Basil Hallward has painted a picture of a young man he admires - Dorian Gray. Dorian wishes he would never age like the picture and hides it in the attic. But his wish has tragic consequences for many people.

"– Dorian Gray must be an interesting young man - said Harry.
– I don't want you to meet him?
– No.
Suddenly Basil's servant came out into the garden.
– Mr. Dorian Gray is here, sir. He is in the studio, he said.
– I will have to meet Dorian now - said Harry, laughing."
From the book

This book is in British English. Here you can find:

• extra grammar and vocabulary exercise;
• notes about the life of Oskar Wilde;
• notes about the story;
• free resources including worksheets, tests and author data sheets at www.macmillanreaders.com.

Included CDs contain audio versions of all the chapters of the book.

"Macmillan Readers" е поредица от адаптирани книжки на английски език, която съдържа над 180 съвременни и класически произведения. Те са специално разработени за начинаещи и напреднали по английски език, като покриват нивата от А1 до B2 (според Общоевропейската езикова рамка). Една част от тях са на британски английски, а друга - на американски английски. Благодарение на доброто структуриране на текстовете в глави и параграфи, читателите могат да следят историята на произведенията с лекота. Книжките "Macmillan Readers" умишлено са направени да изглеждат повече като истинска книга, отколкото като учебно помагало. Така представени изданията неусетно мотивират учениците, провокират техния интерес и превръщат четенето в приятно занимание. Едновременно с това всеки учащ става все по-уверен в прехода към четене на неадаптирани книги.

Поредицата се състои от книжки, които покриват 6 нива на обучение по английски език:

• Starter - запознава учащите с 300 основни думи и покрива А1
• Beginner - запознава с 600 основни думи и покрива А1
• Elementary - запознава с 1100 основни думи и покрива А2
• Pre-intermediate - запознава с 1400 основни думи, покрива А2 и извежда до B1
• Intermediate - запознава с 1600 основни думи, покрива B1 и извежда до B2
• Upper - запознава с 2200 основни думи и покрива B2

За избора на подходяща книга от "Macmillan" препоръчват всеки читател да се съобрази със своето ниво на знания по езика. В случай че то не е установено, от издателството са разработили специален тест за определяне на нивото.
Заедно с адаптираното произведение в книжките са включени и допълнителни материали, които в зависимост от нивото, могат да бъдат: речник с непознати думи, допълнителни бележки за самата история или автора, упражнения и въпроси, които изпитват учащите до каква степен са разбрали прочетеното. Отговорите на упражненията са публикувани онлайн, като адресът е посочен във всяка от книжките.

Поредицата "Macmillan Readers" може да бъде използвана като допълнение в учебния план по английски език в училищата. За целта книжките се комбинират с учебните системи "Macmillan" на съответното ниво. Радия Алверими, преподавател по английски език в ирландския университет "Триполи", споделя начина, по който е приложила този метод в нейните часове:

"Използвах "Macmillan Readers" по различни начини. Единият е индивидуално - студентите избират една история и я четат вкъщи. След това всеки разказва за автора, представя главните герои, прави резюме на историята и споделя какви са поуките, които научаваме, когато четем произведението. Целта е всеки от тях да развие уменията си за четене с разбиране и да придобие самоувереност, когато говори пред публика. Използвам същите задачи и при работа по двойки, тъй като част от студентите са много срамежливи и имат нужда от подкрепа от колегите си. Третият начин е изцяло колективен метод на работа. Класът се разделя на групи, като всяка група си избира история, която да разиграе под формата на театрална постановка. Понякога студентите ме изумяват, защото пишат диалози за сцени, които дори не са включени в книгата, но това пък развива умението им за творческо писане. Всички групи разиграват своите постановки, а представянето им става част от крайната оценка по английски. След това избираме най-добрата постановка, която да бъде представена в края на семестъра по време на "English Week"."

Ирландски и британски драматург, писател и поет, модна икона. Мнозина го определят като един от най-великите умове в историята на човечеството, а остроумието му го поставя дори над Шекспир и Чърчил. Оскар Уайлд пише изкуство с главно "И". Колко автори само са писали за неговата представа за красотата и колко са следвали възгледите му за прекрасното!

