Кориците са с мотиви по екранизация на книгата. ... Никога не съм се влюбвала и никога не съм обичала много, страстно, лудо, до смърт. Сърцето ми никога не е плакало, разкъсано от любовна мъка... не съм плакала за мъж... не съм мислела, че ще умра след раздяла. Никога не съм срещала любовта, онази, спираща дъха ти, разтуптяваща сетивата ти, замъгляваща мозъка ти, любовта, пред която си готов да паднеш на колене и да виеш от болка, защото знаеш, че я губиш... никога не съм обичала никой друг, освен хероина... любовта на живота ми. "Мислиш си, драги читателю, че държиш в ръцете си книга. Да, вярно, книга е, но не само: ... |
|
Вечерта, в която празнува голяма победа, адвокатът Мики Холър е спрян от пътен полицай, който намира труп на негов бивш клиент в багажника на линкълна му. Холър незабавно е обвинен в убийство, но не може да плати огромната гаранция от 5 милиона долара, определена от отмъстителен съдия. Мики решава да се представлява сам и е принуден да гради защитата си от своята килия в затвора. Като служител на съдебната система той е постоянна мишена. Но много по-голям е заговорът срещу него. Холър знае, че е набеден от нов или стар враг. С помощта на Хари Бош, Холър трябва да използва всичките си умения в съдебната зала, за да обори ... |
|
Последната учебна година на Пърси Джаксън е преминала учудващо спокойно. Нито едно чудовище не си е показало носа в новата гимназия, която посещава. Но когато нищо и никаква игра на народна топка се превръща в меле с грозни човекоядни гиганти, нещата стават... хм, грозни. Изневиделица се появява и Анабет, която носи още лоши новини - вълшебните прегради, които пазят лагера на нечистокръвните са отровени от непознат враг и, освен ако не се намери веднага лек, единственото сигурно убежище за децата на боговете е на път да бъде разрушено. Пърси и приятелите му трябва да предприемат много опасно пътуване през Морето на ... |
|
"След теб" е дългоочакваното продължение на "Аз преди теб". ... Осемнадесет месеца след смъртта на Уил, Луиза се опитва да построи живота си наново. Подтиквана от желанията, които той пробужда в нея, тя заминава за Париж. Но там се чувства самотна и объркана, намира утеха единствено в спомените. Връща се в Лондон и започва работа в бар на летището. Луиза претърпява инцидент и се връща в дома на родителите си в Стортфолд, където се чувства обичана и защитена. По настояване на баща си посещава сбирки, които помагат на хората да се освободят от скръбта. Но точно когато си мисли, че е готова да продължи ... |
|
"Зелените очи на вятъра" е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с необходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня. "Зелените очи на вятъра" ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се ... |
|
Вазов, Славейков, Ран Босилек, Чинтулов, Михайловски, Ботев, Каравелов, Вапцаров, Дебелянов и др. ... Сборникът със стихотворения "Аз съм българче" съдържа емблематични стихотворения на патриотична тематика, писани от някои от най-големите имена в българската литература. Много от тях са включени в учебната програма на българските училища. Те учат малкия читател на родолюбие, запознават го със знакови фигури от българската литература и му отварят вратата към богата палитра от исторически и фолклорни образи, с които всеки българин трябва да е откърмен. Поредицата "Българска класика" среща ... |
|
Група жени, чиито мъже са убити, вървят в леденото февруарско разсъмване към мястото на убийството. Вали сняг. Жените не говорят. Като някакви черни мироносици, но не за да възвестят радостната вест, а за да видят ямата, където със сгурия са засипани телата на мъжете и бащите им. Снегът не се задържа върху този черен кръг. Стопява се. Всичко наоколо е бяло, а този кръг остава черен. Роман за три жени и едно дете, които преминават през тежки за нашата история събития. Те са поразени от тоталитарния режим, установил се чрез съветската окупация след деветосептемврийския преврат."Ние всички, родените преди '89-а и ... |
|
Има врати, които не бива да бъдат отваряни! Има мъже, с които е по-добре да не се конфронтираш! Те не знаеха тези прости правила, защото се мислеха за недосегаеми. Но пред смъртта всички са равни! След дълги години скитане по света Александър се завръща у дома. Чувства се изгубен и иска да намери своето място в живота. Търси спокойствие и опрощение... Но се оказва, че понякога правилата, в този нов за него свят, са не по-малко жестоки, отколкото на бойното поле. Неговите противници не знаят нищо за миналото му и допускат огромна грешка. Отварят вратите на Ада... и трябва да понесат последствията! Стефан Кръстев е ... |
|
Осмо издание. ... Аз сме. Едно момче говори - от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в края на Войната, от приземна квартира през през 70 -те и 80 -те, от старо бомбоубежище утре. Роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите, заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои. Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и настояще, мит и документ. Събира истории и животни от всеки род, прави капсули на нетрайното заради онзи, който има да идва - постапокалиптичен ... |
|
"Чудовището" - роман за старостта, която настъпва, и за младостта, която не иска да си тръгне. Когато четях ръкописа на Владимир Зарев, нещо в него ми напомни за "Страданията на младия Вертер" от Гьоте - една емоционална и въздействаща книга. В "Чудовището" също има много емоции. Заедно с това обаче, написаното често ме препращаше към "Записки от подземието" на Достоевски. Тоест, към човека в неговата противоречивост и двуполюсност. От една страна, са симпатичните, красиви черти, които той носи в себе си, а от друга - онова "черно пространство", което също съществува в ... |
|
Д-р Емъри Шарбоно изчезва в планините на Северна Каролина. Докато съпругът ѝ Джеф, раздразнен от скорошен спор помежду им, осъзнае, че мълчанието и липсата ѝ са нещо повече от цупене, и се обади в полицията – мястото става недостъпно: студ, заледени пътища, гъста мъгла, нощ... Много специална съботна нощ. Емъри идва в съзнание в нечие чуждо легло, в съвършено непозната хижа, със сериозна черепна травма. И в компанията на мъж, чието минало на насилник е толкова тъмно, че той дори не иска да ѝ каже името си. Никакъв телефон, няма Интернет, няма хора на километри наоколо, но тласкана от страха, Емъри е ... |
|
Дебютният роман на Константин Трендафилов. ... "Само не ме пускай" казва онова необикновено момиче в ухото на героя, след като се любят за пръв път. Този роман прави това с читателите си. Подвеждащо лесен. Подозрително дълбок. Константин Трендафилов идва." Захари Карабашлиев "Ти не можеш да спасиш никого - нито себе си, нито другите. Любовта обаче винаги ще те връща към мястото на престъплението... Към отказа да осмислиш собствената си вина. Или към способността да живееш предимно чрез вината. Константин Трендафилов ни предлага честен и изящен, направо стремителен роман, с много входове към ... |