Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките
store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    ...    ...    Съвременни рома...  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Художествена литература    Преводни романи и разкази    ...    Амстердамски блус - Арнон ...
Търсене
Коледни книги
Хиляди книги на
супер изгодни цени
Книги
Списания

Амстердамски блус


Арнон Грюнберг

Цена:  18.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Сряда 18-12-2019 г., Четвъртък 19-12-2019 г. или
Петък 20-12-2019 г.
Продукт#218221
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена19-01-2018 г.
ИздателствоКолибри
Категории
КорицаМека
Страници304
Размери13.00 / 20.00 / 1.80 cm
Тегло0.242 kg
EAN9786190201502
ISBN9786190201502
  • Описание
  • Откъс от книгата
Романът, който покори феновете на "Спасителят в ръжта".

От автора на "Тирза".
Романът "Амстердамски блус" (1994), за който получава две награди (наградата "Антон Вахтер" и "Златното заешко ухо"), е сравняван със "Спасителят в ръжта" и пресъздава във фикционална форма младежките вълнения и похождения на автора. В тази своя дебютна, но много успешна книга Грюнберг разказва за живота си на амстердамски гимназист и син на белязана от войната еврейска двойка.

Нищо в романа не е измислено. Войната винаги присъства на заден план. Ако съседите се разтропат, родителите подскачат: идва Гестапо. Удоволствието е забранена зона. Когато майката кани гости, бащата мърмори: домът им не е ресторант. И все пак в историите, които разказва Грюнберг, има много хумор, въпреки горчивата почва, върху която е покълнал. Абсурдните сцени са пресъздадени лаконично и дистанцирано, което им придава трагикомичен характер.

"С писането си отмъщавам на действителността", казва Грюнберг. И още: "Аз съм вариететен артист. Ако зависеше от мен, щях да се показвам по панаирите редом с жената с три крака и гълтача на саби."

Холандският писател Арнон Грюнберг (р. 1971 г.) произхожда от семейство на еврейски емигранти от Германия. Майка му е оцеляла от Аушвиц. Грюнберг учи в гимназиално училище в Амстердам, от което е изключен. Историята е разказана в "Сини понеделници", дебютен роман, за който получава две награди. Сравняван, и с право, със "Спасителят в ръжта".

Грюнберг написва още 11 романа, преведени на 30 езика, и получава 8 награди, от които две за "Тирза" и една за цялостно творчество. Грюнберг е изключително плодовит автор. Освен романи пише статии за вестници и списания, есета, поезия и пиеси. Известен е и с журналистическите си проучвания - на масажистите в румънски курорт, на пациентите в белгийска психиатрия, на келнерите в швейцарски влак. Той придружава холандските войници в Афганистан и Ирак, посещава Гуантанамо, след което публикува наблюденията си.
"Баща ми търгуваше с пощенски марки – или поне двамата с майка ми си мислехме така. От нея знаех, че дядо ми по бащина линия имал дрогерия. Дрогерия на колела. И че по цял ден обикалял Берлин с количката си.
– Един ден го намерили проснат върху количката – ми каза тя веднъж, – убит не от "кафявите ризи", а от домашната ракия.
После доуточни:
– А пък моите родители имаха магазин за мебели, по-късно дори два. Не видяхме от тях нито цент, пукната пара не взехме.
Живеехме в Дюселдорф, в хотел, на чиято фасада беше окачена импровизирана паметна плоча: "Тук младият поет Хайне прекара няколко щастливи години". Разбира се, изключено бе да не ме снимат пред плочата. Младият поет Хайне можеше да докара всекиго до лудост.

Докато бях в основното училище, от време на време баща ми ме взимаше на пътуванията си. Никога не отсъстваше дълго – най-много ден или два. Във влака ядяхме хлебчета с кашерни кренвирши, които баща ми приготвяше собственоръчно. Ядяхме обаче и некашерни кренвирши, бухтички и банички. Според баща ми те бяха не по-малко полезни от топлата храна. Той си уреждаше срещи по кафенета. Беше горещо. Носех къс панталон.
Баща ми беше плешив. Хората го вземаха за мой дядо. Питаха:

