Химия

Чисто нов литературен глас повежда читателите надълбоко в разтърсения, объркан ум на една млада жена. Уики Уан преплита умело елегантността на науката, жертвите в името на любовта и семейството и тревогите, които съпътстват опитите ни да намерим мястото си в света.

На третата година от докторантурата си, тя открива, че любовта ѝ към химията е била по-скоро хипотеза, отколкото реалност. Отчаяна е от постоянните напомняния, че проучванията ѝ се провалят. Всички около нея ѝ го повтарят непрекъснато – колегите ѝ, наставникът ѝ и най-вече, нейните китайски родители, които винаги са очаквали от дъщеря си единствено изключителни постижения. Предложението за брак, което получава от своя любящ и отдаден приятел, колега химик, чийто професионален път е много по-безпроблемен и по-ясен от нейния, допълнително я стресира. Тя не се чувства способна да почне да гради съвместен живот с него, преди да е открила своето място в професията.

Героинята се носи колебливо по непознатите за нея течения и научава формули и уравнения от различен вид химия: такава, в която реакциите не могат да бъдат анализирани и измерени. Притисната от всички страни, тя се отказва от досегашните си убеждения и планове за бъдещето и за първи път си задава въпрос, чийто отговор няма да намери в учебниците: Какво всъщност искам аз?

"Забавен, оригинален, вълнуващ... Накратко, този дебют е истинска природна стихия."
Ейми Хемпел

"Уан успява да влее изумителна лекота и светлина и в най-сериозните теми."
Ан Пачет, авторка на "Белканто"

"Закачлива и пристрастяваща книга. Изненадах се от прозренията и очарованието на разказвачката, която използва научните си познания и опит, за да преоткрива света около себе си."
Кристина Енрикес

"Хипнотичен, завладяващ... Уан създава пълнокръвен портрет на един гениален ум, преживяващ екзистенциална криза. След последната страница бях опустошена, замаяна и исках още и още."
Емили Гоулд

"Бунтарски дебют. С мрачното си чувство за хумор, проницателни самонаблюдения и дълбоки размишления върху науката и душата, това е роман, в който мнозина млади хора ще открият собствените си терзания."
Сара Джерард

Колежката от лабораторията ми казва да направя списък със "за" и "против". Напиши всичко на лист, убеди се сама. После ми кимва съчувствено и ме потупва по ръката. Тя се справя с лекота със сложните проблеми. Бюрото ѝ е точно до моето, но е по-подредено, изглежда по-ефективно.

Нищо особено, казва тя за многобройните си, многобройни публикации и изобщо не се взема прекалено на сериозно, заета е, но не чак прекалено заета, може да говори и за други неща освен за химия. Външният ѝ вид е свежарски и все пак странен, според мен. Ако имах толкова постижения, щях небрежно да вметвам в разговора някоя от публикациите си. Чете ли това, или онова? Струва си да отделиш малко време, да знаеш. Дори само таблиците са красиви и добре форматирани. Аз имам само една публикация. Таблиците в нея наистина са много красиви, прецизни и с двойни широки рамки. Всички заглавия са ясни и информативни. Някъде прочетох, че средният брой читатели на една научна статия е 0.6.

И ето, правя си списък. В графата "за" има много неща. Ерик готви вечери. Ерик готви чудесни вечери. Ерик ми подава четката за зъби с предварително сложена отгоре ѝ паста и понякога дори ми я пъха направо в устата. Ерик изнася боклука, рециклира, полива всички растения, защото аз май не мога да запомня, че те са живи създания. Тези листа изглеждат чупливи, каза той, след като бе отсъствал една седмица. Бе ходил за една седмица в Калифорния на конференция с други млади и изтъкнати химици. Ерик ме кара до лабораторията, когато е прекалено дъждовно, за да ходя с колелото. В Бостън вали често. Понякога дъждът вали направо хоризонтално и те блъска в лицето.
Ерик развежда кучето. Имаме куче. Ерик го взе заради мен.

Осъзнавам, че нямам никакви аргументи в списъка "против". Знам, че и този факт ще влезе в списъка. Направих полусписък, казвам на колежката в лабораторията на следващия ден и тя предлага да ми купи курабийка. В лабораторията има два бокса, пълни с аргон. В тях правя опити със силно чувствителни химикали, от онези, които не могат да бъдат излагани на въздух. Ако въздухът влезе вътре, химикалите се възпламеняват. И в дните, когато нищо не се получава, искам да напъхам главата си в тях. В такива дни добавям погрешното количество катализатор. Или направо погрешен катализатор. Катализаторите ускоряват реакциите. Те снижават активационната енергия, обичайното колебание, с което всяка реакция се сблъсква, преди да поеме по пътя си. Каква полза имам от тази работа в по-дълга перспектива, питам се, когато остана сама в стаята. Официално е известна като "стаята за разтвори", но аз я прекръстих на Крепостта на самотата.

Ерик вече не е в тази лаборатория. Той завърши миналата година и сега е в друга лаборатория. За да завършиш докторантура по химия, са нужни поне пет години. Срещнахме се, когато бях първа година в докторската програма, а той – трета. Сега ходя из нашия апартамент и се препъвам в неговите неща, големи черни калъфи за барабани, стоманени съдове и дамаджани с ферментиращи в тях кафяви течности. Ерик свири на барабани и вари бира. Един аргумент "против" е колко много място заемат тези две хобита, но той не издържа, защото обичам да пия бира и да слушам барабани. Списъкът ми със „за” расте с експоненциална скорост.

И преди бяхме говорили за брак. Можеш ли да се възприемеш уседнала, с деца? Смяташ ли, че си готова за семейство? И аз не казвах не, но не казвах и да. Говорихме за тези неща небрежно. Ако някой от тези пъти ми бе предложил наистина, не знам как бих отговорила, сигурно всеки път щеше да е различно.

Поне сега картите ми са на масата, казва той. Но, моля те, не мисли прекалено дълго."
Из книгата