store.bg - бързо, лесно и удобно
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Художествена литература    Български романи и разкази    ...    С обич, завинаги, Лара Дж...
Начало   Книги    ...    ...    Съвременна лите...  
Търсене
Хиляди книги на
супер изгодни цени
Книги
Списания

С обич, завинаги, Лара Джийн


Джени Хан

Цена:  12.90 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Вторник 07-04-2020 г., Сряда 08-04-2020 г. или
Четвъртък 09-04-2020 г.
Продукт#232978
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена31-07-2018 г.
ИздателствоИбис
Категории
КорицаМека
Страници280
Размери14.50 / 21.00 / 2.20 cm
Тегло0.316 kg
EAN9786191572441
ISBN9786191572441
Видео
  • Описание
  • Откъс от книгата
Бестселър на "Ню Йорк Таймс".

Книгата е продължение на "До всички момчета, които съм обичала" и "P.S. Все още те обичам".
Лара Джийн е щастлива, че най-накрая всичко в живота ѝ върви по план. А и предстоят още толкова интересни неща: екскурзията на класа им до Ню Йорк, денят на завършването, традиционната седмица на плажа след дипломирането, както и сватбата на баща ѝ с госпожица Ротсчайлд. А после двамата с Питър ще заминат за колежа, който е достатъчно близо до дома ѝ, за да може тя да се връща през уикендите вкъщи и да пече любимите си шоколадови сладки.

Животът не може да бъде по-хубав! Или поне така мисли Лара Джийн, докато не получава неочаквана вест. Сега момичето, което се страхува от промени, ще трябва да преосмисли своите планове. А когато сърцето и разумът ти говорят различни неща, кое трябва да послушаш?
"Харесва ми да наблюдавам Питър, когато не знае, че го гледам. Харесва ми да се възхищавам на правата линия на брадичката му, на извивките на скулите му. Лицето му е открито и невинно – определено е приветливо. И тази приветливост разчувства сърцето ми най-много.
Петък вечер е и сме в дома на Гейб Ривера след играта на лакрос. Нашето училище спечели, затова всички сме с приповдигнато настроение и най-вече Питър, защото той спечели пос­ледната точка, която ни направи победители. Той е в другия край на стаята и играе покер с няколко момчета от отбора. Наклонил е стола си назад и е подпрял гръб на стената. Косата му още е мокра от душа след състезанието. Аз съм на дивана с приятелите си Лукас Крапф и Пами Субкоф. Те преглеждат последния брой на "Тийн Вог" и спорят дали Пами трябва да има бретон.
– Ти как мислиш, Лара Джийн? – пита Пами и прокарва пръсти през червената си като морков коса. Пами ми е нова приятелка и трябва да я опозная, защото се среща с Даръл, който е добър приятел на Питър. Лицето ѝ е като на кукла, кръгло като палачинка и обсипано с лунички като раменете ѝ.

– Хм, мисля, че бретонът е сериозна работа и не трябва да се взема решение така набързо. Зависи колко бързо расте косата ти, понякога е необходима година, за да израсте. Но ако си сериозна, мисля, че трябва да изчакаш до есента, защото лятото ще дойде, преди да си се усетила, и бретонът може да лепне за кожата ти и да те дразни – Погледът ми отново се стрелва към Питър, той вдига глава и забелязва, че го гледам. И вдига въпросително вежди. Аз само се усмихвам и поклащам глава.
– Значи без бретон?
Телефонът в чантата ми вибрира. Съобщение от Питър.

Искаш да си тръгваш ли?
Не.
Защо тогава ме гледаш?
Защото искам.

Лукас чете над рамото ми. Аз го отблъсквам, а той поклаща глава и казва:
– Наистина ли си пишете съобщения, въпреки че сте само на няколко метра един от друг?
Пами сбърчва нос и казва:
– Очарователно.
Тъкмо се каня да им отговоря, но вдигам поглед и виждам Питър да върви към мен.
– Време е да заведа момичето си у дома – казва.
– Колко е часът? – питам. – Толкова ли е късно вече?
Питър ми помага да стана от дивана и да си облека якето. После ме хваща за ръката и ме повежда през дневната на Гейб. Аз хвърлям поглед през рамо, махам с ръка и извиквам:

– Чао, Лукас! Чао, Пами! И мисля, че бретонът страшно ще ти отива!
– Защо вървиш толкова бързо? – питам Питър, докато той ме води през предния двор към завоя, където е паркирана колата.
Той спира пред колата, дръпва ме към него и ме целува – все така бързо.
– Не мога да се концентрирам в картите си, когато ме гледаш така втренчено, Кови.
– Съжалявам – опитвам се да кажа, но той ме целува отново.
Влизаме в колата, поглеждам таблото и виждам, че е само полунощ. Казвам:
– Остава още час до прибирането ми у дома. Какво друго ще правим?

От всичките ми познати аз съм единствената, която има вечерен час. Когато часовникът удари един, се превръщам в тиква. Вече всички са свикнали с това: гаджето Пепеляшка на Питър Кавински, което трябва да си е у дома до един часа след полунощ. Никога не съм имала нещо против да имам вечерен час. Защото, наистина, не пропускам нищо чак толкова прек­расно, а и каква беше онази стара поговорка – нищо хубаво не се случва след два часа след полунощ. Освен ако не ти харесва да гледаш как хората се надпиват с бира часове наред. Не и аз. Не, аз предпочитам да съм облякла фланелените си пижами, да съм изпила чаша хубав чай и да съм с книга в ръка, много благодаря.

