Спомени за Сталин

Почти седемдесет години след смъртта на Сталин споровете и страстите около личността му не стихват. Автори на тази книга са негови съратници и преки свидетели на живота му, била са част от семейството и ежедневието му, участвали са в заседанията на "Политбюро" и във вземането на редица съдбоносни решения. Анастас Микоян, Лазар Каганович и Никита Хрушчов отделят огромно място на Сталин в спомените си, макар и да не са написали отделни книги за него. В настоящето издание Сталин е представен от тях като изключителен политически деец, умел ръководител, безмилостен към враговете си и твърд в решенията си мъдър ръководител на огромна страна, която постига невиждан икономически подем по време на управлението му. Безспорно Сталин е сложна, нееднозначна и трагична личност, която оказва огромно влияние върху хода на световната история. Неговата личност и дейността му със сигурност ще продължават да са предмет на бъдещи изследвания и ще фокусират вниманието на идните поколения историци с мащабността, героизма, трагизма и величието на историческите събития от това време.

Никита Сергеевич Хрушчов (1894 - 1971) e Първи секретар на ЦК на КПСС (1953 - 1964). Като Първи секретар на Московския градски комитет и на областния комитет на ВКП, влиза в тройка на НКВД на СССР за Московска област (10.07 - 30.07.1937 г). Един от тримата съветски ръководители, заедно с Михаил Горбачов и Георгий Маленков, напуснали поста не поради смърт.

Книгата е част от поредицата Мемоари и публицистика на издателство Паритет.

"... на някакъв млад човек и ме пита: "От Русия ли сте?".
– "Да, от Русия."
– "А как се отнасяте към музиката?"
– "Обичам да слушам цигулка, ако свирят добре."
– "А за какво пристигнахте да купувате?"
– "Пристигнах да купя оборудване."
– "А в Русия служихте ли в армията?"
– "Да, служих."
– "В какви части?"
– "В кавалерията, аз съм кавалерист, обичам конете и сега, макар вече да не служа."
– "А добре ли стреляте? Нали сте били военен."
– "Добре стрелям."
На другата сутрин ми преведоха какво е било написано за мен във вестниците. Направо се хванах за главата. Оказва се, че това бил журналист, представител на някакъв вестник, но той не се представи пред мен и аз, поради неопитност, започнах да разговарям с него и да отговарям на въпросите му. Беше написал, че пристигнал някакъв човек, че ще прави поръчки за някаква сума (всичко това беше измислица), че обича да язди, истински джигит, добър стрелец и спортист, стреля еди-как си и уцелва от такова разстояние, освен това е цигулар и т.н. С една дума, толкова глупости бяха написани, че се ужасих, но вече не можех да направя нищо. След известно време посолството ми предложи да се върна в Родината. Върнах се и ви докладвам всичко както беше. Много моля да имате предвид, че беше направено без някаква зла умисъл. Докато той разказваше, всички хихикаха и му се подсмиваха, особено поканените външни хора. Но членовете на ЦК и на Ревизионната комисия, които винаги присъстваха на заседанията, се държаха сдържано, очаквайки какво ще стане. Когато погледнах този човек, ми дожаля: беше станал жертва на своето простодушие, наивност, а как щеше да му се отрази разглеждането на делото на заседанието на Политбюро?

Човекът говореше много чистосърдечно, но се смущаваше. А Сталин го подканяше: "Разказвайте, разказвайте", спокойно, с дружелюбен тон. После внезапно каза: "Е, какво, човекът се доверил и станал жертва на онези разбойници на перото, пирати... А повече нищо ли нямаше?" - "Нямаше." – "Да смятаме, че въпросът е изчерпан. И внимавайте, в бъдеще бъдете по-предпазлив." На мен много ми хареса този изход от обсъждането. След това обявиха почивка. Тогава Политбюро заседаваше дълго - и час, и два, и повече, правеха почивка, след това всички отиваха в друга зала, където имаше маси и столове и поднасяха чай със сандвичи. Тогава беше гладно време дори за такива като мен, които заемаха доста високо положение. Живеехме много скромно, дори невинаги можехме да се нахраним достатъчно вкъщи. Затова, когато отивахме в Кремъл, се хранехме обилно със сандвичи със салам и шунка, пиехме сладък чай и ползвахме всички блага като хора, неразглезени от изискани ястия.

И така, когато беше обявена почивка и всички отидохме в "хранилката", както на шега я наричахме помежду си, той, бедният, продължаваше да седи, толкова видимо потресен от неочаквания изход на неговото дело, че не мръдна от мястото си, докато някой не му каза, че заседанието е свършило. На мен много ми хареса тази човечност и непосредственост на Сталин, неговото разбиране на човешката душа. Защото изглеждаше, че човекът вече е обречен, щом като този въпрос бе поставен за обсъждане. Мисля, че до Сталин сигурно беше стигнало някакво донесение и след това той лично постави този въпрос в Политбюро, за да покаже какъв е той и как решава такива дела."
Из книгата

Паритет ЕООД
София, 1330
Красна поляна, бл. 26
paritetlit@abv.bg