store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    Ибис  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Ибис    Завръщане към любовта - Кристен Ашли
Търсене
Книги
Списания

Завръщане към любовта


Цена:  17.90 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Четвъртък 15-11-2018 г. или
Петък 16-11-2018 г.
Продукт#230869
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена03-07-2018 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници556
Размери14.50 / 21.00 / 4.00 cm
Тегло0.626 kg
EAN9786191572380
ISBN9786191572380
Видео
  • Описание
  • Откъс от книгата
Никога не е късно да намериш щастието, без значение какво ти е поднесъл животът.
След болезнена загуба Кейди Морланд пристига в Магдалийн, за да постави начало на следващата глава от живота си. Глава, започнала преди осемнайсет години и приключила с разбито сърце. Изминалото оттогава време е изпълнено със семейство и приятели, ала Кейди никога не успява да пропъди от сърцето си мъжа, в когото се е влюбила преди всички онези години.

Кърт Йегър се е научил да живее без момичето, появило се в живота му в най-неподходящия момент и тръгнало си от него, нанасяйки му съкрушителен удар, който той изобщо не е очаквал. Изминалото оттогава време е изпълнено с неуспешни опити да открие онова, което му липсва...

Ала когато това момиче, вече жена, се появява в Магдалийн и купува любимия на целия град морски фар, дори да иска, Кърт няма как да я избягва. Пожар в града разпалва един различен огън, който не може да бъде пренебрегнат.

Докато преосмислят постъпките на младите хора, които някога са били, ще могат ли Кейди и Кърт да се поучат от случилото се в миналото и да се преоткрият?
"Винаги когато чета роман от Кристен Ашли, се питам дали изобщо е нужно да пиша ревю. Няма нито една нейна книга, която да не харесвам и дори обожавам."
Отзив от читател
"Имало едно време.
Портата нямаше особено приветлив вид.
От едната ѝ страна висеше табелка с яркооранжеви букви на черен фон: частна собственост - влизането забравено!
Знакът от другата страна гласеше: Не влизай без разрешение!
Същите табели, окачени начесто, висяха на неравномерни интервали и върху порутената бяла ограда от двете страни на портата.
– Към края си последният пазач на фара в Магдалийн стана малко ексцентричен – промърмори агентът на недвижими имоти под носа си, докато преминавахме през отворената порта, седнали в шевролета му.
Погледнах отвъд портата към фара пред нас.
Отдалеч допълнителните постройки край фара изглеждаха точно толкова порутени, колкото и оградата. Боядисани в бяло с черен корниз, те се лющеха и бяха избледнели, червените им керемиди бяха разкривени, а някои направо липсваха.
За сметка на това самият фар беше искрящо бяло (с лъскав черен корниз) красиво творение, издигащо се на цели пет етажа. Последните два етажа се състояха изцяло от прозорци, имаше и още интересни прозорци по останалата му част. И отгоре на всичко наоколо растеше поразително зелена трева, разпростряла се чак до стръмните сиви скали, които се спускаха към синьото море, имаше и синьо небе с перести облаци, служещи за фон на цялото това великолепие.
И ето че изведнъж, виждайки всичко това отблизо, най-сетне се почувствах развълнувана от предстоящото приключение.
То е знак, миличка. Не би могло да бъде друго. Мястото ти е в Мейн. И когато аз си отида, когато напишеш края на сегашната глава от живота си, ето къде ще започне следващата. Онази, която ще доведе до щастливия край.

Това ми беше казал Патрик два дни преди да умре.
И от това, че Патрик бе умрял, човек можеше да си извади заключението, че сегашната глава не бе имала щастлив край.
Вярно е, че когато бе изрекъл тези думи, той бе сериозно упоен заради болката от рака, който разрушаваше тялото му и най-вече – мозъка му. Ала макар на яснотата на ума му да не можеше да се разчита винаги, когато бе изрекъл тези думи, гласът му беше твърд, а погледът – бистър.
– Сега всичко е автоматизирано. – Гласът на агента на недвижими имоти ме извади от мислите ми.
Погледнах го и видях, че бяхме паркирали и той вече отваряше вратата и измъкваше едрото си тяло навън.
– Извинявай, какво? – попитах, когато последвах примера му, затръшвайки вратата зад себе си.
Той ме погледна над капака на джипа.
– Фарът. Вече е напълно автоматизиран.
– О – смотолевих. Вятърът, който развяваше косата и шала ми и залепваше якето към тялото ми, подхвана едва доловимата ми дума и я отнесе.
– Автоматизираха го през 1992 г. – сподели агентът. – Именно тогава предишният собственик започна да става особен. Да поддържаш един фар, не е най-лесното нещо на света. Ала когато го автоматизираха, всичките му задължения се свеждаха до това да поддържа механизма в изправност и да се грижи генераторите никога да не остават без гориво, в случай че токът спре. След като в продължение на години бе имал какво да прави, нещо важно, то изведнъж му беше отнето. Заради това, което се случи с него, казвам на жена ми: не ме е грижа дали ще подреждам шкафовете в кухнята. Просто ми дай нещо да правя до деня, в който умра.

