Сделка с херцог

Сделка с херцог Теса Деър Времетраене: 1:07 мин. Госпожица Бриджъртън Джулия Куин Времетраене: 1:07 мин. Да флиртуваш с Бриджъртън Джулия Куин Времетраене: 0:36 мин. Да покориш лорд Сара Маклейн Времетраене: 0:50 мин. На сър Филип, с любов Джулия Куин Времетраене: 0:53 мин. Мнимата съпруга Джулия Куин Времетраене: 1:00 мин. Очарователен негодник Джулия Куин Времетраене: 0:47 мин. Поредица На колела от СофтПрес Времетраене: 0:58 мин.

История, която блести като коприна, но гори като жарава. Тя има своите тайни. Той има своите условия. Но съдбата има други планове...

След завръщането си от войната херцогът на Ашбъри е белязан както физически, така и емоционално. Дните му са самотни, а нощите принадлежат на сенките. Но той има дълг, който е длъжен да изпълни: трябва да осигури наследник на титлата. А наследник означава съпруга.

И когато Ема Гладстон - някогашна дъщеря на свещеник, изкарваща прехраната си като шивачка - прекрачва прага на библиотеката му, облечена в булчинска рокля, той не вижда романтика. Вижда единствено удобство. Решение на проблема. Сделка.

И тяхното споразумение е просто: брак без чувства, без въпроси и без романтика. Но възможно ли е една сделка да запали искра, която никой не е готов да угаси?

"Херцогиня? Е, поне за едно нещо Ема бе благодарна. Сега вече имаше извинение да го зяпа втрещено. От мига, в който херцогът ѝ бе показал своите белези, тя всячески се стараеше да не го гледа. После се разтревожи, че навярно би било много по-грубо да избягва да го гледа. В резултат погледът ѝ се стрелкаше от лицето му към килима на пода и купчината монети върху бюрото. От цялата ситуация дори ѝ се зави свят. Затова пък сега вече имаше неоспоримо извинение да го гледа съвсем открито. Контрастът бе поразителен. Естествено, ранената страна на лицето му първа привлече вниманието ѝ. Имаше изтерзано и сърдито изражение. Мрежа от извиващи се белези се простираше от ухото нагоре до линията на косата. А това, което беше много по-жестоко, бе неизбежният контраст между обезобразената и здравата плът на лицето му. От другата страна той беше красив, по един дързък и решителен начин, както подобава на джентълмен, смятащ се за неустоим. Ема не намираше външността му за плашеща, макар да не можеше да отрече, че беше стряскаща. Не, реши младата жена, „стряскаща“ не беше подходящото определение.

Смайваща. Той беше смайващ. Като че ли го бе ударила мълния, разделяйки тялото му на две, а около него сякаш все още припукваха искри. Ема ги усещаше от другия край на стаята. Дори кожата на ръцете ѝ настръхна.
– Извинете, Ваша Светлост. Сигурно ми се е причуло.
– Казах, че мога да ви направя херцогиня.
– Сигурно… сигурно нямате предвид брак.
– Не, възнамерявам да използвам огромното си влияние в Камарата на лордовете, за да премахна законите за първородство, после да убедя принц-регента да създаде нова титла и херцогство. След като свърша тази работа, ще трябва да го придумам да обяви дъщерята на викарий от Хартфордшър за пълноправна херцогиня. Разбира се, че имам предвид брак, госпожице Гладстон.

Тя сподавено се изсмя. Смехът изглеждаше като единствения възможен отговор. Той сигурно се шегуваше. Разбира се, че се шегуваше.
– Не е възможно да ме молите да се омъжа за вас.

Аш раздразнено въздъхна.
– Аз съм херцог. Не ви моля да се омъжите за мен. Предлагам ви да се оженя за вас. Това е нещо съвсем различно.

Тя отвори уста и отново я затвори.
– Имам нужда от наследник – обяви Ашбъри. – Това е, което ме тласка.

Вниманието ѝ се съсредоточи върху последната дума и недвусмисления, натъртен начин, по който я изрече. Тласка.
– Ако утре умра, всичко, което притежавам, ще стане собственост на моя братовчед. Той е непоправим пройдоха и глупак. Не затова отидох в Европа да се сражавам, за да защитя Англия от тиранията, и преживях това – показа белязаното си лице, – за да се върна у дома и да наблюдавам как моите арендатори умират в нищета. А това означава, че онези закони за първородството – тъй като не мога да ги отменя – изискват да се оженя и да имам син.

Херцогът прекоси с бавни крачки стаята, приближавайки се към нея. Ема не помръдна, защото не желаеше да отстъпва пред него. Колкото по-невъзмутим и безразличен изглеждаше той, толкова посилно туптеше сърцето ѝ. Лицето му може и да бе смайващо, но останалото… Всичко останало беше просто великолепно. За да се разсее от неканените мисли, Ема се съсредоточи върху това, което беше от нейната професионална компетентност – дрехите му. Кройката на сакото му беше безупречна, идеално прилягаща на широките рамене и мускулестите ръце. Вълненият плат беше от най-високо качество, плътно изтъкан и великолепно оцветен. Но този стил беше изостанал от съвременната мода с две години, а и маншетите бяха леко протрити по...
– Знам за какво си мислите, госпожице Гладстон.

Тя дълбоко се съмняваше в това.
– Вие не ми вярвате. Как е възможно жена с вашето положение да се издигне толкова нависоко? Не мога да отрека, че дамите от висшето общество няма да ви приемат с отворени обятия и едва ли ще се сприятелят с вас. Но несъмнено ще бъдете утешена с преимуществата на материалното благополучие. Ще разполагате с разкошен дом, щедър кредит в най-добрите магазини и голяма издръжка, ако умра. Можете да правите посещения, да пазарувате. Да се занимавате с някаква благотворителна дейност, ако е необходимо. Дните ви ще бъдат изцяло ваши. Обаче нощите ви – гласът му изведнъж стана по-суров – ще принадлежат на мен.

На такова заявление тя не можеше да измисли отговор. Цялото ѝ тяло пламна от възмущение, топлината се разпростря дори между пръстите на краката ѝ.
– Ще ви посещавам всяка вечер в леглото, с изключение на случаите, когато сте болна или имате месечно неразположение, докато не забременеете.

Ема още веднъж се опита да проумее смисъла на разговора. След като прехвърли всички варианти, остана само една възможност.
Пострадало бе не само лицето на херцога, този мъж не беше наред с главата.
– Ваша Светлост, да не би да ви тресе и да бълнувате?"
Из книгата

Ибис ЕООД
София, 1528
ул. Поручик Христо Топракчиев 11
info@ibis.bg