"Работя в една софийска болница. На операционната маса ляга жена, която спокойно може да конкурира човечето от емблемата на онези френски автомобилни гуми. Масата е с хидравличен механизъм, разчетен за максимално тегло 140 кг. С лягането на хидравликата изпуска и масата, съскайки - в най-ниско положение. - Колко килограма сте? - питам, колкото да спечеля баса, който съм сключил със себе си за теглото й. - Деветдесет - отговаря пациентката и ме поглежда палаво. - Добре - привидно унило заключвам аз. - Да речем, че ви дам упойка за 90 килограма. А какво ще правят през това време останалите 60? - Иииих бе, докторе! Как ... |
|
|
"Светът зад страниците не е тоя, който познавате. Учудването и смехът в тази книга извират отвсякъде. Вътре е паноптикум от хора, отказали да изгладят живота си, като сляпа ютия в ръцете на Съдбата." Любомир Николов "Майсторска книга: такава сигурност на почерка, при баланс между младежки поглед и внимателно и мъдро разбиране, е нещо твърде рядко. Усетът на Любомир Николов за социалната и политическата нищета на съвременността никога не затъва в дребнавост, а напротив, винаги съумява да отвори прозорец отвъд нейните ограничения. Финалът на разказите е почти без изключение с характер на „озарение“, бърз, ... |
|
|
Казармени истории ... "- Когато ви казват имената, забравяте кои сте и отговаряте "Аз"! - Няма какво да мислите. Всичко, което трябва, вече е измислено от вашите офицери. - Купил си той храна и я изпил всичката. - Така се вторачил в готвачките, дори яйцата му станали на очи. - Ако имате да казвате нещо, стойте там и мълчете!..." ... |
|
|
Мисли - весели и невесели, анекдоти, куриози, парадокси, любопитни случки и истории... ... ""Когато боговете се смеят" е своеобразна антология, обединила както мъдри и дълбоки размисли за хумора и сатирата, така и забавни примери на проявлението им в живота и литературата, ловко уловени щрихи на човешки нрави, направени мимоходом, оценки на творци от различни области на живота..." Николай Тодоров ... |
|
|
"Владислав Христов обича героите си дори когато е трудно да изпита към тях само обич. Описва ги по най-красноречив начин, за да разберем и човешката им природа, и невъзможността им да се държат по друг начин, притиснати от независещите от тях обстоятелства. Оптимизмът понякога е също толкова абсурден, както и ситуациите, в които се намират. Неговите фейлетони са плътна и релефна картина на днешния български живот." Палми Ранчев "Похвално е, че във времето на реалити шоуто и виртуалните хуморески Владислав Христов залага на сатиричната проза. Фейлетонът е сред нормализиращите жанрове в литературата, ... |
|
|
"Как се използва мъж под одеяло и въобще има ли той почва у нас? Какво е да усещаш вятър в косата и бръмбари в душата, когато имаш творчески запек, а ръцете те сърбят да пишеш? Води ли всичко това до ляво кроше от живота, когато не знаеш комшия ли ти намига, или извънземни си правят дискотека на балкона ти? Колко трае оргазмът на кита и каква е ползата от безполезните съвети? На тези и още куп други въпроси, бълбукащи в женската глава, ще намерите отговор в новия ми сборник с весели истории, скъпи читатели. Ще ви разкажа също как се прави филм, какво е зимна сватбарска елегия и каква е връзката между Хосе Карерас и ... |
|
|
"Защо по нощница се пише най-добре? Какви са причините един мъж да не звъни на жената, която му е хвърлила око? (1. Умрял е и 2. Не иска) Как да се отървем от вътрешната си тревожност и да заприпкаме игриво по улицата, дарявайки околните със слънчева усмивка, без да опустошим хладилника преди това? Кое е по-добре за психиката - чаша вино или споделяне в приятелски кръг? А може би и двете едновременно? Всичко това в история, разказана със смях, сълзи, сополи и романтика, подправена със здравословен цинизъм. Живейте го този живот, защото е дълъг колкото два маха от крила на пеперуда, дъх на колибри и прозявка на котка. ... |
|
|
Христо Петров е роден през 1976 г. в София. По професия е адвокат, но в свободното си време пише и се занимава с музика. Настоящият сборник с кратки хумористични разкази е неговата трета книга след правноисторическото изследване Белият терор от 1923 - 1925 г. в съавторство с Христо Христов, 2016 г. и мрачната повест Град на птици, 2020 г. ... |
|
|
"Хуморът на Николай Русев е необикновено преживяване. Авторът е увлекателен разказвач, в чието слово всичко е премерено. Няма излишна дума или претенциозно сравнение. Той сякаш гледа отстрани хората и добросъвестно ги рисува в словесните си картини. Героите му са смешни, абсурдно комични, понякога гротеска на човешките слабости. Предишните му книги (Козидор и Сотир Пазвански ) носят тънката ирония на британския хумор. А страшното в хумора е, че той е преувеличената истина. Книгата на Николай Русев е с необичайно заглавие. Живарник е дълга мрежеста торба, в която рибарите прибират улова. Какво ли няма там! От ... |
|
|
"Мощен хуманен дух. Силна образност. Необичайна повествователна техника. Триумфираща ирония. "Мене ме сънува мравка" е присмехулна и нежна книга едновременно." Димитър Гачев "Ангел Еленков преминава свободно от реалност към метафизика. С неподражаем стил разказва за боледуващата душа на човека. С лекота смесва фин сарказъм с неочакван сюрреализъм, изненадва и трогва читателя." Владимир Пенев "Животът в късите истории на Ангел Еленков тече като във филм на Фелини. Преобръща се като в комедия на братята Гручо и Харпо Маркс. Финалът винаги е запазен за Алфред Хичкок." Александър ... |
|
|
Созополският Чудомир разбива каси."Всъщност разбивал ги е преди 1990. Сега ще ви разбие от смях и ще ви открадне сърцето. Четвъртата книга на Савко Калата представя най-доброто от него - изкусителен разказвач, непресторен повествовател на покъртителни житейски истории и - най-важното - един от най-сладкодумните писатели събеседници, които можете да срещнете днес. Защото разказите на Савко създават усещането, че сте поседнали под някоя натежала смокиня на самата улица "Рибарска" с филджан подбрана ракия от знаменития "Казан на Савко" и историите, които четете всъщност ги чувате от първа ръка. С ... |
|
|
"Какво ви е присецало, момче, вълчи житиета да дирите, вехти истории да ровите?! Едно знам я - дека Господ е плюнал и живот се е хванал, там и мъка се е присадила! На бурен се вие пустата цръна мъка и души човеците, мори ги на корен... Те такъв е животът - ужким ти го водиш на тефтер, а той те бие в грамовете като дърт кръчмарин; на въже го влачиш - нозе запиня в земята и назад те тегли като опърничаво муле; гали ти се като жена и в очите те гледа, а фустите отдире за друг вдигнати. Животът, убавенко, е хитрец - дорде си млад, двамина се смеете, но щом одъртееш, самичък си ревеш. От пелената до покрова фитилчето ти ... |
