Пътят на България

Пътят на България е книгата, която за първи път поставя историята на българите в контекста на взаимовлиянието на културите между Изтока и Запада, свързвайки я с тази на народите от Централна и Източна Азия. Нещо повече, търсейки истината за това взаимодействие във факти на материалната и духовна култура, тази книга преобръща обичайната трактовка за ролята на т.нар. конни народи в развитието на световната цивилизация. Нейният пионерски дух и будителски патос са насочени преди всичко към повдигане на проблеми, стояли до момента встрани от вниманието на академичната общност.

Много от изказаните в Пътят на България догадки, въз основа на фактите, известни в началото на XX век, добиват сериозно потвърждение през десетилетията след първата поява на книгата; други бележат перспективи за проучвания, спрямо които днешните български изследователи са все още в дълг. Прочитът на тази книга е предизвикателство както за историка, така и за всеки родолюбив българин.

Димитър Димитров Съсълов е роден в София на 15 юли 1893 г. Баща му, Димитър Панайотов Съсълов (роден в гр. Ямбол), починал през 1925 г., участва в Руско-турската освободителна война в опълченските дружини и е тежко ранен в боевете за самарското знаме край Стара Загора. Награден е с Георгиевския кръст за храброст. Майка му, Олга Дончева, е родена в Клисура малко преди Априлското въстание. Тогава родната къща е опожарена, а мнозина от близките загиват от турски ятаган. Съпругата му Кева Шойленова (1903 - 1981) е от стар клисурски род - внучка на възрожденеца книгоиздател Христо Г. Данов.

Димитър Съсълов завършва гимназия в София с пълно отличие и учи юридически науки в Университета в Лайпциг (Германия), но същевременно посещава лекции по история на Ранното средновековие. При избухването на Балканската война веднага се завръща в България и постъпва доброволец във войската. Участва като артилерист в Междусъюзническата война. За изключителна самоотверженост за кратко време е награден последователно с два войнишки кръста за храброст. И през Първата световна война е по фронтовете още от първия ден - вече като офицер в артилерията. Награден е с орден за храброст. След войната се дипломира като юрист адвокат. От страниците на вестник Мир спори с привържениците на идеята за интегрална Югославия чрез отказване от българския суверенитет. По-късно статиите са издадени като отделна книга с общо заглавие Велика Сърбия - или България.

В началото на 30^-те години задълбочава интересите си в областта на най-старата българска история и в резултат на това написва книгата Пътят на България. По-късно пише статии в месечното списание Известия на българската орда. По време на Втората световна война отново е под знамената. В края на 1944 г. за няколко месеца изтърпява непосилния режим в концентрационния лагер край с. Белица, което се отразява непоправимо на здравето му. Следващите близо 30 години - до смъртта му през 1973 г. - прекарва предимно на легло, изселен е от София и живее в Златица и Пирдоп, където не престава да чете и да пише с неугасваща вяра за промяна.

Кибеа ЕООД
София 1528
Дружба 1, бул. Искърско шосе № 19
office@kibea.net

Предговор от проф. д-р Г. Бакалов
Увод
Прародина и първи сведения за хунорите
Из старата китайска история
Могъщество и върховенство на хунорската държава
Решителни борби и бедствия. Разпадането на Хунорската империя
Китай и влиянието на хунорските племена върху него след падането на династията Хан до наши дни
Поглед върху японската история
Българите в Средна Азия
Духовният ръст на българите
Първата българска държава в Европа
Образуване на Придунавската българска държава и зараждане на новия български народ
Вътрешни борби и външни опасности. Нов възход и могъщество на българската държава
Приемане на християнството. Разрушаване на старото държавно устройство. Разпадане на Българската империя
През блатото на безпътицата
Вместо послеслов на автора от арх. Димитър Д. Съсълов-син
Автори и произведения, цитирани в послеслова
Контекст: Димитър Съсълов учен – учител – пророк от Димитър Димитров
Приложения