"Неделният продавач на книги" трудно може да се представи с няколко изречения. По някакъв начин, това е книга за книгите, за онова, което прочетеното оставя у нас, и така участва в създаването и подреждането на нашата вътрешна лична библиотека. По своя жанр "Неделният продавач на книги" е роман. Фабулата е внимателно изградена около постепенното разкриване на една загадка - изчезването на брата на героя-разказвач. Липсващите книги от домашната библиотека се появяват една по една, събуждат различни спомени и водят героя през извивките на повествованието. Образите са интересни, грижливо представени и ... |
|
|
Филмовият продуцент Латипов случайно попада на посредствено написан роман, който обаче се отличава с интересен сюжет с огромен потенциал за успешен сериал. Оказва се, че отпечатаната на собствени разноски книга е единственото произведение на никому неизвестния писател Андрей Кислов. Първоначално той с радост приема предложението на продуцентската компания, но по-късно заявява, че не желае да подпише договор при никакви условия. В проекта вече са вложени много пари и затова Латипов ангажира детективска агенция "Власта", за да се изяснят причините за загадъчния отказ на автора. Анастасия Каменская се заема със ... |
|
|
Повечето българи са чували името на Христо Пимпирев и си спомнят усмихнатия професор от телевизионния екран. Знаят за експедициите и за нашата база на Антарктида, за трудностите, които полярниците ни срещат, и за успехите, които постигат на Ледения континент всяка година. Но кой е човекът зад широката усмивка? Как е успял да превърне личната си мечта в държавна политика и вече десетилетия наред да създава положителен образ на България по света? Какво го мотивира и вдъхновява и му дава сили неотклонно да върви напред? Проф. Христо Пимпирев е преподавател по геология в Софийския университет Св. Климент Охридски, учен и ... |
|
|
Бълбукащи горещи извори, ледени глетчери и Северно сияние за разкош! Исландия звучи като идеалното място, където да избягаш, за да лекуваш разбитото си сърце и може би да дадеш нов шанс на провалената си кариера. Или поне Луси мисли така, докато не се озовава в малкия хотел на час и половина от Рейкявик... Въпреки не съвсем приятните изненади, които я очакват след пристигането, тя е твърдо решена да преобрази хотела и да го превърне в най-желаната романтична дестинация в Исландия. Проблемът е, че романтиката очевидно е заразна и започва да се прокрадва и в личния ѝ живот под формата на висок шотландец с топли тъмни ... |
|
|
Откриеш ли куклата, очаквай смъртта да почука на вратата ти... Младата майка Диса се надява спокойният риболовен излет да ѝ даде възможност да се сближи с дъщеря си. Не успяват да уловят нищо освен заплела се в мрежата счупена кукла, покрита с раковини, червеи и водорасли след годините, прекарани на морското дъно. Първоначалният инстинкт на Диса е да я захвърли през борда, но по молба на дъщеричката ѝ прибират куклата вкъщи. Едно на пръв поглед незначително действие поставя началото на поредица от съдбоносни събития... Същата вечер майката публикува снимка на куклата в социалните мрежи. На сутринта Диса е ... |
|
|
По дирите на софийските спомени. Книга, която улавя пулса на София. И разказва за хората, които вдъхват живот на града. Хора и улици, град като град е личен разказ за София през втората половина на XX век. Но макар да следва хода на времето и уличната география, не е хронологичен преглед, а по-скоро кутия със спомени. От онези, които се пазят във всеки дом, защото превръщат миналото в опора, на която да стъпим. Улица Раковски и Асен Старейшински, Софийският меридиан и театралните сцени, Царя, играчките, Художествената академия, писателските срещи, Златю Бояджиев, БНТ, Коста Павлов, книжарниците и кината по Графа, ... |
|
|
"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |
|
|
Книгата обхваща кратки публицистични текстове, писани по различни поводи в периода 2000 - 2024 г. Стилът е понякога сериозен и тъжен, друг път - весел, игриво интелектуален. Някои от текстовете са по-дълги и рефлексивни, други са по-къси и закачливи, а жанровият им спектър варира от статии и есета до разкази и кратички иронични симпли в социалните мрежи. Хоризонтите са главно български, но се обсъждат и глобални проблеми; на фокус е настоящето, но има и текстове, натежали от минало. Огромното многообразие от теми неизбежно минава през личната перспектива на автора. Затова Вера и далавера няма претенции за научност - ... |
|
|
Кастриран труп, който се съживява на масата за аутопсия. Мобилен телефон, звънящ в тялото на млад наркоман, починал от необясними изгаряния. Анонимни писма - първата следа към мистериозното досие Код 93. Въпреки петнайсетте години работа в полицейското управление на бедното парижко предградие Сен Сен Дени капитан Виктор Кост е убеден, че това разследване ще бъде много различно от обичайните за 93 -ти департамент. И се оказва прав - от обществото на богатите и властимащи парижани до обитателите на гетото капитан Кост ще измине дълъг път, който ще го отведе до много по-опасни и грандиозни престъпни схеми. Написана от ... |
|
|
"Този роман представя в крайна сметка образ на днешния (ни) ден, като при това напълно успява да избегне клишетата от новините и писателските инерции. Поотделно и всички заедно портретите на отделните герои създават много отчетлива представа и отношение към днешния роден свят: с разделението, с несигурността на всяка представа, становище и позиция, с чувството за привикване към промените в съчетание с вътрешна непроменливост, с глада за големи идеи и дефицита на големи идеи, с усещането за остарялост на индивида и обществото. В същото време обаче множеството от събрани истории сякаш търси същността на човешката ... |
|
|
"Вътьо Раковски е поет от чиста проба: неговият характер, неговата недемонстрирана воля - целият той е там, в книгите си. Не познавам друг поет толкова последователен, толкова верен на себе си. Той не се изкуши от ефектни евтини модерности, не насилваше гласа си да звучи гръмко. Творчеството му не е просто голямо по обем - то е стилно, изпято без нито един фалшив тон." Станка Пенчева "Вътьо Раковски е поет, който цял живот търси и създава тихи убежища с поезията си, вгледана в природата, всекидневието и любовта. Стихотворения като Сто и Господин възрастен господин, които открих в младостта си, са сред ... |
|
|
Том девети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Две родословия - една история на предци и потомци - частица от биографията на българската интелигенция и народопсихология. Това е лаконичното определение на книгата на Вера Мутафчиева. С изящния си увлекателен изказ авторката ни въвежда в почти две столетни хронологически граници. Художествено-документалното повествование разкрива социалната атмосфера на отминалите до вчера времена чрез живота на двата рода - Мутафчиеви и Трифонови, но и чрез проекцията им върху историческото битие на народа ни. Проекция, която е откроила плюсовете, без ... |
