Книгата "Мисли за женската душа, или очерци по житейска психология" е насочена основно към жените, които се намират на пътя на вярата, както и към въцърковените християни. В писма и интервюта авторите на книгата разсъждават за предназначението на жената, за придобилата популярност "криза на средната възраст", за кариерата, проблемите на модерното семейство, респективно самотата в брака, съпружеските отношения, възпитанието на децата и много други проблеми, вълнуващи женската душа. ... |
|
|
"Протойерей д-р Радован Бигович (1959 - 2012) остави дълбока следа в историята на съвременната богословска мисъл и църковния живот. Той е една от онези достойни личности, които се отличават с богословска харизма и с визия за това, как Църквата трябва да съществува в съвременното общество. Цялото му богословско творчество, преподавателската дейност и пастирското му служене са живо свидетелство за чудесното съчетание на еклисиологичното мислене и социалната чувствителност, което е залог за критичния и творчески диалог на Църквата с обществото, на богословието с науката и културата. Неговите текстове са образец за живо, ... |
|
|
Книга за последните времена и за времената изобщо; за църковното разбиране на историята и за нейните духовни измерения; за изпитанията на Църквата в контекста на "войнстващата толерантност" на нашето съвремие. ... |
|
|
Анатомия на човешката деструктивност е първият том на цялостен труд върху теорията на психоанализата. Книгата разглежда психоаналитичния подход към разбирането на агресията - оправдана и злостна. С това изследване блестящият философ, хуманист, психоаналитик и психолог, един от големите мислители на ХХ век Ерих Фром доказва, че не агресията и деструктивността са основа на човешката мотивация, а че с развитие на цивилизацията и увеличаване ролята на властта възникват деструктивност и жестокост. Разрастването на насилието и деструктивността на национално и световно равнище е насочило вниманието на професионалисти и на ... |
|
|
Развитието на неоконцептуализма като художествен метод е обвързано с разгръщането на хипермодернизма като ментална нагласа, така както и постмодернизмът като „умонастроение" (Еко) е свързан с художествения метод на концептуализма. Периодът между 80-те и 90-те години на XX век условно би могъл да се приеме за начало на хипермодернизма в Европа и САЩ. Тъй като развитието на дадена страна не би могло да протича изолирано, хипермодернизмът като ментални нагласи и манталитет, всмуква и България. Процеси, характерни за постмодерната, а някои от тях и за хипермодерната ситуация, като „разомагьосване" на света, ... |
|
|
Монографията разглежда две понятия, които са изпълнени с дълбок смисъл за зрелия в чувствата и в съзнанието си човек. Всеки познава страданието, а почти всички - и състраданието. Но може би именно поради тяхната познатост тези понятия сравнително рядко стават предмет на научен анализ. Авторът разглежда удоволствието и страданието като антиподи на психичния живот, но разкрива и тяхната асиметричност. Страданието е по-силно откроено и релефно състояние от удоволствието. Това нюансира по съответен начин и проблемите на етиката. Минимизирането на страданието се оказва по-важен морален приоритет от максимизирането на ... |
|
|
В монографията е реконструиран този културно-теоретичен облик на понятието "религия", който се формира от ключови фигури на философи и теолози, приемащи "човека", "човешката същност", "човешката природа" като концептуално ядро на своя подход към нея. В тази концептуално-хронологична верига (от последната четвърт на XVIII до последната четвърт на XX в.) са включени различни културно-философски направления: т.нар. спекулативна философия – трансценденталният идеализъм ( Имануел Кант ), "обективният" идеализъм ( Г. В. Ф. Хегел ); романтизмът – "сантименталната теология& ... |
|
|
Как да обичаме след проблемно детство; как да общуваме лично с детето; християнско възпитание или "децата сами решават"... Отговори на тези и на много други интересни въпроси можете да откриете в книгата на монахиня Магдалена. Авторката е православна монахиня в манастира "Свети Йоан Кръстител", графство Есекс, Англия. Известна е в целия православен свят с книгите си, в които споделя своя многогодишен и задълбочен опит в общуването с родители и деца. Вече е позната на българската публика с книгата "Децата в Православната църква", която има две издания. Книгата "Разговори с децата. ... |
|
|
Против изискването за консенсус ... Живеем в несъвършен свят. Ресурсите, с които разполагаме, са ограничени - в това число и собствените ни интелектуални ресурси. Трябва да приемем факта, че консенсусът сред хората, глобален или локален, международен или семеен, е в общия случай непостижим. В един свят на всепроникващо несъгласие трябва да прибегнем към защита от вредите. Трябва да се научим да живеем в дисенсус - с плурализъм по въпросите на мненията. ... |
|
|
Проф. Георги Каприев (Бургас, 1960) е завършил философия в СУ „Св. Климент Охридски”, специализирал е в Кьолн и Париж с подкрепата на фондациите DAAD, Александър фон Хумолт, Андрю Мелън. Преподавател по история на философията в СУ. Президент на комисията „Византийска философия“ на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Член на Обществото за философия на Средновековието и Ренесанса (GPMR) в Германия. Член на Института за средновековна философия и култура (София). Член на Американското семиотично общество. Съосновател на Европейския висш колеж за антична и средновековна ... |
|
|
Ако има автор, с когото да могат да бъдат обхванати на високо ниво всички обеми на доминиращия философски стил във Византия, ако желаем да навлезем в този стил през делото на един единствен философ, то неговото име без никакво съмнение е Максим Изповедник. Във всяко отношение - в съдържателна, структурна и методологическа перспектива - той следва да бъде гледан като бащата на византийската философия и на византийското богомислие изобщо, така че неговото значение за Изтока е сравнимо само със значимостта на Августин за западната култура. Проф. дфн Георги Каприев (Бургас, 1960) e преподавател в Катедрата по история на ... |
|
|
И нейната способност за добро и зло. Това е една от най-същностните творби на Ерих Фром. Изследва глъбинните механизми на човешката психика и поведение като взаимодействие на противоположни нагласи, формиращи синдрома на израстването и синдрома на упадъка. Авторът доразвива идеите си за способността на човека да обича като поставя по-голям акцент върху изучаването на природата на злото. Той фокусира анализите си върху естеството на индивидуалния и обществен нарцисизъм и инцестните връзки като източници на агресия, насилие, и деструктивни нагласи. Книгата впечатлява с проницателните наблюдения за противоречивата природа ... |
