Според български специалисти по счетоводство няма нищо по-практично от една добре разработена счетоводна теория. Това трябва да се разбира като убеденост за необходимостта от задълбочено разработване на единна счетоводна теория. Според западни специалисти по счетоводство съществува пълно съгласие сред световната счетоводна гилдия, че трябва да има теория на счетоводството, но не е ясно какво да бъде нейното съдържание. Това трябва да се разбира като убеденост в сложността на разработването на съвременна счетоводна теория.
Безспорно най-трудно се пише теорията на една научна дисциплина, в т.ч. и счетоводната. Основните причини са необходимостта от теоретично обобщаване на променящата се счетоводна практика, неизбежното наличие на различни школи и дори на различия във възгледите по съставните елементи на теорията на съответната дисциплина. Разнообразието от научни становища прави доста неблагодарен процеса на разработването на счетоводната теория. Това е толкова по-странно, като се има предвид, че счетоводството като теоретично знание и приложна дейност има вече над 500-годишна история. Изграждането на тази научна дисциплина обаче продължава и със сигурност може да се каже, че това ще бъде един дълготраен, ако не и вечен, процес. Защото отдавна е констатирано, че счетоводна теория изобщо няма!
На съвременния етап разработването на българската теория на счетоводството се усложнява от преходния период, в който се намират националната икономика и икономическата наука. На преден план се открои световният икономикс като методологична дисциплина, която разработва основните методи и постулати на другите дисциплини, в т.ч. и най-рано създадената от тях - счетоводната.
Теоретичните основи на счетоводството в условията на пазарната икономика обективно трябва да се съобразяват с постановките на икономикса, като се познават развитието и съвременните научни направления в световната счетоводна мисъл. Интегрирането на всичко най-прогресивно, създадено от представителите на счетоводната наука в света, обаче не трябва да се извършва за сметка на изоставянето на традициите и постиженията на българската счетоводна теория.
Неизбежната преходност на определена част от създаденото знание като елемент на историческия подход в научното изследване винаги трябва да се съпътства с определена приемственост. Уважението към научните традиции, респ. историческата приемственост между поколенията изследователи в съчетание с тяхното качествено обновление, е израз на вечното търсене в науката. Това обуславя еволюцията на счетоводното знание без скокове.
Като се имат предвид особеностите на етапа от нашето развитие, с настоящия учебник "Теория на счетоводството" се прави опит да се разработи счетоводната теория в светлината на идеите и методите, характерни за световната счетоводна мисъл при паралелното осигуряване на приемственост с досегашното развитие на българската счетоводна наука. По-специално се запазва утвърденият в течение на годините подход при разработването на теорията на счетоводството за неговия предмет на изучаване и метод на изследване. По-нататък се продължава с теоретично изясняване на методологичните аспекти на счетоводството на стопанския кръгооборот.