store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    Ибис  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Ибис    Завръщане към любовта - Кристен Ашли
Търсене
Ученически раници
Книги
Списания

Завръщане към любовта


Цена:  17.90 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в:
Четвъртък 20-09-2018 г. или
Петък 21-09-2018 г.
Продукт#230869
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена03-07-2018 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници556
Размери14.50 / 21.00 / 4.00 cm
Тегло0.626 kg
EAN9786191572380
ISBN9786191572380
  • Описание
  • Откъс от книгата
Никога не е късно да намериш щастието, без значение какво ти е поднесъл животът.
След болезнена загуба Кейди Морланд пристига в Магдалийн, за да постави начало на следващата глава от живота си. Глава, започнала преди осемнайсет години и приключила с разбито сърце. Изминалото оттогава време е изпълнено със семейство и приятели, ала Кейди никога не успява да пропъди от сърцето си мъжа, в когото се е влюбила преди всички онези години.

Кърт Йегър се е научил да живее без момичето, появило се в живота му в най-неподходящия момент и тръгнало си от него, нанасяйки му съкрушителен удар, който той изобщо не е очаквал. Изминалото оттогава време е изпълнено с неуспешни опити да открие онова, което му липсва...

Ала когато това момиче, вече жена, се появява в Магдалийн и купува любимия на целия град морски фар, дори да иска, Кърт няма как да я избягва. Пожар в града разпалва един различен огън, който не може да бъде пренебрегнат.

Докато преосмислят постъпките на младите хора, които някога са били, ще могат ли Кейди и Кърт да се поучат от случилото се в миналото и да се преоткрият?
"Винаги когато чета роман от Кристен Ашли, се питам дали изобщо е нужно да пиша ревю. Няма нито една нейна книга, която да не харесвам и дори обожавам."
Отзив от читател
"Имало едно време.
Портата нямаше особено приветлив вид.
От едната ѝ страна висеше табелка с яркооранжеви букви на черен фон: частна собственост - влизането забравено!
Знакът от другата страна гласеше: Не влизай без разрешение!
Същите табели, окачени начесто, висяха на неравномерни интервали и върху порутената бяла ограда от двете страни на портата.
– Към края си последният пазач на фара в Магдалийн стана малко ексцентричен – промърмори агентът на недвижими имоти под носа си, докато преминавахме през отворената порта, седнали в шевролета му.
Погледнах отвъд портата към фара пред нас.
Отдалеч допълнителните постройки край фара изглеждаха точно толкова порутени, колкото и оградата. Боядисани в бяло с черен корниз, те се лющеха и бяха избледнели, червените им керемиди бяха разкривени, а някои направо липсваха.
За сметка на това самият фар беше искрящо бяло (с лъскав черен корниз) красиво творение, издигащо се на цели пет етажа. Последните два етажа се състояха изцяло от прозорци, имаше и още интересни прозорци по останалата му част. И отгоре на всичко наоколо растеше поразително зелена трева, разпростряла се чак до стръмните сиви скали, които се спускаха към синьото море, имаше и синьо небе с перести облаци, служещи за фон на цялото това великолепие.
И ето че изведнъж, виждайки всичко това отблизо, най-сетне се почувствах развълнувана от предстоящото приключение.
То е знак, миличка. Не би могло да бъде друго. Мястото ти е в Мейн. И когато аз си отида, когато напишеш края на сегашната глава от живота си, ето къде ще започне следващата. Онази, която ще доведе до щастливия край.

Това ми беше казал Патрик два дни преди да умре.
И от това, че Патрик бе умрял, човек можеше да си извади заключението, че сегашната глава не бе имала щастлив край.
Вярно е, че когато бе изрекъл тези думи, той бе сериозно упоен заради болката от рака, който разрушаваше тялото му и най-вече – мозъка му. Ала макар на яснотата на ума му да не можеше да се разчита винаги, когато бе изрекъл тези думи, гласът му беше твърд, а погледът – бистър.
– Сега всичко е автоматизирано. – Гласът на агента на недвижими имоти ме извади от мислите ми.
Погледнах го и видях, че бяхме паркирали и той вече отваряше вратата и измъкваше едрото си тяло навън.
– Извинявай, какво? – попитах, когато последвах примера му, затръшвайки вратата зад себе си.
Той ме погледна над капака на джипа.
– Фарът. Вече е напълно автоматизиран.
– О – смотолевих. Вятърът, който развяваше косата и шала ми и залепваше якето към тялото ми, подхвана едва доловимата ми дума и я отнесе.
– Автоматизираха го през 1992 г. – сподели агентът. – Именно тогава предишният собственик започна да става особен. Да поддържаш един фар, не е най-лесното нещо на света. Ала когато го автоматизираха, всичките му задължения се свеждаха до това да поддържа механизма в изправност и да се грижи генераторите никога да не остават без гориво, в случай че токът спре. След като в продължение на години бе имал какво да прави, нещо важно, то изведнъж му беше отнето. Заради това, което се случи с него, казвам на жена ми: не ме е грижа дали ще подреждам шкафовете в кухнята. Просто ми дай нещо да правя до деня, в който умра.