– Нека просто отидем у вас. Искам да вляза, да поздравя баща ти и да постоя малко. Може да изгледаме останалата част от "Извънземни". – Двамата с Питър се придвижваме по списъка с филми, който се състои от моите любими филми, които той не е гледал, и от неговите любими филми, които аз не съм гледала, както и от такива, които никой от нас не е гледал. "Извънземни" е от любимите филми на Питър и се оказва, че е доста добър. И макар че някога Питър бе заявил, че не харесва романтични комедии, "Безсъници в Сиатъл" доста му хареса, което ми донесе истинско облекчение, защото просто не виждам как е възможно да съм с някого, който не харесва "Безсъници в Сиатъл".
– Нека още да не се прибирам у дома – казвам. – Да отидем някъде.
Питър се замисля за миг, потропва с пръсти по волана, пос­ле казва:
– Знам къде може да отидем.
– Къде?
– Почакай и ще видиш – казва той и сваля прозореца. Хладният нощен въздух нахлува в колата.
Облягам се назад. Улиците са безлюдни, светлините в повечето къщи не светят.
– Нека позная. Ще отидем в някое заведение, защото ти се хапват палачинки с боровинково сладко.
– Не.
– Хмм. Прекалено късно е за "Старбъкс", а "Бискит Соул Фуд" е затворено.
– Хей, храната не е единственото, за което мисля – възразява той. После пита: – Останаха ли още курабийки в онази пластмасова кутия?
– Не, но може да има още у дома, ако Кити не ги е изяла всичките. – Провесвам ръка през прозореца. Не останаха още много такива хладни нощи, в които да имаш нужда от яке.
Хвърлям поглед с крайчеца на окото си към профила на Питър. Понякога все още не мога да повярвам, че е мой. Най-красивото момче от всички красиви момчета на света е мое, само мое.
– Какво? – казва той.
– Нищо – отговарям аз.
След десет минути караме към кампуса на Университета на Вирджиния, само че никой не го нарича така. Наричат го Землището. Питър паркира до тротоара. Тихо е за петъчна вечер в университетско градче, но сега е пролетната ваканция на колежа, така че по-голямата част от учащите са си у дома.
Прекосяваме моравата, хванати за ръце. Изведнъж ме обзема паника. Заковавам се на място и питам:
– Хей, нали не е лоша поличба да дойда тук, преди да съм приета?
Питър се засмива.
– Това не е сватба. Няма да се жениш за колежа.
– Лесно ти е да го кажеш, вече си приет.
Питър бе дал устно обещание на отбора по лакрос на университета миналата година, а после, през есента, кандидатства. Като повечето спортисти с прилични оценки беше приет веднага. Когато през януари получи официално потвърждение, че е приет, майка му организира парти, а аз направих торта, върху която с жълта глазура бе изписано: Ще отдам таланта си на УВ.
Питър ме дръпва за ръката и казва:
– Хайде, Кови. Ние сами правим късмета си. Освен това, бяхме тук преди два месеца за онова нещо в центъра Милър.
Отпуснах се.
– О, да.

Продължихме да вървим през моравата. Сега знам къде отиваме. Към ротондата, за да седнем на стъпалата. Ротондата е дело на Томас Джеферсън, който е основал и училището. Направил е дизайна за нея след Пантеона с неговите бели колони и огромно кубе. Питър затичва в стил Роки нагоре по каменните стъпала и сяда. Сядам пред него, облягам се назад и подпирам ръце на коленете му.
– Знаеш ли – започвам, – че едно от нещата, които правят Университета на Вирджиния уникален, е, че центърът, който е тук, в ротондата, е библиотека, а не църква? Защото Джеферсън вярвал, че трябва да има разделение между църквата и училището.
– Това в брошурата ли го прочете? – заяде се с мен Питър и ме целуна по врата.
Казвам замечтано:
– Научих го по време на обиколката миналата година.
– Не ми каза, че си била на обиколка. Защо ще ходиш на обиколка, след като си оттук? Била си тук милион пъти!
Прав е за това, че съм била тук милион пъти – израснала съм с посещенията на семейството си тук. Когато майка ми беше още жива, ходехме на представленията на "Халъбахус", защото майка ми обожаваше акапелното пеене. Имаме семейна снимка, направена на моравата. В слънчеви дни, след църква, си правехме пикници тук.
Обръщам се и поглеждам Питър.
– Отидох на обиколката, защото исках да знам всичко за университета! Неща, които няма как да знам само защото живея тук. Например знаеш ли в коя година са допуснали жените?
Той се почесва по тила.
– Хм не знам. Университетът е основан през 1819 година. Така че, да речем, през 1920 година?
– Не. През 1970-а. – Обръщам се и отново гледам напред, към кампуса. – След сто и петдесет години.
Заинтригуван, Питър казва:
– Уха. Това е лудост. Добре, кажи ми още факти.
– Университетът е единственият в САЩ, който е в списъка на ЮНЕСКО за обекти, които са световно природно и културно наследство – започвам.
– Няма значение, не ми казвай повече факти – казва Питър, а аз го удрям по коляното. – Кажи ми нещо друго. Кажи ми какво очакваш с най-голямо нетърпение, като дойдеш тук.
– Първо ти ми кажи.
Питър отговаря веднага:
– Това е лесно. Да тичам гол по моравата с теб.
– Това очакваш повече от всичко? Да тичаш наоколо гол? – Бързам да добавя: – Никога няма да го направя, между другото.
Той се засмива.
– Това е традиция. Мислех, че знаеш всичко за университетските традиции.
– Питър!
– Просто се пошегувах. – Той се навежда и ме прегръща през раменете. Потрива нос във врата ми, както обича. – Твой ред е.

