Монографията е опит за обобщаване и обогатяване на научните изследвания в областта на стратегическите действия на Българската армия, както и на изкуството на българското командване в армейските операции и уменията на тактическите формирования в отбранителните и настъпателните действия във войните през периода 1885–1945 г. Книгата е предназначена за курсанти и слушатели във висшите военни учебни заведения, както и за широк кръг читатели.
"Военното изкуство се приема най-общо като теория и практика за подготовката и воденето на военните действия. То се състои от стратегия, оперативно изкуство и тактика. Стратегията е най-важният раздел на военното изкуство и обхваща проблемите на строителството на армията, подготовката и воденето на войната и използването на видовете въоръжени сили. Оперативното изкуство се оформя в края на XIX и началото на XX в. и обхваща въпросите по воденето на операциите от оперативно-стратегическите, оперативните и оперативно-тактическите обединения на видовете въоръжени сили. Тактиката се занимава с организирането и воденето на боя от съединенията, частите и подразделенията.
Изкуството за подготовката и воденето на военните действия възниква у нас едновременно със създаването на българската армия. То преминава дълъг път на развитие, повлияно от множество фактори и конкретно сложили се исторически условия. Теорията и практиката на военното изкуство се оформят, променят и конкретизират непрекъснато в трудовете на отделни автори, в регламентиращите документи, по време на ученията и маневрите с войски. Най-пълна изява военното изкуство има във войните. На бойното поле се виждат равнището на достигнатите военнотеоретични постижения и практическата подготвеност на командирите, щабовете и войските да воюват и побеждават. Това е достатъчна причина да насочим нашето изследване към във войните на българската армия, и то тогава, когато се организират и водят военни действия във всичките техни мащаби.
През своето многовековно съществуване на българската държава се налага да води множество войни. Тяхна основа през Средновековието са ниското равнище на икономиката и примитивните средства за поразяване. Обратно - войните след Освобождението (1878 г.) се водят при коренно различни условия. В резултат на научно-техническия прогрес въоръжената борба навлиза в своя машинен период. В подготовката и воденето на войните се очертават редица особености, които правят опита от тях по-актуален. Затова ограничаваме изследването на военното изкуство на нашата армия само във войните след Освобождението от турско господство."
Игнат Криворов
Книги 
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
