Понички, бухтички, еклери

Поничките без всякакво колебание могат да бъдат наречени интернационален кулинарен шедьовър. Кой знае защо ги свързваме с Америка (донати). Те наистина се афишират като любимо американско лакомство, но произходът им е чисто европейски. За прародители на поничката се смятат холандските oliebolen, които задължително се правят за Рождество.

Бухтичките са българската версия. Има бухтички с мая за хляб, със сода бикарбонат, с бакпулвер, сладки и солени, с пълнеж или без пълнеж, с всевъзможни глазури – с една дума, като при поничките.
Класическите бухтички се пържат, но има и печени на фурна за любителите на здравословното хранене.

Поничка с поничка и бухтичка с бухтичка не си приличат – всяка има различен вкус.

Еклерите, разказва историята, са дело на готвач от свитата на Мария Медичи. Той я последвал във Франция, където пристигнала за да се омъжи за бъдещия крал Анри ІІ. Пантерели (така се казвал въпросният готвач) правел сладки и солени малки хапки от парено тесто, които били наречени на негово име и дълго време били познати като „пантерелки”.