Аз си позволявам да се замечтая за минутка. Ако ме приемат, какво ще очаквам с най-голямо нетърпение? Има толкова много неща, че едва ли мога да ги изброя всичките. Да ям всеки ден вафли с Питър в трапезарията. Да се пързаляме по склона, когато има сняг. Да си правим пикници, когато е топло. Да стоим будни по цяла нощ и да разговаряме, а после да се събуждаме и пак да разговаряме. Да си перем дрехите късно посред нощ и да тръгваме на пътувания в последната минута. Всичко. Накрая казвам:
– Не искам да казвам предварително, за да не ми донесе лош късмет.
– Хайде!
– Добре, добре… Предполагам, че с най-голямо нетърпение очаквам да ходя в залата Макгрегър винаги когато пожелая. – Наричат я стаята на Хари Потър заради килимите, полилеите, кожените столове и портретите по стените. Рафтовете с книги се простират от пода до тавана, а книгите са зад метални решетки, които предпазват скъпоценните като тях предмети. Тази стая е от различно време. Там е много тихо, благоговейно дори. Едно лято – трябва да съм била на пет или шест години, защото Кити още не беше родена – мама ходеше на курс в университета и учеше в залата Макгрегър. Двете с Марго или оцветявахме, или четяхме. Майка ми я наричаше Вълшебната библиотека, защото двете с Марго никога не се карахме там. И двете бяхме тихи като църковни мишки, благоговеехме пред всичките тези книги и по-големите от нас деца, които учеха.

Питър изглежда разочарован. Сигурна съм, че е така, защото е очаквал да кажа нещо, свързано с него. С нас. Но по някаква причина искам засега да запазя надеждите си за себе си.
– Може да идваш с мен в залата Макгрегър – казвам. – Но трябва да обещаеш да бъдеш тих.
Питър казва с любов:
– Лара Джийн, само ти можеш да очакваш с нетърпение да висиш в някоя библиотека.
Всъщност, ако се съди дори само по Пинтерест, сигурна съм, че много хора биха очаквали с нетърпение да висят в такава красива библиотека. Просто не хора, които Питър поз­нава. Той ме мисли за странна. Не възнамерявам да му кажа, че всъщност не съм толкова странна; че всъщност много хора обичат да си стоят у дома, да пекат курабийки, да лепят изрезки в албуми и да висят в библиотеки. Повечето от тях вероятно са прехвърлили петдесетте, но все пак. Харесва ми как ме гледа, сякаш съм горска нимфа, която е срещнал и трябва на всяка цена да заведе у дома си.

Питър изважда телефона си от джоба на връхната си дреха с качулка.
– Дванайсет и половина е. Скоро трябва да вървим.
– Вече? – въздъхвам. Харесва ми да съм тук късно през нощта. Сякаш цялото място е наше.
Университетът на Вирджиния винаги е бил в сърцето ми. Никога не съм очаквала да уча някъде другаде и дори не съм мислила за това. Щях да кандидатствам по-рано, заедно с Питър, но педагогическата ми съветничка, госпожа Дювал, ме посъветва да не го правя. Според нея бе по-добре да изчакам, за да могат да видят оценките ми от първия срок на последната година, защото е добре да кандидатстваш, когато си на върха на представянето си.

И така, аз подадох молба в пет училища. Отначало щеше да бъде единствено Университетът на Вирджиния, където щеше да е най-трудно да вляза, но бе само на петнайсет минути от дома ми. "Уилям енд Мери" беше на второ място по трудност в приемането, а беше и вторият ми избор (на два часа път от дома ми). После идваха Университетът на Ричмънд и "Джеймс Мадисън", и двата само на час път, което не беше зле за трети избор. Всичките в нашия щат. А после госпожа Дювал ме подтикна да кандидатствам и в едно училище извън щата, просто за всеки случай, за да имам повече възможности. И така кандидатствах в Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил. Наистина е трудно да влезеш в университет извън щата, но го избрах, защото ми напомняше Университета на Вирджиния. Има добра програма по свободни изкуства и не е прекалено далеч. Достатъчно близо е да се прибера набързо, ако има нужда.

Но ако имах избор, пак щях да избера Университета на Вирджиния по всяко време. Никога не съм искала да бъда далеч от дома. Не съм като по-голямата си сестра. Нейната мечта беше да замине надалеч. Тя винаги е искала света. Аз искам просто дома си и понеже за мен Вирджинският университет е дом, всички други колежи губят в сравнение с него. Идеалният кампус, като излязъл от книжка с приказки, съвършен във всяко едно отношение. И разбира се, Питър.

Оставаме още малко, споделям с Питър още факти за университета, а той ми се присмива, че знам толкова много. Пос­ле ме закарва у дома. Почти един часът след полунощ е, когато спираме пред дома ми. Всички лампи на долния етаж са изгасени, но тази в спалнята на татко свети. Той никога не си ляга, преди да се прибера. Каня се да сляза от колата, когато Питър протяга ръка и ме спира.
– Дай ми моята целувка за лека нощ – казва.
Засмивам се.
– Питър! Трябва да вървя.
Той инатливо затваря очи и чака, а аз се навеждам напред и го целувам бързо по устните.
– Ето. Доволен ли си?
– Не. – Целува ме отново, сякаш имаме цялото време на света, и казва: – Какво ще стане, ако се върна, след като всички са заспали, прекарам нощта при теб и си тръгна рано сут­ринта? Да кажем, преди зазоряване?
Отговарям с усмивка:
– Не може, така че никога няма да разберем.
– Но какво ще стане, ако го направя?
– Баща ми ще ме убие.
– Не, няма.
– Ще убие теб.
– Не, няма.
– Да, няма – съгласявам се. – Но ще бъде много разочарован от мен. И много ядосан на теб.
– Само ако ни хванат – казва Питър, но е обезсърчен. Той също няма да рискува. Много внимава да запази доброто отношение на татко към него. – Знаеш ли какво очаквам с най-голямо нетърпение? – Подръпва плитката ми, преди да каже: – Да не се налага да казвам "лека нощ". Мразя да казвам "лека нощ".
– Аз също – казвам.
– Нямам търпение да влезем в колежа.
– Аз също – казвам и го целувам още веднъж, преди да скоча от колата и да затичам към вкъщи. Вдигам поглед към луната, към всички звезди, покрили нощното небе като одеяло, и си пожелавам нещо. Мили боже, моля те, моля те, нека ме приемат в Университета на Вирджиния."
Из книгата
Страници от тази книга






