Няма закога

Няма закога Андрей Велков Времетраене: 1:17 мин. Джералд Даръл Времетраене: 0:56 мин. Моето семейство и други животни Джералд Даръл Времетраене: 0:52 мин. Последният ловец на делфини Захари Карабашлиев Времетраене: 0:43 мин. Последните дни на Кира Мълан Ники Френч Времетраене: 1:03 мин. Сърцето ми смени адреса си Мишел Бюси Времетраене: 0:56 мин. Библиотеката на сърцата назаем Луси Гилмор Времетраене: 1:01 мин. Повелителката на слънцето Мая Люнде Времетраене: 0:59 мин. Всичко за тръгването на училище Фелисити Брукс Времетраене: 0:55 мин. Розов изгрев след дъждовна нощ Изабел Овчарова Времетраене: 0:55 мин. 1000 любопитни въпроса и 1000 изумителни отговора Времетраене: 0:46 мин. Реката, която помним Уилям Кент Крюгър Времетраене: 0:57 мин. Самотен мъж в Берлин Крис Пауър Времетраене: 0:52 мин.

От автора на "Български психар" и "Хрониките звеното". Стефан, Теодор и Александър някога, много отдавна, са били неразделни приятели. Не са се виждали от десетилетия. Животът разделя, нали? Сега, след като са прехвърлили осемдесетте, им е останал само въпросът защо се бави смъртта, тъй като пенсионерското им съществуване е далеч от представата за достойни старини. Ненадейно Стефан печели голяма сума пари и решава да потърси старите си другари. Тримата се събират за едно последно приключение, за да си спомнят какво е да си жив и свободен, да попътуват, да се повеселят... пък докъдето силите стигнат. Планът им обаче претърпява промяна. Оказва се, че преди повече от половин век чудовищна несправедливост е съсипала любовта и живота на един от тях. А виновникът е още жив. Последното приключение остава на заден план, защото миналото напомня за себе си и е дошло време за разплата.

"Епична книга, колоритни персонажи, динамично действие! Благодарим на Велков!"
Трета младост

"В този роман открихме надежда, сила и смях! Старостта не е порок! Няма закога да се чудите, купете си тази книга!"
Пета възраст

"Категорична победа за едно от най-силните пера в съвременната ни жанрова литература. Чудесно написана книга със сюжет, много хумор и прекрасни герои - нещо рядко срещано по нашите територии."
Литературна брадва

Андрей Велков е роден през 1977 г. в град София. Бакалавър по политология от СУ, магистър по маркетинг от УНСС, доктор по улично право от Големия университет на живота. Професионален хедонист с интереси в областите на екстремното купонясване, бойните изкуства, квантовата физика, литературата, тежкото пиене, леките жени, акробатичната орнитология и дзен будизма. Последно е бил забелязан в лятната си резиденция в град Мордор.

"През протяжните часове на бодърстване честа тема за размисъл му беше въпросът какво се случва след това и има ли изобщо "след това". Ако Отвъдното представляваше онази тучна ливада над облаците, където малки дебелички крилати копеленца дрънчат с арфи, определено предпочиташе всичко да изчезва завинаги. Тази картина го ужасяваше, защото знаеше, че там несъмнено ще полудее от скука за точно десет минути, и предпочиташе смъртта да го изключи като телевизор. Копчето и черен екран. Сбогом и благодаря за всичко. Ако беше обаче като Валхала ситуацията, щеше да е приятно - вечен пир, отрупани дървени маси, мощни руси мацки с плитки и с големи цици, яко бира и приятели. Така би изкарал цяла вечност без никакви проблеми. Никакви!

Естествено, обмисляше и негативните варианти. Концепцията за ада например съвсем не го впечатляваше, защото след последните няколко години нищо не можеше да го накара да трепне. Симфонията от разнообразни болки, които изпитваше през цялото време, съчетана с битието на средностатистически български пенсионер, го караше да мисли за ада - ако имаше такова нещо де и някой беше решил, че трябва точно него да го вкара там - като за някакво любопитно разнообразие, което ще разчупи убийствената рутина на скуката. А ако наистина имаше някакъв Създател, мислеше си той, заради когото - помежду другите красоти като войни, глад, епидемии и така нататък, списъкът хич не е къс - съществуваше и тази върховна тъпотия, старостта, то този изрод, Стефан беше уверен, беше нещо като луд учен-садист с малоумно чувство за хумор и зверски комплекси. Бахти съзиданието!
Ако нямаше божествен архитект на всичко и само природата и еволюцията бяха в основата на старостта, то тогава и природата, и еволюцията можеха да си таковат пичката лелина дарвинска, защото и тяхното си беше страшна простотия. Нечовешка. Така минаваше всяка негова нощ, в такива мисли, много спомени - и от хубавите, и от лошите, това на фона на различни модели болежки. Той в повечето случаи прогонваше тежките мисли, не беше такъв тип човек, че да им се дава, имаше здрав дух, но понякога те надделяваха и тогава ставаше наистина гадно, а времето се разтягаше още повече."
Из книгата

Колибри ООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg