Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките
store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    ...    ...    Любовни и дамск...  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Художествена литература    Преводни романи и разкази    ...    Музиката на сърцето - Ейми...
Търсене
Коледни книги
Хиляди книги на
супер изгодни цени
Книги
Списания

Музиката на сърцето


Ейми Хармън

Цена:  13.90 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Понеделник 09-12-2019 г., Вторник 10-12-2019 г. или
Сряда 11-12-2019 г.
Продукт#268611
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена19-11-2019 г.
ИздателствоИбис
Категории
КорицаМека
Страници284
Тегло0.300 kg
EAN9786191573257
ISBN9786191573257
  • Описание
  • Откъс от книгата
Романтична история за шанса да откриеш сродната си душа, за порастването и силата да продължиш напред. Дълго след като сте го прочели, този завладяващ роман ще стопля сърцето ви.

Джоузи Дженсън е срамежливо тринайсетгодишно момиче, принудено от живота да порасне по-бързо. Тя намира утеха и призвание в класическата музика, която ѝ разкрива един по-богат и необятен свят от малкото градче, в което живее.

Самюъл Йейтс е осемнайсетгодишно момче, последна година в гимназията, наполовина индианец от племето навахо. Изпълнен с гняв към света, той се опитва да намери своя път в живота. Един ден Джоузи и Самюъл се озовават седнали един до друг в училищния автобус. Това поставя началото на необикновеното им приятелство. Джоузи разкрива пред Самюъл красотата на музиката, приятелството и вълнуващия свят на книгите, а в негово лице тя намира сродна душа. Разликата в годините им възпира Самюъл да разкрие пред Джоузи истинските си чувства към нея и след завършването на гимназията той напуска заспалото малко градче в търсене на по-добро бъдеще.

Минават години и Самюъл се завръща в родния си град. Там той отново среща Джоузи, но този път тя е тази, която има нужда от утеха и подкрепа. Сега ролите са разменени и Самюъл дава уроци на младата жена за живота и любовта и ѝ помага да превъзмогне миналото и да продължи напред.
Цял живот съм живяла в малко градче в Юта, наречено Левън. Левън се намира точно в центъра на щата и хората от града обичат да се шегуват, че Левън е "пъп", изписан наобратно.
– Ние сме пъпът на Юта - казват те.
Да, не е кой знае какво, но явно помага на хората да запомнят името на града. Много поколения от рода ми са живели в Левън, още от първите заселници в края на шейсетте години на деветнайсети век, когато селището било наричано Малката Дания. Тези първи семейства, които основали града, били мормони, опитвали се да открият място, което най-сетне да нарекат свой дом, и да бъдат оставени на мира, за да отглеждат децата си и да почитат Бог.
Повечето хора в града са наследници на светлокоси датчани. Моят род, Дженсън, е сред тези първи заселници от Дания и моята коса е светлоруса като на хората отпреди толкова много поколения. Мама, с нейната тъмнокестенява коса, беше единствената не-блондинка в семейството и е нямала никакъв шанс срещу много упорития датски ген. Татко, тримата ми братя и аз имаме светли коси и небесносини очи като моя прапрадядо Дженсън, който прекосил равнините още като много млад и се установил в ранния Левън, изградил си къща и живот.

Преди много години Левън бил процъфтяващо малко градче, или поне така казва татко. На главната улица имало смесен магазин "Шепърдс" и сладоледен салон, където продавали домашен сладолед, който приготвяли от изсечени блокове лед и съхранявали през лятото в голяма ледена яма, покрита с пръст, сол и слама. Имало и прилично начално училище, и градски съвет. После построили новата магистрала, която минава на няколко километра от Левън. Градът по принцип не бил строен да привлича внимание, но бавната му смърт започнала, щом тънката струйка свежа кръв секнала. Салонът за сладолед вече отдавна бил затворен, когато съм се родила, после затворил и смесеният магазин.
Началното училище постепенно съвсем се порути и смали до една класна стая, тъй като по-младото поколение порасна и напусна и вече нямаше кой да запълва чиновете. По-големите деца пътуваха половин час с автобус до съседния град, наречен Нефи, за да учат в прогимназията и гимназията, и когато станах достатъчно голяма, за да постъпя в първи клас, имаше само един учител от детската градина до втори клас, и още един - от трети до шести клас. Някои хора се изселиха, но повечето от старите семейства в града останаха.
Сега на главната улица имаше само един малък магазин, където хората от града можеха да си купят всичко - от мляко до изкуствен тор. Носеше бомбастичното име "Градски мол". Нямам представа защо - надали някога е съществувало нещо, което да прилича по-малко на мол. Преди доста време собственикът пристрои по едно помещение в двата края на магазина и ги отдаваше под наем.
В единия край имаше няколко маси и малка кухня, които играеха ролята на закусвалня, където старците си пиеха кафето всяка сутрин. Потната Бети Джонсън (пред нея я наричахме "госпожа Джонсън") върти закусвалнята, откакто се помня. Тя е нещо като човека оркестър. Готви, сервира, справя се съвсем сама. Прави пухкави домашни понички и най-хубавите мазни пържени картофки на планетата. Всичките ѝ ястия са пържени в много олио и лицето ѝ постоянно лъщи от мазнината и жегата - точно заради това получи прякора Потната Бети. Дори къпана, на църквата в неделя лицето ѝ сияе, но за съжаление, не благодарение на Светия Дух.
В другия край моята леля Луиз правеше прически и боядисваше косите на повечето жени в Левън. Фамилията ѝ се пише Балоу, но се произнася Балу, с ударение върху "у". Затова нарече салона си "Балус Ду", но повечето хора го наричаха просто "При Луиз".

Точно пред "мола" имаше две бензинови колонки и малка сергия за скрежина, наречена "Скини". Там работеха децата на Луиз (братовчедите ми) през лятото. Съпругът на Луиз, Боб, беше шофьор на камион и често отсъстваше, а Луиз имаше пет деца, които трябваше да бъдат заети с нещо, докато тя подстригва. Затова реши, че е време да основе семеен бизнес. Така се роди сергията за скрежина "Скини". Боб построи проста дървена барачка, която приличаше малко на висока и кльощава беседка, оттам и името "Скини". В магазина се продаваха блокове лед, които бяха удобен източник за тяхната скрежина. Луиз купи мелачка за лед и сироп от дистрибутора на "Кока-кола" в Нефи, както и сламки, салфетки, стиропорени чаши и много фунийки. Едно лято братовчедка ми Тара, която е на моята възраст, изяде толкова много фунийки със скрежина, че се разболя. И до ден днешен не може да ги понася, дори от миризмата ѝ се гади.
Надолу по улицата имаше миниатюрна тухлена поща и бар, наречен "При Пит", точно до църквата - интересно местоположение, знам, - и това беше Левън. Всички знаеха кой какви умения притежава и си имахме ковач, пекар, дори майстор на свещи. Татко беше ненадминат в подковаването на коне; Йенс Стефенсон беше страхотен монтьор. Пол Аагард - сръчен дърводелец, и така нататък. Имахме си и талантливи шивачи, готвачи и бояджии. Елена Росквист беше акушерка и бе пос­рещнала на този свят няколко появили се без никакво предуп­реждение бебета, които не бяха оставили време на майките си да отидат до болницата в Нефи. Справяхме се, като търгувахме с уменията си, без значение дали имахме официална табела за това.
Накрая в Левън се появиха и няколко нови семейства, които бяха решили, че не е чак толкова далече и могат да пътуват и работят в по-големите градове. Това беше хубаво място, където да се установиш, хубаво място, където да пуснеш корени. В много малките градчета всички помагат за отглеждането на децата. Всички знаят кой какъв е и ако нещо се случи или някой направи беля, родителите му научават още преди да се е прибрал у дома, за да им разкаже своята версия. Градът не беше много по-голям от една квадратна миля, като не броим близките ферми, но като дете за мен той беше целият свят.

Вероятно именно миниатюрността на този свят направи ранната ми загуба по-поносима, просто защото толкова хора се грижеха за мен и ме обичаха. Но той направи по-късната ми загуба по-трудна за преодоляване, защото тя беше колективна загуба, един много млад живот бе угасен твърде рано - удар за цялата общност. Никой не вярваше, че ще успея да продължа. Все едно си изгубил едната обувка от чифт, не можеш да носиш другата вече. И аз изгубих моята половинка и не знаех как да тичам боса.
Ранната загуба беше смъртта на майка ми - тъкмо бях навършила девет години, когато Джанел Дженсън, съпруга и майка, се предаде пред рака на гърдата. Помня съвсем ясно колко ужасена бях, когато красивата ѝ коса опада и тя започна да носи малка розова шапчица, за да покрива бебешки гладката си глава. Смееше се и казваше, че ще си вземе руса перука, за да заприлича най-сетне на останалите от семейството. Така и не го направи; отиде си твърде скоро. Откриха болестта ѝ точно след Коледа. Ракът вече се беше разпространил в белите дробове и не можеше да се оперира. На Четвърти юли от смъртта ѝ бяха изминали две седмици. Помня как чух първите звуци на празника в чест на независимостта на страната ни и мразих тази независимост, която така насилствено и внезапно ми беше наложена. Разтърсващият трясък, гърмът и свистенето на фойерверките в квартала накараха татко да стисне устни и да свие ръце в юмруци.
Той ни погледна, четири тъжни руси глави, и опита да се усмихне.
– Е, какво ще кажете, банда Джей? - Гласът му секна на името, с което мама наричаше семейството ни. – Искате ли да отидем до Нефи да видим зарята?
Татко се казва Джим и мама реши, че щом имената им започват с една и съща буква, това е поредното доказателство, че са родени един за друг. Затова даде на всички ни имена, които започват с "Дж", за да не се цепим от колектива. Е, не беше особено оригинално, защото в Левън ще срещнете семейства, в които имената на всички започват с "К" или с "Б", или с която буква се сетите. Хората дори избират имената на децата си тематично, измислят им прякори като Родео, Джъста Каугърл. Не се майтапя.
Та така, в моето семейство всички сме с "Дж" - Джим, Джанел, Джейкъб, Джаред, Джони и Джоузи Джо Дженсън. "Джей бандата". Единственият проблем с това беше, че когато мама искаше да извика някого от нас, изреждаше цялата поредица с "Дж", преди да налучка правилното име. Не знам защо съм запомнила това, бях много малка тогава, но в седмиците преди смъртта си тя като че ли нито веднъж не ни сбърка имената. Вероятно разсейващите подробности от ежедневието, които преди ѝ бяха заплитали езика, вече нямаха значение и тя насочваше цялото си внимание към всяка наша дума, всяко наше изражение, всяко наше движение.

Онази година не отидохме да гледаме зарята. С братята ми излязохме да видим как съседите пускат ракети и фойерверки, а татко цяла нощ остана в хамбара, в опит да избяга от неподобаващия шум на празненството. Усилената работа се превърна в негова противоотрова срещу депресията; той работеше безспир и оставяше алкохола да замъгли свободните пролуки.
Имахме малка ферма с кокошки, крави и коне, но това не носеше добри доходи и татко работеше в електроцентралата в Нефи, за да се издържаме. Братята ми бяха много по-големи от мен, затова моите задължения в стопанството ни бяха съвсем малко. Татко обаче се нуждаеше от икономка и готвачка и аз знаех, че трябва да поема задълженията на мама. Джейкъб, Джаред и Джони са със 7, 6 и 5 години по-големи от мен. Мама винаги казваше, че аз съм била красива изненада, и докато беше жива, се наслаждавах на факта, че съм най-малката и глезена от цялото семейство. Но когато мама си отиде, всичко се промени, никой вече не искаше да се занимава с бебета.
Отначало получавахме толкова много помощ, че не знаехме какво да я правим. Не съм чувала за друг такъв град като нашия, в който да не се урежда специално закуската след погребението. По традиция има посещение в деня преди погребението и после отново за час точно преди службата. След погребението семейството и приятелите се връщат в църквата, където е сервирано огромно количество храна от жените в града. Никой не казва "Аз ще донеса торта" или "Аз ще осигуря картофите". Храната просто пристига - изобилие от меса, салати, гарнитури, торти, пасти и пайове. Жените на Левън могат да приготвят угощение, каквото не сте виждали. Помня как вървях покрай дългите, отрупани с храна маси след погребението на мама, гледах красивия асортимент и нямах никакво желание да хапна нещо. Бях твърде малка, за да разбирам утехата, която носи храната.

Изобилието не секна дълго след погребението. Всеки ден различни хора ни носеха вечеря, в продължение на три седмици. Нети Йейтс, възрастна дама от нашата улица, идваше почти през вечер и организираше храната, като прибираше голяма част от нея в кутии и я замразяваше. Няма семейство, което да може да изяде количеството храна, която получавахме, дори семейство с три момчета тийнейджъри. Но накрая храната пос­тепенно намаля и спря, а хората от Левън насочиха вниманието си към други трагедии.
Татко не беше много умел в кухнята и след месеци на сандвичи с фъстъчено масло и зърнена закуска аз помолих леля Луиз да ми покаже как се приготвят някои неща. Тя дойде една събота и ми показа основното. Накарах я да ми обясни в най-големи подробности как да кипна вода ("Не махай капака, докато не заври!"), как да изпържа яйца ("Котлонът не трябва да е силен за яйцата!"), как да изпържа бифтек ("Обръщаш го, докато вече не се вижда розово"). Записах си всичко много внимателно, като я карах да ми обяснява всяка стъпка. Записах си и рецепти за палачинки ("Обръщаш ги, когато се появят големи лунни кратери по тях"), спагети (тайната на Луиз беше щипка кафява захар в соса) и бисквити с шоколадови парченца ("Именно мазнината ги прави меки и пухкави"). В края на деня Луиз беше изтощена, но аз имах много списъци с най-подробни инструкции, написани с детския ми почерк и залепени на хладилника.
След месец на всички вече им се гадеше от палачинки и спагети - на братята ми обаче шоколадовите бисквити не им омръзнаха, а Луиз каза, че главата ѝ ще гръмне, ако трябва да направи "това отново". Започнах да питам жените от църквата дали мога да ги погледам как приготвят вечерята. Правех го всеки път, когато се нуждаех от нова рецепта. Жените бяха мили и търпеливи, обясняваха ми целия процес, описваха ми съставките и къде мога да ги намеря в магазина или в градината. Аз дори си рисувах картинки на консервени и картонени кутии, за да не забравя кое как изглежда. Направих си и зеленчукова таблица с цветни картинки на листата на зеленчуците (тоест моркови, репички, картофи), за да знам какво да извадя от градината. Първата година след смъртта на мама нямахме собствена градина, но Нети Йейтс ми позволяваше да нахлувам в нейната когато си пожелая. Накрая ми помогна да засадя собствена малка зеленчукова градинка, която се разширяваше с всяка година. Когато бях в гимназията, вече имах доста голяма градина, която сама прекопавах, засаждах и обирах.
Научих се и как да пера, как да разделям белите от тъмните дрехи, омазаните с масло работни панталони от останалите. Поддържах къщата, като си представях, че съм Снежанка, която се грижи за своите седем немарливи джуджета. Дори ходех с колелото до старата поща и вземах пощата всеки ден. Нямахме пощенски кутии пред къщите в Левън. Всичко се доставяше в пощата и всеки от града си имаше кутия и ключ. Татко ми оставяше писмата, които трябваше да се изпратят, а аз им слагах марки и ги отнасях до пощата. Когато станах на дванайсет, вече знаех как да се оправям с чекова книжка и татко ми отвори домакинска сметка. Оттогава аз купувах всичко необходимо за къщата и храната от моята сметка. Татко се грижеше за фермата, аз се грижех за къщата.
Единственото, което не исках да правя, е да се грижа за кокошките. Мама винаги се грижеше за тях, хранеше ги, събираше яйцата и чистеше. Но аз се страхувах до смърт от кокошките. Веднъж мама ми каза, че когато съм била още съвсем малка, момчетата се разсеяли, докато трябвало да ме гледат. Аз съм тръгнала из двора и една особено проклета червена кокошка ме издебнала, а аз съм замръзнала от ужас, докато мама не ме открила. Тя каза, че не съм плакала, но когато ме вдигнала на ръце, съм била скована като дъска и после със седмици съм имала кошмари.
Трудно е човек да се привърже към кокошки. Те са агресивни, свадливи и все гледат да те клъвнат. Първия път, когато събрах яйцата след смъртта на мама, бях почти хипервентилирала от ужас. Малко по малко побеждавах страха си и набрах кураж, започнах дори да се гордея с грижите си към тези неприятни създания. Измислих им имена и им говорех, все едно са мои непослушни деца. С всяка нова задача, която усвоявах, усещах, че поемам контрол, и станах много умела в следването на стъпките на мама.
Из книгата
Рейтинг
За да оцените книгата "Музиката на сърцето", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Демонът и сеньорита Прим - Паулу Коелю - книга

Демонът и сеньорита Прим


Паулу Коелю

Обсидиан
Цена:  18.00 лв.
Продуктът е нов за каталога на store.bg
Ново издание. ... Драматична борба между светлите и тъмните пориви в душата на всеки от нас. Роман, в който на изпитание е подложена човечността. Общност, погълната от алчност, безнадеждност и страх. Мъж, преследван от демона на изпълненото си с болка минало. Млада жена, търсеща щастие. И седмица, през която те трябва да преосмислят представите си за цената на живота, смъртта и властта и да направят своя избор между Доброто и Злото. В затънтеното селце Вискос пристига чужденец, носещ в раницата си тайнствена тетрадка и единайсет кюлчета злато. Той търси отговор на отдавна измъчващ го въпрос: дали хората са по природа ...
Малкото хотелче на име "Коледа" - Колийн Райт - книга

Малкото хотелче на име "Коледа"


Колийн Райт

Сиела
Цена:  15.90 лв.
Продуктът е нов за каталога на store.bg
Продуктът е сред най-интересните в store.bg
Малко хотелче, далеч от света, изглежда като перфектното място за прекарване на празниците. Моли има нужда от тишина и спокойствие, за да завърши новата си книга, защото от месеци страда от писателски блокаж. Появяването на Маркъс обаче - красив вдовец с две малки дъщери - може би е точно каквото ѝ трябва за ново вдъхновение. Хана се надява на зимна сватба като от приказките, но годеникът ѝ внезапно разваля годежа два дни преди събитието. В търсене на утеха и закрила Хана се сблъсква с приятеля си от детство Люк, който е пристигнал в хотела точно преди снежната буря. Джийн и Тим се борят да свържат двата ...
Тайните, които не разкрихме - Лара Прескот - книга

Тайните, които не разкрихме


Лара Прескот

Orange Books
Цена:  24.90 лв.
Продуктът е нов за каталога на store.bg
Продуктът е представен с вътрешни страници
В разгара на Студената война две секретарки са изтеглени от машинописния отдел на ЦРУ за участие в оперативна мисия, каквато се случва само веднъж в живота. Задачата им е тайно да измъкнат ръкописа на романа "Доктор Живаго" от СССР, където никой не смее да го издаде, и да помогнат шедьовърът на Борис Пастернак да бъде публикуван в целия свят. Очарователната Сали Форестър е опитен разузнавач. Тя е превърнала в оръжие дарбата си да използва своята изкусителна привлекателност, за да убеждава могъщи и влиятелни мъже да споделят тайните си с нея. Ирина е начинаеща, но под ръководството на Сали бързо се научава как да ...
Правата на читателя - Даниел Пенак - книга

Правата на читателя


Даниел Пенак

Кръг
Цена:  14.00 лв.
Продуктът е нов за каталога на store.bg
Продуктът е представен с вътрешни страници
С илюстрации на Куентин Блейк. ... "Правата на читателя" е сред емблематичните книги на френския писател Даниел Пенак, със запазено място в сърцата на няколко поколения. В това свое есе, което е като роман, авторът се впуска в пламенна защита на четенето за удоволствие. С хумор и лека ирония текстът създава красива картина на разнообразните читателски навици и ни запознава за първи път с концепцията за десетте права, които имаме с книга в ръка: правото да не четем, правото да прескачаме страници, правото да мълчим... "Шантавото въображение, причудливият хумор и разказваческият талант на Пенак му гарантират ...
Крадецът на ягоди - Джоан Харис - книга

Крадецът на ягоди


Джоан Харис

Прозорец
Цена:  20.00 лв.
Продуктът е нов за каталога на store.bg
От авторката на "Шоколад" и "Бонбонени обувки". ... "Хората са различни. Някои от нас просто са по-различни от други..." Виан Роше живее в Ланскене су Тан. Това някога толкова враждебно място вече се е превърнало в неин дом. Тя държи магазинчето за шоколад на площада заедно със своето "специално" дете Розет, дружи с речните хора и вече е част от местната общност. Дори отец Рейно е станал неин приятел. Когато старият цветар Нарсис умира и оставя част от имота си на Розет и писмена изповед, адресирана до Рейно, в живота на спокойното село отново настава безпорядък. Пристигането на ...
Афоризми от Марк Твен : Когато си ядосан, брой до четири - Елица Иванова - книга

Афоризми от Марк Твен
Когато си ядосан, брой до четири


Елица Иванова

Кръг
Цена:  6.37 лв.
Продуктът е нов за каталога на store.bg
"Когато си ядосан, брой до четири" събира в кратка форма гениалността на вероятно най-великия американски писател Марк Твен. Афоризмите му отразяват неговата мъдрост, натрупана в дългия му авантюристичен живот, изпълнен с пътешествия, професионални и научни приключения, лични предизвикателства и най-вече с много нюх за смешното в инак трагичната човешка съдба. Остроумията на Твен са не просто литературни диаманти, шлифовани от прецизния му и достъпен език, но и преплитат дребнавото и възвишеното, глупостта и разума във всеки аспект от битието - щастието, работата, парите, морала, приятелството и любовта, ...
Жените в замъка - Джесика Шатък - книга

Жените в замъка


Джесика Шатък

Изток - Запад
Цена:  22.00 лв.
Продуктът е нов за каталога на store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Мариане фон Лингенфелс се връща в някога величествения замък, принадлежал на дедите на съпруга ѝ, но сега тънещ в разруха. Вдовица на един от лидерите на неуспешния опит за убийството на Хитлер през юли 1944 г., тя се опитва да спази обещанието, дадено на заговорниците: да открие и защити техните деца и съпруги, в случай че заговорът се провали. Първо Мариане спасява шестгодишния Мартин - син на приятеля ѝ от детинство, от нацистки дом за превъзпитание, където изпращат децата на "предателите на нацизма". Отправят се към разрушения от войната Берлин, където изтръгва от ръцете на руските войници ...
Розата на Тюдорите: Началото на една династия - Мери Грифит - книга

Розата на Тюдорите: Началото на една династия


Мери Грифит

Ера
Цена:  17.99 лв.
Продуктът е нов за каталога на store.bg
Страстна любовна афера и таен брак поставят началото на най-могъщата кралска династия в историята на Великобритания. Крал Хенри V и неговата привлекателна съпруга Катрин де Валуа са благословени с раждането на син. Но щастието им е краткотрайно. Неочакваната смърт на Хенри оставя Катрин вдовица на двадесет и една години. Синът ѝ е само на десет месеца, но вече е крал на Англия и Франция. Кралицата се изправя пред непосилната задача да бъде едновременно грижовна майка и политически стратег. Самотната Катрин намира утеха в истинско приятелство с млад уелсец на име Оуен. Когато това прераства в любовна връзка, те се ...
Институтът - Стивън Кинг - книга

Институтът


Стивън Кинг

Бард
Цени от:  25.00 лв.
Продуктът е нов за каталога на store.bg
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Никой не е успял да избяга от Института. ... Посред нощ в къща на тиха уличка в предградията на Минеаполис похитители убиват родителите на Люк Елис, а него натоварват в черен джип. Операцията отнема едва две минути. Люк се събужда в Института, в стая, която прилича досущ на неговата, само дето няма прозорци. А щом излиза през вратата, вижда други врати, зад които живеят други деца с особени дарби − телекинеза и телепатия, - озовали се там по същия начин като него: Калиша, Ник, Джордж, Айрис и десетгодишният Ейвъри Диксън. Всички те са в Предната половина. Има и други деца, научава Люк, преместени в Задната половина, ...
Среща под звездите - Джо Томас - книга

Среща под звездите


Джо Томас

Ера
Цена:  15.99 лв.
Продуктът е нов за каталога на store.bg
Доставката на две брачни халки до градче в шведската част на Лапландия е лесна задача за Халей. А успехът ще ѝ гарантира повишение. Нелепа ситуация с размяна на багаж обаче заплашва да провали не само нейния план, а и сватбата на клиентите ѝ. Единственият начин да я спаси е да приеме налудничавото предложение на интригуващия и загадъчен Бьорн и да се впусне в щуро приключение в магическата зимна красота на Лапландия. По време на пътуването под звездите, заедно със северни елени и чаровен непознат до огъня, Халей осъзнава, че трябва да се изправи пред призраците от миналото си, за да пусне топлината на ...
Пазителите - Джон Гришам - книга

Пазителите


Джон Гришам

Обсидиан
Цена:  20.00 лв.
Продуктът е нов за каталога на store.bg
Преди двайсет и три години младият адвокат Кийт Русо е застрелян късно една вечер, докато работи в кантората си в градчето Сийбрук, Флорида. Убиецът не оставя следи. Няма свидетели, липсва и мотив за престъплението. Полицията обаче скоро насочва подозренията си към Куинси Милър - чернокож мъж, бивш клиент на Русо. Куинси е осъден и изпратен в затвора до живот. Сега, след повече от две десетилетия зад решетките, той продължава да твърди, че е невинен, но остава глас в пустиня. Няма адвокат, няма застъпник извън затвора. В отчаянието си той пише на "Пазители на справедливостта" - малка доброволческа организация, ...
Феникс - Сидни Шелдън, Тили Багшоу - книга

Феникс


Сидни Шелдън, Тили Багшоу

Бард
Цена:  16.99 лв.
Продуктът е нов за каталога на store.bg
Загадъчната Атина се завръща като феникс... ... Ела Прейгър винаги се е чувствала като аутсайдер. Но внезапно е призована в Групата - организация, която наказва недосегаеми престъпници и се движи по ръба на закона. Животът ѝ се променя. Вече има цел, но и опасно наследство. Преди 12 години Групата успява да отърве света от престъпния гръцки бос Спирос Петридис и съпругата му Атина. Всички ги мислят за мъртви, докато труп на дете не бива изхвърлен на плаж в Гърция. На петата му е жигосан загадъчен гръцки символ и всички улики водят към криминалната двойка. Дали Атина не се е завърнала като феникс от пепелта? ...

Музиката на сърцето


Ейми Хармън

Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  13.90 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Понеделник 09-12-2019 г., Вторник 10-12-2019 г. или
Сряда 11-12-2019 г.
Продукт#268611
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена19-11-2019 г.
ИздателствоИбис
Категории
КорицаМека
Страници284
Тегло0.300 kg
EAN9786191573257
ISBN9786191573257
Описание
Романтична история за шанса да откриеш сродната си душа, за порастването и силата да продължиш напред. Дълго след като сте го прочели, този завладяващ роман ще стопля сърцето ви.

Джоузи Дженсън е срамежливо тринайсетгодишно момиче, принудено от живота да порасне по-бързо. Тя намира утеха и призвание в класическата музика, която ѝ разкрива един по-богат и необятен свят от малкото градче, в което живее.

Самюъл Йейтс е осемнайсетгодишно момче, последна година в гимназията, наполовина индианец от племето навахо. Изпълнен с гняв към света, той се опитва да намери своя път в живота. Един ден Джоузи и Самюъл се озовават седнали един до друг в училищния автобус. Това поставя началото на необикновеното им приятелство. Джоузи разкрива пред Самюъл красотата на музиката, приятелството и вълнуващия свят на книгите, а в негово лице тя намира сродна душа. Разликата в годините им възпира Самюъл да разкрие пред Джоузи истинските си чувства към нея и след завършването на гимназията той напуска заспалото малко градче в търсене на по-добро бъдеще.

Минават години и Самюъл се завръща в родния си град. Там той отново среща Джоузи, но този път тя е тази, която има нужда от утеха и подкрепа. Сега ролите са разменени и Самюъл дава уроци на младата жена за живота и любовта и ѝ помага да превъзмогне миналото и да продължи напред.
Откъс от книгата
Цял живот съм живяла в малко градче в Юта, наречено Левън. Левън се намира точно в центъра на щата и хората от града обичат да се шегуват, че Левън е "пъп", изписан наобратно.
– Ние сме пъпът на Юта - казват те.
Да, не е кой знае какво, но явно помага на хората да запомнят името на града. Много поколения от рода ми са живели в Левън, още от първите заселници в края на шейсетте години на деветнайсети век, когато селището било наричано Малката Дания. Тези първи семейства, които основали града, били мормони, опитвали се да открият място, което най-сетне да нарекат свой дом, и да бъдат оставени на мира, за да отглеждат децата си и да почитат Бог.
Повечето хора в града са наследници на светлокоси датчани. Моят род, Дженсън, е сред тези първи заселници от Дания и моята коса е светлоруса като на хората отпреди толкова много поколения. Мама, с нейната тъмнокестенява коса, беше единствената не-блондинка в семейството и е нямала никакъв шанс срещу много упорития датски ген. Татко, тримата ми братя и аз имаме светли коси и небесносини очи като моя прапрадядо Дженсън, който прекосил равнините още като много млад и се установил в ранния Левън, изградил си къща и живот.

Преди много години Левън бил процъфтяващо малко градче, или поне така казва татко. На главната улица имало смесен магазин "Шепърдс" и сладоледен салон, където продавали домашен сладолед, който приготвяли от изсечени блокове лед и съхранявали през лятото в голяма ледена яма, покрита с пръст, сол и слама. Имало и прилично начално училище, и градски съвет. После построили новата магистрала, която минава на няколко километра от Левън. Градът по принцип не бил строен да привлича внимание, но бавната му смърт започнала, щом тънката струйка свежа кръв секнала. Салонът за сладолед вече отдавна бил затворен, когато съм се родила, после затворил и смесеният магазин.
Началното училище постепенно съвсем се порути и смали до една класна стая, тъй като по-младото поколение порасна и напусна и вече нямаше кой да запълва чиновете. По-големите деца пътуваха половин час с автобус до съседния град, наречен Нефи, за да учат в прогимназията и гимназията, и когато станах достатъчно голяма, за да постъпя в първи клас, имаше само един учител от детската градина до втори клас, и още един - от трети до шести клас. Някои хора се изселиха, но повечето от старите семейства в града останаха.
Сега на главната улица имаше само един малък магазин, където хората от града можеха да си купят всичко - от мляко до изкуствен тор. Носеше бомбастичното име "Градски мол". Нямам представа защо - надали някога е съществувало нещо, което да прилича по-малко на мол. Преди доста време собственикът пристрои по едно помещение в двата края на магазина и ги отдаваше под наем.
В единия край имаше няколко маси и малка кухня, които играеха ролята на закусвалня, където старците си пиеха кафето всяка сутрин. Потната Бети Джонсън (пред нея я наричахме "госпожа Джонсън") върти закусвалнята, откакто се помня. Тя е нещо като човека оркестър. Готви, сервира, справя се съвсем сама. Прави пухкави домашни понички и най-хубавите мазни пържени картофки на планетата. Всичките ѝ ястия са пържени в много олио и лицето ѝ постоянно лъщи от мазнината и жегата - точно заради това получи прякора Потната Бети. Дори къпана, на църквата в неделя лицето ѝ сияе, но за съжаление, не благодарение на Светия Дух.
В другия край моята леля Луиз правеше прически и боядисваше косите на повечето жени в Левън. Фамилията ѝ се пише Балоу, но се произнася Балу, с ударение върху "у". Затова нарече салона си "Балус Ду", но повечето хора го наричаха просто "При Луиз".

Точно пред "мола" имаше две бензинови колонки и малка сергия за скрежина, наречена "Скини". Там работеха децата на Луиз (братовчедите ми) през лятото. Съпругът на Луиз, Боб, беше шофьор на камион и често отсъстваше, а Луиз имаше пет деца, които трябваше да бъдат заети с нещо, докато тя подстригва. Затова реши, че е време да основе семеен бизнес. Така се роди сергията за скрежина "Скини". Боб построи проста дървена барачка, която приличаше малко на висока и кльощава беседка, оттам и името "Скини". В магазина се продаваха блокове лед, които бяха удобен източник за тяхната скрежина. Луиз купи мелачка за лед и сироп от дистрибутора на "Кока-кола" в Нефи, както и сламки, салфетки, стиропорени чаши и много фунийки. Едно лято братовчедка ми Тара, която е на моята възраст, изяде толкова много фунийки със скрежина, че се разболя. И до ден днешен не може да ги понася, дори от миризмата ѝ се гади.
Надолу по улицата имаше миниатюрна тухлена поща и бар, наречен "При Пит", точно до църквата - интересно местоположение, знам, - и това беше Левън. Всички знаеха кой какви умения притежава и си имахме ковач, пекар, дори майстор на свещи. Татко беше ненадминат в подковаването на коне; Йенс Стефенсон беше страхотен монтьор. Пол Аагард - сръчен дърводелец, и така нататък. Имахме си и талантливи шивачи, готвачи и бояджии. Елена Росквист беше акушерка и бе пос­рещнала на този свят няколко появили се без никакво предуп­реждение бебета, които не бяха оставили време на майките си да отидат до болницата в Нефи. Справяхме се, като търгувахме с уменията си, без значение дали имахме официална табела за това.
Накрая в Левън се появиха и няколко нови семейства, които бяха решили, че не е чак толкова далече и могат да пътуват и работят в по-големите градове. Това беше хубаво място, където да се установиш, хубаво място, където да пуснеш корени. В много малките градчета всички помагат за отглеждането на децата. Всички знаят кой какъв е и ако нещо се случи или някой направи беля, родителите му научават още преди да се е прибрал у дома, за да им разкаже своята версия. Градът не беше много по-голям от една квадратна миля, като не броим близките ферми, но като дете за мен той беше целият свят.

Вероятно именно миниатюрността на този свят направи ранната ми загуба по-поносима, просто защото толкова хора се грижеха за мен и ме обичаха. Но той направи по-късната ми загуба по-трудна за преодоляване, защото тя беше колективна загуба, един много млад живот бе угасен твърде рано - удар за цялата общност. Никой не вярваше, че ще успея да продължа. Все едно си изгубил едната обувка от чифт, не можеш да носиш другата вече. И аз изгубих моята половинка и не знаех как да тичам боса.
Ранната загуба беше смъртта на майка ми - тъкмо бях навършила девет години, когато Джанел Дженсън, съпруга и майка, се предаде пред рака на гърдата. Помня съвсем ясно колко ужасена бях, когато красивата ѝ коса опада и тя започна да носи малка розова шапчица, за да покрива бебешки гладката си глава. Смееше се и казваше, че ще си вземе руса перука, за да заприлича най-сетне на останалите от семейството. Така и не го направи; отиде си твърде скоро. Откриха болестта ѝ точно след Коледа. Ракът вече се беше разпространил в белите дробове и не можеше да се оперира. На Четвърти юли от смъртта ѝ бяха изминали две седмици. Помня как чух първите звуци на празника в чест на независимостта на страната ни и мразих тази независимост, която така насилствено и внезапно ми беше наложена. Разтърсващият трясък, гърмът и свистенето на фойерверките в квартала накараха татко да стисне устни и да свие ръце в юмруци.
Той ни погледна, четири тъжни руси глави, и опита да се усмихне.
– Е, какво ще кажете, банда Джей? - Гласът му секна на името, с което мама наричаше семейството ни. – Искате ли да отидем до Нефи да видим зарята?
Татко се казва Джим и мама реши, че щом имената им започват с една и съща буква, това е поредното доказателство, че са родени един за друг. Затова даде на всички ни имена, които започват с "Дж", за да не се цепим от колектива. Е, не беше особено оригинално, защото в Левън ще срещнете семейства, в които имената на всички започват с "К" или с "Б", или с която буква се сетите. Хората дори избират имената на децата си тематично, измислят им прякори като Родео, Джъста Каугърл. Не се майтапя.
Та така, в моето семейство всички сме с "Дж" - Джим, Джанел, Джейкъб, Джаред, Джони и Джоузи Джо Дженсън. "Джей бандата". Единственият проблем с това беше, че когато мама искаше да извика някого от нас, изреждаше цялата поредица с "Дж", преди да налучка правилното име. Не знам защо съм запомнила това, бях много малка тогава, но в седмиците преди смъртта си тя като че ли нито веднъж не ни сбърка имената. Вероятно разсейващите подробности от ежедневието, които преди ѝ бяха заплитали езика, вече нямаха значение и тя насочваше цялото си внимание към всяка наша дума, всяко наше изражение, всяко наше движение.

Онази година не отидохме да гледаме зарята. С братята ми излязохме да видим как съседите пускат ракети и фойерверки, а татко цяла нощ остана в хамбара, в опит да избяга от неподобаващия шум на празненството. Усилената работа се превърна в негова противоотрова срещу депресията; той работеше безспир и оставяше алкохола да замъгли свободните пролуки.
Имахме малка ферма с кокошки, крави и коне, но това не носеше добри доходи и татко работеше в електроцентралата в Нефи, за да се издържаме. Братята ми бяха много по-големи от мен, затова моите задължения в стопанството ни бяха съвсем малко. Татко обаче се нуждаеше от икономка и готвачка и аз знаех, че трябва да поема задълженията на мама. Джейкъб, Джаред и Джони са със 7, 6 и 5 години по-големи от мен. Мама винаги казваше, че аз съм била красива изненада, и докато беше жива, се наслаждавах на факта, че съм най-малката и глезена от цялото семейство. Но когато мама си отиде, всичко се промени, никой вече не искаше да се занимава с бебета.
Отначало получавахме толкова много помощ, че не знаехме какво да я правим. Не съм чувала за друг такъв град като нашия, в който да не се урежда специално закуската след погребението. По традиция има посещение в деня преди погребението и после отново за час точно преди службата. След погребението семейството и приятелите се връщат в църквата, където е сервирано огромно количество храна от жените в града. Никой не казва "Аз ще донеса торта" или "Аз ще осигуря картофите". Храната просто пристига - изобилие от меса, салати, гарнитури, торти, пасти и пайове. Жените на Левън могат да приготвят угощение, каквото не сте виждали. Помня как вървях покрай дългите, отрупани с храна маси след погребението на мама, гледах красивия асортимент и нямах никакво желание да хапна нещо. Бях твърде малка, за да разбирам утехата, която носи храната.