Рейтинг
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа 
За да оцените книгата "С обич, завинаги, Лара Джийн", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Принцеса на пепелта - книга 3: Кралица на жарта - Лаура Себастиън - книга

Принцеса на пепелта - книга 3: Кралица на жарта


Лаура Себастиън

Егмонт
Цена:  16.90 лв.
Принцесата на пепелта е мъртва. Да живее кралицата. Книгата е част от поредицата "Принцеса на пепелта" на издателство "Егмонт". ... Принцеса Теодосия беше затворник в собствената си страна в продължение на години. Принцесата на пепелта понесе безмилостно насилие и подигравки от императора и неговия двор. Но въпреки короната от пепел, в кръвта на Тео гори огън. Ако е научила нещо от майка си, то е, че една кралица никога не се прекланя. Сега тя е свободна. Подкрепена от армия бунтовници, Тео трябва да освободи своите поробени хора и да се изправи пред ужасяващия си нов враг - императрицата. С ...
Живот в скалите - Мария Лалева - книга

Живот в скалите


Мария Лалева

Книгомания
Цени от:  15.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил - бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир - мъдър и благ старец, Луиза - борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия - ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност. Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от ...
Произход - Дан Браун - книга

Произход


Дан Браун

Бард
Цена:  24.95 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Какъвто и да си, в каквото и да вярваш, скоро всичко ще се промени! ... Откъде идваме? Къде отиваме? Билбао, Испания. Робърт Лангдън, харвардски професор по символика и религиозна иконография, пристига в ултрамодерния музей "Гугенхайм" в Билбао, за да присъства на изключително важно събитие - оповестяване на откритие, което "завинаги ще промени съдбата на науката". Организатор на събитието е Едмънд Кърш, четиресетгодишен милиардер футурист, чиито изумителни високотехнологични изобретения и дръзки предвиждания са му донесли световна слава. Кърш, който преди двайсет години е бил един от първите ...
Задругата - Добри Божилов - книга

Задругата


Добри Божилов

Лексикон
Цена:  19.95 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Йезуити, тамплиери, масони, Опус Деи, илюминати... Те са се провалили. Защото всички са разбрали за тях. Истински успялата тайна кауза е онази, за която никой никога не е чул. Лишени от пълното познание, коренящо се в древността на Изтока, и пренесено в Европа от конните народи, западните общества никога не са успели да създадат организация, която да постигне конкретни цели и да функционира с векове. Но някои други са успели... От Лондон през Истанбул и Виена до Москва, едно тайно семейство от безусловни верни помежду си българи, превежда народа през най-тъмния период от историята. Тайна задруга, съществуваща векове, ...
Стефан Данаилов : Романът на моя живот - Стефан Данаилов, Георги Тошев - книга

Стефан Данаилов
Романът на моя живот


Стефан Данаилов, Георги Тошев

Книгомания
Цена:  19.90 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
"Романът на моя живот" е богато илюстрирана автобиография, написана в съавторство с журналиста и продуцента Георги Тошев. На дългите разговори между двамата дължим дълбочината на емоциите и откровенията в тази книга. В нея има и смешни случки от детските пакости, и забавни истории от снимачните площадки, и неизвестни досега подробности за политическите битки на Стефан Данаилов. Описани са срещите му с Тодор Живков, Симеон Сакскобургготски и други лидери от близкото минало и настоящето. Ламбо ясно дава да се разбере, че актьорската професия е по-важна за него от политическата му кариера. А също и че съпругата ...
Тетрадката - Никълъс Спаркс - книга

Тетрадката


Никълъс Спаркс

Пергамент Прес
Цена:  9.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Романът "Тетрадката" е издаден в 37 страни и е сред най-продаваните книги на последното десетилетие. Една незабравима любовна история... ... Понякога една любовна история така пленява сърцата ни, че престава да бъде просто история и се превръща в преживяване, което става част от собствения ни живот. "Тетрадката" е такава книга. Тя е възхвала на страстта, която може да бъде неостаряваща и вечна, разказ, който ни трогва до сълзи и отново, и отново ни кара да вярваме в истинската любов. Ной Калхун се е завърнал в Северна Каролина след края на Втората световна война, преследван от спомена за момичето, ...
Старогръцки легенди и митове - Николай A. Кун - книга

Старогръцки легенди и митове


Николай A. Кун

Пан
Цена:  4.50 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Адаптирано ученическо издание ...
Всичко неочаквано - Морган Матсън - книга