– На разходка с дядо, а? Влизахме в кафенето, където го чакаха онези, с които имаше среща – също стари и плешиви. Мъжете обръщаха по няколко водки, а на мен ми поръчваха сладолед. Бъбреха с часове. Баща ми никога не се издаваше за какво си е приказвал с плешивковците. Приключехме ли с кафенето, отивахме на панаира. Ядяхме наденички на скара. Според баща ми Бог не ни броял хапките. Бог може би не, ала майка ми ги броеше. Вечерта пак се отправяхме към някое кафене, където се срещахме с други побелели мъже. Мъже, които можеха да играят Господ във второразреден филм. Изпиваше се още водка. Баща ми се палеше. Косата му приличаше на слама. Беше я пуснал по-дълга, за да прикрие с нея плешивината на главата си. Като се разпалеше, кичурите падаха пред очите му. Вдигаха се шумни наздравици: "Auf bessere Zeiten!". Баща ми удряше по масата. Никой не му обръщаше внимание. Така или иначе, всички удряха по масата. Обсъждаше се процесът "Майданек". Или пък младият поет Хайне. Все същото. Майка ми си мислеше, че помагам на баща си да продава пощенски марки, само че аз не бях зървал и една пощенска марка. Питах го дали не ги е продал вече. Той не казваше. И пред майка ми мълчеше. Отвръщаше само:

– Всеки си има тайна, дори глупаците и невежите. На закуска получавах мляко с какао; вкъщи никога не ми даваха мляко с какао. Един път на търговската улица останахме цял час, заслушани в мъж, който свиреше на хармоника.
Веднъж отидохме и в Брюксел. Там станахме свидетели на катастрофа. На един светофар камион прегази възрастен мъж с бастун. Случи се като на забавен каданс. Шофьорът не видя пешеходеца, който тъкмо тръгваше да пресича. Баща ми размаха ръце и закрещя:
– Ей, ей!

Но шофьорът не гледаше насам и камионът мина право през старика. Нямаше как да останем да позяпаме, защото бързахме за поредното кафене, където поредният побелял мъж очакваше баща ми. Кафенетата бяха все такива, в които се събираха само мъже на възраст, дори келнерите бяха с прошарени коси; нямаше навалици. Вентилаторите се въртяха мудно, без да внасят свежест.

В Брюксел си нямаха панаир. Впрочем баща ми не ми позволяваше да се качвам на влакчето, защото самият той се страхуваше. Даваше ми да стрелям, но аз всеки път го разочаровах. Баща ми стреляше точно. Веднъж ми спечели плюшено мече, само че за какъв дявол ми беше плюшена играчка? Когато ходехме по кафенетата, баща ми винаги си носеше найлонова торбичка на "Албърт Хайн". Повтаряше, че умните хора държат важните неща в найлонови торбички. Понякога се налагаше да чакаме старите мъже, които точно като баща ми миришеха на чесън. Не исках да им сядам в скута, защото ходех с къс панталон и крачолите им – също като бузите им – ме дращеха ужасно. Веднъж един от татковите партньори от Дюселдорф ни заръча да му донесем херинга. Станахме рано, за да купим десет херинги от любимия рибарски дюкян на баща ми, който се намираше недалеч от борсата.

Беше ден само за пиене на студена бира. Баща ми носеше слънчеви очила; по-късно взе да се задява с две момичета, които пътуваха в нашето купе. Малко след Оберхаузен купето ни залъха на риба. Баща ми беше оставил херингата в мрежата над главите ни. Когато тръгваше на път, той винаги си носеше черно шишенце със златиста капачка. В него имаше одеколон или нещо подобно. Той извади черното шишенце от вътрешния си джоб и напръска стените на купето. Момичетата се развеселиха, запляскаха се по бедрата, а баща ми, види се, също се въодушеви. Освен това шишенце винаги си вземаше и книга – всеки път все същия учебник по английски език. Тоя учебник бе най-мръсното нещо, което бе попадало пред очите ми. И до ден днешен за мен си остава загадка как не го изгуби, понеже на тези пътувания баща ми губеше всевъзможни неща. И мен ме е губил неведнъж. Малко преди Дюселдорф миризмата в купето стана нетърпима въпреки одеколона. Баща ми извади от чантата лука, туршията и херингата. Поднесе ги към лицата на момичетата, за да ги помиришат, вдъхна от аромата и той, после изхвърли херингата през прозореца на движещия се влак. Купето ще да е миришело на риба дни наред подобно на вътрешността на буренцата с херинга, които могат да се купят от пазара.
Баща ми обичаше да разказва:

– Едно време в моето семейство ядяхме направо от тенджерата. Преди това гасяхме светлината, за да има всеки равен шанс. Понякога готвехме супа от миризмата на месото предишната седмица.
Когато навърших дванайсет, пътуванията внезапно секнаха. Или просто баща ми спря да ме взима със себе си.

