Носител на "Pulitzer Prize 2017". Носител на "National Book Award 2016". ... Подземна железница през XIX век са наричали мрежата от скривалища и помагачи, по която робите в Америка бягали към свободните щати. В книгата си Колсън Уайтхед създава реална, изскочила от виденията на ретрофантастиката, подземна железница, чиито релси водят в мрака на непознатото. Между историческото и фантастичното, между миналото и съвремието, американският писател не просто разказва за премеждията на робиня, бягаща от южняшка плантация, а методично рисува панорама на потисничеството, страха и жестокостта, залегнали според ... |
|
|
Романът "Всичко тече" е създаден "за чекмеджето" през 1955-1963 г. През 1963 г., малко преди смъртта си, Василий Гросман го преработва и дописва. Излиза от печат първо на Запад - през 1970 г. в Германия (на руски). Следват първите преводи - на италиански (1971); немски, английски, френски (1972); сърбохърватски (1973). С този роман съветският писател Василий Гросман става известен посмъртно в свободния свят. През 2018 г. излиза и в превод и на български. Василий Гросман е роден през 1905 г. в украинския град Бердичев, в ляво еврейско семейство. Работи като инженер-химик и първоначално публикува ... |
|
|
Онно и Макс се радват на искрено приятелство, докато и двамата не се влюбват в Ада. Това, което никой от тях не предполага, е, че любовният им триъгълник е само част от предначертан свише план. Защото Господ иска да разтрогне договора си с провалилото се човечество. Дали обичащите се предугаждат божествените намерения и на кого е възложена най-важната мисия? 65-те глави на "Отриването на небето" Мулиш пише, когато е на 65-годишна възраст. Самият автор нарича романа "весела игра, сериозна шега", посредством която стъпка по стъпка се разгръща своеобразна теория за сътворението на света, чрез която се ... |
|
|
И раят, и адът са в нас, и всички богове също са в нас. Ние носим в себе си всички богове, всички небеса, всички светове. Те представляват уголемени съновидения, а съновиденията са проявления в образ на енергиите в нашето тяло, които са в конфликт. Това представлява митът. Митът е проявление на енергиите на различните органи в нашето тяло, които са в конфликт помежду си, под формата на символичен или метафоричен образ. В теб е стаено нещо, което знае кога си в центъра, кога си на прав път и кога на погрешен. Щом свърнеш от правия път, за да печелиш пари например, животът ти губи смисъл. А ако останеш в центъра, на правия ... |
|
|
Истории от махала Небесна. ... Оригинален поглед към мирогледа и обредността на старите българи от най-продаваната съвременна българска авторка. Във връзка с изпълнение на проект, свързан с фолклора, главната героиня на романа попада в малка махала в Балкана. Там среща баба Жива и отношенията им стават близки, като между баба и внучка. Баба Жива не е много "учена", но притежава неподправена мъдрост. Нейните възгледи, разкази и спомени за миналото разкриват един различен свят, в който хората тачат народните традиции и обичаи и пазят българския дух. Младата жена става част от местната компания: зевзекът гъдулар ... |
|
|
"И всеки човек - каза Манольос възторжено – може да спаси целия свят. Много пъти си мисля за това, отче, и треперя, такава голяма отговорност ли носим? Какво трябва да направим, преди да умрем? Кой е пътят? Замълча. Нощта се беше спуснала вече, стариците бяха наклали огньове и готвеха, децата бяха наклякали около тях, гладни, и чакаха. Манольос протегна ръка, докосна коляното на поп Фотис, който беше потънал в размисъл и мълчеше. – Как трябва да обичаме бога, отче? - запита той. – Като обичаме хората, чедо мое. – А как трябва да обичаме хората? – Като се стремим да ги вкараме в правия път. – Ами кой е правият път? – ... |
|
|
Тя би могла да остане в паметта на съвременниците си просто като жена на Мережковски, но изминава пътя си като Зинаида Гипиус - писателка, критичка, поетеса, провъзгласила веднъж епатиращото: "Обичам себе си като бога...". И в Петербург, където живее почти трийсет години, и по-късно, в емиграция, тя заема особено място, оставайки постоянно в центъра на литературния живот. Наричат я декадентска Мадона, сатанеса, вещица, силфида, жива легенда. В емиграция тя написва книга за своите съвременници, събратя по занаят; книга за миналото, което за нея никога няма да е приключило. Тъй като в паметта ѝ всичко ... |
|
|
Живот на ръба на една пропаст. ... Това е първата книга от поредицата "Далеч без родина" - документални разкази за дългия и изпълнен с богато съдържание живот на българина д-р Борислав Чипориков. Тя ни връща в началото на 50 -те години на следвоенна България, когато в страната властва тежка комунистическа диктатура. Това е времето, когато в София се развихря истински поход срещу добре облечените момичета - "зози", и младежи - "суинги", а столичани са разделени на "наши" и "врагове". Но младостта е по-силна от времето. Борислав е студент, отдаден на любимия си спорт - ... |
|
|
Книгата е част от серията "Любимци на публиката". ... "...Бях осемгодишна, когато за Коледа ме избраха да играя "Танца на снежинката“ край общоградската елха. Ушиха ми пачка от бяла разтегателна хартия, цялата обсипана с лъскави пайети..."Такава е Надя Тодорова през 1933 -а, когато още не предполага каква популярност ще ѝ донесе киното и колко награди - театърът. Но дали сме я познавали истински? Ето че с тази книга имаме шанса да я доближим така, както не сме си и мечтали. "Книгомания" за пръв път публикува последната изповед на любимата актриса - пет изписани на ръка тетрадки. ... |
|
|
Ерик-Еманюел Шмит, автор на романи и пиеси, собственик на театър и сам той актьор, има усмивка на Буда, излъчва хармония и естествена сила... Минават двайсет и пет години, преди да направи най-личното си признание. През 1989 година, в пустинята Сахара, където отива във връзка с един филм, философът се отклонява от групата и оставайки сам през нощта, преживява нещо изключително, открива вярата, приветствайки своето "второ раждане". "Нощта на огъня", чието заглавие е взето от Паскал, преживял подобно откровение, е разказ за този разтърсващ духовен епизод от живота му. "След тази нощ преживях ... |
|
|
Константин Петканов безспорно е сред най-значимите български писатели между двете световни войни, най-плодовитият. Роден през 1891 г. в богатото село на Одринска Тракия Каваклия в семейство на свещеник, той се връща отново и отново към родовите и регионалните си корени в многобройните си романи, сборници с разкази, спомени, очерци и исторически студии. Свързан семейно с националноосвободителните борби на Македония и Одринско (странджанският войвода Яни Попов е съпруг на едната му сестра), участник във войните за обединение на България, раняван, награждаван за храброст, през целия си живот писателят запазва идеализма си за ... |
|
|
Илюстрации: Дамян Дамянов. ... "Тук си признавам: армейски генерал не съм бил. В казармената йерархия тръгнах като школник и се издигнах до "фазан". Във войнишката си раница изобщо не носех маршалски жезъл, а само чифт бельо за смяна. Също и голямата досада, че ми губят времето в една безсмислена, дълга и смешна (понякога страшна игра на войници. Бих нарекъл тази книга "В търсене на изгубеното време", ако нямаше вече такова заглавие от много по-голям писател. Изгубено време, защото против волята си бях принуден да профукам в униформа две години и три месеца от моя живот, който както изглежда, ще ... |