След като ми сервира тази мъдрост, той се отправи с тежка стъпка към лъскавата дървена врата, боядисана в черно.
Над нея имаше разкошна старовремска черна лампа с извита дръжка.
По дяволите, и да не беше мястото абсолютно великолепно (а то беше), бих го купила дори само заради тази лампа.
– Имай предвид – продължи агентът, докато вкарваше старинния ключ в ключалката, – че ако решиш да се нагърбиш с това, никак не е трудно. – Той ме погледна за миг, преди да отвори. – Честно казано, по-трудно може да се окаже всичко останало..., не че няма да ти стане ясно в мига, в който прекрачиш прага.
С тези думи той отвори вратата..., ала сякаш изобщо не го беше направил. Мракът от другата ѝ страна изпълзя навън и беше толкова наситен, че аз се дръпнах назад.
Агентът пристъпи вътре и сенките го погълнаха за броени мигове.
Без да имам избор, аз го последвах.
Да, беше мрачно.
И мръсно.
И влажно.
Всъщност беше тъмно, усойно и миришеше на влажни тухли и гнилост.
– Старецът умря преди години – каза агентът, движейки се в мрака. – Децата му се бяха разпръснали много преди това. След развода не живееха заедно с жена му. Това не е място, където да гледаш семейство, и тя го знаеше. Той обаче отказа да го напусне.
Агентът дръпна настрани нещо, което приличаше на дълга завеса от винил, и аз примигах, когато слънчевата светлина направи опит да проникне вътре през редица мръсни прозорци, следващи извивката на постройката. Завесата се разпадна под допира му, свличайки се на пода, като изшумоля и вдигна облаче прах.
– Опа – измърмори той.
Когато очите ми привикнаха със светлината, първото, което видях, бе неограничаван от нищо (освен от мръсотията по стъклата) изглед към морето, който накара дъха ми да спре.
Второто, което видях, бяха очите на агента, вперени изпитателно в мен.
Тъй като семейното ми положение не му влизаше в работата, не казах нищо в отговор на неизречения му въпрос.
– Както и да е – продължи той, схващайки намека на мълчанието ми. – Никой от тях не поиска мястото. Само че старецът го беше оставил да западне толкова – той махна наоколо, – че и никой друг не го искаше. От девет години се продава. Всяка година, откакто той почина, се провежда референдум дали общината да го купи, ала цената, както и разходите по поддръжката са прекалено високи. Сега семейството свали цената толкова много, че го продават почти без пари, като се има предвид, че мястото върви с два акра крайбрежна земя. Само че в нотариалния акт има допълнителна клауза, тъй като то е исторически обект. Съществуващите постройки може да бъдат реновирани по преценка на собственика, стига да запазят настоящия си външен вид, но нищо не може да бъде достроявано, а фарът трябва да си остане.

– Да, разбирам, че всичко е наистина автоматизирано, като се има предвид, че толкова отдавна никой не живее тук.
Агентът поклати глава.
– През цялото това време имаше пазач на доброволни начала. Не че има да се прави кой знае какво, ала старото момиче трябва да продължава да свети, така че някой трябва да се грижи за нея. Всъщност положението започна да става толкова лошо, че преди две-три години жителите на града платиха, за да бъде фарът пребоядисан. Като се изключи това, както можеш да видиш...
Той не довърши, просто махна с ръка наоколо, посочвайки бъркотията в голямата кръгла стая, в която се намирахме.
Аз се огледах и в първия миг не видях нищо друго, освен бъркотията – разпадащи се мебели, потънала в сажди камина, кухня, която вероятно беше направена през четиридесетте години и не бе докосвана от поне едно-две десетилетия.

