Делтата на Венера. Разкази

Живата проза на класическия сборник с разкази "Делтата на Венера" изважда на показ есенцията на женската сексуалност. Подтикната от любовника си Хенри Милър, Анаис Нин смело пристъпва към еротичния жанр - до този момент доминиран от автори мъже - и с чувствения си език на сетивата обединява темите за женствеността, патриархалното общество, въздържанието и еротиката. Разказите на Анаис Нин създават една малка, затворена вселена, в която само свободата има значение, а любовта е единствената валута. Героите ѝ прескачат от история в история, а отношенията им създават своеобразен роман на страстта - от затворената и отчуждена Елена, която открива чувствеността в лицето на Пиер, до недооценената Бижу и гордата Лейла, които изследват границите на собствената си сексуалност.

"Най-великите жени феминисти също така са били най-великите любовници. Мисля си не само за Мери Уолстъкрафт и дъщеря ѝ Мери Шели, но и за Анаис Нин, Една Сейнт Винсънт Милей и, разбира се Сафо. Не можеш да отделиш креативността от сексуалността. И доколкото страстните жени са смятани за упадъчни, ние винаги ще клоним към упадъка."
Ерика Джонг

"Тя направи от еротиката поезия."
Хенри Милър

"Прекарвах лятото си в Дейя, близо до манастира, където били отседнали Жорж Санд и Шопен. Рано сутрин яхвахме дребни магаренца и поемахме по неравния хълмист път към морето, надолу по планинския склон: пътуването по пътеката с червеникава пръст, покрай скали, през коварните валчести камъни и сребристите маслинови горички, надолу към рибарските селища с къщурки, пръснати по планинските скатове, ни отнемаше около един час при бавен ход. Всеки ден слизах до заливчето, където морето бе образувало малко кръгло заливче с толкова прозрачна вода, че се гмурках до дъното и разглеждах кораловите рифове и чудати водорасли. Рибарите разказваха странна история за заливчето. Жените от Майорка били недостъпни и набожни пуританки. Плували, облечени в старомодни бански костюми, с дълги поли и черни чорапи. Всъщност повечето изобщо не се къпели и оставяли това занимание на безсрамните европейски летовнички. Рибарите също се възмущавали от съвременните бански костюми и неприличното държание на европейците. Смятали ги за нудисти, които само чакат сгоден случай, за да се разсъблекат и легнат голи под слънцето като езичници. Не одобрявали и среднощното групово къпане на американците. Една вечер преди няколко години осемнадесетгодишната дъщеря на един рибар тръгнала покрай морето, като подскачала от скала на скала, с прилепнала към тялото бяла рокля. Вървяла така замечтано, наблюдавайки отражението на луната във водата и нежното плискане на вълните в краката си, докато стигнала до скритото заливче, където забелязала, че някой се къпе. Плуващата фигура била доста далеч. В този миг чула нежен глас:
– Ела да поплуваме. Прекрасно е.
Думите били изречени на испански, с чужд акцент.
– Как си, Мария? - отново извикал гласът.
Сигурно е някоя от младите американки - помислило си момичето.
– Коя си ти? - попитала Мария.
– Ивлин - отговорил гласът. – Ела да поплуваме.
Предложението било много съблазнително. Мария можела съвсем лесно да свали бялата си рокля и да остане само по късичка долна риза. Огледала се. Наоколо нямало никой. Морето било спокойно и обляно с лунна светлина. Мария разбрала защо европейците обичат да се къпят среднощ. Свалила роклята. Имала дълги черни коси, бледо лице и продълговати зелени очи - по-зелени и от самото море. Била с красиво тяло, с вдигнати нагоре гърди, с дълги и стройни крака. Плувала най-добре от всички жени на острова. Тя се плъзнала във водата и с бавни отмерени удари на ръцете заплувала към Ивлин."
Из книгата