"Уорд Пърсол крачеше по тесния плаж върху един прекрасно прохладен участък, по който вълните се плъзгаха нагоре-надолу по блещукащия пясък. Беше само на седемнайсет, нисък и кльощав за своята възраст и ясно осъзнаваше и двете. Денят беше безоблачен, прибоят се пенеше откъм Мексиканския залив. Джапанките му затъваха в мократа повърхност. Натискът беше странно приятен и с всяка стъпка изстрелваше песъчинки с пръстите на краката си.
– Ей, Уорд! - Баща му го викаше и Уорд се обърна назад, за да го види седнал сам на плажен стол на няколко метра от водата. На главата му беше кацнало бейзболно кепе на "Нешънълс", а краката бяха покрити с плажна кърпа. Дебелият зелен бележник марка "Буръм & Пийс", с който сякаш никога не се разделяше, лежеше отворен в скута му.
– Наглеждай сестра си!
– Разбира се. – Все едно не го прави вече цяла седмица. Между другото, Аманда никъде нямаше да ходи. Със сигурност не и в океана. Тя беше малко по-надолу по плажа, събираше миди, приведена в поза, която, както научи, се нарича "Санибел" по името на острова.
Уорд продължи още малко да гледа баща си, докато той се зае отново с бележника да пише уравнения или други неща, които никога не бе му позволявал да види. Работеше за частен военен подизпълнител в Нюпорт Нюз, Вирджиния, и все важничеше, че по време на вечеря не може да им каже как е минал работният му ден и какво е правил - защото всичко е строго секретно. А това само правеше бездната помежду им още по-широка. Странно беше как Уорд започна да забелязва такива неща. Неща, които винаги са си били там, но никога не можеше да изрази точно. Като това защо баща му винаги носи бейзболни кепета - за да крие плешивината си. Или начинът, по който покриваше бледите си крака - за да избегне рака на кожата, който се предаваше в семейството. Предполагаше, че и майка му беше видяла тези неща, и вероятно много повече. Това без съмнение беше допринесло за развода им преди три години.
В този момент сестра му се затича към него с кофичка в едната ръка и лопатка в другата.
– Уорд, виж! - извика тя развълнувано, пусна лопатката на земята, загреба с другата в кофичката и извади нещо.
– Конусовиден морски охлюв!
Той го взе от нея и се вгледа внимателно. Вляво от него монотонният шум от прибоя продължаваше непрекъснато.
– Хубав е.
Тя си го взе и го върна в кофичката.
– В първия момент си помислих, че е спираловиден с огладени изпъкнатини. Обаче формата ми се стори някак си различна. – И без да изчака отговора му, се върна да търси миди.
Уорд остана за малко загледан в нея. Усещането беше по-приятно от това да гледа баща си. След това бързо се озърна, за да се увери, че на брега не е изхвърлено ново съкровище, докато разговаряше със сестра си. Тази част от крайбрежието на Каптива обаче беше спокойна и конкуренцията бе минимална: не се виждаха повече от дузина хора, които крачеха по края на прибоя в същата чудновата поза, която той и сестра му бяха усвоили.
Когато преди пет дни за пръв път стъпиха на остров Санибел, Уорд беше страшно разочарован. Морските ваканции, на които беше воден преди, бяха във Вирджиния Бийч и Кити Хоук. Санибел изглеждаше като края на света, без тротоари, с малко магазини и удоволствия. Най-лошото беше скапаната интернет връзка. След няколко дни обаче той свикна със спокойствието. Беше свалил достатъчно филми и книги, за да изкара седмицата. Нямаше нужда от интернет достъп, за да съставя страничното скролване, което разработваше за своя курс по приложен Пайтън. След развода баща им не беше имал много възможности да ги води да летуват - заради издръжката и всичко останало не му оставаха много свободни пари - и когато негов приятел му предложи седмица престой в малката му вила на Санибел малко по-нагоре от "Гълф Драйв", той се съгласи. Уорд знаеше, че дори и така това не му е по джоба, като прибавиш самолетните билети, ресторантите и всичко останало. Затова гледаше да не се оплаква. Мидите му бяха помогнали.
Островите Санибел и Каптива на югозападното крайбрежие на Флорида бяха известни като едни от най-добрите места в света за събиране на миди. Те се простираха в Мексиканския залив като рибарска мрежа, улавяха всякакви видове мекотели и ги разпиляваха по плажната ивица.
Както се оказа, за техен късмет, през нощта преди да пристигнат, беше имало кратка буря, защото морето беше изхвърлило повече миди. Техният първи ден на плажа им беше открил почти невероятна съкровищница от най-различни необичайни и красиви видове. Не ракови щипки, счупени черупки и други боклуци, които човек намира по плажовете на остров Аутър Банкс. Треската по събиране на миди беше заразила и двамата, особено силно Аманда. Тя вече беше станала нещо като специалист, защото успяваше да различи морските охлюви коури от по-големите със заострени черупки и другите спираловидни охлюви. След няколко дни увлечението на Уорд се поохлади, а очите му започнаха да различават много повече. Сега вдигаше тук-там само по няколко наистина добри екземпляри. Баща им ги беше ограничил до една торбичка за всеки на връщане със самолета и Уорд знаеше, че утре вечер предстои адът на подбирането и протестите на Аманда."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