После обаче видях още.
Красиво резбования парапет на дървеното стълбище, което се извиваше покрай стената на къщата. Стените от червени тухли. Дървените подове.
– Някога, много, много отдавна – гласът на агента по недвижими имоти изведнъж зазвуча поетично – някой е обичал това място. Вложил е тази обич в построяването му. В поддръжката му. Минали са девет, ако не и повече години, откакто някого го е било грижа, и все пак още можеш да видиш, че някога то е познало много обич.
О, да.
Виждах го.
– Има и мазе, макар че е доста тесничко. – Рязката промяна в тона на брокера, станал отново делови и информативен, ме изненада. – Пещта е там долу. Влиза се през врата в пода. Пещта е доста старичка и за да съм напълно откровен, вероятно ще се наложи да бъде сменена.
Докато той говореше, аз се взирах в камината, която, веднъж почистена, щеше да бъде великолепна. Забелязах, че няма комин – димът вероятно излизаше през отдушник в стената.
– Под стълбището в тази стая има тоалетно помещение – продължи брокерът. – Може да разгледаш, ако искаш, но ако предпочиташ да си го спестиш, ще ти кажа направо, че ще е най-добре да бъде премахнато.
Реших да му се доверя и му го казах.
С облекчен вид той заяви:
– Има и двуместен гараж. Не е в добро състояние, но мисля, че вече го забеляза. Все пак е близо до къщата и има покрита пътека до онази врата ей там. – Той посочи една врата срещу онази, през която бяхме влезли. – Означава, че може да ти е студеничко, но няма да се намокриш, освен ако не вали косо, което се случва.
С вятъра, който залепваше якето за тялото ми в слънчевия, раннопролетен ден, изобщо не се съмнявах в думите му.
– Над гаража има таванско помещение, което би могло да се ремонтира и да се превърне в студио за даване под наем, ако поискаш. Има и отделно помещение, където се съхраняват генераторите. Доста е просторно и има отводи за пералня и сушилня. И достатъчно място за съхраняване на всякакви вещи. Което е добре, защото тук няма кой знае колко място, където да се държат инструменти и коледни украси, и други такива.
Огледах се и видях, че беше прав – нямаше достатъчно шкафове, за да поберат дори онова, от което се нуждаеше един сносен готвач. Макар че имаше място за тях. Всъщност, ако се отблъснеше мракът назад, в стаята имаше доста място.
– Освен това отвън има друга постройка с две доста прилични спални и голяма кухня. Може да се ремонтира и да бъде превърната в къща за гости. Или пък студио, ако си по-артистична натура. Или пък да даваш под наем стаи за нощувка. Ще ти покажа всичко това, след като разгледаме фара.
– Благодаря – отвърнах.
– Сега, понеже казах, че ще бъда напълно откровен, искам да знаеш всичко – продължи той и очите ми бавно се обърнаха към него. – Както споменах, мястото е напълно автоматизирано. И както също споменах, няма да е нужно да мислиш за това, освен ако не спре токът, но тогава генераторите се включват автоматично. Те са два, но ще трябва да си запасена с гориво, в случай че токът не дойде веднага. А все пак това е крайбрежен Мейн. Времето е непредсказуемо. Случва се доста дълго да останем без електричество.
Кимнах и той продължи.
– А ако отидеш някъде, на ваканция например, трябва да се погрижиш някой да те замести, в случай че токът спре.
– Добре – отвърнах, мислейки си, че това не беше добре, тъй като не познавах никого в Мейн (или поне никого, който да иска да ме познава), така че нямаше към кого да се обърна с подобна молба.
А определено не хранех особени надежди да спечеля хората и да завържа приятелства – досега не бях имала кой знае какъв късмет в това отношение.
И на последно място, въпреки че Патрик го вярваше напълно, не хранех никаква надежда, че подтикът, поради който бях тук, ще се увенчае с успех.
Че ще получа своя щастлив завършек.
Онова, което Патрик смяташе, че ще бъде моят щастлив завършек.
Така че бих могла да имам някого (всъщност двама души), ала знаех, че това никога няма да се случи.
Все пак, ако купех това място, а после ми се приискаше да погостувам на семейството си в Денвър, винаги можех да платя на някого да се грижи за него.
Брокерът кимна, без да има представа за мрачните ми мисли, и продължи:

– Не че искам да ти обяснявам, че две и две прави четири, но все пак да си го кажа. На върха на тази сграда има източник на светлина, който всяка нощ или когато има мъгла, се върти в кръг на всеки петнайсет секунди. Ще имаш нужда от затъмнителни щори навсякъде, ако си като всички останали на тази планета и не можеш да спиш, ако на всеки петнайсет секунди в стаята ти нахлува ярка светлина.
– Вероятно няма да е трудно да намеря затъмнителни щори – предположих. Вероятно би могло да се нагласят да изглеждат добре или поне така се надявах.
– Вероятно – съгласи се той. – Ала всеки, който иска да живее тук, без да полудее или да се превърне в сприхав особняк с кофти нрав, което може и да изглежда пресилено, но е напълно обяснимо с оглед на онова, което се случи с предишния собственик, ще трябва да постави нови прозорци. Стените са солидни и не пропускат нищо. – Той махна с глава към една от стените. – Но при нужда сирената за мъгла се обажда. Така че ще се нуждаеш от звукоизолиращи прозорци или капаци, които да спускаш, за да заглушиш шума, ако искаш да имаш спокойствие.
– Това вероятно също няма да е особено трудно – отбелязах.
– Така е, само че ще трябва да бъдат изработени по поръчка и това няма да е евтино.
Кимнах. Парите нямаше да са проблем.
Благодарение на Патрик разполагах с всичките пари, от които бих могла да се нуждая някога.
– И разбира се, туристите – продължи брокерът. – Причината за всички онези табели навън не е само защото предишният собственик си беше дръпнат, но и защото хората си мислят, че морските фарове принадлежат на всички. Появяват се и чукат на вратата, очаквайки да ги пуснат да се разходят наоколо и да правят снимки. Не помага и това, че крайбрежната пътека е обществена собственост, въпреки че фарът е построен върху частна земя. Разхождащите се и колоездачите би трябвало да заобиколят оградата, но невинаги го правят. Така че ще трябва да бъдеш или наистина търпелива, или наистина дружелюбна, или да си направиш свястна ограда. Мен ако питаш, дори така, пак ще ти се налага да се разправяш с най-нахалните."
Из книгата
Страници от тази книга