След като ми сервира тази мъдрост, той се отправи с тежка стъпка към лъскавата дървена врата, боядисана в черно.
Над нея имаше разкошна старовремска черна лампа с извита дръжка.
По дяволите, и да не беше мястото абсолютно великолепно (а то беше), бих го купила дори само заради тази лампа.
– Имай предвид – продължи агентът, докато вкарваше старинния ключ в ключалката, – че ако решиш да се нагърбиш с това, никак не е трудно. – Той ме погледна за миг, преди да отвори. – Честно казано, по-трудно може да се окаже всичко останало..., не че няма да ти стане ясно в мига, в който прекрачиш прага.
С тези думи той отвори вратата..., ала сякаш изобщо не го беше направил. Мракът от другата ѝ страна изпълзя навън и беше толкова наситен, че аз се дръпнах назад.
Агентът пристъпи вътре и сенките го погълнаха за броени мигове.
Без да имам избор, аз го последвах.
Да, беше мрачно.
И мръсно.
И влажно.
Всъщност беше тъмно, усойно и миришеше на влажни тухли и гнилост.
– Старецът умря преди години – каза агентът, движейки се в мрака. – Децата му се бяха разпръснали много преди това. След развода не живееха заедно с жена му. Това не е място, където да гледаш семейство, и тя го знаеше. Той обаче отказа да го напусне.
Агентът дръпна настрани нещо, което приличаше на дълга завеса от винил, и аз примигах, когато слънчевата светлина направи опит да проникне вътре през редица мръсни прозорци, следващи извивката на постройката. Завесата се разпадна под допира му, свличайки се на пода, като изшумоля и вдигна облаче прах.
– Опа – измърмори той.
Когато очите ми привикнаха със светлината, първото, което видях, бе неограничаван от нищо (освен от мръсотията по стъклата) изглед към морето, който накара дъха ми да спре.
Второто, което видях, бяха очите на агента, вперени изпитателно в мен.
Тъй като семейното ми положение не му влизаше в работата, не казах нищо в отговор на неизречения му въпрос.
– Както и да е – продължи той, схващайки намека на мълчанието ми. – Никой от тях не поиска мястото. Само че старецът го беше оставил да западне толкова – той махна наоколо, – че и никой друг не го искаше. От девет години се продава. Всяка година, откакто той почина, се провежда референдум дали общината да го купи, ала цената, както и разходите по поддръжката са прекалено високи. Сега семейството свали цената толкова много, че го продават почти без пари, като се има предвид, че мястото върви с два акра крайбрежна земя. Само че в нотариалния акт има допълнителна клауза, тъй като то е исторически обект. Съществуващите постройки може да бъдат реновирани по преценка на собственика, стига да запазят настоящия си външен вид, но нищо не може да бъде достроявано, а фарът трябва да си остане.

– Да, разбирам, че всичко е наистина автоматизирано, като се има предвид, че толкова отдавна никой не живее тук.
Агентът поклати глава.
– През цялото това време имаше пазач на доброволни начала. Не че има да се прави кой знае какво, ала старото момиче трябва да продължава да свети, така че някой трябва да се грижи за нея. Всъщност положението започна да става толкова лошо, че преди две-три години жителите на града платиха, за да бъде фарът пребоядисан. Като се изключи това, както можеш да видиш...
Той не довърши, просто махна с ръка наоколо, посочвайки бъркотията в голямата кръгла стая, в която се намирахме.
Аз се огледах и в първия миг не видях нищо друго, освен бъркотията – разпадащи се мебели, потънала в сажди камина, кухня, която вероятно беше направена през четиридесетте години и не бе докосвана от поне едно-две десетилетия.

