Историята в книгата ни среща с деветнайсетгодишната Вивиан Морис, която през 1940 г. е изгонена от колежа "Bacap". Родителите ѝ я изпращат в Ню Йорк, за да живее при леля си Пег, собственичка на пищния, но рушащ се театър "Лили Плейхаус". Там Вивиан се запознава с цял космос от нетипични и харизматични персонажи. Но когато се замесва в скандал, светът ѝ в Ню Йорк се преобръща с главата надолу. Тъкмо драматичната промяна обаче я води до ново разбиране за свободата и в крайна сметка - до любовта на живота ѝ.
Сега, вече на 95, Вивиан си спомня не толкова със съжаление, колкото с удоволствие за събитията от онези години. В даден момент, казва тя, жената просто се уморява да се срамува от всичко. И най-сетне е свободна да бъде себе си.
