Над десет годишна събирателска, изследователска, юридическа и практическа работа е концентрирана в следващите страници. Целта на публикацията е проследяване развитието на терминологията и законодателството в областта на движимото културно наследство, разобличаване на злоупотреби с емблематично движимо културно наследство, издирване на документални свидетелства и доказателства свързани с историята на Панагюрското Златно Съкровище.
Със съвсем повърхностни щрихи, но стриктно документално подплатени, се очертават основните пропуски при съхранението социализацията на движимите паметници на културата. Липсата на стройна деловодна система при воденето на научните архиви на музеите, носи огромни негативи на системата за опазване на културно-историческото наследство. Проявяването и фиксирането на проблематиката е особено контрастно при чувствителната тема за автентичността на Панагюрското Златно Съкровище.
Това ли е истинският сервиз, открит от братя Павел, Петко и Михо Дейкови на 08 декември 1949 г.?