Рейтинг
За да оцените книгата "Завръщане към любовта", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Защитен свидетел. По ръба - Силвия Дей - книга

Защитен свидетел. По ръба



Skyprint
Цена:  14.95 лв.
Продуктът е нов за каталога на store.bg
Продуктът е сред най-интересните в store.bg
Книга 1 и 2 от поредицата "Shadow stalkers". ... Защитен свидетел започва буквално с експлозия. Взрив от ръчна граната, ако трябва да бъдем съвсем точни. Притиснат от времето, без да може да се довери на никого, щатски шериф Брайън Симсън ще се опита да направи невъзможното, за да спаси живота на Лайла Крийд - единствената жена, която не е успял да забрави. Преследвани от мексикански наркокартел след пробив в програмата за защита на свидетели, двамата трябва да оцелеят и да стигнат до Сан Диего, където Лайла да даде показания пред съда. Сега Брайън има три дни да поправи грешките от миналото. Само три дни, за ...
Писмо до Тоскана - Рис  Боуен - книга

Писмо до Тоскана



Кръгозор
Цена:  18.00 лв.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Любовта, предателството и дори дълбоко заровените тайни не могат да останат скрити завинаги. 1944 година Британският пилот на бомбардировач "Бленхайм" Хюго Лангли катапултира от горящия си самолет над окупираната от германците Тоскана. Тежкоранен, той открива спасение сред руините на манастир и в ръцете на София, млада жена с невероятен кураж, която живее в близкото село. Скоро помежду им пламва любов, но връзката им е трагично прекъсната от предателство. 30 години по-късно Дъщерята на Хюго Джоана се завръща в родния си дом в английската провинция, за да уреди погребението на току-що починалия си баща. ...
Късметът на начинаещия - Кейт Клейборн - книга

Късметът на начинаещия



Ибис
Цена:  13.90 лв.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Когато три приятелки импулсивно купуват лотариен билет, те изобщо не подозират, че животът им ще се промени, нито, че за всяка от тях най-голямата печалба ще бъде любовта. Kит Авърин е всичко друго, но не и комарджийка. За нея открай време най-важното е спокойната и сигурна работа в университета и развитието ѝ като учен. Неочакваната печалба от лотарията не променя с нищо ежедневието ѝ, с едно изключение: парите са добре дошли за нуждаещата се от сериозен ремонт къща, която възнамерява да си купи. Работата по къщата ѝ създава предостатъчно грижи, докато един смущаващо красив, очарователен и решителен ...
Произход - Дан Браун - книга

Произход



Бард
Цени от:  24.95 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Какъвто и да си, в каквото и да вярваш, скоро всичко ще се промени! ... Откъде идваме? Къде отиваме? Билбао, Испания. Робърт Лангдън, харвардски професор по символика и религиозна иконография, пристига в ултрамодерния музей "Гугенхайм" в Билбао, за да присъства на изключително важно събитие - оповестяване на откритие, което "завинаги ще промени съдбата на науката". Организатор на събитието е Едмънд Кърш, четиресетгодишен милиардер футурист, чиито изумителни високотехнологични изобретения и дръзки предвиждания са му донесли световна слава. Кърш, който преди двайсет години е бил един от първите ...
Любов - Елиф Шафак - книга

Любов



Егмонт
Цена:  19.90 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Книгата е част от поредицата "Анишър" на издателство "Егмонт". ... Ела Рубинстайн е 40-годишна домакиня от Бостън, майка на три деца и рецензент към литературна агенция. Първата ѝ задача е да прочете и оцени "Сладко богохулство" - роман, написан от напълно неизвестен автор на име Азис Захара. Книгата на Захара разказва през погледа на различни хора за пътя, извървян от Шамс към Руми, както и за ролята, която дервишът изиграва при трансформирането на успешния, но нещастен духовник, в отдаден мистик, страстен поет и защитник на любовта. Завладяна от "правилата" на суфизма, които ...
Седем години копнеж - Силвия Дей - книга

