Елегия на Мадона Фиамета

Поредицата "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. “Елегия на мадона Фиамета” прилича на прелестна и печална старинна приказка. Но макар романът да има форма на женска изповед, която цели да разплаче милозливите дами, под нея кипи океанска дълбочина. Преди всичко в страниците откриваме предизвестието на новото ренесансово съзнание с неговата най-значителна съставка - хуманизма.

"Данте възпява възраждането на душата на оня свят, Бокачо възпява възраждането на културата след дълги години варварство."
Франческо де Санктис

Джовани Бокачо е италиански писател, поет и хуманист, творил през епохата на ранния Ренесанс. Най-голяма популярност му носи прочутият сборник с новели "Декамерон" , който и до днес е смятан за истински литературен шедьовър.

Джовани Бокачо се ражда през лятото на 1313 година в Черталдо, Флоренция. Той е извънбрачно дете, плод на любовта между флорентински търговец и французойка с благородно потекло. Вероятно заради произхода на майка му някои от биографите посочват Париж като родно място на бъдещия писател. Самият Джовани нарича себе си Бокачо да Черталдо - по името на местността, откъдето произхожда семейството му. По настояване на баща си, Джовани от много ранна възраст започва да учи право, банково и търговско дело в компания "Брадли" (известно търговско семейство).

През 1330 година Бокачо се мести да живее в Неапол. Въпреки забележимия му от детска възраст литературен талант, бащата има други планове за момчето си - той трябва да стане търговец. Младият Бокачо обаче нито показвал способности, нито проявявал интерес към търговията. Баща му се примирява, че той няма да следва неговия път и му позволява да се запише да учи църковно право. Но и адвокат Джовани също не става, единствената му страст е поезията, на която той се посвещава едва след смъртта на баща си (1348 г.). Живеейки в Неапол, Бокачо попада и става част от обкръжението на крал Робер Анжуйски. Именно през този период той започва да се проявява като поет и хуманист. Тогава приятелският му кръг е съставен от учени, образовани и влиятелни хора. Той жадно започва да чете древните автори, а и самата среда значително допринася за разширяването на възгледите му за света. С Неапол е свързана и голяма част от творческата дейност на автора. В чест на своята муза, която в стиховете нарича Фиамета, той написва множество стихотворения, освен това създава и поемите "Ловът на Диана", "Тезеида" и "Филостро", както и първия европейски психологичен роман "Елегия на Мадона Фиамета".

През 1340 година бащата на Бокачо, който по това време е напълно разорен, го моли да се върне във Флоренция. Там хуманистът постепенно започва да взима участие в политическия и обществен живот в града. През 1341 година той среща Франческо Петрарка, с когото остават приятели за цял живот. Благодарение на него, Бокачо започва да гледа на себе си и на света доста по-сериозно. В периода 1350 – 1353 година писателят написва най-значимото произведение в живота си, което го прославя през вековете - "Декамерон". Книгата представлява сборник с новели, които изпреварват времето си, създават ярка панорама на италианския живот, пропити са със свободомислие, жив хумор и идеите на хуманизма. Написването на творбата е вдъхновено от чумната епидемия, сполетяла Флоренция през 1348 година. Книгата е публикувана през 1487 година, а успехът ѝ е толкова забележителен, че почти веднага е преведена на няколко езика и е разпространена в различни страни. През 1360 година написва романа "Житие на Данте", който не е биография в общоприетия смисъл на думата, а се явява един вид възхвала на Данте и неговата "Божествена комедия". Джовани Бокачо през 1363 година напуска Флоренция и се премества в Черталдо, където напълно се отдава на литературна дейност. В последните години от живота си писателят започва да отдава голямо значение на вярата и църковните обреди, като тази набожност и религиозност се забелязват в последните му писателски прояви.

Джовани Бокачо, смятан за един от най-образованите за времето си италиански хуманисти, напуска нашия свят на 21 декември 1375 година.

Захарий Стоянов ООД
София, 1784
ул. Боян Дамянов 7
office@zstoyanov.com

Любовният роман на Бокачо
Въведение
Първа глава, в която дамата разказва коя е тя, какви знамения са предричали предстоящите нещастия, кога, къде, как и в кого се е влюбила, за последвалото щастие
Втора глава, в която мадона Фиамета разказва защо нейният възлюбен се разделя с нея, за неговото заминаване и за горестта, причинена от раздялата
Трета глава, в която се разказва какво е мислела и вършела дамата, чакайки завръщането на своя възлюбен
Четвърта глава, в която дамата разказва какво е мислила и как е прекарвала времето си, след като срокът изтекъл, а нейният Панфило все не се връщал
Пета глава, в която Фиамета разказва как до нея стигнали слухове, че Панфило се е оженил и как подир това е живяла в печал и отчаяние, загдето той не се върнал
Шеста глава, в която мадона Фиамета разказва как, научавайки, че Панфило не се е оженил, а се е влюбил в друга дама и затова не се връща, изпаднала в отчаяние и искала да се самоубие
Седма глава, в която мадона Фиамета разказва как там, където се намирала, се завърнал друг Панфило, а не нейният и когато й казали, тя напразно се зарадвала, а после, като разбрала, че става дума за друг, отново изпаднала в първоначалната печал
Осма глава, в която мадона Фиамета сравнява своите беди с тези на много жени от древността, доказва, че нейните са по-големи и приключва своите жалби
Девета глава, в която мадона Фиамета се обръща към своята книга, като й нарежда как, кога и при кого трябва да отиде, от кого да се пази и завършва своята повест
Приложение