Антихрист

Открих книгите на Мартин Ралчевски миналото лято, когато бяхме в България на почивка. Живея в Монреал и при всяко прибиране в България винаги купувам десетки книги от български автори. Ако започна да изброявам списъкът ще е дълъг, но не мога да не спомена Николай Терзийски, Милен Русков, Христо Караславов, Владимир Зарев и Петър Делчев. България определено се възражда с таланти и е удоволствие човек да се докосне до всеки един от тях. Първата книгата, която си купих от Ралчевски се казваше 'Антихрист'. Няколко дни по-късно вече исках да притежавам всичките му книги. За мое разочарование обаче не успях да ги открия. От всичките му седем, открих пет. 'Безкрайна нощ' и 'Горски дух', първата и втората му книги, са оказаха неоткриваеми. В това, което прочетох, особено в 'Антихрист', '30 паунда' и 'Емигрант', бих казала, че намерих загубената нишка. Ралчевски е автор, който нежно и умело води читателя от объркания от безпътица и страхове малък човек, до духовно реализирания екзистенциално щастлив индивид. По професия съм биолог, средата и обкръжението ми са по-различни, но вече една година давам книгите му на много хора и досега не съм получила негативен коментар. Всеки, по един или друг начин, е докоснат. Но да се върна на 'Антихрист', защото за мен тя е книгата, която заслужава специално внимание. Моето мнение е, че в нея става дума за онази модификация на разумната вяра, която е единствено възможна за съвременно мислещия човек. Героите на Ралчевски прокламират от дълбочината на собственото си аз, че пред съвременния интелигентния човек стои един окончателен избор: пистолет или разпятие, т.е. нихилизъм или християнство. Имам усещането, че на някакво ниво Ралчевски е повлиян от Владимир Соловьов, който говори задълбочено за подобен път още в края на 19 век, но при него акцентът пада върху опита да се покаже доброто като висша истина. Разбира се има и сходство с Албер Камю, който акцентира директно към основния пункт на въпроса въобще – какъв е смисълът на живота? И отговаря, че ако животът е лишен от вертикална посока няма смисъл, поради това е допустимо да бъде унищожен. За мен Ралчевски е явление в съвременната литература, бих казала, че е писател и мислител от ранга на Бердяев. Но за да съм обективна трябва да призная, че тук възниква и един друг въпрос, който той не развива в детайли: за нравствеността без религията? Затова не мога да не попитам – какво да правим с Андрей Сахаров, един от най-нравствените хора на 20 век, който не беше религиозен? Излиза, че правдата съществува и извън вярата. Ето тук врата е добре да бъде оставена отворена. Всеки има право сам да реши. Но това не е така при Ралчевски и Бердяев, които са категорични, че без Бог този живот не може да има смисъл. Ралчевски продължава и развива тази мисъл в 'Антихрист' задълбочено, опитвайки се да докаже с различни логични аргументи, че човек е вечен, от което следва, че Бог съществува и единствения път за човешкото реализиране е признаването на този факт и доверието в Абсолюта. Не знам доколко на българския издател е известно какъв пророчески заряд е вложен в 'Антихрист' и колко тя напомня на '1984' на Джордж Оруел, макар и в напълно различен аспект. Поради тази причина ми се иска някой ден да я видя и издадена на английски. Жалко ще е ако такава книга остане притежание само на българите. Убедена съм, че ако сме живи след 20 – 30 години ще сме свидели на това време на антагонизъм и неизбежна раздяла, за което Ралчевски разказва в неговия 'Антихрист'. Живея в Канада от дълги години и забелязвам как бавно, но сигурно пъзелът се подрежда като се подготвят ефективни начини за физическото проследяване на всеки. Но за съжаление историята е доказала, че писатели като Ралчевски, които под формата на художествената сказка предизвестяват бъдещето трудно могат да бъдат разбрани от съвременниците си. Затова пък книгите им се разпространяват от ръка на ръка, 'изчаквайки' момента да бъдат преоткрити от следващите поколения. С вълнение очаквам и новата му книга 'Душа', в която съм уверена, че пътешествието от преходното към вечното ще продължи в познатия смислен полемичен диалог за радост на многото му верни читатели в България и по света.

Сега чета Антихрист и съм поразена. Невероятна е. Обичам Вашите книги, любима ми е Горски дух, мъдра книга!

Прочетох книгата. Все повече разбирам,че писателят е художник, който рисува с думи. Бог е дал тази изключителна дарба на Мартин за своя слава. Живите описания на героите, техните разговори, чувства ме преселиха в тяхната реалност. Тревожните новини за войни,бежанци,засилват чувството че и ние сме от тези герои.Благодаря на автора на книгата,която прочетох на един дъх и с голям интерес.Пожелавам му още творчески успехи,вдъхновени от Божия Дух.