Седем години копнеж



СофтПрес
Цена:  6.99 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Световен бестселър автор № 1 - Силвия Дей. ... Горещ исторически романс, вдъхновил написването на световноизвестната поредица "Кросфайър". Едва осемнайсетгодишна, лейди Джесика Шефилд е сгодена за уважавания виконт Тарли, граф на Пенингтън. В навечерието на сватбата си тя неволно става свидетел на страстна тайна среща между младия Алистър Колфийлд и два пъти по-възрастна от него дама - в гората на имението "Пенингтън" двамата се отдават на ласки, които ще пробудят неподозирани усещания у младата жена. Видяното тази нощ се запечатва в съзнанието на Джес и я свързва завинаги с Колфийлд. Седем ...
Тетрадката - Никълъс Спаркс - книга

Тетрадката



Пергамент
Цена:  9.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Романът "Тетрадката" е издаден в 37 страни и е сред най-продаваните книги на последното десетилетие. Една незабравима любовна история... ... Понякога една любовна история така пленява сърцата ни, че престава да бъде просто история и се превръща в преживяване, което става част от собствения ни живот. "Тетрадката" е такава книга. Тя е възхвала на страстта, която може да бъде неостаряваща и вечна, разказ, който ни трогва до сълзи и отново, и отново ни кара да вярваме в истинската любов. Ной Калхун се е завърнал в Северна Каролина след края на Втората световна война, преследван от спомена за момичето, ...
Кросфайър - книга 3: Опиянена от теб - Силвия Дей - книга

Кросфайър - книга 3: Опиянена от теб



СофтПрес
Цена:  5.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Световният феномен продължава с нови изпитания за Ева и Гидиън, които се изправят срещу демоните от миналото и последствията от всепоглъщащата си страст... "В момента, в който видях Гидиън Крос, разпознах в него нещо, от което отчаяно се нуждаех. Нещо, на което не можех да устоя. Бях опиянена. Никой не знаеше колко много бе рискувал за мен. Никой не предполагаше колко тъмни и отчаяни са сенките, които и двамата носим в душите си. Ужасяващите тайни ни отделяха от целия свят. Но единственият свят, който имаше значение, беше този, в който си принадлежим." Из книгата За поредицата "Кросфайър" " ...

Завръщане към любовта


Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  17.90 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в:
Четвъртък 20-09-2018 г. или
Петък 21-09-2018 г.
Продукт#230869
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена03-07-2018 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници556
Размери14.50 / 21.00 / 4.00 cm
Тегло0.626 kg
EAN9786191572380
ISBN9786191572380
Описание
Никога не е късно да намериш щастието, без значение какво ти е поднесъл животът.
След болезнена загуба Кейди Морланд пристига в Магдалийн, за да постави начало на следващата глава от живота си. Глава, започнала преди осемнайсет години и приключила с разбито сърце. Изминалото оттогава време е изпълнено със семейство и приятели, ала Кейди никога не успява да пропъди от сърцето си мъжа, в когото се е влюбила преди всички онези години.

Кърт Йегър се е научил да живее без момичето, появило се в живота му в най-неподходящия момент и тръгнало си от него, нанасяйки му съкрушителен удар, който той изобщо не е очаквал. Изминалото оттогава време е изпълнено с неуспешни опити да открие онова, което му липсва...

Ала когато това момиче, вече жена, се появява в Магдалийн и купува любимия на целия град морски фар, дори да иска, Кърт няма как да я избягва. Пожар в града разпалва един различен огън, който не може да бъде пренебрегнат.

Докато преосмислят постъпките на младите хора, които някога са били, ще могат ли Кейди и Кърт да се поучат от случилото се в миналото и да се преоткрият?
"Винаги когато чета роман от Кристен Ашли, се питам дали изобщо е нужно да пиша ревю. Няма нито една нейна книга, която да не харесвам и дори обожавам."
Отзив от читател
Откъс от книгата
"Имало едно време.
Портата нямаше особено приветлив вид.
От едната ѝ страна висеше табелка с яркооранжеви букви на черен фон: частна собственост - влизането забравено!
Знакът от другата страна гласеше: Не влизай без разрешение!
Същите табели, окачени начесто, висяха на неравномерни интервали и върху порутената бяла ограда от двете страни на портата.
– Към края си последният пазач на фара в Магдалийн стана малко ексцентричен – промърмори агентът на недвижими имоти под носа си, докато преминавахме през отворената порта, седнали в шевролета му.
Погледнах отвъд портата към фара пред нас.
Отдалеч допълнителните постройки край фара изглеждаха точно толкова порутени, колкото и оградата. Боядисани в бяло с черен корниз, те се лющеха и бяха избледнели, червените им керемиди бяха разкривени, а някои направо липсваха.
За сметка на това самият фар беше искрящо бяло (с лъскав черен корниз) красиво творение, издигащо се на цели пет етажа. Последните два етажа се състояха изцяло от прозорци, имаше и още интересни прозорци по останалата му част. И отгоре на всичко наоколо растеше поразително зелена трева, разпростряла се чак до стръмните сиви скали, които се спускаха към синьото море, имаше и синьо небе с перести облаци, служещи за фон на цялото това великолепие.
И ето че изведнъж, виждайки всичко това отблизо, най-сетне се почувствах развълнувана от предстоящото приключение.
То е знак, миличка. Не би могло да бъде друго. Мястото ти е в Мейн. И когато аз си отида, когато напишеш края на сегашната глава от живота си, ето къде ще започне следващата. Онази, която ще доведе до щастливия край.

