мъдрост на народа ни, и отец Никола, добронамерен свещеник, който милее за ... |
|
|
"Заглавието на Николай Петков Когато бях Хемингуей трябва да се вземе съвършено насериозно и да се чете буквално. Неговото, на Петков, всекидневно житие-битие се опитва да го вкарва в рутинно-кръжащото, да го укротява в сивото око на ентропията, но отец Николай не му се дава. Той създава действителност, по-истинна и несравнимо по-смислена от реалността... Въображението е сътворяване на действащи и действителни образи. Те са срещата между различни жизнени динамики, включително тези на създаващия ги. В тях следователно няма нищо съчинено или безжизнено. Те са светът, който живеем. Затова Николай Петков е наясно, че ... |
|
|
"Гротеските на Емануел Икономов съставят друг образ на заобикалящия ни свят. Темата за несъвършенствата на нашата цивилизация се прелива в ярка сатирична форма, която преобразява "сериозната" тревога в смях през сълзи. С прецизната си изобретателност авторът конструира сюжети, които сякаш са прекопирани от действителността. Изисква се фантастична наблюдателност и Икономов я притежава, за да се представи лицето а най-характерните си черти и да се превърне в художествен образ." Георги Величков "С кипящото си въображение Емануил Икономов ни поднася новата си "Броеница от бодилчета". В ... |
|
|
Принц Дерин Калейски е в плен. Повелителят на тъмнината Зарк е победен, но мястото му е заето от неговия таен ученик. Макар и по-слаби, оцелелите Тъмни повелители все още представляват заплаха. Херейците, предвождани от Киан и Рея, се включват в битката, като се изправят срещу непредвидени изпитания. Въпреки че се отправят в различни посоки, брат и сестра остават свързани от непозната магия. Калейските градове Нортгард и Айсдоум са свободни, но столицата Вераден е все още завзета от сианите. Обединените севери, начело с генерал Тедор, лейди Стела и принцеса Бриана трябва да измислят план за освобождаването ѝ. Дали ... |
|
|
"Въпреки многократно използваната и в литературата, и в киното фабулна завръзка (закотвяне на асансьор между етажите), авторът в крайна сметка драстично се е отстранил от всякакви аналогии и е успял да разгърне впечатляващо, увличащо, задъхано до крясък повествование, така че от падналата искра да се разгори опустошителният огън на романа. При това – в затворена, клаустрофобична среда, без шашардисващи хватки и акробатично формотворчество. И ето: наглед привичен и ординерен изказ – а разказът е изпълнен с растящо (дори гнетящо) напрежение до края. Романът не те оставя, а оставиш ли го ти, задълго те държи усещането ... |
|
|
Гласът на родното говори чрез историите на Ивелина Радионова по начин, по който никой съвременен писател от XXI век не го е правил досега. Авторката утвърждава вечното и непреходното чрез ценностите на родния фолклор и традиции. Разкривайки различни нюанси в чувствата на героите си, тя събужда топлината и копнежа по една отминала епоха, в която дълг, чест и морал са били поставяни на пиедестал. Посланията ѝ проникват дълбоко в съзнанието на читателите и отключват секретен код към мъдростта и познанието. Така както "в комата хляб трябва да видим и буцата пръст, и дъжда, и небето. Тогава той утолява глада." ... |
|
|
Писателката Кая отива със седемнайсетгодишния си син Мати на вилата им край морето, за да прекарат там лятото. В последно време синът ѝ се е отчуждил от нея и сега това е последният ѝ шанс отново да се сближат преди да приключи юношеството му и да поеме по своя път. Когато е бил малък, двамата са били изключително близки: "Мамо, обичам те до края на Космоса. И обратно." Някъде във времето нещо се случва и двамата се озовават от двете страни на реката. Без мост помежду им. Настоящето ритмично се редува със спомени от миналото, от детството на Мати. Онова свещено време, когато те двамата са били ... |
|
|
"Led Zeppelin" е абсолютно явление - между членовете на бандата тече необяснима химия, която се претворява в албумите им, продавани в десетки милиони екземпляри. Личен приятел на Джими Пейдж и Робърт Плант, музикалният журналист Мик Уол увенчава дългогодишните си проучвания за Led Zeppelin в "Когато великани стъпваха по земята" и разкрива неподправената и величествена история на култовата банда. Авторът ни повежда на обиколка в бекстейджа, където във вихъра на славата си странстващите рицари на рока често потресаващо издевателстват над боготворящите ги групита, а алкохолът и наркотиците се леят в ... |
|
|
Сюжетите и героите на по-голямата част от белетристичните и драматургическите творби на Кирил Топалов отразяват живота на столичани, поради което той е определян от литературната критика като един от най-добрите софийски градски писатели. Тази традиция продължава и в Софийски истории. Тя се вглежда в драмите на три поколения софиянци - от дядовците (македонски и тракийски бежанци с техните идеали, с трудното им и нерадостно битие в драмата на четири войни, три от които една след друга), през синовете (в драматичното време след политическата промяна през 1944 г.), до внуците и правнуците в периода на следващата ... |
|
|
"Зад червената врата" е автофикция - лабиринт, в търсене на неизживяната докрай бурна любов, прекъсната от атентат, по следите на един фантом в Ню Йорк, Венеция и Париж, където далечният хоризонт пресича нашите мечти. Но какво се крие зад червената врата? Мистерия, която очаква да бъде прочетена и разкрита. Юлиана Вегенер е журналист, дългогодишен кореспондент на българската секция на "BBC World Service" в Германия. Автор е на романите "Ах, този Ню Йорк, Ню Йорк" и "Ива - Ваня". Живее във Франция. ... |
