"Класическото будо не е нещо незначително, започнато за забавление или от каприз. То не трябва да се тренира за лично удоволствие или социално развлечение. Тези, които използват доджото за самоизтъкване, показна гордост, социално издигане, бъбрене или клюкарстване, вече са се провалили в проумяването на факта, че дълбочината на класическото будо надминава любовта към собственото аз. Класическото будо е потвърждаване на традиционните японски ценности, чиито обективен характер е културен. Човек, който не е японец и който отказва да бъде пояпончен, е съветван да не се захваща с изучаване на класическо будо, защото ... |
|
|
Духовното завещание на майстора ... Двайсетте принципа в тази книга се отнасят не само до карате, но и до останалите бойни изкуства, както и до целия човешки живот. Много ученици по карате са под впечатлението, че карате е преди всичко инструмент за печелене на схватки и увеличаване на силата им. Но както е обяснено в тази книга, подобни възгледи отразяват едно пълно неразбиране на бойното изкуство. Карате е много повече от проста техника за постигане на победа в битка. То е начин за култивиране на духа. Представените тук принципи могат да бъдат прилагани във всекидневния живот от практикуващи и непрактикуващи. Майстор ... |
|
|
В своята книга Боккен - изкуството на японския меч, авторът Дейв Лоури описва историята на боккена, както и някои техники за работа с него. Така разбираме, че тренировките с дървения меч са били използвани както от древните самураи, така и днес от много школи за бойни изкуства. Според Дейв Лоури, практиката с боккен е необходима на две равнища. Първо, изгражда физическа устойчивост, ритмика и светкавични двигателни навици в традиционните школи. Второ, обогатява духовното развитие в традиционното практикуване с катана - меч. Дейв Лоури е автор на няколко книги, свързани с японската култура и самото Будо. От 1986 година ... |
|
|
За да се измъкне и самото Джу-джуцу от това прагматизиране, е замислена настоящата книжка, по-точно за да се обясни, че майката на всичките днес Изкуства, в лицето на Джу-джуцу е нещо, което не познаваме и не дооценяваме. Включително и това, че не познаваме какво е било Джу-джуцу, истинско Бу-джуцу, изкуство на живот и смърт, в самото начало, когато се появява в условията на Япония, и в какво се опитваме да го превърнем. Сякаш това не осъзнаваме! ... |
|
|
Психология на уличната битка, улични тактики, техники на уличната самоотбрана в 200 снимки. ... "В много от книгите за самоотбрана, издавани досега, понеже авторите не са експерти в бойните изкуства, разглеждат ситуациите и постановките прекалено теоретично. Техниките, които предлагат, са прекалено сложни и отдалечени от уличната ситуация и не помагат на читателите да постигнат по-високо ниво на съпротива." Из книгата На улицата не е безопасно! Никой не може да ви защити и не ви остава нищо друго, освен да разчитате на себе си. Искате ли да запазите своето достойнство, здраве и живот и да оцелеете на улицата, ... |
|
|
Днес името на Миямото Мусаши, майстора на меча, непознаващ поражението, е известно на всеки японец. Мусаши произхожда от стар самурайски род. Седемгодишен остава сирак и е приютен от чичо си - свещеник в будистки манастир. Там усвоява основите на кендо или Пътя на меча. Едва тринайсетгодишен, въоръжен само с тояга, той побеждава в първия си двубой с опитен майстор на меча. Скоро Мусаши напуска стените на манастира и тръгва по пътищата на Япония. Старо кимоно и два самурайски меча били цялото му имущество, но това не му попречило да се превърне в живата легенда на XVII век. Наблюдавайки движенията на барабанчика в ... |
|
|
Инадзо Нитобе (1862–1933) е японски просветител и дипломат, получил отлично образование в САЩ и Германия и посветил живота си на изграждане на културни “мостове” между Япония и Запада. Именно от неговата книга (публикувана за първи път през 1900 г. във Филаделфия, преведена на всички световни езици и многократно преиздавана до днес) западният свят научава за първи път думата “бушидо” и се запознава с моралните ценности, които векове наред са определяли живота на японците. Известни са множество примери как тази неголяма книга, смятана за “енциклопедия на японския дух”, пробужда интереса на редица видни личности от Запада ... |
|
|
Джудо или Пътят на Мекотата е идеална практика за физическо укрепване и надеждна система за самозащита, специално създадена на основата на традиционните японски бойни умения. Тази книга, чийто автор е самият създател на Кодокан джудо, е не само най-подробното, но и най-авторитетното от всички ръководства по това бойно изкуство, публикувани досега. Преди повече век Джигоро Кано се посветил на изучаването на изкуството на меча и ръкопашния бой, но не успял да открие някакъв основен принцип в преподаването им. Ето защо той се заел със създаването на ново бойно изкуство, в което да въплъти принципа за максималната ефикасност ... |
|
|
Ямаока Тешю е забележителна личност от бурната епоха, поставила началото на съвременна Япония. Той постига задълбочено просветление на четирийсет и пет годишна възраст и осъзнава скритите закони на бойното изкуство с меч, дзен и калиграфията. Тешю е изключително многостранен и плодотворен майстор: несравним боец с меч, който основава школата Без меч; мъдър и състрадателен учител по дзен в традицията на Текисуи; ненадминат калиграф, който свързва всичко земно и божествено в четката си. Дори днес, близо век след смъртта му, невероятната жизненост на Тешю може да бъде забелязана в произведенията му. Ако се наблюдава ... |
|
|
"Не е сигурно от кога точно употребата на меча е била широко разпространена, но това, че е използван в древни времена, е доказан исторически факт. С развитието на меча е било необходимо да се потърсят и най-ефективните методи за неговото използване. Така умението и развитието на техниката е станало постоянна цел, което на свой ред е породило "мичи" (или пътя) на меча. Можем да кажем, че източниците на "кендо" са формирани далеч назад в древността. По-късно систематизираните и организирани форми и стилове на "кендо" и наследствените фамилии на майстори на това изкуство, известни като & ... |
|
|
Пътуване между материалното и духовното. ... Традиционната форма на тайджичуан от школата Ян е една от най-трудните спортни дисциплини поради това, че тя се противопоставя на прочутия олимпийски девиз "По-високо, по-бързо, по-силно!"."По-ниско, по-бавно, по-слабо", тайджичуан е висш "чигун", върховно бойно изкуство, с начало, но без край, което ни придружава през целия ни живот. Просветеният майстор Ван Дзунюе (1733 - 1810) в неговата "Напевна формула за практиката на тринадесетте потенциални енергии", shi san shi xing gongge jue, е написал: "Изследвайте прецизно къде се намира ... |
|
|
Приложения на Кунг-Фу и Джу-Джуцу. ... "При създаването на тази книга съчетах факта, че по образование съм художник-илюстратор и едновременно с това се занимавам с бойни изкуства вече повече от 20 години. Така имах възможност да реализирам замисъла си по начина, който исках, и по който аз самия мисля, че трябва да изглежда издание от подобен род. За създаването на този сборник неоценима помощ при демонстрирането и заснемането на техниките ми оказаха Антонио Стефанов, Боян Христов и Станислав Везирев." Тихомир Антонов ... |
