В този приказен роман са разказани приключенията на малкия, но храбър Лукчо, който се опълчва срещу тиранията на алчните владетели принц Лимон, барон Портокал, дук Мандарин, както във всяка приказка, доброто и справедливостта накрая побеждават. ... |
|
Илюстрации: Мила Лозанова. ... Тя не е фея като фея! Има много феи, които не са типичните момичешки феи. Има много феи, които са наистина досадни. Има много феи, които не правят нищо както трябва. Не, всъщност не са много. Тя е само една - казва се Ванилия. И от нея наистина може да те заболи главата, но по-често те боли коремът - от смях! Ванилия се мисли за много неща (които не е), но със сигурност е най-забавната фея! Внимание - може да причини неистов смях при деца с чувство за хумор! Книгата е част от поредицата "Феята от захарницата" на издателство "Рибка". ... |
|
Книга от поредицата "Българска класика" ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Томът съдържа " ... |
|
Нашата България е кътче от рая. Собственици сме на величествени планини и вековни гори, бързи реки и плодородни долини, чисти езера и минерални извори, обиталища на редки животни и магистрали на чудни прелетни птици. И още - на щедро слънце и синьо небе. Това е България, но ти искаш да научиш за нея още много. Защото тя е една от най-древните европейски държави с хилядолетна история. Защото искаш да посетиш повече градове и села, морски курорти и искрящи снежни писти. Защото искаш да познаваш добре календара от традиции и ритуали, написан през годините от деди и прадеди. И защото много обичаш своята България. ... |
|
Макар да беше нощ, малката уличка край градския парк, на която живееха Светльови, беше цялата жълта и червена, защото цветовете на есента се виждаха и в тъмното - нещо невероятно и на което още не може да бъде дадено обяснение. Толкоз беше хубаво, че можеше да се напише за него така:"Ах, колко е хубаво! Листата са всички сякаш от блокче за водни боички: виж, ясенът, който цял в пламък червен е, се моли на бука: - Дай жълто на мене! - а жълтият бук му отвръща: - Съгласен, но дай ми ти първо червенко от ясен! И толкоз са пъстри и шарени всички, че няма в боичките толкоз понички, какви ти понички! - езикът ни даже не ... |
|
"Наближаваше Коледа. Една сутрин в средата на декември Хогуортс осъмна, потънал в повече от един метър сняг."Така започва дванайсета глава от Хари Потър и Философският камък и стоплящият сърцето разказ на първата Коледа на Хари в Хогуортс. От Голямата зала, украсена с великолепни ели, до уютните вечери в Общата стая на Грифиндор, до изненадата от подаръците в коледната утрин - това е празник, изпълнен с топлина, приятелство, вкусна храна и магични изненади, който Хари никога не ще забрави. Вълшебният текст на Джоан К. Роулинг оживява сред великолепните илюстрации на Зии Гао, за да се превърне в неповторимо ... |
|
Илюстрации: Мила Лозанова. ... Още една доза приключения, грижливо подредени на пластове, гарнирани със забавни диалози и залети с глазура от сладки откровения! Приготвени с много обич специално за вас от Ванилия. Е, и Филип доста помогна. Мони, Ема, Никол и госпожа Петрова - също. Отделете си достатъчно време за четене, защото тази книга не умее да чака. И подобно на предишната, няма да ви остави на мира, докато не я прочетете цялата. Поне няколко пъти. Книгата е част от поредицата "Феята от захарницата" на издателство "Рибка". ... |
|
Ние обичаме да разказваме приказки на децата. Длъжни сме да им разказваме. Защото приказките са нашето извинение пред тях. Извинение, че светът, който сме им подготвили, все още не е онзи, който те заслужават. Ние се извиняваме, а децата винаги ни прощават. Затова тъй често ни молят да им разказваме приказки, които отдавна вече знаят. ... |