Това ми беше казал Патрик два дни преди да умре.
И от това, че Патрик бе умрял, човек можеше да си извади заключението, че сегашната глава не бе имала щастлив край.
Вярно е, че когато бе изрекъл тези думи, той бе сериозно упоен заради болката от рака, който разрушаваше тялото му и най-вече – мозъка му. Ала макар на яснотата на ума му да не можеше да се разчита винаги, когато бе изрекъл тези думи, гласът му беше твърд, а погледът – бистър.
– Сега всичко е автоматизирано. – Гласът на агента на недвижими имоти ме извади от мислите ми.
Погледнах го и видях, че бяхме паркирали и той вече отваряше вратата и измъкваше едрото си тяло навън.
– Извинявай, какво? – попитах, когато последвах примера му, затръшвайки вратата зад себе си.
Той ме погледна над капака на джипа.
– Фарът. Вече е напълно автоматизиран.
– О – смотолевих. Вятърът, който развяваше косата и шала ми и залепваше якето към тялото ми, подхвана едва доловимата ми дума и я отнесе.
– Автоматизираха го през 1992 г. – сподели агентът. – Именно тогава предишният собственик започна да става особен. Да поддържаш един фар, не е най-лесното нещо на света. Ала когато го автоматизираха, всичките му задължения се свеждаха до това да поддържа механизма в изправност и да се грижи генераторите никога да не остават без гориво, в случай че токът спре. След като в продължение на години бе имал какво да прави, нещо важно, то изведнъж му беше отнето. Заради това, което се случи с него, казвам на жена ми: не ме е грижа дали ще подреждам шкафовете в кухнята. Просто ми дай нещо да правя до деня, в който умра.

След като ми сервира тази мъдрост, той се отправи с тежка стъпка към лъскавата дървена врата, боядисана в черно.
Над нея имаше разкошна старовремска черна лампа с извита дръжка.
По дяволите, и да не беше мястото абсолютно великолепно (а то беше), бих го купила дори само заради тази лампа.
– Имай предвид – продължи агентът, докато вкарваше старинния ключ в ключалката, – че ако решиш да се нагърбиш с това, никак не е трудно. – Той ме погледна за миг, преди да отвори. – Честно казано, по-трудно може да се окаже всичко останало..., не че няма да ти стане ясно в мига, в който прекрачиш прага.
С тези думи той отвори вратата..., ала сякаш изобщо не го беше направил. Мракът от другата ѝ страна изпълзя навън и беше толкова наситен, че аз се дръпнах назад.
Агентът пристъпи вътре и сенките го погълнаха за броени мигове.
Без да имам избор, аз го последвах.
Да, беше мрачно.
И мръсно.
И влажно.
Всъщност беше тъмно, усойно и миришеше на влажни тухли и гнилост.
– Старецът умря преди години – каза агентът, движейки се в мрака. – Децата му се бяха разпръснали много преди това. След развода не живееха заедно с жена му. Това не е място, където да гледаш семейство, и тя го знаеше. Той обаче отказа да го напусне.
Агентът дръпна настрани нещо, което приличаше на дълга завеса от винил, и аз примигах, когато слънчевата светлина направи опит да проникне вътре през редица мръсни прозорци, следващи извивката на постройката. Завесата се разпадна под допира му, свличайки се на пода, като изшумоля и вдигна облаче прах.
– Опа – измърмори той.
Когато очите ми привикнаха със светлината, първото, което видях, бе неограничаван от нищо (освен от мръсотията по стъклата) изглед към морето, който накара дъха ми да спре.
Второто, което видях, бяха очите на агента, вперени изпитателно в мен.
Тъй като семейното ми положение не му влизаше в работата, не казах нищо в отговор на неизречения му въпрос.
– Както и да е – продължи той, схващайки намека на мълчанието ми. – Никой от тях не поиска мястото. Само че старецът го беше оставил да западне толкова – той махна наоколо, – че и никой друг не го искаше. От девет години се продава. Всяка година, откакто той почина, се провежда референдум дали общината да го купи, ала цената, както и разходите по поддръжката са прекалено високи. Сега семейството свали цената толкова много, че го продават почти без пари, като се има предвид, че мястото върви с два акра крайбрежна земя. Само че в нотариалния акт има допълнителна клауза, тъй като то е исторически обект. Съществуващите постройки може да бъдат реновирани по преценка на собственика, стига да запазят настоящия си външен вид, но нищо не може да бъде достроявано, а фарът трябва да си остане.

