"Сутринта, когато Фрея усети първите признаци, не каза на никого. Просто се качи на ферибота от Магнетик Айланд, намери тапицирана седалка близо до отворен прозорец и се съсредоточи върху чайките, наредени на пристана. Докато птиците се гмуркаха за риба край покритите с мидени черупки пилони, тя направи няколко дълбоки, равномерни вдишвания, както я бяха учили на курса за бъдещи майки.
Можем да го направим, Пеперудке.
За щастие, фериботът не беше претъпкан, но се разклати силно, докато напускаше защитения залив, за да поеме в открити води към Таунсвил. Люлеенето предизвика у нея гадене, последвано от още по-яростна и продължителна контракция. Потискайки инстинкта да изстене, Фрея затвори очи и задиша още по-дълбоко, като масажираше леко огромния си корем.
Самотното пътуване не беше част от големия план, а просто импулс в последната минута. След деветте дълги и често мъчителни месеца, бебето, момиченце, щеше да се появи всеки момент и Фрея изпита неочаквана необходимост да изживее важното събитие сама. Егоистично? Може би, но благородството ѝ си имаше граници. Освен това изобщо не очакваше, че раждането ще започне толкова скоро. От първите деца се очакваше да се бавят повече, нали? Докато брега, осеян с камъни и борове, се отдалечаваше, дойде следващата контракция - прекалено бързо и много по-силна от предишната.
Двайсетминутното пътуване сякаш продължи цяла вечност и когато лодката най-после пристигна в Рос Крийк, младежът, дежурен на пристанището, се оказа досадно муден. Туристите се блъскаха на кея, нетърпеливи да прекарат един ден на екзотичния тропически остров. Фрея се изправи, олюлявайки се, усети влага ниско долу и за момент я обзе паника. Не сега. Почакай, Пеперудке. Моля те, не бързай. С надеждата, че водите ѝ няма да изтекат, преди да стигне до болницата, Фрея си проправи път надолу по рампата. Движеше се бавно, предпазливо, като за първи път се подпираше на парапета като болнава старица. При следващата контракция решението да вземе такси ѝ се стори естествено. Едва ли би могла да управлява малката разнебитена Хонда, която държеше на паркинга на пристанището, за да я използва на континента.
Само три часа по-късно Фрея направи нужното обаждане.
– Пърл, тя е тук.
– Какво? Коя е там?
– Бебето. Роди се.
– О, господи. Как...?
– Много е сладка. Мисля, че прилича на Трой.
– Фрея! - Гласът на Пърл беше неистов. – Защо не ми каза? Исках да присъствам. Тази седмица Трой е нощна смяна. Той също можеше да дойде. Държахме да сме там. И ти го знаеше.
– Извинявай - Фрея погледна надолу към миниатюрното съвършенство в ръцете си и отново изпита невероятното вълнение и чувство за постижение, които ѝ помогнаха да превъзмогне болката, докато това момиченце се плъзна към света с незначителна помощ от страна на акушерката. – Нещата се развиха доста бързо.
– Но ние бяхме планирали всичко. Колко пъти ти казахме, че държим да присъстваме на раждането.
Гласът на Пърл беше тъжен. Обвиняващ. Почти със сигурност плачеше, но Фрея отказа да се почувства виновна.
– Тя е тук, жива и здрава. Само това има значение.
– Предполагам. - Гласът на сестра ѝ издайнически пресекна, после прозвуча с обичайния си заповеднически тон: – Изцеди ли коластрата?
– Още не, но ще го направя.
– Знаеш, че е много важно. – Фрея можеше да си представи строго смръщеното ѝ лице, сериозното изражение на бледосините ѝ очи, което я правеше да изглежда по-възрастна, отколкото всъщност е. – С Трой ще хванем следващия ферибот.
– Чудесно.
– Няма да я кърмиш, нали?
– Не, Пърл. Ще спазя уговорката ни.
– Правилно. Да. Добре. - И не толкова уверено: – И все пак ще го направиш.
– Честна дума. Тя е ваша.
– Е, да. Разбира се, че е наша.
Фрея издиша бавно. Не искаше да създава проблеми днес. Вярно, не спази всички договорени правила, но беше сигурна, че си е заслужила този прозорец във времето насаме с малкото същество, което бе носила в себе си месеци наред. Отново сведе поглед към малкото розово съвършенство. Кожата беше толкова нежна, пръстчетата съвсем малки, а ушите - фини и изящни. Бебето смръщи лице и любовта изригна в нея, заплашвайки да я взриви.
– За теб вече всичко свърши, Пърл - каза смело. – За теб и за Трой.
– Благодаря.
Нямаше как да сбърка облекчението в гласа на сестра си."
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 8.50 / 4 гласа 