След смъртта му наистина открихме шкаф с пощенски марки, но броят им не оправда очакванията ни. От друга страна, имахме достатъчно марки, за да пращаме писма до края на дните си, без значение в коя държава се намираме. Майка ми ми забрани да ги пипам. Може като нищо да са ценни; трябва да ги проверя. Оказа се още, че баща ми притежава и двайсет коня. В Берлин. Училище по езда за инвалиди, купено през 1965 година. Мислех си, че баща ми е взел всичките тези коне, за да яздим заедно. Странно начинание, тъй като не можех да си представя на кон нито баща си, нито майка си, нито себе си или сестра си. Майка ми беше съсипана.
– Какво да ги правя сега тези двайсет коня? Сякаш марките не ми стигаха! – вайкаше се тя.

Продадохме училището по езда. Нотариусът уреди всичко.
– Всяка година училището поглъщаше все повече пари – обясни той, – а нямаше посетители, пукнат човек не влизаше. Недоумявам защо не го продаде по-рано.
От продажбата не получихме почти нищо. Впоследствие се оказа, че сред животните имало и понита. Навярно за да могат инвалидите да се качват по-лесно. На майка си казах:
– Трябва да изпееш някой път: "Двайсет кончета имам в Берлин".
Не ѝ стана смешно.

По-рано често ходехме в Берлин. Имахме там леля, която живееше в старчески дом. Посещавахме я почти всяко лято. Нанасяхме се при нея. Цяло лято в старческия дом. Берлинските лета могат да са горещи. Обитателите на старческия дом мряха като мухи. Следобед всички се отправяхме към сладкарницата. Ядяхме пасти като невидели. Особено аз. Ако питат мен, спокойно можехме да се преместим в Берлин. Дори само заради пастите. От време на време ходехме и на плажа на Ванзее. Когато майка ми се отплеснеше по нещо, двамата с баща ми тичахме към сергията с форма на бъчва и си взимахме наденица и картофена салата. Мазни донемайкъде, но най-вкусното нещо, което съм опитвал някога. И лелята идваше с нас. Криеше се от слънцето под чадърчето си.

За погребението се наложи да отидем чак до Израел, където живее сестра ми. Нямаше как да го погребем в Амстердам, понеже на сестра ми не ѝ позволяваха да лети. Беше бременна в деветия месец. Бебето можеше да се появи всеки момент. Затова грабнахме трупа и отидохме при нея. С прекачване в Рим, защото не биваше да губим време, а онзи ден нямаше директни полети.

Накрая пристигнахме на летище "Бен-Гурион"; бяхме пътували цял ден.
Майка ми не спираше да повтаря:
– Аз го убих, аз го убих.
Накрая ѝ рекох:
– Спри вече, иначе аз теб ще убия!
Стояхме в салона за пристигащи.
– Къде е ковчегът на мъжа ми? – попита майка ми по едно време.
– Ще си го получите всеки момент – ѝ отвърнаха. – Нямаше как да го пуснем с обикновения багаж.
Зачакахме. Заедно със сестра ми. Един час, два. Донесоха ни кафе. Още един час. Летището се изпразни. Позвъниха в Рим. Ковчегът още бил там.
– Без паника, нищо не се е случило, просто се е позабавил. Стават такива неща. С тези прекачвания. Ще пристигне със следващия полет.
Майка ми се разплака. Мина ми през ума, че сестра ми ще роди на "Бен-Гурион". Провикнах се:
– Всички отиваме в Рим, ще го погребем в Рим! Rome, here we come!
Ревът на майка ми ме изнервяше. Контракциите на сестра ми – и те.
На следващата сутрин той пристигна. Погребахме го веднага. Транспортирахме го бързешката до Йерусалим. Понеже беше петък, а в събота не позволяват да погребваш.
След това изкарахме цяла седмица на бобена чорба в пластмасови кутии. Очевидно приятелите на сестра ми бяха решили, че сме луди по бобената чорба. Докато си в траур, не ти се позволява да готвиш. Предпочитах да стоя гладен, вместо да ям боб всеки ден.
Седем дни по-късно хванах самолета за Амстердам и се отървах от конете с пълномощното, което ми беше дала майка ми."
Из книгата
Рейтинг
Рейтинг: 8.00 / 1 глас 
За да оцените книгата "Амстердамски блус", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Други интересни предложения
Тирза - Арнон Грюнберг -
Тирза
Арнон Грюнберг
Колибри
Цена:  20.00 лв.
Сони бой - Анейет ван дер Зейл -
Сони бой
Анейет ван дер Зейл
Сиела
Цена:  2.00 лв.
Черно и сребърно - Паоло Джордано -
Черно и сребърно
Паоло Джордано
Колибри
Цена:  13.00 лв.
Лимонов - Еманюел Карер -
Лимонов
Еманюел Карер
Колибри
Цена:  20.00 лв.
Черните кучета - Иън Макюън -
Черните кучета
Иън Макюън
Колибри
Цена:  15.00 лв.
Windows on the World - Фредерик Бегбеде -
Windows on the World
Фредерик Бегбеде
Колибри
Цена:  10.50 лв.
История на любовта - Никол Краус -
История на любовта
Никол Краус
Колибри
Цена:  17.00 лв.
Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Тетрадката - Никълъс Спаркс - книга

