Героят от "Трейнспотинг" и "Порно Франк Бегби се завръща отново. Той сякаш е открил идеалния живот в слънчева Калифорния със съпругата си Мелани и двете си малки дъщери. Вече не е пристрастен към алкохола и наркотиците и дори не се казва Бегби. Но преобразяването на стария, любим на познавачите на поредицата аморален психопат, е някак повърхностно. Дори изкуството, открито зад решетките и извело го от низините, не е толкова далеч от стария му начин на живот - той твори гротескни, обезобразени скулптури на знаменитости.

Напрегнатият сценарий на детективски роман се съчетава със способността на Уелш да изследва вътрешната борба на своя герой, полагащ неимоверни усилия да удържи звяра в себе си. Обратът на съдбата, отвел Франко обратно в Единбург, отприщва старата агресия. Независимо дали работи с глина или с жива плът, неговият талант, както сам си дава сметка, е да наранява хората. Въпросът, залегнал в основата на този изкусен, завладяващ трилър е: променил ли се е той наистина?

Ървин Уелш е роден в Единбург през 1958 г. и учи в Лондон, където се дипломира като компютърен специалист. В края на 80^-те започва да пише пиеси и да се изявява като журналист. Първият му роман - "Трейнспотинг" (1993) - разтърсва не само британския, а и световния литературен свят с черното си комично описание на група млади наркомани, живеещи в Единбург през осемдесетте години на миналия век. С голям успех се ползва и филмът по този роман, режисиран от Дани Бойл (1996). Продължението на "Трейнспотинг" - "Порно" е публикуван през 2002 г. и също се радва на нестихващ интерес. Уелш е автор на още много нашумели романи: "Есид Хаус", "Кошмарът Марабу", "Гавра" и др., всички вече издавани у нас. Последният му роман - "Креватните тайни на майсторите готвачи" е публикуван през 2006 г.

"Докато Джим Франсис повдига Ийв към небето, яркото слънце сякаш изригва иззад главата ѝ, дарявайки го с трансцендентален момент, и той поспира да му се наслади, преди да спусне момиченцето обратно. Нажеженият пясък скоро ще започне да пари босите му крака, мисли си, докато се извръща с гръб към светилото, и тогава ще трябва да внимава тя да не изгори. Но засега Ийв е добре, а отривистото ѝ като картечница кискане го подканя да продължи играта.

Когато работиш сам за себе си, най-хубавото е това, че ти определяш свободното си време. Джим се наслаждава на възможността да бъде тук, край брега на морето, в ранното юлско утро, заедно със своята съпруга и двете си малки дъщери, докато всички останали още дремят, неотърсили се от махмурлука на празненствата около Деня на независимостта. Плажът е абсолютно пуст, като се изключат няколко крещящи гларуса. След преместването в Калифорния отначало бяха отседнали в двустайния апартамент на Мелани в малкото колежанско градче Айла Виста, недалеч от университета, където тя работеше. Джим харесваше близостта на океана и често си правеха разходки покрай брега, от Голита Пойнт чак до Девъру Слау, нерядко срещайки само по някой случаен бродяга или сърфист. Но когато се роди Грейс, а след нея и Ийв, се преместиха в къща в Санта Барбара, а разходките им по необходимост станаха по-кратки.

Тази сутрин бяха станали рано, още преди прилива, и бяха паркирали своя гранд чероки на Лагуун Роуд. На краката си носеха стари гуменки заради топчетата мазут, осеяли плажа. Те идваха от близката рафинерия "Елууд" - единствената континентална точка на американска земя, атакувана през Втората световна война. Пътьом бяха подминали ниските варовикови скали, отделящи Калифорнийския университет "Санта Барбара" от океана, за да достигнат сините спокойни води на лагуната. Езерцата, останали след отстъпващата вода, и раците, пленени в тях, омагьосваха момичетата и Джим не ги подканяше да бързат, споделяйки възторжената им радост, която го връщаше в собственото му детство. Към Голита Пойнт обаче щеше да има още раци за гледане, така че в крайна сметка продължиха нататък и се настаниха в подножието на скалите, отвъд които се намираха Айла Виста и университетът.

Бурите през нощта, празничният уикенд и ваканцията на студентите се бяха съчетали, оставяйки плажа напълно лишен от човешко присъствие. Необичайно лошото време се бе поукротило, но развълнуваното море бе образувало пясъчни наноси, които, освен ако човек не бе склонен да чака прилива, трябваше да се прекосят, за да се стигне дълбокото. Джим се бе събул и вдигнал на ръце тригодишната Ийв, знаейки, че тя споделя нетърпеливия му нрав, докато Мелани бе останала да разстила хавлиите с помощта на петгодишната Грейс.

Сега, докато шляпа през плитчините, Джим подхвърля високо дъщеря си, очарован от кикота, който това изтръгва от нея. Самият той не може да види Мелани и Грейс заради пясъчните дюни, но знае, че Ийв може. Всеки път, щом се издигне над главата му и те влязат в полезрението ѝ, тя доволно ги сочи с ръка. После нещо се променя. В изражението на детето. При следващото литване към небето Ийв оставя ръцете си да паднат встрани. Тя продължава да гледа в същата посока, но в лицето ѝ се чете объркване. Джим усеща свиване под лъжичката. Притиска я до гърдите си и поема бързо назад, движейки с мъка в пясъка сакатия си крак. Но щом зърва Мелани и Грейс, не забавя крачка, а напротив, тръгва още по-припряно.

Мелани е едновременно облекчена и уплашена да види как Джим изниква иззад дюната с Ийв в прегръдките си, в маранята на прежурящото иззад облаците слънце. Може би сега те ще си тръгнат - двамата мъже, дошли на плажа по чакълестата пътека, виеща се откъм скалите. Тя ги е забелязала още преди, но не им е обърнала внимание, вземайки ги за обикновени студенти, докато те не доближават и не сядат точно до нея и дъщеря ѝ. Тя вече е намазала Грейс с лосион против слънце и тъкмо започва да маже и себе си.

– Да ти помогна? - пита единият, усмихвайки се накриво под тъмните си очила. Носи черен потник, под който изпъкват масивните му мускули. Тонът му е онзи, който я плаши най-много - не подигравателен, а хладен и делови. Той прокарва длан по ниско остригания си череп. Спътникът му е по-дребен, злобно ухилен, с разчорлена руса коса, падаща над пронизващите сини очи.

Мелани не отвръща нищо. Тези мъже не са студенти. В предишната си работа се е занимавала със затворници и лесно може да ги разпознае. Изпитва парализиращо усещане на дисонанс поради факта, че се е борила за освобождаването на такива като тях. Хора, изглеждащи коригирани, осъзнали грешките си. Колко ли от тях, вливайки се обратно в обществото, се бяха върнали към старите навици? Тя не губи лесно самообладание, но сегашната ситуация не вещае нищо добро. Инстинктът ѝ недвусмислено говори, че това не са просто досадници. А Грейс я гледа умолително, очаквайки от нея да стори или каже нещо. Как може да ѝ обясни, че понякога най-разумната политика е да не правиш нищо? Мелани се озърта към скалите и по протежение на плажа. Няма жива душа. Това място, обичайно толкова популярно, сега зловещо пустее."
Из книгата