Как древното знание променя медицината. Медицината изживява повратен момент. Методите, които само допреди няколко години бяха игнорирани, защото ги смятаха за ненаучни, сега намират признание.

Университетски клиники работят рамо до рамо с лечители, онколози подкрепят пациентите си чрез пътешествия на съзнанието към прастари вътрешни образи и картини, психолози съчетават хипнозата с двигателна практика, лекари предизвикват изпадане на пациентите в транс, за да проследят дълбоко скритите причини на хроничните заболявания.

Как могат да се обяснят техните успехи?

Йоахим Фаулщих показва, че древното знание отдавна вече не се намира в противоречие с модерната наука. Откритията, направени от невробиолози и изследователи на мозъка през последните години, потвърждават: тялото, съзнанието и душата са тясно свързани помежду си, преплетени в една голяма мрежа. Именно в нея се крие тайната на изцелението, която хората открай време търсят.

Сблъсъкът между алтернативна медицина и наука съществува от векове, а поддръжниците на единия и на другия лагер спорят ожесточено отколе. Германският журналист Йоаким Фаулщих, който от години търси пресечната точка между двете, смята, че голямото объркване идва именно от крайното мнение 'за" и "против" на поддръжниците на двата лагера.

В сензационната си книга "Тайната на изцелението" - Фаулщих разкрива как древното знание променя съвременната медицина: "Методите, които само допреди няколко години бяха игнорирани, защото ги смятаха за ненаучни, сега намират признание. Университетски клиники работят рамо до рамо с лечители, онколози подкрепят пациентите си чрез пътешествия на съзнанието към прастари вътрешни образи и картини, психолози съчетават хипнозата с двигателна практика, лекари предизвикват изпадане на пациентите в транс, за да проследят дълбоко скритите причини на хроничните заболявания. Как могат да се обяснят техните успехи?"

Фаулщих показва, че древното знание отдавна вече не се намира в противоречие с модерната наука. Откритията, направени от невробиолози и изследователи на мозъка през последните години, потвърждават, че тялото, съзнанието и душата са тясно свързани помежду си, преплетени в една голяма мрежа. Именно в нея се крие тайната на изцелението, която хората открай време търсят, смята германският журналист.

Йоаким Фаулщих е телевизионен журналист и режисьор на документални филми в сферата на политиката и екологията. От 20 години Фаулщих се занимава задълбочено със съчетаването на алтернативна медицина и наука - в частност изследвания за съзнанието и подсъзнанието - с цел по-здравословен начин на живот и лечение на редица заболявания. Неговите филми "Rätselhafte Heilung" (ARD 2006) и "Тайната на изцелението" (ARD 2010) са запознали милиони хора с тезата, която Фаулщих излага и в книга си: че тялото, съзнанието и душата са тясно свързани помежду си, преплетени в една голяма мрежа.

"Всеки човек носи в себе си две личности. Едната говори с гласа на разума, другата - с гласа на чувството. Представи­телят на разума неуморно твърди, че е готов да вярва само на това, което е видял с очите си. Представителят на чувството пък е склонен на по-голям риск: той вярва на онова, което е в съзвучие със самия него, дори когато всички видимости сякаш говорят тъкмо обратното.

Разумът се мисли за по-добрата страна на човека, защото се грижи да действаме в ежедневието си и да не се разминаваме с целта. Той обаче не може да разчита само на това, което сам е проверил - то е твърде ограничена област и затова се упова­ва на науката, а именно на сферата, която в момента изглежда неоспорима. Така се надява не само да избегне грешките, но най-вече опасността да се превърне в аутсайдер и евентуално да бъде взет на присмех, задето винаги разчита на вярата на мнозинството.

Противоположният полюс е готов да се надява и да вярва дори когато разумът вече е взел своето решение. Тази част от личността живее в друг свят, където от значение е не сумата от факти, а цялостното виждане. Двете личности имат своята особена стойност. Би било по­грешно да ги настройваме една срещу друга, защото те се допълват, макар и често да се конкурират. Получава се тъй, сякаш човек гледа в две посоки: и двете съществуват, следователно и двете са истински. Само че изразяват истината по различен начин.

В медицинската практика тези два аспекта се олицетворя­ват от два противоположни полюса, които са в противовес един с друг от векове, дори от хилядолетия. Техните представи за болестта и здравето, за скритите процеси в тялото и в душата изглеждат несъвместими. Понякога този конфликт придобива характера на религиозна война дори когато участниците в него не желаят това. На пръв поглед езикът и мисленето им едва ли биха могли да бъдат толкова различни.

Флориан Холзбьор, невролог и лекар, в продължение на две десетилетия ръководител на Института по психиатрия "Макс Планк" в Мюнхен, търси във всички заболявания, включително в душевните, понятен от биологична гледна точка причинител. Той иска да открие "универсалната формула" за изследването на душата, с която да се установяват прецизно всички смуще­ния, след което върху тях да се влияе целенасочено с точно определени медикаменти. Неговото виждане за състоянието на душевността се основава на биохимичните процеси в организ­ма. Ето защо Холзбьор се отнася с недоверие към схващанията, според които причината за заболяванията трябва да се търси в травматичните преживявания и болестите да се атакуват точно в този пункт: "Едно време са твърдели, че за язвата са виновни или тъщата, или детството. Но после открили бактерията, която я причинява", казва той. И стига до провокативния извод: "По принцип субективното изживяване не е по-различно от ревма­тизма или диабета"."
Из книгата