После обаче видях още.
Красиво резбования парапет на дървеното стълбище, което се извиваше покрай стената на къщата. Стените от червени тухли. Дървените подове.
– Някога, много, много отдавна – гласът на агента по недвижими имоти изведнъж зазвуча поетично – някой е обичал това място. Вложил е тази обич в построяването му. В поддръжката му. Минали са девет, ако не и повече години, откакто някого го е било грижа, и все пак още можеш да видиш, че някога то е познало много обич.
О, да.
Виждах го.
– Има и мазе, макар че е доста тесничко. – Рязката промяна в тона на брокера, станал отново делови и информативен, ме изненада. – Пещта е там долу. Влиза се през врата в пода. Пещта е доста старичка и за да съм напълно откровен, вероятно ще се наложи да бъде сменена.
Докато той говореше, аз се взирах в камината, която, веднъж почистена, щеше да бъде великолепна. Забелязах, че няма комин – димът вероятно излизаше през отдушник в стената.
– Под стълбището в тази стая има тоалетно помещение – продължи брокерът. – Може да разгледаш, ако искаш, но ако предпочиташ да си го спестиш, ще ти кажа направо, че ще е най-добре да бъде премахнато.
Реших да му се доверя и му го казах.
С облекчен вид той заяви:
– Има и двуместен гараж. Не е в добро състояние, но мисля, че вече го забеляза. Все пак е близо до къщата и има покрита пътека до онази врата ей там. – Той посочи една врата срещу онази, през която бяхме влезли. – Означава, че може да ти е студеничко, но няма да се намокриш, освен ако не вали косо, което се случва.
С вятъра, който залепваше якето за тялото ми в слънчевия, раннопролетен ден, изобщо не се съмнявах в думите му.
– Над гаража има таванско помещение, което би могло да се ремонтира и да се превърне в студио за даване под наем, ако поискаш. Има и отделно помещение, където се съхраняват генераторите. Доста е просторно и има отводи за пералня и сушилня. И достатъчно място за съхраняване на всякакви вещи. Което е добре, защото тук няма кой знае колко място, където да се държат инструменти и коледни украси, и други такива.
Огледах се и видях, че беше прав – нямаше достатъчно шкафове, за да поберат дори онова, от което се нуждаеше един сносен готвач. Макар че имаше място за тях. Всъщност, ако се отблъснеше мракът назад, в стаята имаше доста място.
– Освен това отвън има друга постройка с две доста прилични спални и голяма кухня. Може да се ремонтира и да бъде превърната в къща за гости. Или пък студио, ако си по-артистична натура. Или пък да даваш под наем стаи за нощувка. Ще ти покажа всичко това, след като разгледаме фара.
– Благодаря – отвърнах.
– Сега, понеже казах, че ще бъда напълно откровен, искам да знаеш всичко – продължи той и очите ми бавно се обърнаха към него. – Както споменах, мястото е напълно автоматизирано. И както също споменах, няма да е нужно да мислиш за това, освен ако не спре токът, но тогава генераторите се включват автоматично. Те са два, но ще трябва да си запасена с гориво, в случай че токът не дойде веднага. А все пак това е крайбрежен Мейн. Времето е непредсказуемо. Случва се доста дълго да останем без електричество.
Кимнах и той продължи.
– А ако отидеш някъде, на ваканция например, трябва да се погрижиш някой да те замести, в случай че токът спре.
– Добре – отвърнах, мислейки си, че това не беше добре, тъй като не познавах никого в Мейн (или поне никого, който да иска да ме познава), така че нямаше към кого да се обърна с подобна молба.
А определено не хранех особени надежди да спечеля хората и да завържа приятелства – досега не бях имала кой знае какъв късмет в това отношение.
И на последно място, въпреки че Патрик го вярваше напълно, не хранех никаква надежда, че подтикът, поради който бях тук, ще се увенчае с успех.
Че ще получа своя щастлив завършек.
Онова, което Патрик смяташе, че ще бъде моят щастлив завършек.
Така че бих могла да имам някого (всъщност двама души), ала знаех, че това никога няма да се случи.
Все пак, ако купех това място, а после ми се приискаше да погостувам на семейството си в Денвър, винаги можех да платя на някого да се грижи за него.
Брокерът кимна, без да има представа за мрачните ми мисли, и продължи:

– Не че искам да ти обяснявам, че две и две прави четири, но все пак да си го кажа. На върха на тази сграда има източник на светлина, който всяка нощ или когато има мъгла, се върти в кръг на всеки петнайсет секунди. Ще имаш нужда от затъмнителни щори навсякъде, ако си като всички останали на тази планета и не можеш да спиш, ако на всеки петнайсет секунди в стаята ти нахлува ярка светлина.
– Вероятно няма да е трудно да намеря затъмнителни щори – предположих. Вероятно би могло да се нагласят да изглеждат добре или поне така се надявах.
– Вероятно – съгласи се той. – Ала всеки, който иска да живее тук, без да полудее или да се превърне в сприхав особняк с кофти нрав, което може и да изглежда пресилено, но е напълно обяснимо с оглед на онова, което се случи с предишния собственик, ще трябва да постави нови прозорци. Стените са солидни и не пропускат нищо. – Той махна с глава към една от стените. – Но при нужда сирената за мъгла се обажда. Така че ще се нуждаеш от звукоизолиращи прозорци или капаци, които да спускаш, за да заглушиш шума, ако искаш да имаш спокойствие.
– Това вероятно също няма да е особено трудно – отбелязах.
– Така е, само че ще трябва да бъдат изработени по поръчка и това няма да е евтино.
Кимнах. Парите нямаше да са проблем.
Благодарение на Патрик разполагах с всичките пари, от които бих могла да се нуждая някога.
– И разбира се, туристите – продължи брокерът. – Причината за всички онези табели навън не е само защото предишният собственик си беше дръпнат, но и защото хората си мислят, че морските фарове принадлежат на всички. Появяват се и чукат на вратата, очаквайки да ги пуснат да се разходят наоколо и да правят снимки. Не помага и това, че крайбрежната пътека е обществена собственост, въпреки че фарът е построен върху частна земя. Разхождащите се и колоездачите би трябвало да заобиколят оградата, но невинаги го правят. Така че ще трябва да бъдеш или наистина търпелива, или наистина дружелюбна, или да си направиш свястна ограда. Мен ако питаш, дори така, пак ще ти се налага да се разправяш с най-нахалните."
Из книгата
Страници от тази книга