Тетрадката


Никълъс Спаркс

Пергамент Прес
Цена:  9.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Романът "Тетрадката" е издаден в 37 страни и е сред най-продаваните книги на последното десетилетие. Една незабравима любовна история... ... Понякога една любовна история така пленява сърцата ни, че престава да бъде просто история и се превръща в преживяване, което става част от собствения ни живот. "Тетрадката" е такава книга. Тя е възхвала на страстта, която може да бъде неостаряваща и вечна, разказ, който ни трогва до сълзи и отново, и отново ни кара да вярваме в истинската любов. Ной Калхун се е завърнал в Северна Каролина след края на Втората световна война, преследван от спомена за момичето, ...
Романи - семиотични прочити - Ивайло Знеполски - книга

Романи - семиотични прочити


Ивайло Знеполски

Просвета
Цена:  17.10 лв.
Стандартна цена 19.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -10%!
За повече подробности виж в продукта.
В новата книга на проф. Ивайло Знеполски се изследва връзката между критика и интерпретация. Редица прочути романи от световната литература, белязали българското десетилетие от втората половина на 80 -те и началото на 90 -те години, както и един от най - популярните жанрове - класическият детективски роман и неговите съвременни превъплъщения, са разгледани в светлината на структурализма и семиотичната теория. Между тезите на Рорти за употребата на текста и на Барт за неговата неизчерпаема множественост и свободната игра на смисъла авторът предлага интерпретация, опряна на големите наративни фигури, които осигуряват ...
Да мислиш двайсети век - Тони Джъд - книга

Да мислиш двайсети век


Тони Джъд

Колибри
Цена:  28.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
В сътрудничество с Тимъти Снайдер. ... Едва ли скоро сте чели толкова мъдра книга. И човешка. Един забележителен историк и брилянтен публицист, който знае, че съвсем скоро ще умре, говори за ХХ век с рядко срещано просветление. Столетието на две унищожителни войни, а после на ядрен страх и оловно противопоставяне между Запад и Изток, същевременно е и столетие на блестящи идеи, които са вградени в ДНК на цялото ни съвремие. А Тони Джъд умее както никой друг да ни развълнува дълбоко с тези идеи. В тяхното русло историкът Джъд с проникновение и фин анализ говори за светлините и сенките на своята професия. Защото ...
Бал в Мулен Руж - Радостина А. Ангелова - книга

Бал в Мулен Руж


Радостина А. Ангелова

СофтПрес
Цена:  16.14 лв.
Стандартна цена 16.99 лв.
Вземи сега с отстъпка -5%!
За повече подробности виж в продукта.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Загадката на френска картина се преплита с една от големите любовни истории в българската литература. Малко парижко бистро с ароматни ястия и колоритна клиентела става дом на необичайно запознанство. "При Гастон" има славата на място, където заедно с кафето може да получите мастило - за да адресирате картичка или да започнете своя история. През 1905 г. до масата на Смахнатия Брюно, който вярва, че е прероденият Балзак, се настанява непозната чужденка. Поръчва чай и вади от чантичката си елегантен черен бележник. Повече от век по-късно този бележник попада в ръцете на Ева. Двайсет и две годишната студентка в ...
Съвременна българска драма - книга

Съвременна българска драма


Слово
Цена:  4.50 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Книга от поредицата "Малка ученическа библиотека" ... Критическите текстове и подборът на произведенията са съобразени с учебната програма на МОН. Съдържа текстове на: Иван Радоев Йордан Радичков Константин Илиев Юрий Дачев ...
Иво Андрич - Светлозар Игов - книга

Иво Андрич


Светлозар Игов

АИ "Проф. Марин Дринов"
Цена:  2.40 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Това е първото цялостно българско изследване за Нобеловия лауреат за литература Иво Андрич. Разгледани са всички етапи от неговото творческо развитие. Проследяват се някои основни философски категории и художествени символи в произведенията му, анализира се неговата своеобразна философия на балканското историческо битие в контекста на модерната литература на XX в. Изследването не само запознава с творчеството на Иво Андрич, то е интересно и като плод на модерно литературоведско мислене, и като продуктивен размисъл върху генезиса и поетиката на балканския роман. Книгата показва и рецепцията на Андрич в България, както и ...
Заблудите на сърцето и ума - Клод Проспер Жолио дьо Кребийон - книга

