Отвличането на века

Отвличането на века Джеймс Патерсън Времетраене: 0:49 мин. Джеймс Патерсън Времетраене: 1:07 мин. 10 неща, които трябва да знаете за психичното развитие на детето Били Гарви Времетраене: 1:13 мин. Истанбулска рапсодия Дефне Суман Времетраене: 1:07 мин.

Изчезнала булка. Окървавена рокля. Най-заплетеният случай на отдел "Специални клиенти" досега.

Риалити звездата Ерин Истън се омъжва и събитието е определено като "сватбата на века". Телевизионен екип документира всеки екстравагантен детайл, а приходите от шоуто ще бъдат внушителни. Но изчезването на булката от приема не е по сценарий. Ерин не може да бъде открита никъде. Гримьорната ѝ е празна, с изключение на окървавената сватбена рокля и следи от борба.

Детектив Кайли Макдоналд от отдел "Специални клиенти" е на събитието като гост. Тя веднага се обажда на партньора си Зак Джордан. Но когато видеото, доказващо, че Ерин е жива, се появява първо в ефир, а не в полицейското управление, всяка знаменитост от звездния списък с гости се превръща в обект на подозрение... Или в следващата мишена.

"На Боби му беше нужна цяла седмица, за да реши къде да паркира. Трябваше да е близо до сватбата, но не прекалено близо, а и предвид факта, че щеше да седи в краден камион цели два или дори три часа, трябваше и да е място, на което ченгетата почти никога не патрулират. Решението беше от критична важност. Синът на Сам беше заловен само заради някакви си трийсет и пет долара глоба за паркиране.

Учи се от грешките на другите - съветваше го баща му. – Няма как да живееш достатъчно дълго, за да ги допуснеш всичките сам. В крайна сметка реши да бъде на Западна двайсет и девета улица, между Единайсето и Дванайсето авеню. Целият квартал беше претъпкан от камионите на градската служба по чистота, които чакаха сутрешните си курсове. Миризмата сама по себе си щеше да бъде достатъчна, за да държи улицата чиста, но и при минимален шанс наоколо да мине патрул на нюйоркската полиция, за да го пита какво прави там, щеше да им обясни, че алтернаторът му се е скапал и чака да дойдат да го изтеглят.

Пристигна в 16:45 и след малко повече от два часа наоколо все още не беше минало нито едно ченге. Убиваше време, като четеше вестниците.
Таймс не отделяше голямо внимание на сватбата - имаше само кратка статия на четиринайсета страница в колонката за неделна мода. Дейли Нюз обаче, както и Поуст разбираха добре, че Ерин е на практика американска кралска особа, и я удостояваха с подобаващо отразяване на събитието. Тя беше на първа страница, имаше десетки снимки и подробни диаграми на Манхатън Сентър.

Боби, разбира се, вече разполагаше с цялата тази информация. Беше направил три предварителни визити на мястото през последните три седмици. Първия път ходи само за да разузнае терена - там имаше две звукозаписни студиа, десетина офиса и две внушителни бални зали - "Хамърстайн" и "Гранд".
Втория път прекара един ден, работейки като част от екип по кетъринг, и успя да се сдобие с това, заради което беше дошъл - универсален ключ, който отключваше почти всяка ключалка в сградата.

Преди два дни беше разположил и техниката за наблюдение в реално време. Нахлупил бейзболна шапка над очите си и с тениска с надпис "БД техника под наем" той влезе в комплекса през товарната рампа и се отправи нагоре по стълбите. Зала "Хамърстайн" гъмжеше от армия от хора, заети да подготвят всичко необходимо за превръщането на хиляда и двеста квадратни метра свободно пространство в идеалното място за това, което медиите бяха определили като "сватбата на века". Зала „Гранд“ обаче беше тъмна и той се добра до един склад под огромната сцена. Точно в един часа през нощта, след като чистачите отдавна си бяха отишли, а единственият охранител се беше установил във фоайето, той инсталира четирите миниатюрни безжични камери.
Останалата част от света нямаше да види кадри от сватбата, преди Зи Ти Ви да ги представи на порции в няколко епизода, но Боби вече разполагаше с гледка на живо направо от събитието, доставена директно на айпада му.