Рейтинг
За да оцените книгата "Завръщане към любовта", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Любовни престрелки - Джули Джеймс - книга

Любовни престрелки



Ибис
Цена:  13.90 лв.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Eдна романтична комедия, на която ще се смеете с глас. Камерън е силна, упорита и престъпно секси. Джак е непреклонен, завладяващ и изключително привлекателен агент. Той я мрази заради почти провалената си кариера, а тя не може да му прости, че преди години я е обвинил в корупция. От всички хотелски стаи в Чикаго, посещавани от неверни на брачната клетва политици, помощник-прокурор Камерън Линд си е избрала точно тази, в съседство на която една страстна любовна нощ завършва със смърт. Тя се оказва единственият свидетел на убийството. От всички агенти на ФБР в Илинойс, точно специален агент Джак Пелъс е назначен да ...
Никога повече - Колийн Хувър - книга

Никога повече



Ибис
Цена:  14.90 лв.
Продуктът е сред най-интересните в store.bg
Продуктът е представен с вътрешни страници
Бестселър на "Ню Йорк Таймс". ... Понякога именно човекът, който те обича, е онзи, който те наранява най-много. Животът на Лили не е бил лесен, но това никога не я е спирало да се бори за онова, което иска. Тя е изминала дълъг път от малкия град в Мейн, където е израснала - завършила е колеж, преместила се е да живее в Бостън и е започнала собствен бизнес с магазин за цветя. И когато между нея и страхотния неврохирург Райл Кинкейд започват да прехвърчат искри, всичко в живота ѝ вече изглежда твърде хубаво, за да е истина. Райл е самоуверен, упорит и може би малко арогантен. Но също така е и блестящ ...
Живот в скалите - Мария Лалева - книга

Живот в скалите



Книгомания
Цени от:  15.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил - бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир - мъдър и благ старец, Луиза - борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия - ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност. Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от ...
Защитен свидетел. По ръба - Силвия Дей - книга

Защитен свидетел. По ръба



Skyprint
Цена:  14.95 лв.
Книга 1 и 2 от поредицата "Shadow stalkers". ... Защитен свидетел започва буквално с експлозия. Взрив от ръчна граната, ако трябва да бъдем съвсем точни. Притиснат от времето, без да може да се довери на никого, щатски шериф Брайън Симсън ще се опита да направи невъзможното, за да спаси живота на Лайла Крийд - единствената жена, която не е успял да забрави. Преследвани от мексикански наркокартел след пробив в програмата за защита на свидетели, двамата трябва да оцелеят и да стигнат до Сан Диего, където Лайла да даде показания пред съда. Сега Брайън има три дни да поправи грешките от миналото. Само три дни, за ...
Седем години копнеж - Силвия Дей - книга

Седем години копнеж



СофтПрес
Цена:  6.99 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Световен бестселър автор № 1 - Силвия Дей. ... Горещ исторически романс, вдъхновил написването на световноизвестната поредица "Кросфайър". Едва осемнайсетгодишна, лейди Джесика Шефилд е сгодена за уважавания виконт Тарли, граф на Пенингтън. В навечерието на сватбата си тя неволно става свидетел на страстна тайна среща между младия Алистър Колфийлд и два пъти по-възрастна от него дама - в гората на имението "Пенингтън" двамата се отдават на ласки, които ще пробудят неподозирани усещания у младата жена. Видяното тази нощ се запечатва в съзнанието на Джес и я свързва завинаги с Колфийлд. Седем ...
Кросфайър - книга 2: Отразена в теб - Силвия Дей - книга