Всичко неочаквано


Морган Матсън

Orange Books
Цена:  15.90 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Ако всичко в живота ти е планирано може да изглежда като малък ад, ако ти се наложи да пуснеш контрола. А може и да е точно обратното? Анди е убедена, че е помислила за всичко. Като дъщеря на политик тя е свикнала да се грижи сама за себе си и контролът върху всяко решение и събитие да е единствено в нейните ръце. Особено когато става дума за бъдещето. Летен стаж? Уредено. Страхотни приятели? Уредено. Момчета? Уредено. (Стига да не става дума за нещо по-дълго от три седмици.) Само че тогава избухва скандалът. Анди никога не си е представяла, че основната част от лятото ѝ ще премине в разходки на няколко кучета ...
Гробище за домашни любимци - Стивън Кинг - книга

Гробище за домашни любимци


Стивън Кинг

Бард
Цена:  25.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Понякога смъртта е за предпочитане! ... Къщата изглеждаше идеална. Къща мечта за доктор Луис Крийд. Със свой стил, стара и уютна. Място, където да пусне корени със семейството си; място, където децата му да растат и играят на воля. Полегатите хълмове и поляни на Мейн сякаш бяха на светлинни години разстояние от пушеците и опасностите на града. Само грамадните камиони долу на пътя ръмжаха неизказаните си заплахи. Зад къщата имаше грижливо почистена пътека към гората, по която поколения местни дечурлига минаваха в тържествена процесия със сериозната невинност на младите, понесли своите скъпи домашни любимци към мястото ...
Преселението - Боян Биолчев - книга

Преселението


Боян Биолчев

Труд
Цена:  14.99 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
"Преселението" е книга, писана от професор Боян Биолчев с години. Повлияна от личната съдба на неговия род, историята започва по време на Първата балканска война. Турците настъпват на северозапад и безчинстват в българските села в Беломорска Тракия. Българско семейство бяга с двамата си сина, дъщеря си и новородената си внучка. Едва шестгодишно, едното от момчетата спасява малоумния си брат да не бъде изнасилен от турски войник, като го застрелва със собствената му пушка. Предпазвайки семейството да не бъде открито и избито обаче, дядото задушава новородената си внучка. След много трудности семейството стига в ...
Защитен свидетел. По ръба - Силвия Дей - книга

Защитен свидетел. По ръба


Силвия Дей

Skyprint
Цена:  14.95 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Книга 1 и 2 от поредицата "Shadow stalkers". ... Защитен свидетел започва буквално с експлозия. Взрив от ръчна граната, ако трябва да бъдем съвсем точни. Притиснат от времето, без да може да се довери на никого, щатски шериф Брайън Симсън ще се опита да направи невъзможното, за да спаси живота на Лайла Крийд - единствената жена, която не е успял да забрави. Преследвани от мексикански наркокартел след пробив в програмата за защита на свидетели, двамата трябва да оцелеят и да стигнат до Сан Диего, където Лайла да даде показания пред съда. Сега Брайън има три дни да поправи грешките от миналото. Само три дни, за ...
След това - Ридиън Брук - книга

След това


Ридиън Брук

Intense
Цена:  18.00 лв.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Световният бестселър е вече и филм с участието на Кийра Найтли и Александър Скарсгард. ... Обхващащ събитията непосредствено след Втората световна война, "След това" е въздействащ емоционален трилър за преданост и страст, непреодолими вражди и дълбоки съмнения. През суровата зима на 1946 г. съкрушената Рейчъл Морган пристига с единствения си жив син Едмънд в руините на Хамбург при съпруга си Луис - британски полковник, отговарящ за възстановяването на разрушения град. Британците настаняват своите военнослужещи и семействата им в конфискувани германски домове, но Рейчъл стъписана разбира, че Луис е взел ...

С обич, завинаги, Лара Джийн


Джени Хан

Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  12.90 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Вторник 07-04-2020 г., Сряда 08-04-2020 г. или
Четвъртък 09-04-2020 г.
Продукт#232978
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена31-07-2018 г.
ИздателствоИбис
Категории
КорицаМека
Страници280
Размери14.50 / 21.00 / 2.20 cm
Тегло0.316 kg
EAN9786191572441
ISBN9786191572441
Описание
Бестселър на "Ню Йорк Таймс".

Книгата е продължение на "До всички момчета, които съм обичала" и "P.S. Все още те обичам".
Лара Джийн е щастлива, че най-накрая всичко в живота ѝ върви по план. А и предстоят още толкова интересни неща: екскурзията на класа им до Ню Йорк, денят на завършването, традиционната седмица на плажа след дипломирането, както и сватбата на баща ѝ с госпожица Ротсчайлд. А после двамата с Питър ще заминат за колежа, който е достатъчно близо до дома ѝ, за да може тя да се връща през уикендите вкъщи и да пече любимите си шоколадови сладки.

Животът не може да бъде по-хубав! Или поне така мисли Лара Джийн, докато не получава неочаквана вест. Сега момичето, което се страхува от промени, ще трябва да преосмисли своите планове. А когато сърцето и разумът ти говорят различни неща, кое трябва да послушаш?
Откъс от книгата
"Харесва ми да наблюдавам Питър, когато не знае, че го гледам. Харесва ми да се възхищавам на правата линия на брадичката му, на извивките на скулите му. Лицето му е открито и невинно – определено е приветливо. И тази приветливост разчувства сърцето ми най-много.
Петък вечер е и сме в дома на Гейб Ривера след играта на лакрос. Нашето училище спечели, затова всички сме с приповдигнато настроение и най-вече Питър, защото той спечели пос­ледната точка, която ни направи победители. Той е в другия край на стаята и играе покер с няколко момчета от отбора. Наклонил е стола си назад и е подпрял гръб на стената. Косата му още е мокра от душа след състезанието. Аз съм на дивана с приятелите си Лукас Крапф и Пами Субкоф. Те преглеждат последния брой на "Тийн Вог" и спорят дали Пами трябва да има бретон.
– Ти как мислиш, Лара Джийн? – пита Пами и прокарва пръсти през червената си като морков коса. Пами ми е нова приятелка и трябва да я опозная, защото се среща с Даръл, който е добър приятел на Питър. Лицето ѝ е като на кукла, кръгло като палачинка и обсипано с лунички като раменете ѝ.