Заблудите на сърцето и ума


Клод Проспер Жолио дьо Кребийон

Критика и Хуманизъм
Цена:  16.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Клод Проспер Жолио дьо Кребийон (1707-1777) е сред най-прочутите френски романисти от края на епохата на Просвещението, личност-легенда в напарфюмираните парижки салони от първата половина на XVIII Век. Романът Заблудите (1736-8) е емблема на литературата от епохата, бляскав сблъсък - но в танц! - на ерудираното либертинство и стандартните нагласи на времето си. Чрез прочутата техника - имитация на мемоари се представя навлизането в светското общество на млад благородник. Онези, които го посвещават, са, разбира се, жени... И постепенно, водени от думите - ах, тези главни герои в заблудите на ума и сърцето! - разбираме, че ...
Гласът на барока - Иван Гундулич и хърватската барокова норма - Людмила Миндова - книга

Гласът на барока - Иван Гундулич и хърватската барокова норма


Людмила Миндова

Алтера
Цена:  12.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Обект на изследването са разнообразни в жанрово отношение текстове на хърватската барокова литература, като акцентът е поставен върху онези жанрове, които са застъпени и в творчеството на Гундулич. Това са епическата поема, бароковият плач, пасторалата, мелодрамата и лирическите стихотворения. Книгата отделя по-голямо внимание на бароковите текстове от дубровнишко-далматинската литература не само защото Иван Гундулич е неин ярък представител, а и защото в нея са далеч по-отчетливи белезите на новия стил в сравнение с литературата, създавана в северните хърватски територии (кайкавската и славонската). Иван Гундулич е ...
София Енигма - Стигма : Sofia Enigma - Stigma - Любомир Милчев - Dandy - книга

София Енигма - Стигма
Sofia Enigma - Stigma


Любомир Милчев - Dandy

Ентусиаст
Цена:  14.00 лв.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Двуезично издание на български и английски език. ... С "Проглеждането на гледката. Из скромния опит на един съгледвач", "Далматинецът Марципан. Декоративен мемоар в черно и бяло", "Вещи и обнищвания в литературата. Литературният антиквариат", "Комедиантите. Фарсове и водевили и дори табльо виван", "Любовникът на лейди Чатърли и благоприличието на нетрагичното", "Спекулативно-поетически разглеждания на времето у късния Хайдегер. Консеквенции на коинциденция", "Светлописи. Есета върху избрани фотографии" и "Приемът. Moralite. Kapuzinergruft. Символ- ...
Западноевропейска литература - част седма : Другите големи реалисти от XIX век - Симеон Хаджикосев - книга

Западноевропейска литература - част седма
Другите големи реалисти от XIX век


Симеон Хаджикосев

Сиела
Цена:  25.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Седмата част от "Западноевропейска литература", обозначена с подзаглавието Другите големи реалисти от XIX век, предлага очерци за най-значителните немскоезични писатели от онази епоха от Австрия, Германия и Швейцария, но е също така набег и към редица по-малки литератури като белгийската и към едно от чудесата на европейската култура през онова столетие - скандинавските литератури. В последните четири тома (вече е завършен и осмият), проследяващи развоя на социалния реализъм в Европа през XIX в. и началото на XX в., Хаджикосев разширява географския обхват на понятието западноевропейска литература, ...
История на българската литературна критика - том 3 - Пантелей Зарев - книга

История на българската литературна критика - том 3


Пантелей Зарев

АИ "Проф. Марин Дринов"
Цена:  1.90 лв.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Този том обхваща един от най-интересните периоди в развитието на българската литературна критика - от края на Първата световна война до средата на 40-те години. Представени са подробно и интересно литературните кръгове и насоки, литературният печат, личностите, определяли облика на литературния ни живот, с техните концепции, взаимоотношения, спорове. ...
Периодика и литература 1902-1910 -  Том 3 - Йордан Василев - книга

Периодика и литература 1902-1910 - Том 3


Йордан Василев

АИ "Проф. Марин Дринов"
Цена:  1.90 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Поредицата "Периодика и литература" е пръв опит за цялостно литературоведско проучване и описание на литературния печат от Освобождението до 1944 г. Изданието е и задълбочено аналитично изследване, и богат справочник. ...

Амстердамски блус


Арнон Грюнберг

Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  18.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Сряда 18-12-2019 г., Четвъртък 19-12-2019 г. или
Петък 20-12-2019 г.
Продукт#218221
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена19-01-2018 г.
ИздателствоКолибри
Категории
КорицаМека
Страници304
Размери13.00 / 20.00 / 1.80 cm
Тегло0.242 kg
EAN9786190201502
ISBN9786190201502
Описание
Романът, който покори феновете на "Спасителят в ръжта".

