Проф. Васил Инджев - актьор, режисьор и педагог. Специализирал пантомима в Париж. Един от създателите на филиал "Пантомима" към театър "Сълза и смях". Автор е на много пиеси, драматизации и сценарии, между които: "Пантомима - древна и млада", "Изкуството на пантомимата", "Мим и клоун", "Пантомимата", "Феноменът българска пантомима", "Мит, маски и театър", "Тайните на превъплъщаването", “Синтез - пантомима, танц, музика“ и др. През 2003 г. Академичният съвет на Националната академия за театрално и филмово изкуство го удостоява със “ ... |
|
Йосиф Венков е театрален режисьор, завършил Киношколата и Витиз, с 35-годишна творческа дейност. Реализирал е около 80 постановки на сцените в Бургас, Русе, Сатиричния театър в София, Перник и други. Гастролирал е във Варшава и Русия. Явявал се е на театрални фестивали в Япония, Индия, Дания и е отличаван с престижни награди. Автор е на пиесите: "Сказание за първите човеци", "Грешниците", "Сага за победителите", "Партенката на еретика", "Реквием за утеха на бесните", "Долната, горната земя и Магелан", "Търчи-лъжи с боклукчийката", "Сара Бернар и ... |
|
Опит за изясняване параметрите на играта от позицията на театралното изкуство ... В театралния жаргон понятието "игра" никога не е имало точно измерение. Обикновено се употребява като определение на дейността на актьора по време на представлението - Б. Дановски например няма в речника си друга дума, с която да обозначи актьорския труд. Твърде често го срещаме в чисто ругателен смисъл - като синоним на неограничено присъствие на актьора на сцената. А понякога ще го открием като хвалебствие, отбелязващо развихряне на творческите възможности, вдъхновена интерпретация. "Почти на всички езици понятието театър се ... |
|
„Практиката, неизискваща от актьора ипровизационно, органично действие в предлаганите от автора обстоятелства, често тласка актьорите по пътя на придобиването на определен набор чисто технически прийоми, употребявани от тях от роля в роля. В крайна сметка актьорът се защампова, застава пътя на самоволното ограничаване на своите творчески възможности. Актьорът сам привиква към свитото усещане на своите възможности, към това привикват и режисьорите“ Чавдар Кръстев В крайна сметка на сцената все по-често се срещаме с резултати, а не с онзи жив творчески процес, който в края на крайщата е сърцевината на театралното изкуство. ... |
|
Стихове за най-малките. ... Името и творческото дело на словашката писателка Мария Тополска е тясно свързано с България и българската култура. След завършване на учителския институт в Прешов, от 1929 до 1940 година тя е учителка в чехословашкото начално училище в с. Горна Митрополия, Плевенско. През 1940 г. се завръща в Словакия и се отдава на литературна дейност. След 1947 г. живее ту в Братислава, ту в София, където съпругът ѝ е на работа в Чехословашкото посолство и в Чехословашкия културен център. Активно превежда от български. Превела е повече от шейсет книги от български автори. Била е и редактор на сп. " ... |
|
Стихосбирката на Георги Константинов носи поетичното заглавие "Роднина на дъжда". Заглавието ни връща към известната чудесна песен, сътворена по негово едноименно стихотворение. Ала творбите в стихосбирката, над 80 на брой, ни водят напред - към днешния творчески ден на поета. Почти всичките от тях са писани в последните 2 - 3 години... И навярно те ще зарадват читателя със своят оригинален, образен и остроумен стихопис. Достатъчно е да споменем някои цикли в книгата: "Последната четвърт на луната", "Болка за утре" или "Пейзаж с луна"... Особено място сред тях заема цикълът " ... |
|
Елена Вълкова е родена в гр. Елена, но корените ѝ са от Самоков. Завършила е СУ "Климент Охридски", специалност Математика. Била е преподавателка в различни гимназии в Плевен, общински съветник, обществен възпитател. Автор е на стихосбирките "Да имаш име" (1978), "На път да се разминем" (1992), "Милост за България" (1994), "Евангелие от Мария" (1999), "На женско рамо" (2003). Настоящата стихосбирка е своеобразен завършек на трилогията, посветена на живия Бог. ... |
|
Швейцарски приказки. ... Едит Монтел - авторката на книгата "Жабата с червеното герданче" е професионален разказвач на приказки. Представя Швейцария на много фестивали за приказки от цял свят и участва в различни радио и телевизионни предавания във френска Швейцария. Член е на дружеството за френска митология и на Съюза на писателите на Швейцария. Приказките в сборника "Жабата с червеното герданче", подбрани от Мария Далчева и преводачките Добринка Савова-Габровска и Юлия Юрукова, за първи път запознават българските читатели с най-популярните швейцарски приказки от френската част на Швейцария. Книгата ... |