Полуорките - книга 3: Погинали обещания

Подир жестокия сблъсък с брат си, Курах Тун побягва на изток, следван от любимата си - тайнствената и могъща Тесанна. Некромантът възнамерява да се сдобие с книгата на Даракин, ревностно охранявана от жреци и паладини на светлината. С нейна помощ Курах се надява да изцели лудостта на Тесанна. Ала завърналият се съгласно обещанията си Великсар има далеч по - амбициозни планове за тази книга. Само Харук Тун и неговите приятели са способни да удържат мрака, призован от брат му и неговия учител.

Великсар възнамерява да сложи ръка на нелдарския престол и укриваната от него тайна - и за да го стори, пророкът няма да се поколебае да подеме нова обсада срещу величествената столица на кралството. Задаващата се война е достойна за сблъсък между богове. Защото, в действителност, тя представлява именно това.

"...Динамично, разтърсващо изживяване, което ще ви накара да мислите и чувствате..."
Journal of Always Reviews

"– Пази си силите – каза щитоносецът на противника си, усмихвайки се широко.
Вторият удар на меча бе разсичащ и възнамеряваше да го разполови, но Джерико отстъпи встрани, оставяйки удара да се вреже в земята и да обгори околните тревни стръкчета. Паладинът на Ашур завъртя боздугана си - щитът продължаваше да почива на гърба му.
– Ти не притежаваш вярата, необходима да се изправиш срещу мен – процеди Крелн.
– А ти не разполагаш с необходимите способности. Върви си, откъдето си дошъл. Не е нужно някой да научава, че си ме открил.

Тъмният паладин се изплю върху меча си и пламъкът изсъска.
– Увереността е без значение. Вярата е всичко.
– Нима? Да проверим – Джерико окачи боздугана си и отпусна ръце, застанал неподвижно. – Опитай се да ме удариш. Аз няма да посягам към оръжието си, но ударът ти пак няма да успее. Крелн се огледа, споходен от неочаквано съмнение. Той подозираше, че става дума за някакъв номер, но не можеше да определи какъв точно.
– Лъжеш.
– Лъжите не са типични за мен.

Тъмният паладин облиза устни. Пръстите му се раздвижиха върху дръжката на меча. Джерико наблюдаваше. И изчакваше. Крелн удари. Джерико рязко повдигна лявата си ръка, освобождавайки щита. Той пристъпи напред, блъсвайки щита на пътя на острието. Точно преди сблъсъка щитът припламна с ярка бяла светлина, накарала Крелн да изкрещи. При съприкосновението мечът му отскочи, а разнеслият се звук съответстваше на звука от сблъсък с каменна стена. Джерико изблъска острието на меча встрани и отново пристъпи, все така невъоръжен. Крелн направи опит за промушващ удар, но той отново се оказа отразен, а ръцете и раменете му се разтресоха повторно. Дъхът в гърдите му трепна. Тъмните пламъци върху острието му спаднаха до сенки."
Из книгата