Създаването на История славянобългарска по времето и при условията, в които Паисий Хилендарски живее е изключителен граждански и книжовен подвиг. Подтикван от патриотизъм и от тревога за съдбата на българския род и език, чрез своята книжица, като възкресява славното минало на българите, Паисий се стреми да събуди народностното им съзнание, да им внуши, че имат основание за високо национално самочувствие и гордост. Един от най-важните му аргументи за това е дейността на Константин-Кирил Философ и на Методий. С оценките си за славянските първоапостоли той продължава средновековната традиция на преклонение пред тяхното ... |
|
Възстановяване и утвърждаване на българската държава. Национално - освободителни борби (1878 - 1903) ... |
|
Трети том от поредицата "Български хроники" обхваща периода 1878 - 1943 г. ... „Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме – навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете – може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли – може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги на – само на крачка пред нас, само век е минал... Рискованото ми начинание – да напиша сам цялата история на България – стана съвсем рисковано, защото, ако древната ни и възрожденска история е ... |
|
От древността до наши дни. ... Учебникът по история на България на издателство "Планета 3" е предназначен за задължителната подготовка на учениците от 11. клас и се откроява със своя голям формат и солиден обем от над 400 страници, в които са побрани 64 урочни теми от шест раздела – "Българските земи през древността", "Българско средновековие", "Българските земи под османска власт през XV-XVII в.", "Българско възраждане", "От Освобождението до 9.IX.1944 г.", "От Сталинизъм и обратно към демокрация". В авторския колектив изпъкват имената на най-добрите ... |
|
Николай Генчев (1931-2000) е български историк, член-кореспондент на БАН, професор, д-р на науките. Ректор на СУ (1989-1993). Носител на международната Хердерова награда (1989). Автор на десетки трудове в областта на новата и най-новата българска история. Значителен принос в развитието на българската историография за Възраждането имат такива известни български учени като В. Априлов, Т. Бурмов, Ст. Заимов, Д. Маринов, Д. Кънчов, Ив. Шишманов. Списъкът ще бъде непълен, ако не прибавим името на Николай Генчев. Макар да разполага със значителен научен потенциал, българската историография все още не е успяла да създаде ... |
|
В тази книга известният учен Николай Генчев разкрива още веднъж непреходното историческо значение на великия българин чрез неговите идеи, апостолско дръзновение и граждански подвиг. Първата част е написана на основата на стари проучвания на автора. Във втората част, същинският принос на автора, се търси отговор на въпроса защо Левски е избран и канонизиран като герой и главен мъченик на българската история. Проследява се официалната литературно-публицистична оценка на неговото дело. Специално внимание се отделя на народното преклонение пред Апостола. Като фон са разгледани и ключови проблеми на българската история и ... |
|
Изданието е съвместимо с настоящата учебна програма. Учебникът е одобрен от МОН. ... Учебният материал е обособен в четири раздела. Всеки раздел започва с карта, съдържаща обобщена информация по темите и линия на времето с основни събития от раздела. Учебникът съдържа 39 теми за нови знания. Всеки урок започва с въведение в съдържанието и завършва с обобщение на най-важното от урока. В учебника са включени 5 теми "Работилница", в които учениците прилагат специфични техники на историческо познание, и 7 урока упражнения. Съотношението на текстовата част спрямо методическата във всеки урок е 1 : 1,5. Това ... |
|
"Мнозина смятат, че славата на Пловдив е предимно антична, че Филипополис е вечното му име. Може би упадъкът през средните векове, когато градът става разменна монета в балканските и европейски отношения, е основание за това... А може би причината е другаде. Малко се знае за новата история на града и по-специално за участието му в балканското и българското възраждане през XVIII-XIX в., когато Пловдив отново става средище на източноевропейската цивилизация и пак се връща към своята историческа роля да служи като мост между балканските народи, между Ориента и Европа, между Изтока и Запада. В този период Пловдив ... |