Кросфайър - книга 2: Отразена в теб



СофтПрес
Цена:  5.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Чувствената история на Ева и Гидиън от "Открита пред теб" продължава във втората част от трилогията "Кросфайър", бестселъра на "New York Times". "Гидиън Крос беше пожарът, който ме изгаряше с пламъците на най-тъмната наслада. Не можех да стоя далеч. Не исках. Той беше моят наркотик... моята страст... моето желание... Беше мой. И двамата имахме рани, останали в душите ни от мрачното минало. Между нас нямаше как да се получи. Беше прекалено трудно, непоносимо болезнено... но имахме и невероятни мигове, когато сме в пълна хармония." Из книгата "Отразена в теб" е като ...
Кросфайър - книга 3: Опиянена от теб - Силвия Дей - книга

Кросфайър - книга 3: Опиянена от теб



СофтПрес
Цена:  5.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Световният феномен продължава с нови изпитания за Ева и Гидиън, които се изправят срещу демоните от миналото и последствията от всепоглъщащата си страст... "В момента, в който видях Гидиън Крос, разпознах в него нещо, от което отчаяно се нуждаех. Нещо, на което не можех да устоя. Бях опиянена. Никой не знаеше колко много бе рискувал за мен. Никой не предполагаше колко тъмни и отчаяни са сенките, които и двамата носим в душите си. Ужасяващите тайни ни отделяха от целия свят. Но единственият свят, който имаше значение, беше този, в който си принадлежим." Из книгата За поредицата "Кросфайър" " ...
Любов - Елиф Шафак - книга

Любов



Егмонт
Цена:  19.90 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Книгата е част от поредицата "Анишър" на издателство "Егмонт". ... Ела Рубинстайн е 40-годишна домакиня от Бостън, майка на три деца и рецензент към литературна агенция. Първата ѝ задача е да прочете и оцени "Сладко богохулство" - роман, написан от напълно неизвестен автор на име Азис Захара. Книгата на Захара разказва през погледа на различни хора за пътя, извървян от Шамс към Руми, както и за ролята, която дервишът изиграва при трансформирането на успешния, но нещастен духовник, в отдаден мистик, страстен поет и защитник на любовта. Завладяна от "правилата" на суфизма, които ...

Завръщане към любовта


Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  17.90 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Четвъртък 15-11-2018 г. или
Петък 16-11-2018 г.
Продукт#230869
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена03-07-2018 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници556
Размери14.50 / 21.00 / 4.00 cm
Тегло0.626 kg
EAN9786191572380
ISBN9786191572380
Описание
Никога не е късно да намериш щастието, без значение какво ти е поднесъл животът.
След болезнена загуба Кейди Морланд пристига в Магдалийн, за да постави начало на следващата глава от живота си. Глава, започнала преди осемнайсет години и приключила с разбито сърце. Изминалото оттогава време е изпълнено със семейство и приятели, ала Кейди никога не успява да пропъди от сърцето си мъжа, в когото се е влюбила преди всички онези години.

Кърт Йегър се е научил да живее без момичето, появило се в живота му в най-неподходящия момент и тръгнало си от него, нанасяйки му съкрушителен удар, който той изобщо не е очаквал. Изминалото оттогава време е изпълнено с неуспешни опити да открие онова, което му липсва...

Ала когато това момиче, вече жена, се появява в Магдалийн и купува любимия на целия град морски фар, дори да иска, Кърт няма как да я избягва. Пожар в града разпалва един различен огън, който не може да бъде пренебрегнат.

Докато преосмислят постъпките на младите хора, които някога са били, ще могат ли Кейди и Кърт да се поучат от случилото се в миналото и да се преоткрият?
"Винаги когато чета роман от Кристен Ашли, се питам дали изобщо е нужно да пиша ревю. Няма нито една нейна книга, която да не харесвам и дори обожавам."
Отзив от читател
Откъс от книгата
"Имало едно време.
Портата нямаше особено приветлив вид.
От едната ѝ страна висеше табелка с яркооранжеви букви на черен фон: частна собственост - влизането забравено!
Знакът от другата страна гласеше: Не влизай без разрешение!
Същите табели, окачени начесто, висяха на неравномерни интервали и върху порутената бяла ограда от двете страни на портата.
– Към края си последният пазач на фара в Магдалийн стана малко ексцентричен – промърмори агентът на недвижими имоти под носа си, докато преминавахме през отворената порта, седнали в шевролета му.
Погледнах отвъд портата към фара пред нас.
Отдалеч допълнителните постройки край фара изглеждаха точно толкова порутени, колкото и оградата. Боядисани в бяло с черен корниз, те се лющеха и бяха избледнели, червените им керемиди бяха разкривени, а някои направо липсваха.
За сметка на това самият фар беше искрящо бяло (с лъскав черен корниз) красиво творение, издигащо се на цели пет етажа. Последните два етажа се състояха изцяло от прозорци, имаше и още интересни прозорци по останалата му част. И отгоре на всичко наоколо растеше поразително зелена трева, разпростряла се чак до стръмните сиви скали, които се спускаха към синьото море, имаше и синьо небе с перести облаци, служещи за фон на цялото това великолепие.
И ето че изведнъж, виждайки всичко това отблизо, най-сетне се почувствах развълнувана от предстоящото приключение.
То е знак, миличка. Не би могло да бъде друго. Мястото ти е в Мейн. И когато аз си отида, когато напишеш края на сегашната глава от живота си, ето къде ще започне следващата. Онази, която ще доведе до щастливия край.