От автора на "Тирза".
Романът "Амстердамски блус" (1994), за който получава две награди (наградата "Антон Вахтер" и "Златното заешко ухо"), е сравняван със "Спасителят в ръжта" и пресъздава във фикционална форма младежките вълнения и похождения на автора. В тази своя дебютна, но много успешна книга Грюнберг разказва за живота си на амстердамски гимназист и син на белязана от войната еврейска двойка.

Нищо в романа не е измислено. Войната винаги присъства на заден план. Ако съседите се разтропат, родителите подскачат: идва Гестапо. Удоволствието е забранена зона. Когато майката кани гости, бащата мърмори: домът им не е ресторант. И все пак в историите, които разказва Грюнберг, има много хумор, въпреки горчивата почва, върху която е покълнал. Абсурдните сцени са пресъздадени лаконично и дистанцирано, което им придава трагикомичен характер.

"С писането си отмъщавам на действителността", казва Грюнберг. И още: "Аз съм вариететен артист. Ако зависеше от мен, щях да се показвам по панаирите редом с жената с три крака и гълтача на саби."

Холандският писател Арнон Грюнберг (р. 1971 г.) произхожда от семейство на еврейски емигранти от Германия. Майка му е оцеляла от Аушвиц. Грюнберг учи в гимназиално училище в Амстердам, от което е изключен. Историята е разказана в "Сини понеделници", дебютен роман, за който получава две награди. Сравняван, и с право, със "Спасителят в ръжта".

Грюнберг написва още 11 романа, преведени на 30 езика, и получава 8 награди, от които две за "Тирза" и една за цялостно творчество. Грюнберг е изключително плодовит автор. Освен романи пише статии за вестници и списания, есета, поезия и пиеси. Известен е и с журналистическите си проучвания - на масажистите в румънски курорт, на пациентите в белгийска психиатрия, на келнерите в швейцарски влак. Той придружава холандските войници в Афганистан и Ирак, посещава Гуантанамо, след което публикува наблюденията си.
Откъс от книгата
"Баща ми търгуваше с пощенски марки – или поне двамата с майка ми си мислехме така. От нея знаех, че дядо ми по бащина линия имал дрогерия. Дрогерия на колела. И че по цял ден обикалял Берлин с количката си.
– Един ден го намерили проснат върху количката – ми каза тя веднъж, – убит не от "кафявите ризи", а от домашната ракия.
После доуточни:
– А пък моите родители имаха магазин за мебели, по-късно дори два. Не видяхме от тях нито цент, пукната пара не взехме.
Живеехме в Дюселдорф, в хотел, на чиято фасада беше окачена импровизирана паметна плоча: "Тук младият поет Хайне прекара няколко щастливи години". Разбира се, изключено бе да не ме снимат пред плочата. Младият поет Хайне можеше да докара всекиго до лудост.

Докато бях в основното училище, от време на време баща ми ме взимаше на пътуванията си. Никога не отсъстваше дълго – най-много ден или два. Във влака ядяхме хлебчета с кашерни кренвирши, които баща ми приготвяше собственоръчно. Ядяхме обаче и некашерни кренвирши, бухтички и банички. Според баща ми те бяха не по-малко полезни от топлата храна. Той си уреждаше срещи по кафенета. Беше горещо. Носех къс панталон.
Баща ми беше плешив. Хората го вземаха за мой дядо. Питаха:

– На разходка с дядо, а? Влизахме в кафенето, където го чакаха онези, с които имаше среща – също стари и плешиви. Мъжете обръщаха по няколко водки, а на мен ми поръчваха сладолед. Бъбреха с часове. Баща ми никога не се издаваше за какво си е приказвал с плешивковците. Приключехме ли с кафенето, отивахме на панаира. Ядяхме наденички на скара. Според баща ми Бог не ни броял хапките. Бог може би не, ала майка ми ги броеше. Вечерта пак се отправяхме към някое кафене, където се срещахме с други побелели мъже. Мъже, които можеха да играят Господ във второразреден филм. Изпиваше се още водка. Баща ми се палеше. Косата му приличаше на слама. Беше я пуснал по-дълга, за да прикрие с нея плешивината на главата си. Като се разпалеше, кичурите падаха пред очите му. Вдигаха се шумни наздравици: "Auf bessere Zeiten!". Баща ми удряше по масата. Никой не му обръщаше внимание. Така или иначе, всички удряха по масата. Обсъждаше се процесът "Майданек". Или пък младият поет Хайне. Все същото. Майка ми си мислеше, че помагам на баща си да продава пощенски марки, само че аз не бях зървал и една пощенска марка. Питах го дали не ги е продал вече. Той не казваше. И пред майка ми мълчеше. Отвръщаше само:

– Всеки си има тайна, дори глупаците и невежите. На закуска получавах мляко с какао; вкъщи никога не ми даваха мляко с какао. Един път на търговската улица останахме цял час, заслушани в мъж, който свиреше на хармоника.
Веднъж отидохме и в Брюксел. Там станахме свидетели на катастрофа. На един светофар камион прегази възрастен мъж с бастун. Случи се като на забавен каданс. Шофьорът не видя пешеходеца, който тъкмо тръгваше да пресича. Баща ми размаха ръце и закрещя:
– Ей, ей!

