Сбъркани истории.

Какво ли щеше да се случи, ако Анна и Елза не се познаваха?

Животът на бъдещата кралица на Арендел, принцеса Елза, е изпълнен с очаквания и отговорности. Около нея витаят безброй въпроси - какъв владетел ще бъде, кога ще си избере съпруг и защо винаги е имала чувството, че някаква важна частица от нея липсва. След неочакваното изчезване на нейните родители Елза наследява трона, но самотата ѝ натежава все повече и отключва отдавна забравени сили. Спомени, заличени от нейното съзнание, започват да се възвръщат. Спомени за едно малко червенокосо момиченце...

Сега Елза ще тръгне на приключение през своето замръзнало кралство, за да развали едно ужасяващо проклятие и да открие изчезналата принцеса на Арендел.

Елза съзнаваше, че не е редно да си го мисли, но Уеселтън є звучеше като Уизълтаун*, пък и херцогът малко или много имаше вид на невестулка. Тя надникна към баща си. Дали и той бе забелязал приликата между херцога и името на родното му място? Мислите на баща ѝ винаги бяха някак непроницаеми. В този момент той разговаряше със съпругата на господин Луденбург. Лорд Петерсен говореше със скулптора за следващия му проект, което от своя страна остави херцога, самата Елза и майка ѝ безучастни спрямо който и да било от двата разговора.

– Ваше Величество, дъщеря ви е прелестна! - каза херцогът, карайки Елза незабавно да почувства угризения заради мислите си. – Ще бъде кралица на кралиците!
– Благодаря - отвърна майка ѝ. – Безусловно ще е така.
– Родителите ми са ме обучили по най-добрия начин. Допълни Елза, усмихвайки се на майка си. – Щом настъпи денят, знам, че ще съм готова да застана начело на Арендел.

Херцогът я стрелна с интерес.
– Да, да, убеден съм. Просто е жалко, че сте единствената наследница. Знаете ли, че кралят на Южните острови има тринайсет синове, претендиращи за трона? Елза стисна бокала си с две ръце, за да не се изкуши да отговори нещо, което не е възпитано. Странно, но бокалът беше леденостуден.
– Господине, не смятам, че... Майка ѝ побърза да я прекъсне:
– Елза иска да каже, че това са много наследници. Майка ѝ изглеждаше невъзмутима, защото бе получавала този въпрос и преди. – Късметът ми е бил такъв: да
имам едно-единствено дете, но пък изненадите ни дебнат отвсякъде. Тя надзърна към Елза, а очите ѝ заискриха. – Знам, че тя ще се справи с всичко.
– На кралството ни е необходим силен предводител - намеси се Елза с твърд глас. – И то вече разполага с такъв в мое лице

– Ами ако нещо ви попречи да седнете на трона? - намръщи се херцогът.
– Не се тревожете, ние имаме грижата за Арендел и се справяме чудесно - успокои го кралицата с усмивка.

Херцогът се почеса по главата и перуката му наново се размърда. Той отмести поглед от кралицата и погледна Елза над очилата си.
– Принцесата ще стане на възраст след няколко години, така че има ли вече на хоризонта кандидати за женитба? Един брак между нашите две нации или с друг наш търговски партньор би скрепил отношенията ни. Елза се втренчи в салфетката в скута си. Бузите ѝ пламнаха.
– Пред дъщеря ми има достатъчно време да си намери кандидат - отсече майка ѝ. – На този етап просто бихме искали да съсредоточи вниманието си върху отговорностите си към кралството. Тестът по управленчески умения, който гувернантката на Елза ѝ бе дала тази сутрин, съдържаше далеч по-неотложни задачи от намирането на кандидат-жених.

– Благодаря за загрижеността ви, Ваша милост! - допълни Елза. – Намеря ли си подходящ кандидат, веднага ще ви уведомя. – Думите ѝ прозвучаха подигравателно, ала
херцогът изглеждаше доволен от отговора ѝ. Майка ѝ я удостои с укорителен поглед, но Елза го прие насериозно. Когато най-сетне херцогът се оттегли, а господин Луденбург и семейството му си взеха довиждане с кралското семейство, краля, кралицата и Елза се насочиха към
личните си покои.

– Елза, държа се чудесно! – похвали я майка ѝ. – Беше ненадмината в разговорите, а и херцогът онемя от познанията ти по водене на търговски преговори.
– Той бе не по-малко изненадан от мен самата – каза Елза. Изпитваше такова напрежение в раменете си, като че цяла вечер беше носила на тях тежестта на кралството си. Започваше да я боли и главата, ето защо просто копнееше за тишината на собствената си стая.
– Много се гордея с теб – каза баща ѝ, позволявайки си за пръв път тази вечер най-после да разкрие малко от чувствата си. Той се усмихна на майка ѝ и преметна ръка през рамото ѝ.
Елза обичаше да наблюдава родителите си заедно. Все още изглеждаха толкова влюбени. Трудно ѝ беше да не завижда мъничко за връзката, която имаха помежду си.
– Един ден ще бъдеш прекрасна кралица, Елза! – додаде баща ѝ.
– Благодаря, татко – отговори тя, ала не си позволи да се замисля много.

Имаше доста време до мига, в който щеше да стане кралица.