По традиция българското слово е наша родина и хранилище на историческото ни битие. Неслучайно още през 1842 г. в пробната книжка на сп. "Любословие" Константин Фотинов посочва, че периодичните издания са "повече потребни, нежели хляба". Ето защо словесното изкуство е най-ярката форма на българския дух и чрез него може да бъде проследена философията на националната ни съдба. То носи и притежава силно изразени етникосъзидателни и държавнотворчески функции.

В този смисъл по-задълбоченият поглед върху развитието на свободното българско общество след 1878 г. показва по убедителен начин, че появата и развитието на демократичния политически печат, без никакво съмнение, са едни от най-важните постижения в духовния свят на българина през свободната епоха. На първо място - поради факта, че не е познат друг продукт на интелектуалния труд, който да се списва, отпечатва и разпространява всеки ден - и през лятото, и през зимата, и в мирно време, и през периоди на войни.

Увод
Печатът - инструмент за развитието на свободното българско общество

• Поява и динамика на либерално-демократичния печат в България
• Лявата периодика преди септември 1944 г.

Печатът на македонските българи

• Възникването на "македонския въпрос" и първите му медийни изяви
• Налагането на интернационалистическата доктрина
• Проектът "Южнославянска федерация"

Печатът в рамките на коалицията "Отечествен фронт"

• Трансформация на политическата система
• Овладяване на средствата за масова информация
• Между възторга и насилието

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега! Вашето име: Тип: e-mail: Мнение:

Важна информация! Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.