Но шофьорът не гледаше насам и камионът мина право през старика. Нямаше как да останем да позяпаме, защото бързахме за поредното кафене, където поредният побелял мъж очакваше баща ми. Кафенетата бяха все такива, в които се събираха само мъже на възраст, дори келнерите бяха с прошарени коси; нямаше навалици. Вентилаторите се въртяха мудно, без да внасят свежест.

В Брюксел си нямаха панаир. Впрочем баща ми не ми позволяваше да се качвам на влакчето, защото самият той се страхуваше. Даваше ми да стрелям, но аз всеки път го разочаровах. Баща ми стреляше точно. Веднъж ми спечели плюшено мече, само че за какъв дявол ми беше плюшена играчка? Когато ходехме по кафенетата, баща ми винаги си носеше найлонова торбичка на "Албърт Хайн". Повтаряше, че умните хора държат важните неща в найлонови торбички. Понякога се налагаше да чакаме старите мъже, които точно като баща ми миришеха на чесън. Не исках да им сядам в скута, защото ходех с къс панталон и крачолите им – също като бузите им – ме дращеха ужасно. Веднъж един от татковите партньори от Дюселдорф ни заръча да му донесем херинга. Станахме рано, за да купим десет херинги от любимия рибарски дюкян на баща ми, който се намираше недалеч от борсата.

Беше ден само за пиене на студена бира. Баща ми носеше слънчеви очила; по-късно взе да се задява с две момичета, които пътуваха в нашето купе. Малко след Оберхаузен купето ни залъха на риба. Баща ми беше оставил херингата в мрежата над главите ни. Когато тръгваше на път, той винаги си носеше черно шишенце със златиста капачка. В него имаше одеколон или нещо подобно. Той извади черното шишенце от вътрешния си джоб и напръска стените на купето. Момичетата се развеселиха, запляскаха се по бедрата, а баща ми, види се, също се въодушеви. Освен това шишенце винаги си вземаше и книга – всеки път все същия учебник по английски език. Тоя учебник бе най-мръсното нещо, което бе попадало пред очите ми. И до ден днешен за мен си остава загадка как не го изгуби, понеже на тези пътувания баща ми губеше всевъзможни неща. И мен ме е губил неведнъж. Малко преди Дюселдорф миризмата в купето стана нетърпима въпреки одеколона. Баща ми извади от чантата лука, туршията и херингата. Поднесе ги към лицата на момичетата, за да ги помиришат, вдъхна от аромата и той, после изхвърли херингата през прозореца на движещия се влак. Купето ще да е миришело на риба дни наред подобно на вътрешността на буренцата с херинга, които могат да се купят от пазара.
Баща ми обичаше да разказва:

– Едно време в моето семейство ядяхме направо от тенджерата. Преди това гасяхме светлината, за да има всеки равен шанс. Понякога готвехме супа от миризмата на месото предишната седмица.
Когато навърших дванайсет, пътуванията внезапно секнаха. Или просто баща ми спря да ме взима със себе си.

След смъртта му наистина открихме шкаф с пощенски марки, но броят им не оправда очакванията ни. От друга страна, имахме достатъчно марки, за да пращаме писма до края на дните си, без значение в коя държава се намираме. Майка ми ми забрани да ги пипам. Може като нищо да са ценни; трябва да ги проверя. Оказа се още, че баща ми притежава и двайсет коня. В Берлин. Училище по езда за инвалиди, купено през 1965 година. Мислех си, че баща ми е взел всичките тези коне, за да яздим заедно. Странно начинание, тъй като не можех да си представя на кон нито баща си, нито майка си, нито себе си или сестра си. Майка ми беше съсипана.
– Какво да ги правя сега тези двайсет коня? Сякаш марките не ми стигаха! – вайкаше се тя.

Продадохме училището по езда. Нотариусът уреди всичко.
– Всяка година училището поглъщаше все повече пари – обясни той, – а нямаше посетители, пукнат човек не влизаше. Недоумявам защо не го продаде по-рано.
От продажбата не получихме почти нищо. Впоследствие се оказа, че сред животните имало и понита. Навярно за да могат инвалидите да се качват по-лесно. На майка си казах:
– Трябва да изпееш някой път: "Двайсет кончета имам в Берлин".
Не ѝ стана смешно.

