Залезът на свободния политически печат в България

По традиция българското слово е наша родина и хранилище на историческото ни битие. Неслучайно още през 1842 г. в пробната книжка на сп. "Любословие" Константин Фотинов посочва, че периодичните издания са "повече потребни, нежели хляба". Ето защо словесното изкуство е най-ярката форма на българския дух и чрез него може да бъде проследена философията на националната ни съдба. То носи и притежава силно изразени етникосъзидателни и държавнотворчески функции.

В този смисъл по-задълбоченият поглед върху развитието на свободното българско общество след 1878 г. показва по убедителен начин, че появата и развитието на демократичния политически печат, без никакво съмнение, са едни от най-важните постижения в духовния свят на българина през свободната епоха. На първо място - поради факта, че не е познат друг продукт на интелектуалния труд, който да се списва, отпечатва и разпространява всеки ден - и през лятото, и през зимата, и в мирно време, и през периоди на войни.

Ивайло Христов е роден през 1970 г. в гр. Горна Оряховица. Завършва българска филология в Софийския университет Св. Климент Охридски (1995). Започва научната си дейност като докторант в Института по литература към БАН. През 2001 г. е доктор по филология и става научен сътрудник I степен, а през 2009 г. - старши научен сътрудник II степен. През 2011 г. е избран от ВАК за доцент по История на журналистиката и Народопсихология в УНСС, а през 2014 г. му е присъдена научната степен доктор на науките. От 2018 г. е професор в УНСС. Член на Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти и на Съюза на учените в България.

Основни научни трудове: Йордан Стубел. Монографичен очерк (2001); Леда Милева. Литературна анкета (2001, 2007); Николай Хайтов. Духовна биография (2009); Гласове за Николай Хайтов (2008, 2009); Марко Семов в паметта на съвременниците (2009); Тревожната съвест на Марко Семов; (2010); Николай Хайтов и спорът за гроба на Васил Левски (2010, 2012); Българинът в глобалния свят (2011); Душевност и национална съдба (2014); Българският национален характер (19 - 20 век). Еволюция и трансформации (2014); Божана Димитрова. Кауза радиожурналист (2015), Основи на българската народопсихология (2016). Публичният образ на Васил Левски (2017), Залезът на свободния политически печат в България (2019); Неоосманизмът и междуетническите отношения в България (в колектив с проф. Георги Найденов, доц. Пламен Ралчев и доц. Константин Пудин) - 2020; Човекът, който доведе Господ на земята. Литературна анкета с Никола Радев (2021).

УНСС
София 1700
жк Студентски град Христо Ботев, ул. 8-ми декември 19
v.mitev@unwe.bg

Увод
Печатът - инструмент за развитието на свободното българско общество

• Поява и динамика на либерално-демократичния печат в България
• Лявата периодика преди септември 1944 г.

Печатът на македонските българи

• Възникването на "македонския въпрос" и първите му медийни изяви
• Налагането на интернационалистическата доктрина
• Проектът "Южнославянска федерация"

Печатът в рамките на коалицията "Отечествен фронт"

• Трансформация на политическата система
• Овладяване на средствата за масова информация
• Между възторга и насилието