– Хм, мисля, че бретонът е сериозна работа и не трябва да се взема решение така набързо. Зависи колко бързо расте косата ти, понякога е необходима година, за да израсте. Но ако си сериозна, мисля, че трябва да изчакаш до есента, защото лятото ще дойде, преди да си се усетила, и бретонът може да лепне за кожата ти и да те дразни – Погледът ми отново се стрелва към Питър, той вдига глава и забелязва, че го гледам. И вдига въпросително вежди. Аз само се усмихвам и поклащам глава.
– Значи без бретон?
Телефонът в чантата ми вибрира. Съобщение от Питър.

Искаш да си тръгваш ли?
Не.
Защо тогава ме гледаш?
Защото искам.

Лукас чете над рамото ми. Аз го отблъсквам, а той поклаща глава и казва:
– Наистина ли си пишете съобщения, въпреки че сте само на няколко метра един от друг?
Пами сбърчва нос и казва:
– Очарователно.
Тъкмо се каня да им отговоря, но вдигам поглед и виждам Питър да върви към мен.
– Време е да заведа момичето си у дома – казва.
– Колко е часът? – питам. – Толкова ли е късно вече?
Питър ми помага да стана от дивана и да си облека якето. После ме хваща за ръката и ме повежда през дневната на Гейб. Аз хвърлям поглед през рамо, махам с ръка и извиквам:

– Чао, Лукас! Чао, Пами! И мисля, че бретонът страшно ще ти отива!
– Защо вървиш толкова бързо? – питам Питър, докато той ме води през предния двор към завоя, където е паркирана колата.
Той спира пред колата, дръпва ме към него и ме целува – все така бързо.
– Не мога да се концентрирам в картите си, когато ме гледаш така втренчено, Кови.
– Съжалявам – опитвам се да кажа, но той ме целува отново.
Влизаме в колата, поглеждам таблото и виждам, че е само полунощ. Казвам:
– Остава още час до прибирането ми у дома. Какво друго ще правим?

От всичките ми познати аз съм единствената, която има вечерен час. Когато часовникът удари един, се превръщам в тиква. Вече всички са свикнали с това: гаджето Пепеляшка на Питър Кавински, което трябва да си е у дома до един часа след полунощ. Никога не съм имала нещо против да имам вечерен час. Защото, наистина, не пропускам нищо чак толкова прек­расно, а и каква беше онази стара поговорка – нищо хубаво не се случва след два часа след полунощ. Освен ако не ти харесва да гледаш как хората се надпиват с бира часове наред. Не и аз. Не, аз предпочитам да съм облякла фланелените си пижами, да съм изпила чаша хубав чай и да съм с книга в ръка, много благодаря.

– Нека просто отидем у вас. Искам да вляза, да поздравя баща ти и да постоя малко. Може да изгледаме останалата част от "Извънземни". – Двамата с Питър се придвижваме по списъка с филми, който се състои от моите любими филми, които той не е гледал, и от неговите любими филми, които аз не съм гледала, както и от такива, които никой от нас не е гледал. "Извънземни" е от любимите филми на Питър и се оказва, че е доста добър. И макар че някога Питър бе заявил, че не харесва романтични комедии, "Безсъници в Сиатъл" доста му хареса, което ми донесе истинско облекчение, защото просто не виждам как е възможно да съм с някого, който не харесва "Безсъници в Сиатъл".
– Нека още да не се прибирам у дома – казвам. – Да отидем някъде.
Питър се замисля за миг, потропва с пръсти по волана, пос­ле казва:
– Знам къде може да отидем.
– Къде?
– Почакай и ще видиш – казва той и сваля прозореца. Хладният нощен въздух нахлува в колата.
Облягам се назад. Улиците са безлюдни, светлините в повечето къщи не светят.
– Нека позная. Ще отидем в някое заведение, защото ти се хапват палачинки с боровинково сладко.
– Не.
– Хмм. Прекалено късно е за "Старбъкс", а "Бискит Соул Фуд" е затворено.
– Хей, храната не е единственото, за което мисля – възразява той. После пита: – Останаха ли още курабийки в онази пластмасова кутия?
– Не, но може да има още у дома, ако Кити не ги е изяла всичките. – Провесвам ръка през прозореца. Не останаха още много такива хладни нощи, в които да имаш нужда от яке.
Хвърлям поглед с крайчеца на окото си към профила на Питър. Понякога все още не мога да повярвам, че е мой. Най-красивото момче от всички красиви момчета на света е мое, само мое.
– Какво? – казва той.
– Нищо – отговарям аз.
След десет минути караме към кампуса на Университета на Вирджиния, само че никой не го нарича така. Наричат го Землището. Питър паркира до тротоара. Тихо е за петъчна вечер в университетско градче, но сега е пролетната ваканция на колежа, така че по-голямата част от учащите са си у дома.
Прекосяваме моравата, хванати за ръце. Изведнъж ме обзема паника. Заковавам се на място и питам:
– Хей, нали не е лоша поличба да дойда тук, преди да съм приета?
Питър се засмива.
– Това не е сватба. Няма да се жениш за колежа.
– Лесно ти е да го кажеш, вече си приет.
Питър бе дал устно обещание на отбора по лакрос на университета миналата година, а после, през есента, кандидатства. Като повечето спортисти с прилични оценки беше приет веднага. Когато през януари получи официално потвърждение, че е приет, майка му организира парти, а аз направих торта, върху която с жълта глазура бе изписано: Ще отдам таланта си на УВ.
Питър ме дръпва за ръката и казва:
– Хайде, Кови. Ние сами правим късмета си. Освен това, бяхме тук преди два месеца за онова нещо в центъра Милър.
Отпуснах се.
– О, да.

