Настоящата книга, част от поредицата Philosophia Perennis на издателство Мария Арабаджиева, ще ви разкаже за живота и учението на Питагор от Самос, най-великият сред елинските мъдреци както го нарича Херодот. Древните легенди го описват като полубог и чудотворец, съвършен мъдрец и велик посветен във всички тайнства. Въпреки че в нашите прагматични и технологични времена той е известен по-скоро като математик, отколкото като философ и прорицател, през последните двадесет и пет века мнозина автори и посветени в тайните на езотеричните доктрини твърдят, че питагорейското учение за математическата философия е една от ... |
|
|
Диалогът Парменид е несъмнено най-значимото философско произведение на Платон. Дълбочината и сериозността на съдържанието, изтънчеността на диалектическите разсъждения, дисциплинираността на аргументацията, съчетана с решителността на духовния порив към последните основания на съществуващото - всичко това превръща Платоновия диалог в едно от най-забележителните творения на европейската философия изобщо. И ако твърдението, че цялата европейска философия не е нищо друго освен коментар под линия към Парменид (Е. Вилер), не е нищо повече от остроумна метафора, то ние трябва да приемем напълно сериозно думите на Лосев, че ... |
|
|
Теолого-политическият трактат на Спиноза излиза анонимно през 1670 г. и веднага запалва яростни дебати с идеята си, че тъкмо ограничаването на свободата на философстване води до нарушаване на мира и до ерозия на гражданските добродетели в държавата. За едни - манифест на свободата на словото и бляскава защита на единството между договорната теория за обществото и демократичната форма на неговата организация. За други - книга, "изкована в ада". Бенедикт де Спиноза (1632 - 1677) е виден холандски философ. Еврейското му име, дадено след раждането му, е Барух Спиноза (Baruch Spinoza), християнско-португалското име, ... |
|
|
Книгата е том 3 от поредицата "История на западната философия" на издателство "Skyprint". ... В третия том на това несравнимо по своята всеобхватност, яснота, елегантност и духовитост произведение, е разгледано развитието на философията от Ренесанса до наши дни и нейните най-бележити представители през този период: Макиавели, Еразъм, Мор, Бейкън, Декарт, Спиноза, Лайбниц, Лок, Бъркли, Хюм, Русо, Кант, Хегел, Байрон, Шопенхауер, Ницше, утилитаристите, Маркс, Бергсон, Джеймс, Дюи. ... |
|
|
Как, променяйки начина си на мислене, можем да променяме душевното си състояние. ... "Рядко ще срещнете книга, която може наистина да промени живота ви. "Мисълта определя настроението" е такава книга. Денис Грийнбъргър и Кристин Падески са извлекли същественото в психотерапията, съставяйки лесен за използване наръчник за личностна промяна." Арън Бек, създател на когнитивната терапия Открийте прости, но ефективни стъпки за справяне с емоционални проблеми, за да се почувствате по-щастливи, спокойни и уверени в себе си. Тази невероятна книга вече е помогнала на над милион читатели да прилагат в живота ... |
|
|
"Какъв е приносът на Цицерон за разбирането на понятието държава и за нейното най-добро организиране и управление? Преди него гърците също заявяват, че законите трябва да управляват държавата, че целта ѝ се свързва с добрия живот на семействата и т.н. Заслугата на Цицерон се състои в това, че доразвивайки теорията на Аристотел, той обосновава и юридизира съдържанието на понятието за държава - res publica. Доминира мнение сред представителите на правната романистика, че римляните не са създали свое учение за държавата и са отделили много по-малко внимание на публичното право в сравнение с частното. Може би е ... |
|
|
Четвърто издание. ... Критиката на практическия разум е не само във формално отношение последната редакция на предварителното изследване на принципите на Метафизиката на нравите, която дойде по-късно, но и окончателната редакция на мисълта на това изследване. В предговора към изданието си на Критиката на практическия разум от 1929 г., излязло в Събраните съчинения на Кант под негова редакция, Форлендер отбелязва, че по съдържание тя наистина стои по-близо до Основи на метафизиката на нравите, но по значение е насочена повече към Метафизиката на нравите, че тя е едно от трите основни звена на моралната философия на Кант и ... |
|
|
Имаме ли днес отговор на въпроса, какво собствено разбираме под думата "биващо"? В никакъв случай. Така че си струва отново да поставим въпроса за смисъла на битието. Само затруднени ли сме да разберем израза "битие"? В никакъв случай. Така че си струва преди това, най-напред да събудим отново едно разбиране за смисъла на този въпрос. Конкретното разработване на въпроса за смисъла на битието е намерението на следващото тук съчинение. Неговата предварителна цел е интерпретацията на времето като възможен хоризонт на всяко въобще разбиране за битието. Превод: Цочо Бояджиев. ... |
|
|
"Никое въведение не въвежда във философията: тя винаги е в нас като размишление за въпроси, отговори и всеобщи отношения със света дори тогава, когато е малък. Качествено той не се различава от големия, тъй като винаги е изпълнен с различни неща, към които е насочен стремежът за разбиране и единство. Този стремеж разкрива всеобщността в особености, чието представяне налага и систематичност, и рапсодичност в описанието и обяснението на класически и съвременни схващания за философията с основните ѝ теми и понятия, връзката им с езика, науката, религията, културата, идеологиите, общественото устройство, или ... |
|
|
Книгата съдържа превода на Аристотеловия трактат За небето - основополагащото космологично съчинение, което в продължение на почти две хилядолетия е определяло в голяма степен представите на повечето антични и средновековни философи за строежа на космоса. Той е обединен в едно книжно тяло с Епиномис - може би последния Платонов диалог. За авторството на този диалог се спори, като авторът му се търси сред членовете на Академията - някои от студентите на Платон, които са били там в последните две десетилетия на живота му. Този диалог може да осветли неясни страни на интелектуалните спорове в Академията и да подпомогне ... |
|
|
"Ha онези, според които животът на тази планета не би се различавал от затворническа присъда, ако не бяха прозорците към един по-велик свят отвъд; онези, на които вярата в човешкото всемогъщество се струва арогантна; които са по-силно привлечени от стоическата свобода, произтичаща от овладяването на страстите, отколкото от Наполеоновия тип господство, стремящо се да повали всички царства на този свят в краката си - с една дума, на хората, които не виждат човека като подобаващ обект на преклонение - светът на прагматика би се сторил тесен, дребнав и лишен от всичко, което придава на живота стойност, на човека - ... |
|
|
"Много случайности съпътстват всяко човешко същество. Аристофан не прави изключение от общото правило. Но неговата поява върху литературното поле на древна Атина не е случайна, независимо от всички случайности, които могат да се открият и тук. Като изключим ония субективни предразположения към творчество, които не могат да се сведат изцяло към историческите условия, тя, казано най-общо, е подготвена от социалната действителност и от литературния процес. Изразяваме се общо, защото далеч не всички социални обстоятелства и литературни факти, които биха ни интересували, са ни известни. Във всеки случай дори в малкото, с ... |