Церемонията, която по програма трябваше да се състои точно в 17:00 часа, не се случи съвсем по график. Това, разбира се, беше част от плана на Ерин. Тя обичаше да кара света да я чака... и да гадае. Към 17:05 часа вселената на Туитър вече припукваше от напрежение от слухове, спекулации и общата мания на феновете. "Простудила се е", "Хванала е Джейми да кръшка", "Изстисква телевизията за повече пари".

Но изведнъж в 17:43 един от гостите на сватбата публикува туита, който очакваха всички почитатели на Ерин: Булката идва. #СватбатаСеСлучва.
Самата церемония беше отвратителна. На Боби му се прииска да пребие този, който беше съчинявал клетвените думи на Ерин: Цял живот растем. Влюбвам се в теб все повече с всеки следващ ден. Пълни глупости, но пък трябваше да признае, че финалът беше почти забавен: Заклевам се никога да не държа сметка за резултата... дори когато аз съм абсолютният печеливш. Това вече беше напълно в стила на Ерин, която той обичаше.

Часът беше вече 18:55 и приемът бе в разгара си. Той промени конфигурацията на айпада така, че на екрана се появи единствено изображение от камерата в балната зала. Резолюцията на изображението беше отлична и той я видя да танцува с новия си съпруг. Джейми Гибс беше трийсет и две годишен, с пет години по-млад от Ерин. Имаше репутацията на играч, но Боби не беше никак впечатлен. Колко трудно е да бъдеш видян в компанията на красива жена, когато майка ти притежава една от най-известните агенции за топмодели на планетата? От друга страна, Ерин Истън беше жена, многократно надвишаваща класата на Джейми.

– Пич - обърна се Боби към усмихнатата физиономия на Гибс, който се движеше из екрана на айпада му, - ти си наследник на цяла златна мина. Да не мислиш, че тя се омъжи за теб, защото топките ти са много големи?

Щом танцът свърши, Джейми и Ерин излязоха на сцената и съобщиха за предстояща изненада. Ерин щеше да отиде да се преоблече, след което да се появи отново и да направи шоу за всички присъстващи. Миналата вечер Боби бе гледал генералната репетиция за събитието на айпада си. Ерин не притежаваше най-красивия глас на света, но от телевизионната мрежа бяха наели оркестър от дванайсет души, три беквокалистки и четирима танцьори. Освен това тя беше красива за гледане. Като цяло се очертаваше доста добро шоу. Много жалко, че никой никога нямаше да има възможност да го види. Тълпата избухна в аплодисменти, а Джейми остана на сцената с изражение, сякаш току-що бе умрял и бе попаднал в рая, докато Ерин слизаше от подиума под звуците на бурни овации.

– Време е - каза си Боби и метна айпада на седалката до себе си. Бръкна под ризата си и извади куршума от 9-милиметровия магнум, който висеше на верижка около врата му. Барутът в него беше заменен с два кубични сантиметра от праха на баща му.
Потърка нежно пръст върху думите, които старецът беше поръчал да бъдат гравирани върху металния корпус: Успей или умри, докато се опитваш. Semper Fi.*
"Да - помисли си той, докато палеше двигателя на камиона и прибираше куршума обратно под ризата си. – Планът беше точно такъв."
Из книгата

Джеймс Патерсън е американски писател, творящ основно в жанровете съспенс, трилър и криминален роман. Придобива световна известност с поредицата си романи за инспектор Алекс Крос. Носител е на множество литературни награди, като се явява единственият автор, оглавил едновременно литературни класации, както за възрастни така и за деца. Патерсън фигурира в "Книгата за рекордите на Гинес", като първия писател, продал над 1 милион електронни книги. За 33 години писателска дейност авторът написва 65 романа, като общият тираж на книгите му е повече от 170 милиона копия. Всичко това го нарежда сред едни от най-гениалните и остри умове в криминалната литература.

