Духовна притча за това как да осъществите мечтите си и да постигнете съдбата си. ... Монахът, който продаде своето ферари е историята на Джулиан Мантъл, адвокат със звездна репутация, чийто небалансиран стил на живот е причина за почти фатален сърдечен удар в претъпканата съдебна зала. Физическият срив води до духовна криза и Джулиан е принуден да преразгледа живота си и да потърси отговор на най-важните въпроси. С надежда да намери щастие и удовлетворение той се впуска в една изключителна одисея. Пътешествието му го отвежда дълбоко в Хималаите и там намира могъща система, чрез която освобождава потенциала на ума, тялото ... |
|
Второ издание. ... В тази ценна книга Йеспер Юл твърди, че днешното семейство се намира на важен кръстопът. Разрушителните ценности, които управляват традиционното йерархично семейство - послушание, физическо и емоционално насилие, налагане на правила - започват да губят позиции. И вместо тях имаме възможността да възприемем нови ценности, които изхождат от идеята, че семейството следва да се гради не на авторитарна власт или демократично потисничество, а на достойнство и взаимност между родител и дете. Децата умеят компетентно да изразяват чувствата си от самото си раждане и са готови да съдействат. Родителите са тези, ... |
|
В раздел Първи на книгата - „Дилеми на модерността“, се разискват принципни и широкоформатни аспекти на модерната епоха. Възникването и развитието на модерността е свързано с дълбоки легитимизационни проблеми. Втори раздел „Деконструкция и нормализация“ включва шест глави, в които се разглеждат ключови аспекти на разпадането, деконструкцията на тоталитарната система най-вече в България, проблемите и пречките на прехода към демокрация. Третият раздел на книгата - „Памет и власт“, е продължение на теми и развитие на проблеми от предходните два раздела, като се акцентира върху устойчивата конститутивна роля на етничността и ... |
|
В монографията се разглеждат теоретичните проблеми на медицинската наука, съотнесени към някои основни философски категории, като се проследява влиянието върху медицината на главните направления в съвременната философия. Но разработките на автора в тази насока не носят чисто теоретичен, абстрактен характер. Пряко или косвено, те са свързани с проблемите на клиничната медицина, а оттук - и с практическата дейност на лекаря и медицинския екип изобщо. Важно място в тази връзка заемат въпросите за причинността в медицината, за целостността на организма, за йерархията на неговите функции, за неговата адаптация и саморегулация, ... |
|
Ние сме слаби и ограничени създания, но благодарение на значението сме способни с помощта на звукове или знаци върху хартия да обхващаме мислено целия свят и много от нещата в него, и дори да си измисляме неща, които не съществуват и вероятно никога няма да съществуват. Проблемът е да обясним как е възможно това: как нещо което казваме или пишем, има значение - включително и всички думи в тази книга? ... |
|
На сцената на текста няма рампа: зад текста няма действащо лице (писателят), нито пред него някой е пасивен (читателят); няма субект и обект. Текстът обезсилва граматическите поведения: той е неразличимото око, за което говори един автор мистик (Ангелус Силезиус): "Окото, през което виждам Бог, е същото, през което Той ме вижда. ... |
|
В монографията е реконструиран този културно-теоретичен облик на понятието "религия", който се формира от ключови фигури на философи и теолози, приемащи "човека", "човешката същност", "човешката природа" като концептуално ядро на своя подход към нея. В тази концептуално-хронологична верига (от последната четвърт на XVIII до последната четвърт на XX в.) са включени различни културно-философски направления: т.нар. спекулативна философия – трансценденталният идеализъм ( Имануел Кант ), "обективният" идеализъм ( Г. В. Ф. Хегел ); романтизмът – "сантименталната теология& ... |
|
Психоаналитични бележки върху един автобиографично описан случай на параноя. ... Към книгата е приложена и психоаналитична тетрадка. През 1903 г. Даниел Паул Шребер, Председател на Дрезденския съд, написва Мемоари на един нервноболен - объркан, искрен разказ за неговото живеене и мислене, протичащо в психиатрични заведения сред илюзорни отношения с лекуващите го лекари, в дом, където тече странна връзка със съпругата му, във всекидневие, пронизано от все по-нарастваща втренченост в своето тяло, потръпващо във въображаемото удоволствие да стане жена, съпроводено с увереността, че е спасител на човечеството поради своята ... |
|
"Изкуството е избирателно пресъздаване на действителността в зависимост от метафизичните ценностни съждения на един творец. То е гласът на неговото усещане за живота. Това, което романтиците внасят в изкуството, е върховенството на ценностите, елемент, който е отсъствал в закостенелите, сухи, направени от трета и четвърта ръка (и също така трето - и четвърторазредни) повторения на копирането на формули на класицистите". Айн Ранд ... |
|
"Анализ на характера" е класически труд на Вилхелм Райх (1897 - 1957), австро-американски психиатър и психоаналитик, известен като една от най-радикалните фигури в историята на психиатрията, за развитието и лечението на разстройствата в човешкия характер, публикувана най-напред през 1933 г. Това е първата важна стъпка от психоанализата към биоенергетичното изследване на емоциите /оргонната биофизика/, предприета между 1928 и 1934 година. Като млад клиницист през 1920 г. Райх разширява психоаналитичния анализ на съпротивите до по-обхватната техника на анализ на характера, в която типичните характерови нагласи ... |
|
В шестия том от избраните произведения на Исак Паси са включени "Философски литературни етюди", "Смешното", "Метафората". ... "В този шести, последен том на моите избрани произведения включвам първата си есеистична книга "Философски литературни етюди" (1968), която след това трикратно съм преиздавал в трите издания на сборника ми "Есета" (1981, 1987, 1993), както и двете ми монографии "Смешното" (1972) и "Метафората" (1983), които също са трикратно преиздавани ("Смешното" през 1979, 1993 и 2001, а Метафората през 1988, 1995 и 2001). ... |
|
"Социалното, колективното, е човешкото, но вече дехуманизирано, квази-материализирано, оприродено. Затова, без да си даваме сметка, сме тласнати да определяме социалното и като "свят". Човекът е в обществото все едно във втора природа."Хосе Ортега-и-Гасет ... |