Това ми беше казал Патрик два дни преди да умре.
И от това, че Патрик бе умрял, човек можеше да си извади заключението, че сегашната глава не бе имала щастлив край.
Вярно е, че когато бе изрекъл тези думи, той бе сериозно упоен заради болката от рака, който разрушаваше тялото му и най-вече – мозъка му. Ала макар на яснотата на ума му да не можеше да се разчита винаги, когато бе изрекъл тези думи, гласът му беше твърд, а погледът – бистър.
– Сега всичко е автоматизирано. – Гласът на агента на недвижими имоти ме извади от мислите ми.
Погледнах го и видях, че бяхме паркирали и той вече отваряше вратата и измъкваше едрото си тяло навън.
– Извинявай, какво? – попитах, когато последвах примера му, затръшвайки вратата зад себе си.
Той ме погледна над капака на джипа.
– Фарът. Вече е напълно автоматизиран.
– О – смотолевих. Вятърът, който развяваше косата и шала ми и залепваше якето към тялото ми, подхвана едва доловимата ми дума и я отнесе.
– Автоматизираха го през 1992 г. – сподели агентът. – Именно тогава предишният собственик започна да става особен. Да поддържаш един фар, не е най-лесното нещо на света. Ала когато го автоматизираха, всичките му задължения се свеждаха до това да поддържа механизма в изправност и да се грижи генераторите никога да не остават без гориво, в случай че токът спре. След като в продължение на години бе имал какво да прави, нещо важно, то изведнъж му беше отнето. Заради това, което се случи с него, казвам на жена ми: не ме е грижа дали ще подреждам шкафовете в кухнята. Просто ми дай нещо да правя до деня, в който умра.

След като ми сервира тази мъдрост, той се отправи с тежка стъпка към лъскавата дървена врата, боядисана в черно.
Над нея имаше разкошна старовремска черна лампа с извита дръжка.
По дяволите, и да не беше мястото абсолютно великолепно (а то беше), бих го купила дори само заради тази лампа.
– Имай предвид – продължи агентът, докато вкарваше старинния ключ в ключалката, – че ако решиш да се нагърбиш с това, никак не е трудно. – Той ме погледна за миг, преди да отвори. – Честно казано, по-трудно може да се окаже всичко останало..., не че няма да ти стане ясно в мига, в който прекрачиш прага.
С тези думи той отвори вратата..., ала сякаш изобщо не го беше направил. Мракът от другата ѝ страна изпълзя навън и беше толкова наситен, че аз се дръпнах назад.
Агентът пристъпи вътре и сенките го погълнаха за броени мигове.
Без да имам избор, аз го последвах.
Да, беше мрачно.
И мръсно.
И влажно.
Всъщност беше тъмно, усойно и миришеше на влажни тухли и гнилост.
– Старецът умря преди години – каза агентът, движейки се в мрака. – Децата му се бяха разпръснали много преди това. След развода не живееха заедно с жена му. Това не е място, където да гледаш семейство, и тя го знаеше. Той обаче отказа да го напусне.
Агентът дръпна настрани нещо, което приличаше на дълга завеса от винил, и аз примигах, когато слънчевата светлина направи опит да проникне вътре през редица мръсни прозорци, следващи извивката на постройката. Завесата се разпадна под допира му, свличайки се на пода, като изшумоля и вдигна облаче прах.
– Опа – измърмори той.
Когато очите ми привикнаха със светлината, първото, което видях, бе неограничаван от нищо (освен от мръсотията по стъклата) изглед към морето, който накара дъха ми да спре.
Второто, което видях, бяха очите на агента, вперени изпитателно в мен.
Тъй като семейното ми положение не му влизаше в работата, не казах нищо в отговор на неизречения му въпрос.
– Както и да е – продължи той, схващайки намека на мълчанието ми. – Никой от тях не поиска мястото. Само че старецът го беше оставил да западне толкова – той махна наоколо, – че и никой друг не го искаше. От девет години се продава. Всяка година, откакто той почина, се провежда референдум дали общината да го купи, ала цената, както и разходите по поддръжката са прекалено високи. Сега семейството свали цената толкова много, че го продават почти без пари, като се има предвид, че мястото върви с два акра крайбрежна земя. Само че в нотариалния акт има допълнителна клауза, тъй като то е исторически обект. Съществуващите постройки може да бъдат реновирани по преценка на собственика, стига да запазят настоящия си външен вид, но нищо не може да бъде достроявано, а фарът трябва да си остане.