По-рано често ходехме в Берлин. Имахме там леля, която живееше в старчески дом. Посещавахме я почти всяко лято. Нанасяхме се при нея. Цяло лято в старческия дом. Берлинските лета могат да са горещи. Обитателите на старческия дом мряха като мухи. Следобед всички се отправяхме към сладкарницата. Ядяхме пасти като невидели. Особено аз. Ако питат мен, спокойно можехме да се преместим в Берлин. Дори само заради пастите. От време на време ходехме и на плажа на Ванзее. Когато майка ми се отплеснеше по нещо, двамата с баща ми тичахме към сергията с форма на бъчва и си взимахме наденица и картофена салата. Мазни донемайкъде, но най-вкусното нещо, което съм опитвал някога. И лелята идваше с нас. Криеше се от слънцето под чадърчето си.

За погребението се наложи да отидем чак до Израел, където живее сестра ми. Нямаше как да го погребем в Амстердам, понеже на сестра ми не ѝ позволяваха да лети. Беше бременна в деветия месец. Бебето можеше да се появи всеки момент. Затова грабнахме трупа и отидохме при нея. С прекачване в Рим, защото не биваше да губим време, а онзи ден нямаше директни полети.

Накрая пристигнахме на летище "Бен-Гурион"; бяхме пътували цял ден.
Майка ми не спираше да повтаря:
– Аз го убих, аз го убих.
Накрая ѝ рекох:
– Спри вече, иначе аз теб ще убия!
Стояхме в салона за пристигащи.
– Къде е ковчегът на мъжа ми? – попита майка ми по едно време.
– Ще си го получите всеки момент – ѝ отвърнаха. – Нямаше как да го пуснем с обикновения багаж.
Зачакахме. Заедно със сестра ми. Един час, два. Донесоха ни кафе. Още един час. Летището се изпразни. Позвъниха в Рим. Ковчегът още бил там.
– Без паника, нищо не се е случило, просто се е позабавил. Стават такива неща. С тези прекачвания. Ще пристигне със следващия полет.
Майка ми се разплака. Мина ми през ума, че сестра ми ще роди на "Бен-Гурион". Провикнах се:
– Всички отиваме в Рим, ще го погребем в Рим! Rome, here we come!
Ревът на майка ми ме изнервяше. Контракциите на сестра ми – и те.
На следващата сутрин той пристигна. Погребахме го веднага. Транспортирахме го бързешката до Йерусалим. Понеже беше петък, а в събота не позволяват да погребваш.
След това изкарахме цяла седмица на бобена чорба в пластмасови кутии. Очевидно приятелите на сестра ми бяха решили, че сме луди по бобената чорба. Докато си в траур, не ти се позволява да готвиш. Предпочитах да стоя гладен, вместо да ям боб всеки ден.
Седем дни по-късно хванах самолета за Амстердам и се отървах от конете с пълномощното, което ми беше дала майка ми."
Из книгата
Книги от Арнон Грюнберг
Тирза
Арнон Грюнберг
Цена:  20.00 лв.
Други интересни предложения
Загадките на безумието
Исмаил Кадаре
Продуктът е нов за каталога на store.bg
Цена:  12.00 лв.
Баба Яга снесла яйце
Дубравка Угрешич
Цена:  18.00 лв.
Тирза
Арнон Грюнберг
Цена:  20.00 лв.
Сони бой
Анейет ван дер Зейл
Стандартна цена 13.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -85%!
За повече подробности виж в продукта.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  2.00 лв.
Лимонов
Еманюел Карер
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  20.00 лв.
Любовта трае три години
Фредерик Бегбеде
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  12.00 лв.
Черните кучета
Иън Макюън
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.00 лв.
Windows on the World
Фредерик Бегбеде
Стандартна цена 14.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -25%!
За повече подробности виж в продукта.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  10.50 лв.
История на любовта
Никол Краус
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  17.00 лв.
Черно и сребърно
Паоло Джордано
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  13.00 лв.
Назад към "Преводни съвременни романи"
Коледни подаръци
Тирза - Арнон Грюнберг -
Тирза
Арнон Грюнберг
Психологически трилър на 21 век, преведен на 30 езика. : До не много отдавна Йорген Хофмейстер е имал ...
Зловещата книга
Ерих фон Деникен
Chatroom
Хелен Фресвейк
Почина Стоянка Мутафова
Легендарната българска актриса ни напусна на 97-годишна възраст.
Харуки Мураками - книга
Двете дебютни новели от японския писател излизат в едно издание на български език.
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Намаление на хиляди книги
Коледни подаръци
Artesania Latina - кораби от дърво
}