Оскар Фингал О'Флеърти Уилс Уайлд се ражда на 16 октомври 1854 г. в Дъблин. Баща му, сър Уилям Робърт Уайлд, е известен лекар из цяла Великобритания и удостоен с рицарско звание заради приноса му към медицината. Майка му, Джейн Франческа Уайлд, е ирландски националист и пише патриотични стихове под псевдонима Сперанца.
Оскар Уайлд още от малък е запознат с древногръцката литература, тъй като майка му прекрасно владеела древните езици. Още преди да тръгне на училище, Оскар научава френски от учителя си и немски от възпитателката в дома му. Знанията му го превръщат в блестящ ученик на "Тринити колидж", а през 1874 г. е приет в Оксфорд със стипендия, където изглажда книжовния английски до съвършенство.Докато учи в Оксфорд, Оскар Уайлд извършва революция в модата. Проявява необичаен маниер на обличане, косата му е дълга, което е нетипично за младежите по негово време. Тази негова естетическа концепция става обект на провокация, но и на вдъхновение на много философи и художници. Философията му в писането, както и в живота, е в направлението ирационализъм, или идеята, че човешкият ум е неспособен да разбере света.

През 1881 г. излиза първият му сборник - "Стихотворения", а в следващите няколко години пише едни от най-известните му разкази: "Кентървилският призрак", "Престъпленията на Артър Севил", "Портретът на г-н У.Х." и др. Оскар Уайлд е автор на един единствен роман - "Портретът на Дориан Грей", подлежащ на много похвали и критики за безнравственост. Романът за първи път достига до читателската аудитория при публикацията му в американското литературно списание "Lippincott's Monthly Magazine". Сюжетът му е конструиран около Фаустовия мотив - героят жертва душата си в замяна на вечна младост и красота. С годините по съвършения облик на Дориан Грей не се отпечатва нито белег от моралната му деградация. Вместо самия Дориан грозотата и старостта застигат само портрета му, създаден някога, за да увековечи неговата младежка енергия, невинност и изящна красота. Уводът на скандалният разказ съдържа изречението "Изкуството е напълно безполезно", което показва способността му да създава афоризми и парадокси, които опровергават собствените му съждения.

"Моите приказки са донейде за децата и донейде за всички онези, които са съхранили детската способност да се удивляват и да се радват."

Пише и издава 2 сборника с приказки - "Щастливият принц и други истории" (1888) и "Къщата на наровете" (1892), които се преиздават и до ден днешен. Най-известните му приказки са:

• "Щастливият принц"
• "Славеят и розата"
• "Себелюбивият великан"
• "Рибарят и неговата душа"
• "Звездното дете"

През годините обаче писателят не успява да скрие хомосексуалността си. Една от връзките му остава скрита, но не и тази с Алфред Дъглас, който е бил по-млад от него с цели 17 години. Викторианска Англия не може да приеме взаимоотношението между тези двама мъже, тъй като за тях това е непристойно поведение, забранено със закон. След процес, на който Оскар Уайлд произнася красива реч за любовта и нейната същност, той бива осъден на каторжен труд за 2 години за хомосексуализъм и "непристойно поведение с други лица от мъжки пол". Това е дълъг период, в който нито може да твори, нито да се показва пред обществото, което в крайна сметка му се отразява както емоционално, така и физически. Деветнадесет месеца не му е разрешено да пише, след което създава обемистото си епистоларно послание-изповед "De profundis" ("От бездната"). След излизането си от затвора през 1897 г., сменя името си на Себастиан Мелмот. Установява се в Париж, където пише друг от шедьоврите си - "Балада за Редингската тъмница", подписана с чужди инициали. Там е водил прост и беден начин на живот, а единствените помощи, които получавал, са тези, изпращани от семейството му. Оскар Уайлд умира от менингит на 30 ноември 1900 г., забравен от всички и беден като просяк.