– Да, разбирам, че всичко е наистина автоматизирано, като се има предвид, че толкова отдавна никой не живее тук.
Агентът поклати глава.
– През цялото това време имаше пазач на доброволни начала. Не че има да се прави кой знае какво, ала старото момиче трябва да продължава да свети, така че някой трябва да се грижи за нея. Всъщност положението започна да става толкова лошо, че преди две-три години жителите на града платиха, за да бъде фарът пребоядисан. Като се изключи това, както можеш да видиш...
Той не довърши, просто махна с ръка наоколо, посочвайки бъркотията в голямата кръгла стая, в която се намирахме.
Аз се огледах и в първия миг не видях нищо друго, освен бъркотията – разпадащи се мебели, потънала в сажди камина, кухня, която вероятно беше направена през четиридесетте години и не бе докосвана от поне едно-две десетилетия.

После обаче видях още.
Красиво резбования парапет на дървеното стълбище, което се извиваше покрай стената на къщата. Стените от червени тухли. Дървените подове.
– Някога, много, много отдавна – гласът на агента по недвижими имоти изведнъж зазвуча поетично – някой е обичал това място. Вложил е тази обич в построяването му. В поддръжката му. Минали са девет, ако не и повече години, откакто някого го е било грижа, и все пак още можеш да видиш, че някога то е познало много обич.
О, да.
Виждах го.
– Има и мазе, макар че е доста тесничко. – Рязката промяна в тона на брокера, станал отново делови и информативен, ме изненада. – Пещта е там долу. Влиза се през врата в пода. Пещта е доста старичка и за да съм напълно откровен, вероятно ще се наложи да бъде сменена.
Докато той говореше, аз се взирах в камината, която, веднъж почистена, щеше да бъде великолепна. Забелязах, че няма комин – димът вероятно излизаше през отдушник в стената.
– Под стълбището в тази стая има тоалетно помещение – продължи брокерът. – Може да разгледаш, ако искаш, но ако предпочиташ да си го спестиш, ще ти кажа направо, че ще е най-добре да бъде премахнато.
Реших да му се доверя и му го казах.
С облекчен вид той заяви:
– Има и двуместен гараж. Не е в добро състояние, но мисля, че вече го забеляза. Все пак е близо до къщата и има покрита пътека до онази врата ей там. – Той посочи една врата срещу онази, през която бяхме влезли. – Означава, че може да ти е студеничко, но няма да се намокриш, освен ако не вали косо, което се случва.
С вятъра, който залепваше якето за тялото ми в слънчевия, раннопролетен ден, изобщо не се съмнявах в думите му.
– Над гаража има таванско помещение, което би могло да се ремонтира и да се превърне в студио за даване под наем, ако поискаш. Има и отделно помещение, където се съхраняват генераторите. Доста е просторно и има отводи за пералня и сушилня. И достатъчно място за съхраняване на всякакви вещи. Което е добре, защото тук няма кой знае колко място, където да се държат инструменти и коледни украси, и други такива.
Огледах се и видях, че беше прав – нямаше достатъчно шкафове, за да поберат дори онова, от което се нуждаеше един сносен готвач. Макар че имаше място за тях. Всъщност, ако се отблъснеше мракът назад, в стаята имаше доста място.
– Освен това отвън има друга постройка с две доста прилични спални и голяма кухня. Може да се ремонтира и да бъде превърната в къща за гости. Или пък студио, ако си по-артистична натура. Или пък да даваш под наем стаи за нощувка. Ще ти покажа всичко това, след като разгледаме фара.
– Благодаря – отвърнах.
– Сега, понеже казах, че ще бъда напълно откровен, искам да знаеш всичко – продължи той и очите ми бавно се обърнаха към него. – Както споменах, мястото е напълно автоматизирано. И както също споменах, няма да е нужно да мислиш за това, освен ако не спре токът, но тогава генераторите се включват автоматично. Те са два, но ще трябва да си запасена с гориво, в случай че токът не дойде веднага. А все пак това е крайбрежен Мейн. Времето е непредсказуемо. Случва се доста дълго да останем без електричество.
Кимнах и той продължи.
– А ако отидеш някъде, на ваканция например, трябва да се погрижиш някой да те замести, в случай че токът спре.
– Добре – отвърнах, мислейки си, че това не беше добре, тъй като не познавах никого в Мейн (или поне никого, който да иска да ме познава), така че нямаше към кого да се обърна с подобна молба.
А определено не хранех особени надежди да спечеля хората и да завържа приятелства – досега не бях имала кой знае какъв късмет в това отношение.
И на последно място, въпреки че Патрик го вярваше напълно, не хранех никаква надежда, че подтикът, поради който бях тук, ще се увенчае с успех.
Че ще получа своя щастлив завършек.
Онова, което Патрик смяташе, че ще бъде моят щастлив завършек.
Така че бих могла да имам някого (всъщност двама души), ала знаех, че това никога няма да се случи.
Все пак, ако купех това място, а после ми се приискаше да погостувам на семейството си в Денвър, винаги можех да платя на някого да се грижи за него.
Брокерът кимна, без да има представа за мрачните ми мисли, и продължи:

– Не че искам да ти обяснявам, че две и две прави четири, но все пак да си го кажа. На върха на тази сграда има източник на светлина, който всяка нощ или когато има мъгла, се върти в кръг на всеки петнайсет секунди. Ще имаш нужда от затъмнителни щори навсякъде, ако си като всички останали на тази планета и не можеш да спиш, ако на всеки петнайсет секунди в стаята ти нахлува ярка светлина.
– Вероятно няма да е трудно да намеря затъмнителни щори – предположих. Вероятно би могло да се нагласят да изглеждат добре или поне така се надявах.
– Вероятно – съгласи се той. – Ала всеки, който иска да живее тук, без да полудее или да се превърне в сприхав особняк с кофти нрав, което може и да изглежда пресилено, но е напълно обяснимо с оглед на онова, което се случи с предишния собственик, ще трябва да постави нови прозорци. Стените са солидни и не пропускат нищо. – Той махна с глава към една от стените. – Но при нужда сирената за мъгла се обажда. Така че ще се нуждаеш от звукоизолиращи прозорци или капаци, които да спускаш, за да заглушиш шума, ако искаш да имаш спокойствие.
– Това вероятно също няма да е особено трудно – отбелязах.
– Така е, само че ще трябва да бъдат изработени по поръчка и това няма да е евтино.
Кимнах. Парите нямаше да са проблем.
Благодарение на Патрик разполагах с всичките пари, от които бих могла да се нуждая някога.
– И разбира се, туристите – продължи брокерът. – Причината за всички онези табели навън не е само защото предишният собственик си беше дръпнат, но и защото хората си мислят, че морските фарове принадлежат на всички. Появяват се и чукат на вратата, очаквайки да ги пуснат да се разходят наоколо и да правят снимки. Не помага и това, че крайбрежната пътека е обществена собственост, въпреки че фарът е построен върху частна земя. Разхождащите се и колоездачите би трябвало да заобиколят оградата, но невинаги го правят. Така че ще трябва да бъдеш или наистина търпелива, или наистина дружелюбна, или да си направиш свястна ограда. Мен ако питаш, дори така, пак ще ти се налага да се разправяш с най-нахалните."
Из книгата
Страници от тази книга
Книги от Кристен Ашли
Ново начало
Кристен Ашли
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  17.90 лв.
Завещанието
Кристен Ашли
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  16.90 лв.
Други интересни предложения
Ново начало
Кристен Ашли
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  17.90 лв.
Нещо повече от любов...
Джули Джеймс
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  12.90 лв.
Любов под прикритие
Джули Джеймс
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  13.90 лв.
Завещанието
Кристен Ашли
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  16.90 лв.
През онази нощ...
Джули Джеймс
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  12.90 лв.
Ваканция в Тоскана
Сюзън Елизабет Филипс
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  13.90 лв.
Господин Неустоим
Сюзън Елизабет Филипс
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  13.90 лв.
Сияйна звезда
Сюзън Елизабет Филипс
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  13.90 лв.
Неочаквано едно лято
Джули Джеймс
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  11.90 лв.
Бебето е мое
Сюзън Елизабет Филипс
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  12.90 лв.
Назад
Ново начало - Кристен Ашли -
Ново начало
Кристен Ашли
Никога не е късно да намериш щастието, без значение какво ти е поднесъл животът... : Амелия е ...
Завещанието - Кристен Ашли -
Завещанието
Кристен Ашли
Никога не е късно да намериш щастието, без значение какво ти е поднесъл животът. : Джоузефин Малоун е ...
Луксозни и подаръчни издания
Избери подарък за скъп човек от разнообразните предложения.
Играчки "Frozen"
Зарадвай детето с героите от приказния свят на "Замързналото ...
Стикери с коледни мотиви
Внесете коледно настроение у дома, в училище или в офиса.
Сезонът на маслините
Каръл Дринкуотър
Ретроградните планети
В новата си книга Хули Леонис ни учи как чрез тях да разбираме по-добре хората около нас.
Храненето - митове
"Митове и истини за храненето" е новата книга от създателя на блога "Наука и критично мислене".
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Спечели подарък от Essence
Промоция Blancreme
Играта Смелият Брандън с -12%