– Да, разбирам, че всичко е наистина автоматизирано, като се има предвид, че толкова отдавна никой не живее тук.
Агентът поклати глава.
– През цялото това време имаше пазач на доброволни начала. Не че има да се прави кой знае какво, ала старото момиче трябва да продължава да свети, така че някой трябва да се грижи за нея. Всъщност положението започна да става толкова лошо, че преди две-три години жителите на града платиха, за да бъде фарът пребоядисан. Като се изключи това, както можеш да видиш...
Той не довърши, просто махна с ръка наоколо, посочвайки бъркотията в голямата кръгла стая, в която се намирахме.
Аз се огледах и в първия миг не видях нищо друго, освен бъркотията – разпадащи се мебели, потънала в сажди камина, кухня, която вероятно беше направена през четиридесетте години и не бе докосвана от поне едно-две десетилетия.

После обаче видях още.
Красиво резбования парапет на дървеното стълбище, което се извиваше покрай стената на къщата. Стените от червени тухли. Дървените подове.
– Някога, много, много отдавна – гласът на агента по недвижими имоти изведнъж зазвуча поетично – някой е обичал това място. Вложил е тази обич в построяването му. В поддръжката му. Минали са девет, ако не и повече години, откакто някого го е било грижа, и все пак още можеш да видиш, че някога то е познало много обич.
О, да.
Виждах го.
– Има и мазе, макар че е доста тесничко. – Рязката промяна в тона на брокера, станал отново делови и информативен, ме изненада. – Пещта е там долу. Влиза се през врата в пода. Пещта е доста старичка и за да съм напълно откровен, вероятно ще се наложи да бъде сменена.
Докато той говореше, аз се взирах в камината, която, веднъж почистена, щеше да бъде великолепна. Забелязах, че няма комин – димът вероятно излизаше през отдушник в стената.
– Под стълбището в тази стая има тоалетно помещение – продължи брокерът. – Може да разгледаш, ако искаш, но ако предпочиташ да си го спестиш, ще ти кажа направо, че ще е най-добре да бъде премахнато.
Реших да му се доверя и му го казах.
С облекчен вид той заяви:
– Има и двуместен гараж. Не е в добро състояние, но мисля, че вече го забеляза. Все пак е близо до къщата и има покрита пътека до онази врата ей там. – Той посочи една врата срещу онази, през която бяхме влезли. – Означава, че може да ти е студеничко, но няма да се намокриш, освен ако не вали косо, което се случва.
С вятъра, който залепваше якето за тялото ми в слънчевия, раннопролетен ден, изобщо не се съмнявах в думите му.
– Над гаража има таванско помещение, което би могло да се ремонтира и да се превърне в студио за даване под наем, ако поискаш. Има и отделно помещение, където се съхраняват генераторите. Доста е просторно и има отводи за пералня и сушилня. И достатъчно място за съхраняване на всякакви вещи. Което е добре, защото тук няма кой знае колко място, където да се държат инструменти и коледни украси, и други такива.
Огледах се и видях, че беше прав – нямаше достатъчно шкафове, за да поберат дори онова, от което се нуждаеше един сносен готвач. Макар че имаше място за тях. Всъщност, ако се отблъснеше мракът назад, в стаята имаше доста място.
– Освен това отвън има друга постройка с две доста прилични спални и голяма кухня. Може да се ремонтира и да бъде превърната в къща за гости. Или пък студио, ако си по-артистична натура. Или пък да даваш под наем стаи за нощувка. Ще ти покажа всичко това, след като разгледаме фара.
– Благодаря – отвърнах.
– Сега, понеже казах, че ще бъда напълно откровен, искам да знаеш всичко – продължи той и очите ми бавно се обърнаха към него. – Както споменах, мястото е напълно автоматизирано. И както също споменах, няма да е нужно да мислиш за това, освен ако не спре токът, но тогава генераторите се включват автоматично. Те са два, но ще трябва да си запасена с гориво, в случай че токът не дойде веднага. А все пак това е крайбрежен Мейн. Времето е непредсказуемо. Случва се доста дълго да останем без електричество.
Кимнах и той продължи.
– А ако отидеш някъде, на ваканция например, трябва да се погрижиш някой да те замести, в случай че токът спре.
– Добре – отвърнах, мислейки си, че това не беше добре, тъй като не познавах никого в Мейн (или поне никого, който да иска да ме познава), така че нямаше към кого да се обърна с подобна молба.
А определено не хранех особени надежди да спечеля хората и да завържа приятелства – досега не бях имала кой знае какъв късмет в това отношение.
И на последно място, въпреки че Патрик го вярваше напълно, не хранех никаква надежда, че подтикът, поради който бях тук, ще се увенчае с успех.
Че ще получа своя щастлив завършек.
Онова, което Патрик смяташе, че ще бъде моят щастлив завършек.
Така че бих могла да имам някого (всъщност двама души), ала знаех, че това никога няма да се случи.
Все пак, ако купех това място, а после ми се приискаше да погостувам на семейството си в Денвър, винаги можех да платя на някого да се грижи за него.
Брокерът кимна, без да има представа за мрачните ми мисли, и продължи:

– Не че искам да ти обяснявам, че две и две прави четири, но все пак да си го кажа. На върха на тази сграда има източник на светлина, който всяка нощ или когато има мъгла, се върти в кръг на всеки петнайсет секунди. Ще имаш нужда от затъмнителни щори навсякъде, ако си като всички останали на тази планета и не можеш да спиш, ако на всеки петнайсет секунди в стаята ти нахлува ярка светлина.
– Вероятно няма да е трудно да намеря затъмнителни щори – предположих. Вероятно би могло да се нагласят да изглеждат добре или поне така се надявах.
– Вероятно – съгласи се той. – Ала всеки, който иска да живее тук, без да полудее или да се превърне в сприхав особняк с кофти нрав, което може и да изглежда пресилено, но е напълно обяснимо с оглед на онова, което се случи с предишния собственик, ще трябва да постави нови прозорци. Стените са солидни и не пропускат нищо. – Той махна с глава към една от стените. – Но при нужда сирената за мъгла се обажда. Така че ще се нуждаеш от звукоизолиращи прозорци или капаци, които да спускаш, за да заглушиш шума, ако искаш да имаш спокойствие.
– Това вероятно също няма да е особено трудно – отбелязах.
– Така е, само че ще трябва да бъдат изработени по поръчка и това няма да е евтино.
Кимнах. Парите нямаше да са проблем.
Благодарение на Патрик разполагах с всичките пари, от които бих могла да се нуждая някога.
– И разбира се, туристите – продължи брокерът. – Причината за всички онези табели навън не е само защото предишният собственик си беше дръпнат, но и защото хората си мислят, че морските фарове принадлежат на всички. Появяват се и чукат на вратата, очаквайки да ги пуснат да се разходят наоколо и да правят снимки. Не помага и това, че крайбрежната пътека е обществена собственост, въпреки че фарът е построен върху частна земя. Разхождащите се и колоездачите би трябвало да заобиколят оградата, но невинаги го правят. Така че ще трябва да бъдеш или наистина търпелива, или наистина дружелюбна, или да си направиш свястна ограда. Мен ако питаш, дори така, пак ще ти се налага да се разправяш с най-нахалните."
Из книгата
Страници от тази книга
Книги от Кристен Ашли
Ново начало
Кристен Ашли
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  17.90 лв.
Завещанието
Кристен Ашли
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  16.90 лв.
Други интересни предложения
Ново начало
Кристен Ашли
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  17.90 лв.
Сияйна звезда
Сюзън Елизабет Филипс
Цена:  13.90 лв.
Нещо повече от любов...
Джули Джеймс
Цена:  12.90 лв.
Слънцето също е звезда
Никола Юн
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  12.90 лв.
Завещанието
Кристен Ашли
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  16.90 лв.
Ваканция в Тоскана
Сюзън Елизабет Филипс
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  13.90 лв.
Господин Неустоим
Сюзън Елизабет Филипс
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  13.90 лв.
По-кротко, лейди!
Сюзън Елизабет Филипс
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  13.90 лв.
Съдбовно бягство
Сюзън Елизабет Филипс
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  14.90 лв.
През онази нощ...
Джули Джеймс
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  12.90 лв.
Назад
Ново начало - Кристен Ашли -
Ново начало
Кристен Ашли
Никога не е късно да намериш щастието, без значение какво ти е поднесъл животът... : Амелия е ...
Завещанието - Кристен Ашли -
Завещанието
Кристен Ашли
Никога не е късно да намериш щастието, без значение какво ти е поднесъл животът. : Джоузефин Малоун е ...
Анини приказки
Стефан Цанев
Наръчник по величие
Робин Шарма
Малка история на философията
Найджъл Уорбъртън
Мъртви води
Излезе новата книга от Саймън Бекет с поредния заинтригуващ случай на д-р Дейвид Хънтър.
Стив Джобс
Предстои да излезе интересна визуална биография за живота на великия Стив Джобс.
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Artesania Latina - кораби от дърво