От автора на "Самотата на простите числа" и "Човешкото тяло". Този път Джордано поднася една спокойна и интимна, на моменти хирургически точна констатация за нещата от живота, част от които е ежедневието на младо семейство и тяхната домашна помощница.

Университетският преподавател по физика, съпругата му декоратор Нора и синът им Емануеле живеят безметежно под зоркия поглед на госпожа А., жена от друго поколение с безапелационни житейски правила и мъдри решения за всякакви ситуации, своеобразен стълб на семейството със своята всеотдайност и вездесъщо присъствие. Ето защо, когато тя заболява неизлечимо и се затваря в себе си, за да остане насаме с болестта, която скоро ще я отнесе, крехкото равновесие на двойката е необратимо нарушено. Без нея и отживелите ѝ възгледи цялата неразбория на съвременния свят ще се струпа на главите на съпрузите и малкият им син ще се почувства за пръв път изоставен и осиротял. Понякога любовта сякаш не съществува сама за себе си, а се крепи на наличието на свидетел, какъвто е била госпожа А. Двамата трябва да си дадат сметка, че черният цвят - неговият философски поглед към живота, и сребърният - нейната жизнена сила и неуморна енергия, не се сливат, те съжителстват редом. Според Паоло Джордано любовта може да изглежда и така.

Паоло Джордано (р. 1982 г.), е доктор по теоретична физика. Първият му роман, "Самотата на простите числа", награда "Стрега" за 2008 г., незабавно става международен бестселър. Преведен е в 40 страни и е филмиран от Саверио Костанцо. "Човешкото тяло" е вторият му роман, който утвърждава името му на забележителен европейски писател. Това е антивоенен роман, но и книга за вината, за другарството, за приятелството и любовта, за човека, поставен в екстремни условия, когото Джордано изследва с голяма чувствителност и с изключително майсторство.

"Художникът беше джудже: тя не изпитваше свян да го нарича така, даже произнасяше думата с нотка на задоволена жестокост. Призна ми, че след толкова години все още си задавала глупави въпроси по негов адрес, например все се питала какво е да не докосваш с крака пода, когато си седнал. И все гледала ръцете му, късите груби пръсти, които изглеждали смешно, а можели да произвеждат чудеса. Беше единственият мъж, когото госпожа А. успяваше да надвиши на ръст с нейния под метър и шестдесет, но чарът му бил толкова плътен и всеобхватен, че тя била тази, която винаги се чувствала гледана отгоре. Когато го посещавала и сядала в салона, превърнат в ателие, между картините и рамките, си припомняла времената, когато Ренато я водел със себе си, докато претърсвал мазета и тавани по следите на някоя рядка забравена вещ.
– Сигурно е бил папуняк - опитал се да отгатне той в онази сутрин в края на август. Бил все намусен, особено напоследък, но госпожа А. свикнала да не му обръща внимание. Както ми разказа, едно време из къщата сновели галеристи, била пълна с приятели и полуголи момичета, които позирали. Сега се посещавала само от четири жени, които го гледали на смени, всичките чужденки и нито една достатъчно красива, за да бъде увековечена на платно. Госпожа А. знаеше, че художникът прекарва по цял ден в мисли за миналото, че не рисува вече, че се чувства сам. Точно като нея.
– Знам аз какво е папуняк, няма нищо общо - срязала го в отговор.
С един малък скок художникът слязъл от креслото и изчезнал в съседната стая. Госпожа А. се заела да обхожда салона с поглед, като че не го познавала достатъчно. Любимата ѝ картина била там, на пода, била недовършена. Представлявала гола жена, седнала на маса, с леко раздалечени красиви гърди с широки розови зърна в много по-плътен цвят от кожата около тях. Срещу нея имало четири праскови в искрящо червено и един нож, с който вероятно възнамерявала да ги обели. Но не го правела. Стояла така, завинаги неподвижна, в очакване на подходящия момент."
Из книгата

Паоло Джордано е италиански писател, сценарист и физик, автор на бестселъри в жанра съвременен роман. Той е най-младият носител на престижната италианска награда "Premio Strega", която получава за дебютния си роман "Самотата на простите числа".

Паоло Джордано е роден на 19 декември 1982 година в Торино, Италия, в семейството на баща гинеколог и майка - учителка по английски език. Завършва природоматематическата гимназия "Джино Серге" в Торино. През 2006 година той получава магистърска степен по физика от "Университета" в Торино и право на стипендия за провеждането на изследвания в сферата на елементарните частици. През 2010 година той защитава докторската си дисертация и започва да преподава в университета. В периода 2006 - 2007 година Джордано посещава литературен клуб "Holden School", който е организиран от видния италиански писател Алесандро Барико. След като посещава организацията "Лекари без граници" в столицата на Конго през 2006 година, той написва и публикува в едно списание разказа "Mundele".

През 2008 година е публикуван първият роман на Джордано "Самотата на простите числа", който му носи сензационен пробив като автор. Книгата бързо се превръща в международен бестселър и е преведена на повече от 30 езика по света. Романът разказва за любовта на две самотни души, които са обречени на самота. В него са представени съвременните италиански буржоа, погълнати от собствения си комфорт и амбиции, оставяйки децата си сами с техните проблеми: какво се случва с младите души, обречени на самота... Самият автор описва романа като някаква форма на изповед - книга за незначителните събития в детството, които влияят на бъдещето. Джордано посвещава романа на своята приятелка от училище. През 2010 година книгата е успешно екранизирана, с участието на Алба Рорвахер, Изабела Роселини и Томасо Нери. През 2010 година писателят предприема пътуване до Авганистан и попада във военна база в пустинята. Това преживяване го вдъхновява за написването на втората си книга "Човешкото тяло". Книгата е издадена през 2012 година и подобно на първия роман на автора също пожънва голям успех. Тя представлява антивоенен роман, една история за вината, за другарството, за приятелството и любовта, за човека, поставен в екстремни условия. През 2014 година Джордано публикува третия си роман "Черно и сребърно", който бързо печели сърцата както на читателите, така и на критиката. В него писателят поднася една спокойна и интимна, на моменти хирургически точна констатация на нещата от живота, част от които е ежедневието на младо семейство и тяхната домашна помощница.

Към днешна дата Паоло Джордано живее в Сан Мауро Торинезе, Италия.