Том единадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Верините бивалици, от една страна, са обикновени, като на всяко дете и юноша. Същевременно са безкрайно лични и неповторими, защото са пронизани, стоплени и осветени от една впечатляваща чувствителност и индивидуалност още на тия години. То си е Божие подадине, ген го наречи, среда, семейна атмосфера. От двегодишна помни как седи върху зелената възглавница в тесния кабинет на баща и - историка професор (само там палели през зимата) и наблюдава домашните му пантофи. Ще се чуди що за работа е неговата и с детска безцеремонност ще го ... |
|
|
След няколко десетилетия на жестока диктатура в Сантамора, генерал Куевас изненадващо насрочва демократични избори. Въодушевлението и радостта на населението бързо се превръщат в ужас и объркване, заради поредицата от терористични атентати, отвличания и убийства. В последвалия хаос психиатърът Агустин Монтиляно, телевизионната репортерка Каролина Гихаро и приятелят им, лекарят Марио Фоси, ще се опитат да разберат кой дърпа конците на заговора. Конспирацията явно цели да унищожи единствената възможност на страната за демократично бъдеще. Разследването ще изложи живота им на опасност и ще ги накара да преразгледат ... |
|
|
"Какво ви е присецало, момче, вълчи житиета да дирите, вехти истории да ровите?! Едно знам я - дека Господ е плюнал и живот се е хванал, там и мъка се е присадила! На бурен се вие пустата цръна мъка и души човеците, мори ги на корен... Те такъв е животът - ужким ти го водиш на тефтер, а той те бие в грамовете като дърт кръчмарин; на въже го влачиш - нозе запиня в земята и назад те тегли като опърничаво муле; гали ти се като жена и в очите те гледа, а фустите отдире за друг вдигнати. Животът, убавенко, е хитрец - дорде си млад, двамина се смеете, но щом одъртееш, самичък си ревеш. От пелената до покрова фитилчето ти ... |
|
|
Том дванадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "В живота няма нищо невъзмездено, макар че не всякога го съзнаваме. Прекосиш ли огневата зона, поглеждаш я вече през рамо, от отдалечение. Все по-глухо проникват до слуха ти експлозиите, отслабва задушливият мирис на скапани трупове. Навличаш чужда дезинфектирана униформа. Зарастнали са белезите от бодливата тел. Наоколо се стеле коварна тишина, която запълваш с размерени, делнични ползи..." Вера Мутафчиева ... |
|
|
Трябва да се вярва на Алеко Константинов и на искреността на преклонението му пред Ниагара, но когато сто години по-късно аз се изправих пред самия Бог, да си кажа правото, стана ми тъжно за водопада. Изпитвах усещането, че съм застанал на почетно разстояние от див звяр, огромен, невиждан, но окован във вериги и изложен на показ. Гледката наистина те кара да занемееш, спира ти дъха, вкаменяваш се, но след няколко мига започваш да разбираш, че нещо чуждо, нещо дразнещо се е промъкнало в нея и не ще да изчезне. И това нещо е ръката на човека, присъствието на човека. Не става дума за наплива! И американци, и канадци са се ... |
|
|
"Споменът е единственият рай, откъдето човеците не могат да бъдат изгонени!" Те го почистват, подреждат, метат. Бършат прах. После грижливо затварят вратите - да не би някой натрапник незабелязано да се промъкне и да развали цялото райско настроение. Рядко забравят открехнат прозорец и тогава размахват кърпа, за да изпъдят зелените мухи от миналото. Я къде отиват лошите спомени, гузните спомени, мръсните спомени? В зимника на рая, обвити в паяжини и мрак, набутани в стари почупени сандъци, толкова неразличими, сякаш някои събития в живота ни не са се случили. Може да има скрит опис за тях, но влагата е размила ... |
|
|
"Човек поне веднъж-дваж трябва да се е питал - абе аз умен ли съм или не съвсем? Сигурно е, че много хора никога не са си задавали подобен въпрос, трети поначало се мислят за умници, рядкост са тези, които признават собствената си глупост. Те дори не могат да се нарекат глупави, щом са осъзнали това. Аз, казано откровено, съм си задавал съдбоносния въпрос. И съм се удивлявал, че отговорът зависи от обстоятелствата и сравненията. Разхождали се Жан-Жак Русо и Волтер и по едно време Жан-Жак рекъл: "Много е тежък човешкият живот". "В сравнение с какво? - попитал го Волтер". Радвал съм се, когато ми ... |
|
|
"Честно казано, някак си нахално е да обсъждам великите умове, но да се опитам да размишлявам за техните схващания ми се струва по-почтено, отколкото цял живот да се доверявам на готови формули. В края на краищата подобни занимания са полезни поне с оглед атеросклерозата! Откакто свят светува, на хората се предлагат и налагат различни картини за тяхното бъдеще. Утопични или измамно реалистични. Натрапвани чрез слово и молитви, с огън и меч. Религиозни фанатизми, национализми, фашизми, социализми, комунизми и всичките те, без изключение, се опитват да подчинят нашето мислене на представите за някакво предполагаемо ... |
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