Изобилието не секна дълго след погребението. Всеки ден различни хора ни носеха вечеря, в продължение на три седмици. Нети Йейтс, възрастна дама от нашата улица, идваше почти през вечер и организираше храната, като прибираше голяма част от нея в кутии и я замразяваше. Няма семейство, което да може да изяде количеството храна, която получавахме, дори семейство с три момчета тийнейджъри. Но накрая храната пос­тепенно намаля и спря, а хората от Левън насочиха вниманието си към други трагедии.
Татко не беше много умел в кухнята и след месеци на сандвичи с фъстъчено масло и зърнена закуска аз помолих леля Луиз да ми покаже как се приготвят някои неща. Тя дойде една събота и ми показа основното. Накарах я да ми обясни в най-големи подробности как да кипна вода ("Не махай капака, докато не заври!"), как да изпържа яйца ("Котлонът не трябва да е силен за яйцата!"), как да изпържа бифтек ("Обръщаш го, докато вече не се вижда розово"). Записах си всичко много внимателно, като я карах да ми обяснява всяка стъпка. Записах си и рецепти за палачинки ("Обръщаш ги, когато се появят големи лунни кратери по тях"), спагети (тайната на Луиз беше щипка кафява захар в соса) и бисквити с шоколадови парченца ("Именно мазнината ги прави меки и пухкави"). В края на деня Луиз беше изтощена, но аз имах много списъци с най-подробни инструкции, написани с детския ми почерк и залепени на хладилника.
След месец на всички вече им се гадеше от палачинки и спагети - на братята ми обаче шоколадовите бисквити не им омръзнаха, а Луиз каза, че главата ѝ ще гръмне, ако трябва да направи "това отново". Започнах да питам жените от църквата дали мога да ги погледам как приготвят вечерята. Правех го всеки път, когато се нуждаех от нова рецепта. Жените бяха мили и търпеливи, обясняваха ми целия процес, описваха ми съставките и къде мога да ги намеря в магазина или в градината. Аз дори си рисувах картинки на консервени и картонени кутии, за да не забравя кое как изглежда. Направих си и зеленчукова таблица с цветни картинки на листата на зеленчуците (тоест моркови, репички, картофи), за да знам какво да извадя от градината. Първата година след смъртта на мама нямахме собствена градина, но Нети Йейтс ми позволяваше да нахлувам в нейната когато си пожелая. Накрая ми помогна да засадя собствена малка зеленчукова градинка, която се разширяваше с всяка година. Когато бях в гимназията, вече имах доста голяма градина, която сама прекопавах, засаждах и обирах.
Научих се и как да пера, как да разделям белите от тъмните дрехи, омазаните с масло работни панталони от останалите. Поддържах къщата, като си представях, че съм Снежанка, която се грижи за своите седем немарливи джуджета. Дори ходех с колелото до старата поща и вземах пощата всеки ден. Нямахме пощенски кутии пред къщите в Левън. Всичко се доставяше в пощата и всеки от града си имаше кутия и ключ. Татко ми оставяше писмата, които трябваше да се изпратят, а аз им слагах марки и ги отнасях до пощата. Когато станах на дванайсет, вече знаех как да се оправям с чекова книжка и татко ми отвори домакинска сметка. Оттогава аз купувах всичко необходимо за къщата и храната от моята сметка. Татко се грижеше за фермата, аз се грижех за къщата.
Единственото, което не исках да правя, е да се грижа за кокошките. Мама винаги се грижеше за тях, хранеше ги, събираше яйцата и чистеше. Но аз се страхувах до смърт от кокошките. Веднъж мама ми каза, че когато съм била още съвсем малка, момчетата се разсеяли, докато трябвало да ме гледат. Аз съм тръгнала из двора и една особено проклета червена кокошка ме издебнала, а аз съм замръзнала от ужас, докато мама не ме открила. Тя каза, че не съм плакала, но когато ме вдигнала на ръце, съм била скована като дъска и после със седмици съм имала кошмари.
Трудно е човек да се привърже към кокошки. Те са агресивни, свадливи и все гледат да те клъвнат. Първия път, когато събрах яйцата след смъртта на мама, бях почти хипервентилирала от ужас. Малко по малко побеждавах страха си и набрах кураж, започнах дори да се гордея с грижите си към тези неприятни създания. Измислих им имена и им говорех, все едно са мои непослушни деца. С всяка нова задача, която усвоявах, усещах, че поемам контрол, и станах много умела в следването на стъпките на мама.
Из книгата
Други интересни предложения
Дива роза
Сюзън Елизабет Филипс
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  14.90 лв.
Един ден през декември
Джоузи Силвър
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  14.90 лв.
Да целунеш ангел
Сюзън Елизабет Филипс
Цена:  13.90 лв.
Сладки мечти
Сюзън Елизабет Филипс
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  13.90 лв.
Капризите на сърцето
Сюзън Елизабет Филипс
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  13.90 лв.
Господин Неустоим
Сюзън Елизабет Филипс
Цена:  13.90 лв.
Мис Каприз
Сюзън Елизабет Филипс
Цена:  15.90 лв.
Любов под прикритие
Джули Джеймс
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  13.90 лв.
Ново начало
Кристен Ашли
Цена:  17.90 лв.
Рай в Тексас
Сюзън Елизабет Филипс
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  12.90 лв.
Назад към "Любовни и дамски романи"
Играчки за момчета от реклами
Подбрани играчки за момчета, които децата познават и харесват.
Детски играчки "Bosch-mini"
Детски инструменти "Bosch-mini" за малки майстори.
Коледна декупажна хартия
Създайте оригинални коледни опаковки и подаръци.
100 Кила: Свободен
Явор Янакиев
Глория - автобиография
"До послената усмивка" се казва книгата, разказваща живота на певицата Глория.
"За Коледа си пожелавам" - ...
В началото на декември писателката Ралица Генчева ще зарадва своите фенове с едно коледно издание. ...
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Седем години копнеж - Силвия Дей -
Седем години копнеж
Силвия Дей
Световен бестселър автор № 1 - Силвия Дей. : Горещ исторически романс, вдъхновил написването на ...
Всичко започна на Коледа - Джени Хейл -
Всичко започна на Коледа
Джени Хейл
Коледа е, когато всички забравят за проблемите си и просто празнуват, че са заедно. Холи Макадамс ...
Греховни облози - Каролайн Линдън -
Греховни облози
Каролайн Линдън
Става ли въпрос за любов, всички облози си струват. Книгата е част от колекцията "Исторически ...
За една нощ - Люси Елеазар -
За една нощ
Люси Елеазар
Поглед - закачка - среща - тръпка - целувка - легло? А какво би се случило, ако нещата започнат отзад ...
Тетрадката - Никълъс Спаркс -
Тетрадката
Никълъс Спаркс
Романът "Тетрадката" е издаден в 37 страни и е сред най-продаваните книги на последното ...
Среща под звездите - Джо Томас -
Среща под звездите
Джо Томас
Доставката на две брачни халки до градче в шведската част на Лапландия е лесна задача за Халей. А ...
Господинът - Е. Л. Джеймс -
Господинът
Е. Л. Джеймс
Потопете се в една страстна любовна история... : "Господинът" е вълнуващият нов роман на Е. ...
Музиката на сърцето - Ейми Хармън -
Музиката на сърцето
Ейми Хармън
Романтична история за шанса да откриеш сродната си душа, за порастването и силата да продължиш напред. ...
Джем Султан. Степното цвете - Демет Алтънйелеклиоглу -
Джем Султан. Степното цвете
Демет Алтънйелеклиоглу
От авторката на "Хюрем" и "Михримах". : Историята невинаги е справедлива! Облича ...
Грях - книга 1: По-богат от греха - Мегън Марч -
Грях - книга 1: По-богат ...
Мегън Марч
Книга от жанра "Романтика и еротика", част от поредицата "Грях" на издателство & ...
Намаление на хиляди книги
Artesania Latina - кораби от дърво