Продължихме да вървим през моравата. Сега знам къде отиваме. Към ротондата, за да седнем на стъпалата. Ротондата е дело на Томас Джеферсън, който е основал и училището. Направил е дизайна за нея след Пантеона с неговите бели колони и огромно кубе. Питър затичва в стил Роки нагоре по каменните стъпала и сяда. Сядам пред него, облягам се назад и подпирам ръце на коленете му.
– Знаеш ли – започвам, – че едно от нещата, които правят Университета на Вирджиния уникален, е, че центърът, който е тук, в ротондата, е библиотека, а не църква? Защото Джеферсън вярвал, че трябва да има разделение между църквата и училището.
– Това в брошурата ли го прочете? – заяде се с мен Питър и ме целуна по врата.
Казвам замечтано:
– Научих го по време на обиколката миналата година.
– Не ми каза, че си била на обиколка. Защо ще ходиш на обиколка, след като си оттук? Била си тук милион пъти!
Прав е за това, че съм била тук милион пъти – израснала съм с посещенията на семейството си тук. Когато майка ми беше още жива, ходехме на представленията на "Халъбахус", защото майка ми обожаваше акапелното пеене. Имаме семейна снимка, направена на моравата. В слънчеви дни, след църква, си правехме пикници тук.
Обръщам се и поглеждам Питър.
– Отидох на обиколката, защото исках да знам всичко за университета! Неща, които няма как да знам само защото живея тук. Например знаеш ли в коя година са допуснали жените?
Той се почесва по тила.
– Хм не знам. Университетът е основан през 1819 година. Така че, да речем, през 1920 година?
– Не. През 1970-а. – Обръщам се и отново гледам напред, към кампуса. – След сто и петдесет години.
Заинтригуван, Питър казва:
– Уха. Това е лудост. Добре, кажи ми още факти.
– Университетът е единственият в САЩ, който е в списъка на ЮНЕСКО за обекти, които са световно природно и културно наследство – започвам.
– Няма значение, не ми казвай повече факти – казва Питър, а аз го удрям по коляното. – Кажи ми нещо друго. Кажи ми какво очакваш с най-голямо нетърпение, като дойдеш тук.
– Първо ти ми кажи.
Питър отговаря веднага:
– Това е лесно. Да тичам гол по моравата с теб.
– Това очакваш повече от всичко? Да тичаш наоколо гол? – Бързам да добавя: – Никога няма да го направя, между другото.
Той се засмива.
– Това е традиция. Мислех, че знаеш всичко за университетските традиции.
– Питър!
– Просто се пошегувах. – Той се навежда и ме прегръща през раменете. Потрива нос във врата ми, както обича. – Твой ред е.

Аз си позволявам да се замечтая за минутка. Ако ме приемат, какво ще очаквам с най-голямо нетърпение? Има толкова много неща, че едва ли мога да ги изброя всичките. Да ям всеки ден вафли с Питър в трапезарията. Да се пързаляме по склона, когато има сняг. Да си правим пикници, когато е топло. Да стоим будни по цяла нощ и да разговаряме, а после да се събуждаме и пак да разговаряме. Да си перем дрехите късно посред нощ и да тръгваме на пътувания в последната минута. Всичко. Накрая казвам:
– Не искам да казвам предварително, за да не ми донесе лош късмет.
– Хайде!
– Добре, добре… Предполагам, че с най-голямо нетърпение очаквам да ходя в залата Макгрегър винаги когато пожелая. – Наричат я стаята на Хари Потър заради килимите, полилеите, кожените столове и портретите по стените. Рафтовете с книги се простират от пода до тавана, а книгите са зад метални решетки, които предпазват скъпоценните като тях предмети. Тази стая е от различно време. Там е много тихо, благоговейно дори. Едно лято – трябва да съм била на пет или шест години, защото Кити още не беше родена – мама ходеше на курс в университета и учеше в залата Макгрегър. Двете с Марго или оцветявахме, или четяхме. Майка ми я наричаше Вълшебната библиотека, защото двете с Марго никога не се карахме там. И двете бяхме тихи като църковни мишки, благоговеехме пред всичките тези книги и по-големите от нас деца, които учеха.

Питър изглежда разочарован. Сигурна съм, че е така, защото е очаквал да кажа нещо, свързано с него. С нас. Но по някаква причина искам засега да запазя надеждите си за себе си.
– Може да идваш с мен в залата Макгрегър – казвам. – Но трябва да обещаеш да бъдеш тих.
Питър казва с любов:
– Лара Джийн, само ти можеш да очакваш с нетърпение да висиш в някоя библиотека.
Всъщност, ако се съди дори само по Пинтерест, сигурна съм, че много хора биха очаквали с нетърпение да висят в такава красива библиотека. Просто не хора, които Питър поз­нава. Той ме мисли за странна. Не възнамерявам да му кажа, че всъщност не съм толкова странна; че всъщност много хора обичат да си стоят у дома, да пекат курабийки, да лепят изрезки в албуми и да висят в библиотеки. Повечето от тях вероятно са прехвърлили петдесетте, но все пак. Харесва ми как ме гледа, сякаш съм горска нимфа, която е срещнал и трябва на всяка цена да заведе у дома си.