Джеймс Патерсън е роден на 22 март 1947 година в Нюбърг, Ню Йорк в семейството на застрахователен брокер и учителка. Именно те са хората, които му предават любовта към книгите. След като получава бакалавърска степен по английски език от "Манхатън Колидж" се записва да учи магистратура в университета "Вандербилт". През 1971 година започва работа като младши редактор в рекламната агенция "J.Walter Thompson", където впоследствие се издига, достигайки до поста главен изпълнителен директор.

Първият роман на Патерсън "The Thomas Berryman Number" е отхвърлен от 26 издателства, преди "Little Brown" да реши да го публикува през 1976 година. Книгата скорострелно се превръща в бестселър и печели наградата "Едгар Алън По" за най-добър криминален роман на годината. С публикуването на романа "Когато дойде паякът" (1993 г.) Патерсън се нарежда сред най-популярните писатели на детективски романи в Америка, а книгата пожънва голям успех, превръщайки се в международен бестселър. До 1996 година Джеймс успешно съчетава статута си на бързо изгряваща звезда - автор на съвременни трилъри, с работата си в рекламната агенция, но след този голям успех той се отдава изцяло на писателската си кариера. В "Когато дойде паякът" за пръв път се появява популярният и обичан впоследствие от читателите персонаж на вашингтонския детектив - психолог, разследващ убийства Алекс Крос. През 2001 година книгата е екранизирана от филмовата компания "Paramount Pictures", като главната роля е поверена на блестящия Морган Фрийман. Картината се явява продължение на филма "Целуни момичетата" (1997 г.), който е базиран на втората книга от серията "Алекс Kpoc". Други популярни книги от тази серия са "Джак и Джил" (1996 г.), "Котка и мишка" (1997 г.), "Убий Алекс Крос" (2011 г.), "Алекс Крос, бягай" (2012 г.). През последните 10 години тази серия е една от най-продаваните в САЩ.

През 2001 година Патерсън поставя началото на серия от романи, известна като "Женски клуб - Убийства", с книгата "Да умреш първи". Главен персонаж в тази поредица е инспекторката от Сан Франциско Линдси Боксър, която разследва заплетени убийства със съдействието на помощник окръжен прокурор Джил Бернхард, съдебния лекар Клер Уошбърн и репортерката Синди Томас. Серията придобива голям успех и по нея през 2007-2008 година е направен телевизионен сериал. През 2005 година авторът публикува книгата "Максимум Райд: Ангелският експеримент", с която поставя началото на фентъзи серията за тийнейджъри "Maximum Ride", в която се разказва за шест деца на бъдещето с птичи гени. Следващите две книги от поредицата - "Училището свърши - завинаги" (2005 г.), "Спасяването на света и други екстремни спортове" (2006 г.) също печелят сърцата на читателите. През 2007 година Патерсън създава серията "Майкъл Бенет" в съавторство с Майкъл Ледуидж, която включва книгите "Лош късмет" (2007 г.), "Кърваво наказание" (2009 г.), "Безисходица" (2010 г.), "Тик-так" (2011 г.) . Главен герой в нея е детективът от Нюйоркската полиция Майкъл Бенет, който упорито се бори с опасни терористи и престъпници, рискувайки собствения си живот и кариера. През 2008 година Патерсън се оказва най-четеният автор в британските библиотеки. Според "The Guardian" в продължение на 12 месеца читателите са взимали книгите му повече от 1,5 милиона пъти. По данните от списание "Форбс" за 2008 година авторът е спечелил 50 милиона, което го нарежда на второ място след Джоан Роулинг в класацията на най-високо платените писатели. Според статистиката от 2009 година общият брой на продадените му книги за една година е повече от този на Стивън Кинг, Джон Гришам и Дан Браун взети заедно. Включен е в "Книгата за рекордите на Гинес" като писател, имащ рекорден брой книги - бестселъри!

През последните 10 години авторът започва активно да си сътрудничи с други писатели при създаването на книгите си, сред които са имена като Андрю Грос, Максин Паетро, Ричард Дилало, Майкъл Ледуидж, Питър Кин и др. Към днешна дата Патерсън живее заедно със съпругата си Сюзън и сина си в Палм Бийч, Флорида.

Издателска къща Хермес ООД
Пловдив 4000
ул. Лозенград №51, ПК 4077
info@hermesbooks.com