"Майор Петигрю бе все още разстроен заради телефонното обаждане от жената на брат му, затова отвори входната врата, без да се замисли. На влажните тухли на пътеката стоеше мисис Али от селския магазин. Тя показа съвсем лека изненада – бегло повдигане на вежда. Лицето на майора мигновено пламна от смущение и той неловко поглади гънките на аления женски домашен халат във флорален десен, с който бе облечен, усещайки дланите си съвсем схванати.
– О! – успя да каже само.
– Майоре?
– Мисис Али?
Мълчанието продължи много дълго, разточвайки се бавно, подобно на Вселената, която, както майорът бе прочел току-що, се разширявала с възрастта. "Стареене" – така го наричаха в неделния вестник.
– Идвам за парите за вестника. Вестникарчето е болно – каза мисис Али и изпъна нисичката си фигура до най-голямата възможна за нея височина, а тонът ѝ бе остър, коренно различен от ниската, подчертано заоблена мекота, която се усещаше в гласа ѝ, когато обсъждаха текстурата и аромата на чайовете, които тя смесваше специално за него.
– Разбира се, ужасно съжалявам...
Беше забравил да сложи седмичните пари в плик под външната изтривалка. Почна да опипва за джобовете на панталоните си, които бяха някъде под халата. Усети, че очите му се навлажняват. Нямаше начин да стигне до джобовете, без да повдигне края на халата.
– Съжалявам – повтори той.
– О, не се притеснявайте! – каза тя и отстъпи назад. – Може да се отбиете после в магазина, когато ви е по-удобно, и да ги оставите.
Мисис Али вече се обръщаше, за да си тръгне, когато майорът бе завладян от непреодолимо желание да обясни.
– Брат ми почина.
Тя се обърна.
– Брат ми почина – повтори той. – Обадиха ми се тази сутрин. Нямах време.
Хорът на птичките все още чуруликаше въодушевено на зазоряване от гигантския, опрян до западната стена на къщата тис, а небето се къпеше в розово, когато телефонът звънна. Майорът, който бе станал рано за седмичното чистене на дома си, изведнъж осъзна, че оттогава всичко му е като в мъгла. Махна безпомощно към странния си тоалет и потри лице с длан. Съвсем неочаквано коленете му поддадоха и той усети, че му прималява. Почувства, че раменете му докосват рамката на вратата, и с бързо движение, което очите му дори не успяха да засекат, мисис Али се озова до него, подкрепяйки го да не падне.
– Мисля, че е по-добре да влезем вътре и да ви сложим да поседнете – каза тя внимателно с притеснен глас. – Ако ми позволите, ще сгрея малко вода.
Тъй като крайниците му като че ли бяха лишени всякакви усещания, майорът нямаше друг избор, освен да се подчини. Мисис Али го поведе по тесния, неравен каменен под на коридора и го настани на креслото, поставено току до вратата на светлата, пълна с книги дневна. Това бе най-нелюбимото му кресло, тежко отрупано с възглавнички и с твърда дървена издутина, падаща се точно на най-неподходящото място на тила му, но в момента не бе в положение да се оплаква.
– Намерих чашата на сушилката до мивката – каза мисис Али и му подаде дебелата стъклена чаша, в която майорът киснеше нощем подвижния си зъбен мост. От лекия ментов мирис на водата му се догади. – По-добре ли се чувствате?
– Да, много по-добре – отвърна той, а очите му се насълзиха. – Много мило от ваша страна...
– Да ви направя ли чай?
Предложението ѝ го накара да се почувства немощен и жалък.
– Благодаря ви!
Бе готов да каже всичко, за да я накара да се махне от стаята, докато дойде поне донякъде на себе си и се отърве от халата. Странно е, помисли си майорът, да чува отново жена, която потраква с чаши в кухнята. Съпругата му Нанси се усмихваше от снимката на полицата над камината, вълнистата й кестенява коса бе разрошена, а луничавият ѝ нос бе леко зачервен от слънчевото изгаряне. Бяха отишли в Дорсет през май в онази дъждовна година, като че ли беше 1973-а, и слънчевите лъчи бяха разведрили за кратко ветровития следобед –достатъчно дълго, за да я снима как маха с ръце като малко момиче от крепостта на замъка Корфе. Беше починала преди шест години. А сега и Бърти си беше отишъл. Бяха го оставили съвсем сам, последния член на семейството от това поколение. Събра длани, за да овладее лекото им потреперване."
Из книгата
Рейтинг: 9.50 / 2 гласа