Питър изважда телефона си от джоба на връхната си дреха с качулка.
– Дванайсет и половина е. Скоро трябва да вървим.
– Вече? – въздъхвам. Харесва ми да съм тук късно през нощта. Сякаш цялото място е наше.
Университетът на Вирджиния винаги е бил в сърцето ми. Никога не съм очаквала да уча някъде другаде и дори не съм мислила за това. Щях да кандидатствам по-рано, заедно с Питър, но педагогическата ми съветничка, госпожа Дювал, ме посъветва да не го правя. Според нея бе по-добре да изчакам, за да могат да видят оценките ми от първия срок на последната година, защото е добре да кандидатстваш, когато си на върха на представянето си.

И така, аз подадох молба в пет училища. Отначало щеше да бъде единствено Университетът на Вирджиния, където щеше да е най-трудно да вляза, но бе само на петнайсет минути от дома ми. "Уилям енд Мери" беше на второ място по трудност в приемането, а беше и вторият ми избор (на два часа път от дома ми). После идваха Университетът на Ричмънд и "Джеймс Мадисън", и двата само на час път, което не беше зле за трети избор. Всичките в нашия щат. А после госпожа Дювал ме подтикна да кандидатствам и в едно училище извън щата, просто за всеки случай, за да имам повече възможности. И така кандидатствах в Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил. Наистина е трудно да влезеш в университет извън щата, но го избрах, защото ми напомняше Университета на Вирджиния. Има добра програма по свободни изкуства и не е прекалено далеч. Достатъчно близо е да се прибера набързо, ако има нужда.

Но ако имах избор, пак щях да избера Университета на Вирджиния по всяко време. Никога не съм искала да бъда далеч от дома. Не съм като по-голямата си сестра. Нейната мечта беше да замине надалеч. Тя винаги е искала света. Аз искам просто дома си и понеже за мен Вирджинският университет е дом, всички други колежи губят в сравнение с него. Идеалният кампус, като излязъл от книжка с приказки, съвършен във всяко едно отношение. И разбира се, Питър.

Оставаме още малко, споделям с Питър още факти за университета, а той ми се присмива, че знам толкова много. Пос­ле ме закарва у дома. Почти един часът след полунощ е, когато спираме пред дома ми. Всички лампи на долния етаж са изгасени, но тази в спалнята на татко свети. Той никога не си ляга, преди да се прибера. Каня се да сляза от колата, когато Питър протяга ръка и ме спира.
– Дай ми моята целувка за лека нощ – казва.
Засмивам се.
– Питър! Трябва да вървя.
Той инатливо затваря очи и чака, а аз се навеждам напред и го целувам бързо по устните.
– Ето. Доволен ли си?
– Не. – Целува ме отново, сякаш имаме цялото време на света, и казва: – Какво ще стане, ако се върна, след като всички са заспали, прекарам нощта при теб и си тръгна рано сут­ринта? Да кажем, преди зазоряване?
Отговарям с усмивка:
– Не може, така че никога няма да разберем.
– Но какво ще стане, ако го направя?
– Баща ми ще ме убие.
– Не, няма.
– Ще убие теб.
– Не, няма.
– Да, няма – съгласявам се. – Но ще бъде много разочарован от мен. И много ядосан на теб.
– Само ако ни хванат – казва Питър, но е обезсърчен. Той също няма да рискува. Много внимава да запази доброто отношение на татко към него. – Знаеш ли какво очаквам с най-голямо нетърпение? – Подръпва плитката ми, преди да каже: – Да не се налага да казвам "лека нощ". Мразя да казвам "лека нощ".
– Аз също – казвам.
– Нямам търпение да влезем в колежа.
– Аз също – казвам и го целувам още веднъж, преди да скоча от колата и да затичам към вкъщи. Вдигам поглед към луната, към всички звезди, покрили нощното небе като одеяло, и си пожелавам нещо. Мили боже, моля те, моля те, нека ме приемат в Университета на Вирджиния."
Из книгата
Страници от тази книга
Книги от поредицата "До всички момчета, които съм обичала"
P.S. Все още те обичам
Джени Хан
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  12.90 лв.
До всички момчета, които съм обичала
Джени Хан
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  12.90 лв.
Книги от Джени Хан
Други интересни предложения
Хартиени сърца
Али Новак
Стандартна цена 13.90 лв.
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  11.12 лв.
Уравнението на любовта
Хелън Хоан
Стандартна цена 13.90 лв.
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  11.12 лв.
Само ти
Мия Шеридан
Стандартна цена 14.90 лв.
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  11.92 лв.
P.S. Все още те обичам
Джени Хан
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  12.90 лв.
До всички момчета, които съм обичала
Джени Хан
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  12.90 лв.
Априлска жътва. Разкази
Бранимир Събев
Цена:  12.50 лв.
Пустинния скорпион. Разкази
Бранимир Събев
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  11.90 лв.
Всичко, всичко
Никола Юн
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  12.90 лв.
Слънцето също е звезда
Никола Юн
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  12.90 лв.
Истории от Академията за ловци на сенки
Касандра Клеър, Сара Рийс Бренън, Морийн Джонсън, Робин Уосърман
Цена:  16.90 лв.
Назад към "Съвременна българска литература"
P.S. Все още те обичам - Джени Хан -
Бестселър на "Ню Йорк Таймс". Книгата е продължение на "До всички момчета, които съм ...
До всички момчета, които съм обичала - Джени Хан -
Бестселър на "Ню Йорк Таймс". Когато любовни писма, които трябва да останат в тайна, ...
Книги от Джени Хан
Анди Андрюс
Любомир Дуцолов - LUBA6KY
Цончо Родев
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Намаление на хиляди книги